Решение по дело №1992/2023 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 783
Дата: 28 ноември 2023 г.
Съдия: Александър Симеонов Станчев
Дело: 20234520201992
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 783
гр. Русе, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Елена В. Иванова
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20234520201992 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „СМАРТ СПЕД“ЕООД, с ЕИК 20110433, против
наказателно постановление № 18-2300079/02.10.2023г., издадено от Директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на дружеството
жалбоподател, за нарушение и на основание чл. 415, ал.1 от КТ е наложено
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения. В съдебно заседание дружеството жалбоподател,
редовно призовано, изпраща упълномощен представител, който поддържа
жалбата и ангажира по делото нови писмени доказателства. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган са редовно призовани, явява се
1
упълномощен представител, който в с.з. поддържа наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни
доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство срещу дружеството
жалбоподател е започнало със съставянето на АУАН № 18-2300079 от
08.09.2023г., за това, че на 08.09.2023г., при извършена последваща проверка
по спазване на трудовото законодателство било констатирано, че
дружеството жалбоподател, не е изпълнило задължително предписание №2,
дадено с протокол за извършена проверка с изх. № ПР2325042 от
18.07.2023г., на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, отнасящо се до това :
„Работодателят да начисли и изплати парично обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск на работника Сизгин Азисов Исмаилов, с длъжност
„шофьор на товарен автомобил – междуналодни превози, съгласно чл.224,
ал.1 и ал.2, във вр. с чл.228, ал.3 от КТ.“.
Срокът за изпълнение на предписанието е бил до 01.08.2023г., а
нарушението било реализирано на 02.08.2023г.
Въз основа на тези факти, актосъставителят е приел, че същите
осъществяват състав на нарушение по чл.415, ал. 1 от КТ, извършено на
02.08.2023г. Даденото предписание не е било оспорено по реда на АПК,
съгласно разпоредбата на чл.405 от КТ. В срока и по реда на чл.44, ал.1 от
ЗАНН дружеството депозирало подробни възражения, подкрепени от
писмени доказателства, срещу съставеният АУАН, които не били уважени от
АНО.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на дружеството
жалбоподател, за нарушение и на основание чл.415, ал.1 от КТ е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
2
на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и
писмените доказателствени средства.
Съгласно разпоредбата на чл.416, ал.1, пр.2 от КТ Редовно съставените
актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на
противното“. Събраните в хода на настоящото производство по делото
доказателства обаче опровергават приетите за установени в АУАН и НП
фактически констатации.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните правни изводи :
Налице е противоречие между приетите за установени факти и правни
изводи от АНО и представената по делото писмена доказателствена
съвкупност /трудов договор, заповед за прекратяване на трудово
правоотношение платежни ведомости, банкови извлечения, рекапитулации,
мемориални ордери, потвърждение за плащане от „Прокредит Банк“ЕАД/.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият
възможен от правна страна извод, че дружеството жалбоподател не е
осъществило състава на административното нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за
неизпълнение на дадено по реда на чл.404, ал.1, т.1 от КТ предписание. По
делото са налице данни същото да е било оспорено от адресата му и да е
отменено с влязъл в сила акт, но са налице данни че нарушението не е
осъществено от обективна страна, поради което и е липсвало правен интерес
от такова оспорване на процесното предписание.
По делото са представени множество писмени доказателства /посочени
по-горе/, от които да се извлече следната допълнителна фактическа
обстановка, в противовес на възприетата такава от АНО, а именно :
Трудовото правоотношение на Сезгин Исмаилов с ю.л. – жалбоподател е
възникнало по силата на трудов договор между тях от 04.01.2023г., прекратен
на 05.05.2023г. Практиката в дружеството била ведомостите за работна
заплата да се изготвят до петнадесето число на месеца, следващ месеца, през
който са изработени към момента на прекратяване на трудовия договор, като
за всеки месец по делото има представени от счетоводството на фирмата
платежни ведомости за работниците. От ведомостта за месец април на 2023г.
е видно, че на работника Исмаилов е начислена основана заплата 780,00 лева,
3
толкова, колкото е по трудов договор, премия в размер на 537,00 лева и
обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 616,00 лева. Общо начисленията
касаещи трудовото отношение на Исмаилов са били в размер на 1993,00 лева.
След направените удръжки за осигурителни и здравни плащания, предвидени
в законите, чистата сума за получаване на Исмаилов била 1459,96 лева, която
е изплатена по банков път на 19.05.2023г., видно от потвърждение за
заплащане от от „Прокредит Банк“ЕАД, а процесното обезщетение по чл.224
от КТ е изчислено по реда на чл.177 от КТ към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение и е изплатено на 19.05.2023г., в съответствие с
изискванията на чл.228, ал.3 от КТ.
Именно изпълнението на предписанието означава, че жалбоподателят не
е осъществил състава на нарушение по чл.415 от КТ. За реализиране
административнонаказателна отговорност на адресата на предписанието е
необходимо да бъде установено, наличието на дадено предписание и, че
същото не е било изпълнено в указания срок, които обстоятелства в
настоящото производство се доказват по категоричен и несъмнен начин от
събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, и
писмени доказателствени средства. Задължителното предписание е изпълнено
на 19.05.2023г. /преди датата на предписанието – 01.08.2023г./ и преди
съставяне на АУАН № 18-2300079 от 08.09.2023г., видно от коментираните
по – горе доказателствата.
По изложените мотиви, съдът намира, че процесното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се
отмени.
Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да уважи искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за направени разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1
от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, във вр. с чл.18, ал.4
от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. чл. 58д, т.1 от
ЗАНН‚ Съдът



4

РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-2300079/02.10.2023г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе против
„СМАРТ СПЕД“ЕООД, с ЕИК 20110433, с което на дружеството
жалбоподател, за нарушение и на основание чл. 415, ал.1 от КТ е наложено
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, да заплати на
„СМАРТ СПЕД“ЕООД, с ЕИК 20110433, сумата в размер на 400,00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5