№ 37
гр. Р., 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на седемнадесети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20224501000040 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Е.Т.Б.”ООД гр.София,
ЕИК***, представлявано от управителя Я.Х., против решението, постановено
по гр.д.№5048/2020г. по описа на РРС, с което е осъдено да заплати на
„Ф.м.“ЕООД сумата 2840лв., като платена на отпаднало основание по
прехвърлено от В.М. чрез цесия на 10.09.2020г., вземане по договор
№ЕЕ098001/30.01.2020г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на
иска-30.10.2020г. до окончателното и изплащане, както и 822.60лв. разноски
по делото. Излага оплаквания за недопустимост и за неправилност на
решението и иска да бъде обезсилено, алтернативно-да бъде отменено. В
жалбата се сочи и че в диспозитива на решението е налице осъдителна част за
лице И.Д.И., което следва да заплати на адв. Р.К., оказала безплатна правна
помощ на Н.Т.Т. сума в размер на 400лв., за които няма данни да са
конституирани като страни по делото.
Насрещната страна по жалбата не е подала отговор. В съдебно
заседание чрез процесуален представител адвокат К.Х. заявява становище, че
1
същата е неоснователна, а решението-правилно и иска да бъде потвърдено.
След като взе предвид оплакванията във въззивната жалба и
провери допустимостта и правилността на решението, с оглед тях,
въззивният съд намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
В исковата молба ищецът „Ф.м.“ЕООД, понастоящем въззиваем
е твърдял, че е придобил с цесия вземане от В.Й.М. в размер на 2840лв.,
представляващо авансово внесена сума по сключен с ответника „Е.Т.Б.“ООД
договор за туристически пакет №ЕЕ098001. Твърдял е, че договорът с
ответника е прекратен от праводателя му М. при условията на чл.89, ал.5 ЗТ,
поради което заплатената сума подлежи на връщане. Претендирал е осъждане
на ответника, настоящ въззивник за сумата 2840лв., със законна лихва от
предявяване на иска, както и присъждане на разноските по делото. С отговор
на исковата молба ответникът е оспорил допустимостта на иска, с оглед
непредставянето на доказателства за цедиране на вземането и за
уведомяването му. Оспорил е и основателността на същия, както и
твърдението, че договорът е прекратен на основание чл.89, ал.5 ЗТ. Изложил е
твърдения, че агенцията е анулирала резервацията, поради неизпълнение на
задължението на М. по чл.10 от договора за туристически пакет, а именно-да
заплати остатъка от дължимата сума до общ размер 9461.52лв., не по-късно от
20 календарни дни преди датата на отпътуването, поради което съгласно чл.5
ОУ не дължи връщане на депозита. На следващо място се е позовал и на чл.25
от ЗМДВИП, като счита, че следва да върне депозита в срок до 07.08.2021г. и
искът като преждевременно заведен е неоснователен.
След анализ на събраните по делото доказателства
първоинстанционният съд е приел, че между В.Й.М. и ответника „Е.Т.Б.“ООД
е сключен договор №ЕЕ098001/30.01.2020г. по силата на който М. закупил
туристически пакет, включващ самолетни билети, ведно с летищни такси по
маршрут Варна-Бодрум-Варна на три пълнолетни, две непълнолетни и едно
малолетно лица, както и настаняването им на база all inclusive за седем
нощувки в петзвезден туристически обект – хотел SIANJI WELL BEING
RESORT в гр.Бодрум, Турция в периода 02.09.2020г.-09.09.2020г., като
общата цена на пакета е в размер на 4837.60евро или 9461.52лв. Приел е, а и
не е било спорно, че 30% от общата цена – сумата 2840лв. е платена от М., а
2
остатъка е следвало да се плати до 20 дни преди отпътуването. Прието е от
съда, че туристическия агент „А.т.“ЕАД /чрез когото е сключен договора/
уведомил ответника, че М. иска промяна на датата или пакет заместител, с
оглед препоръката на Министерство на външните работи българските
граждани да се въздържат от пътуване до Република Турция, с оглед оценка
на риска на ниво 4. Агентът уведомил ответника на 07.08.2020г., че
пътуващия иска промяна на датата или пакет заместител, а последния
посочил, че въведената карантина, задължение за тестване и др. във връзка с
разпространението на Ковид-19 имат административен характер, не са
свързани с виновно поведение на туроператора, не са извънредни
обстоятелства или форсмажор. На 07.08.2020г. В.М., отправил искане до
ответника за сключване на споразумение и отлагане на пътуването за
следващия сезон на 2021г. Отново ответникът посочил, че пътуването няма
характер на отменено по смисъла на ЗМДВИП, нямало основание за
прилагане на чл.25 от този закон, както и основание за връщане на авансово
платената сума. Прието е от съда, че ответникът на 25.08.2020г. уведомил
агента „А.т.“ЕАД, че резервацията е анулирана съгласно условията на
договора за пътуване. Прието е от районния съд, че В.М. е прехвърлил
вземането си в размер на 2840лв. по туристическия пакет на ищеца, а на
18.09.2020г. М. уведомил ответника, че счита договора за прекратен на
основание чл.89, ал.5 ЗТ, както и че е прехвърлил вземането си за сумата
2840лв. на ищеца „Ф.м.“ЕООД, поради което тя следва да бъде върната на
него чрез пощенски или куриерски запис.
Районният съд е приел, че договорът за туристически пакет е
прекратен в хипотезата на чл.89, ал.3 ЗТ, поради което и с оглед разпоредбата
на чл.89, ал.6 с.з. пътуващия има право на пълно възстановяване на всички
направени плащания за туристическия пакет, но няма право на допълнително
обезщетение. Счел е, че договорът за цесия от 10.09.2020г., сключен между
В.М. и ищеца е породил правно действие по отношение на ответника. Искът е
уважен изцяло, с присъждане на законна лихва от завеждане на делото.
В диспозитива на съдебното решение е налице осъждане на чуждо
за спора, предмет на делото лице-И.Д.И. от с.Щръклево да заплати на адв.Р.К.
оказала безплатна правна помощ по делото на Н.Т.Т. сумата 400лв., на
основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА и чл.7, ал.2, вр. чл.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Очевидно е, че касае
3
до технически пропуск в диспозитива, като той съдържа произнасяне по
дължимост на разноски между лица, които не са страни по делото. В случая
не е налице очевидна фактическа грешка, поправима по реда на чл.247 ГПК,
поради което в тази част решението следва да бъде обезсилено, като
недопустимо.
В останалата част решението на първоинстанционния съд е
правилно и следва да бъде потвърдено, по следните съображения:
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба на
„Е.Т.Б.“ООД, относимо към допустимостта на решението, че районният съд
се е произнесъл по спор, по който не е местно компетентен. Това е така, тъй
като възражение за липса на местна подсъдност не е направено в отговора на
исковата молба, подаден от ответника, както повеляват ал.3 и ал.4 на чл.119
ГПК. За наличието или липсата на местната подсъдност съдът не следи
служебно, а само по възражение на ответника, поради което и тя е
стабилизирана.
Безспорно е установено по делото наличието на валидно
възникнало облигационно отношение между праводателя на ищеца-В.М. и
ответника по Договор за туристически пакет №ЕЕ098001, сключен на
30.01.2020г., по който първият е заплатил на ответното дружество авансова
вноска в размер на 2840лв. Установено е по делото също така, че М. с
изявление, най-късно на 07.08.2020г., предвид и наличие на данни за негово
изявление пред туристическия агент „А.т.“ЕАД, че се отказва от пътуването,
/л.21/, е прекратил договора, като волеизявлението му е достигнало до
ответника. Според разпоредбата на чл.89, ал.5 ЗТ, пътуващият има право да
прекрати договора за туристически пакет преди започването на изпълнението
на туристическия пакет, без да заплаща никаква такса за прекратяване в
случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или
случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до
него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или
превоза на пътници до дестинацията. Т.е., прекратяването на договора по реда
на чл. 89, ал. 5 ЗТ изисква да се установи: наличието на действащ договор,
незапочнало изпълнение на туристическия пакет, наличие на непреодолими и
извънредни обстоятелства в мястото на дестинацията или в близост до него,
които засягат значително изпълнението на туристическия пакет. Безспорно,
4
първите две условия в случая са налице. Според настоящия състав са налице
и останалите, а именно-„непреодолими и извънредни обстоятелства,
настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена
близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия
пакет". Закона за туризма в цитираната разпоредба транспонира разпоредбата
на чл. 12 от Директива 2015/2302 на ЕП и Съвета от 25.11.2015 г. В § 31 от
Преамбюла на същата е посочено, че пътуващите следва да имат и право да
прекратяват договора за пакетно туристическо пътуване без заплащане на
такса за прекратяване, когато изпълнението на туристическия пакет ще бъде
засегнато в значителна степен от непредотвратими и извънредни
обстоятелства, което може да включва например война, други сериозни
проблеми със сигурността, като терористични актове, значителни рискове за
човешкото здраве, като огнище на сериозна болест на мястото на пътуването
или природни бедствия, като наводнения или земетресения или атмосферни
условия, които правят невъзможно безопасното пътуване до дестинацията,
съгласно уговореното в договора за пакетно туристическо пътуване. С оглед
на конкретно посочените обстоятелства, няма съмнение, според настоящия
състав, че като извънредни и непреодолими обстоятелства могат да се
квалифицират именно случаи на наличие на сериозна болест на мястото на
пътуване, поставящо в риск човешкото здраве. Общоизвестно е
обстоятелството, че още в началото на месец февруари 2020 година
Световната здравна организация /СЗО/ публикува Стратегически план за
подготвеност и реакция относно Ковид -19, който има за цел да се спре по-
нататъшното предаване на вируса в Китай и други страни, и да се смекчи
въздействието на заразата във всички страни, и в който се отправя призив за
мобилизирането на финансиране с цел създаване на международна
координация и подкрепа за операциите, засилване на националните усилия за
подготвеност и реакция и ускоряване на приоритетните научни изследвания и
иновации. Т. е., още през месец февруари 2020 г. в световен план е прието, че
Ковид-19 е потенциална заплаха от извънреден характер за здравето на хората
и че има „сериозна опасност коронавирусът от 2019 г. да се разпространи и в
други страни по света" и да прерасне в пандемия, каквато официално е била
обявена от СЗО на 11.03.2020 г. Установява се и в публикации на дирекция
„Ситуационен център" към Министерството на външните работи, че по повод
разпространението на Ковид-19, от 19 март Република Турция е затворила
5
напълно своите граници за влизане в страната за чужди граждани, без
значение националността им, с изключение на тежкотоварния трафик. На
страницата на МВнР е отразено предупреждение за преустановяване на
пътуванията за Република Турция в цялата страна, освен при крайна
необходимост. Така посочената публична информация, води на извод, че към
месец март 2020 г. е започнало бързо разпространение на заболяване, което е
заплашвало да се превърне в „пандемия", като е препоръчано пътуването към
Република Турция да се извършва само при крайна нужда. Ситуацията от
този момент насетне се развива изключително бързо и непредвидимо. В
периода от 13.03.2020г. до датата на отпътуване и съотв. прибиране
/02.09.2020г.-09.09.2020г./ на планираното туристическо пътуване са били
въвеждани с множество заповеди на министъра на здравеопазването
временни противоепидемични мерки на територията на Република България,
свързани с ограничаване свободното придвижване на населението, водения
обществения живот, здравеопазване и всички сфери на живот.
Предприеманите мерки от държавите, както Република България, така и
Република Турция са променяни многократно и интензивно. Възможността от
заразяване с несъмнено обявеното за опасно за населението заболяване при
евентуално предприето пътуване е била реална и обективна, а не субективна.
Безспорно изброените обстоятелства по налагане рестриктивни мерки в
световен мащаб са засегнали значително изпълнението на туристическия
пакет. Предвид ежедневно променящата се обстановка, поставянето под
карантина, затваряне на граници, въвеждане на ограничения за провеждане на
мероприятия, задължения за носене на маски- на открито и закрито, спазване
на дистанция, изисквания за дезинфекция, установяващ се постоянно ръст на
заразени и др., са породили неяснота и съмнения за това, че в периода
02.09.2020 г. – 09.09.2020 г. ще може да се осъществи безпрепятствено и
безопасно пътуване, както и нормална почивка на туристическата дестинация,
без каквито и да е ограничения, така както е било планувано осъществяването
й към датата на сключване на договора. Още повече, че така създавалата се
ситуация в световен мащаб не е била преминала към датата, на която е
следвало да се осъществи пътуването и почивката. Не без значение са и
призивите на компетентните органи в Министерството на външните работи,
вкл. предвид пандемията да се пътува само „при крайна необходимост",
каквато безспорно не е организираното туристическо пътуване.
6
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че препоръките на
съответните органи относно степента на риска за пътуване в Република
Турция са необвързващи и нямат задължителен характер. Същите обаче,
предвид горепосоченото имат отношение към избора на туриста дали да
поеме или не риска от едно пътуване, в случая – почивка, при наличие на
редица наложени ограничения и основателни съмнения и неяснота дали и по
какъв начин в периода 02.09.2020г.-09.09.2020г. би могло да се осъществи
безпрепятствено пътуване, безопасна почивка в чужда държава, така, както тя
е била планирана към момента на сключване на договора, когато
извънредните събития още не са били настъпили. При тези обективни факти,
въпросът дали е въззивникът е бил във възможност да достави туристическата
услуга не е релевантен, поради което и оплакването в жалбата в този смисъл е
неоснователно. Неоснователно е позоваването във въззивната жалба на
разпоредбата на чл.17, ал.3, т.1, б.“б“ от ОУ. Такова възражение не е
направено с ОИМ, поради което се явява преклудирано. Дори и да не е така,
тази разпоредба касае прекратяване на договор без основателна причина, а в
случая, предвид приетото, би била приложима тази на чл.17, ал.3 от ОУ, а не
тази, на която се позовава въззивника.
Ето защо, настоящият състав намира, че към 07.08.2020 г. са били
налице предпоставките на чл. 89, ал. 5 ЗТ и В.М. е имал право да прекрати
договора на това основание. При това положение и на основание чл. 89, ал. 6
и ал. 8 ЗТ, пътуващият има право на пълно възстановяване на всички
направени плащания за туристическия пакет, но няма право на допълнително
обезщетение. В конкретния случай В.М. е заплатил сумата 2840 лева, която
сума следва да му бъде възстановена. Вземането за нея е прехвърлено
надлежно на ищеца с цесия, за което ответникът, настоящ въззивник е
уведомен. Ето защо предявеният иск се явява основателен и като такъв следва
да се уважи. До същия краен извод е достигнал и първоинстанционния съд,
поради което и постановеното от него и обжалвано решение е правилно в тази
част и следва да бъда потвърдено.
С оглед изхода на спора, в тежест на въззивника са направените от
въззиваемия разноски по делото в размер на 450лв.-платено адвокатско
възнаграждение.
Предвид разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, решението не
7
подлежи на касационно обжалване.
По тези съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260621/05.11.2021г., постановено по гр.д.
№5048/2020г./погрешно посочена 2019г./, В ЧАСТТА, с която е ОСЪДЕН
И.Д.И. с ЕГН ********** от с.Щ. обл.Р. да заплати на адв. Р.К., оказала
безплатна правна помощ по делото на Н.Т.Т. сумата от 400лв., на основание
чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА и чл.7, ал.2, вр. чл.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, КАТО НЕДОПУСТИМО.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА „Е.Т.Б.“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на „Ф.м.“ЕООД, ЕИК ***, сумата 450лв. разноски
за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8