РЕШЕНИЕ
№......
гр. Ловеч 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при
секретаря Татяна Тотева, в присъствието на прокурора Кирил Петров,
като
разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 207 по описа на АдмСЛ за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл. 204, ал. 1 от АПК във вр. с
чл.1 от ЗОДОВ.
Производството е
образувано по искова молба с вх. №1500/07.05.2020 г.
подадена от „Пактрейд“
ООД, гр. Ловеч, ул. „Александър Стамболийски” № 15, бл.“Балкан“, ет. 1, ап. 3, представлявано
от управителя Н.М. ***, представлявана от кмет на община, с правно основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК. Иска се да бъде осъдена
Община Ловеч да заплати на ищеца сума в размер на 30 000 лв./тридесет
хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди –
загуба и пропуснати ползи, както следва:
1. Пропуснати ползи от
неполучен наем в размер на 21 000 лв. от търговски обект Магазин за
хранителни и нехранителни стоки, находящ се на партерен етаж на жилищен блок
„Звезда“ с адрес гр.Ловеч, ул. Княз Имеретински №46 за периода 01.12.2015 г. –
02.02.2017 г., причинени от Заповед № 1190/13.08.2015 г. на кмета на Община
Ловеч, отменена с влязло в сила решение от 14.05.2016 г. по адм.д.№ 219/2015 г.
на АдмСЛ, и
от Заповед № 1823/17.12.2015 г. на кмета на Община Ловеч, отменена с влязло в
сила решение от 14.01.2017 г. по адм.д. №5/2016 г. на АдмСЛ.
2. Претърпени вреди от
заплатена неустойка в размер на 9000 лв. от дружеството по предсрочно прекратен
договор за наем с „Парктрейд“ ЕООД, който е бил сключен на 15.08.2014 г. за
търговския обект, посочен по-горе, причинени от Заповед № 1190/13.08.2015 г.,
издадена от кмета на Община Ловеч, която е отменена с влязло в сила решение от
14.05.2016 г. по адм.д.№ 219/2015 г. на АдмСЛ.
Претендира се присъждане на разноските, сторени
в настоящото производство, и възнаграждение за адвокат.
В открито съдебно заседание ищецът редовно
призован, се представлява от управителя Н.М.И. – Т. и адв. М.. Поддържа се
предявената искова молба, претендира се възстановяване на разноски и
възнаграждение за адвокат. Прави се
възражение за размера на платеното възнаграждение за адвокат от ответника.
Представени са писмени бележки по съществото на
спора. Ответникът, Община Ловеч, се представлява от адв. Х.. Оспорва иска. Депозиран
е отговор по исковата молба, с който се излагат доводи за неоснователност на
предявените искове. Претендира се възстановяване на сторените разноски. Представени
са писмени бележки по съществото на спора.
Представителят на Окръжна прокуратура –Ловеч
изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Предметът на делото и ответниците се определят
от ищеца в исковата молба.
Съдът е обвързан от твърдения на ищеца при
определяне предмета на делото. Дали те отговарят на обективната действителност
се установява със съдебното решение. Съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.154,
ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, и твърденията на
ищеца, намира за установено следното от фактическа страна по конкретния спор:
Всеки дължи обезщетение за вредите, които е
причинил виновно другиму.
От твърденията в исковата молба се установява,
че искането се основава на вреди, причинени от отменен административен акт.
За да се ангажира отговорността на ответника на
основание чл. 204, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, необходимо ищецът в
настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни
предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално
причинени материални и/или нематериални вреди, чрез незаконосъобразен акт на
административен орган, като вредите трябва да са в пряка и непосредствена
причинна връзка с незаконосъобразния акт на административния орган, т.е. тези
вреди да са закономерно и директно настъпваща последица от акта. Материалните
вреди се изразяват в загуба или пропусната полза с определена парична стойност.
Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и
достойнството на пострадалия, изразяваща се в претърпени болки и преживени
страдания.
Искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
По делото са събрани всички относими писмени и гласни
доказателства. Приети за заключенията по две допуснати съдебни експертизи.
Приложени са адм.д.№
Съдът, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Към 15.09.2014 г. „Пактрейд“ ООД с ЕИК200051993 е с
управители й.И.Й. и Н.М.И.-Т., които го представляват заедно и поотделно /лист
185/.
На 15.09.2014 г. ищецът „Пактрейд“ ООД с ЕИК200051993,
представлявано от управителя й.И.Й., е сключило договор за наем на Смесен
магазин за хранителни и нехранителни стоки в гр.Ловеч, ул. Княз Имеритински
№46, собственост на дружеството, с „Парктрейд“ ЕООД с ЕИК202972131, към онзи
момент с управител Н.М.И.-Т./лист 191/, за срок от
Представеният по делото договор да наем е за срок над
Представени са фактури от лист 19 до лист 33 от делото, без
подписи и печати, и със съставител и получател Н.И.-Т., без приложени банкови
извлечения за плащанията, за периода
Представени са и фактури от лист 177 до лист 184, с подписи
на доставчик и получател, съставител, и получател Н.И.-Т., за същия период, в
които е посочен заплащан месечен наем в размер на 1500 лв. без ДДС за „наем
помещение и оборудване Имеретински“. Няма представени банкови извлечения,
доказващи реално заплащане по банков път на сумите по издадените фактури.
Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е посочило в заключението
си, че при проверката в счетоводството на дружествата е установило, че сумите
по фактурите са осчетоводени в двете дружества и са включени в
справка-декларациите им по ЗДДС за съответните месеци /лист 294/. Сумите за
м.09., 10 и 11 за
Договорът за наем е оспорен от ответника по реда на чл.144 от АПК във вр. с чл. 193, ал. 2 от ГПК по отношение на датата на съставяне и
съдържанието, заедно със Споразумение от 25.11.2015 г., Депозитно споразумение
от 04.08.2016 г. и Споразумение от 18.08.2016 г. и представените 15 бр.
фактури/лист 170 и 245/.
По делото не са представени доказателства, от които да се
установи по безспорен начин, че договорът за наем е сключен на посочената в
него дата между посочените в него търговци и при съдържащите се в него условия
и клаузи. Не са представени доказателства за реално извършване на плащания по
представените по делото фактури. Налично е само установено от вещото лице
осчетоводяване на сумите по фактурите в двете дружества.
Със Заповед № 1190/13.08.2015 г. на кмета на Община Ловеч е
разпоредено спиране на строителство и забрана за достъп до строеж „Пристрояване
/разширение/ към съществуващ магазин за хранителни стоки и кафе /обособяване на
кафене/“, в отдадения под наем процесен търговски обект. /лист 52 – 58/.
В т.2 е разпоредено, че в останалата част, извън
пристрояването, търговският обект може да бъде ползван след премахване на
незаконните строежи, а в т.3 от Заповедта е определен срок за премахване на
констатирано незаконно строителство 30 дни от влизане в сила на заповедта.
Всъщност заповедта реално няма диспозитив за забрана на
достъпа до магазина за нехранителни и хранителни стоки, а само до
пристрояването за обособяване на кафене. Явно магазинът за хранителни стоки е
ползван и е функционирал независимо от посоченото пристрояване.
От свидетелските показания на разпитания по делото свидетел А.В.,
главен експерт в отдел УПИП в Община Ловеч /лист 286-287/ се установява, че действително
волята на административния орган е била да не се предвижда предварително
изпълнение на заповедта за спиране на строежа и забрана на достъпа.
На 24.11.2015 г. „Пактрейд“ ООД е подало молба до кмета на
Община Ловеч за спиране изпълнението на Заповед № 1190/13.08.2015 г. /лист
218/.
На 25.11.2015 г. е сключено Споразумение между „Пактрейд“ ООД
с ЕИК200051993 и „Парктрейд“ ЕООД с ЕИК202972131, с което в т. 2.1 страните „приемат
и се съгласяват да прекратят действието
на сключения между тях на 15.09.2014 г. договор за наем на недвижим имот и
магазинно оборудване, считано от 01.12.2015 г.“. В т.1.2 от Споразумението
страните посочват, че са констатирали издадена заповед №1190/13.08.2015 г. на
кмета на Община Ловеч за спиране на строителство и забрана за достъп до
строежа.
Споразумението, представляващо, както и договорът за наем,
частен документ, няма достоверна дата – същото не е с нотариална заверка на
подписите. Първата достоверна дата е датата, на която е представено пред съда
по адм.д № 237/2017 г. по описа на АдмСЛ – 28.06.2017 г.
Видно от волеизявлението на страните, същите прекратяват
договора за наем на магазина за хранителни и нехранителни стоки със
споразумение, като взаимно са приели и се съгласили с това прекратяване. Т.е.
договорът е прекратен по взаимно съгласие, а не поради едностранно неизпълнение
от наемодателя. От Договора за наем се установява, че при прекратяване по
взаимно съгласие, каквото в случая е постигнато между страните, видно от
клаузата на т.2.1 от Споразумението, не е предвидено заплащане на неустойка
/лист 34/.
Неустойка по т.13 от Договор за наем е предвидена само,
когато е налице предсрочно прекратяване по вина на едната страна. В случая е
постигнато взаимно съгласие между страните за прекратяване, каквото волеизявление
е изрично вписано в Споразумението, и явно не е налице прекратяване поради
едностранно неизпълнение на договора от едната страна по нейна вина.
Въпреки това, в т.2.2 от Споразумението „Пактрейд“ ООД е
поело задължение за заплати на наемателя „Парктрейд“ ЕООД неустойка в размер на
9000 лв. по т.13 от Договора за наем.
Тази неустойка реално е осчетоводена като текущ разход, т.е.
като платена, чак на 09.06.2017 г., както е установено от вещото лице при
проверката в счетоводството на дружеството /лист 291/. Няма представени
доказателства по делото за реално плащане на сумата по банков път.
На 27.11.2015 г.
дружеството е уведомило кмета на Община Ловеч /лист 219/, че магазинът е
опразнен от стоки и е възможно прекъсване на електрозахранването и водоснабдяването,
като е посочено изрично, че няма да бъдат премахнати доброволно незаконните
строежи.
На 17.12.2015 г. е издадена заповед № 1823 от кмета на Община
Ловеч, с която е наредено премахване на извършените незаконни строежи, които са
описани подробно. От съдържането на заповедта е видно, че всъщност се изисква
премахване на „пристройка (разширение)“ за „обособяване на кафене“, а не на
магазин за хранителни и нехранителни стоки.
По подадени жалби против двете заповеди за образувани адм.д.
№ 219/2015 г. по описа на АдмСЛ – на 15.10.2015 г., и адм.д. №5/2016 г. по
описана АдмСЛ – на 08.01.2016 г.
По жалбата на „Пактрейд“ ООД по адм.д.№ 219/2015 г. по описа
на АдмСЛ е постановено решение № 45/14.05.2016 г., влязло в сила на същата дата
14.05.2016 г., с което е отменена като незаконосъобразна Заповед №
1190/13.08.2015 г. на кмета на Община Ловеч.
На 04.08.2016 г. „Пактрейд“ ООД е сключило Депозитно
споразумение с „Нанков-932-НН“ ЕООД за сключване на договор за наем на
процесния недвижим в гр.Ловеч на ул.Княз Имеретински №46, при месечна наемна
цена в размер на 1500 лв. без ДДС, и срок на договора 5 години. /лист 98/.
Представеният частен документ няма достоверна дата. За пръв път е представен
пред съд на 28.06.2017 г. по адм.д. № 237/2017 г. по описа на АдмС – Ловеч.
На 18.08.2016 г. двете дружества са сключили Споразумение
/лист 97/, с което по взаимно съгласие за прекратили действието на Депозитното
споразумение, поради това, че „Нанков-932-НН“ ЕООД „е установило, че за описания по-горе обект е издадена Заповед № 1823 от
17.12.2015 г. от Кмета на Община Ловеч“, „която заповед е предмет на висящо съдебно производство по адм. дело
№5/2016 г. по описа на Ловешки административен съд“. Представеният частен
документ няма достоверна дата. За пръв път е представен пред съд на 28.06.2017
г. по адм.д. № 237/2017 г. по описа на
АдмС – Ловеч.
По жалбата на „Пактрейд“ ООД по адм.д.№ 5/2016 г. по описа на
АдмСЛ е постановено решение № 8/14.01.2017 г., влязло в сила на 02.02.2017, с
което е отменена като незаконосъобразна Заповед № 1823/17.12.2015 г. на кмета
на Община Ловеч.
На 16.03.2018 г. е постановено Решение № 44 по
адм.д.№237/2017 г. по описа на АдмСЛ, с което е отхвърлена искова молба на Н.М.И.-Т.,
с която са предявени два иска, идентични като съдържание и претенция на
предявените в настоящото производство, като ищцата е основала активната си
процесуална легитимация на договор за цесия на несъществуващо вземане, което не
е било ликвидно и изискуемо, без определен или определяем размер на цедираното
вземане към момента на сключването на договора.
Наведените в отговора по исковата молба по настоящото дело
доводи от страна на Община Ловеч за липсата на активна процесуална легитимация
на дружеството и недопустимост на иска поради наличието на договор за цесия
между дружеството ищец „Пактрейд“ ООД и Н.М.И.-Т., съдът намира за
неоснователни. С посочения договор дружеството не е прехвърлила вземането си за
обезщетение на причинените от отменените две заповеди имуществени вреди, защото
такова вземане към датата на сключване на договора не съществува, най-малкото,
защото дори не е бил предявен иск за обезщетение от името на дружеството към
онзи момент. За пръв път искът е предявен на 07.05.2020 г. По делото е
представено и Споразумение от 06.02.2020 г., с което е развален договорът за
цесия от 16.06.2017 г. /лист 214/. Искът е предявен от активно легитимиран
правен субект.
В исковата молба се твърди, че поради постановените
незаконосъобразни заповеди, ищецът е претърпял следните материални вреди:
Пропуснати ползи от неполучен наем в размер на 21 000 лв. от
търговски обект Магазин за хранителни и нехранителни стоки, находящ се на
партерен етаж на жилищен блок „Звезда“ с адрес гр.Ловеч, ул. Княз Имеретински
№46 за периода 01.12.2015 г. – 02.02.2017 г., причинени от отменените по
съдебен ред като незаконосъобразни административни актове, издадени от кмета на
Община Ловеч, както следва: Заповед № 1190/13.08.2015 г., отменена с влязло в
сила решение от 14.05.2016 г. по адм.д.№ 219/2015 г. на АдмСЛ и Заповед №
1823/17.12.2015 г., отменена с влязло в сила на 02.02.2017 г. решение от
14.01.2017 г. по адм.д. №5/2016 г. на АдмСЛ.
Претърпени вреди от заплатена неустойка в размер на 9000 лв.
от дружеството по предсрочно прекратен договор за наем с „Парктрейд“ ЕООД,
който е бил сключен на 15.08.2014 г. за търговския обект Магазин
за хранителни и нехранителни стоки, причинени от отменения по съдебен ред като
незаконосъобразен административен акт, издаден от кмета на Община Ловеч,
Заповед № 1190/13.08.2015 г., отменена с влязло в сила решение от 14.05.2016 г.
по адм.д.№ 219/2015 г. на АдмСЛ.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди
- както имуществени, така и неимуществени, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Цитираната правна норма сочи, че следва да се
установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконния
административен акт, действие или бездействие, като елемент от горепосочения
фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на Държавата
или общината. Тук под вредоносен резултат /вреда/ следва да се разбира
отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно
имуществените права и защитените от правото блага на увредения, а под
"пряка и непосредствена" се разбира тази вреда, която следва
закономерно от незаконосъобразния административен акт, действието или
бездействието на съответния административен орган, по силата на безусловно
необходимата връзка между тях. Казано с други думи, причинна връзка е налице,
когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод на него и
във връзка с него. Доказателствената тежест за установяване наличието на всички
предпоставки за реализиране на отговорността се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 144 от АПК за разпределение на доказателствената тежест. За да
бъде уважен искът за вреди, следва доказването на фактите от хипотезата на
правната норма да е пълно.
По първия предявен иск за обезщетение за пропуснати ползи от
неполучен наем на процесния имот за периода 01.12.2015 г. – 02.02.2017 г., в
размер на 21 000 лв. /двадесет и една хиляди лв./ съдът счита за
установено следното:
Както в правната доктрина, така и в съдебната практика,
пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото.
Пропуснатата
полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги
трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на
имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно
настъпване на увеличаването.
Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ
правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона
презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да
бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че ако не беше издадена
незаконосъобразната заповед, имуществото на ищеца е щяло да бъде увеличено, ще
бъде постигната целта на предвиденото в чл. 1 от ЗОДОВ обезщетяване - да се
поправят претърпените от ищеца вреди, без да се допусне неоснователното му
обогатяване.
На първо място не е налице пряка причинно - следствена връзка
между Заповед № 1190/13.08.2015 г., отменена с влязло в сила решение от
14.05.2016 г. по адм.д.№ 219/2015 г. на АдмСЛ и Заповед № 1823/17.12.2015 г.,
отменена с влязло в сила на 02.02.2017 г. решение от 14.01.2017 г. по адм.д.
№5/2016 г. на АдмСЛ и неполучен за периода 01.12.2015 г.- 02.02.2017 г. наем за
процесния имот по Договора за наем от 15.09.2014 г.
За да е налице пряка причинно-следствена връзка, следва
прекратяването на договора и загубата на наемното вземане по него да е пряка
последица от издадения административен акт, а в случая това не е така.
За втората по време издадена заповед № 1823/17.12.2015 г. това
е съвсем очевидно, тъй като договорът за наем по твърденията на ищеца е
прекратен през м.11.2015 г., а заповедта е издадена през м.12.2015 г. Загубата
на наемното вземане е последица от прекратяването на договора за наем, което
прекратяване очевидно и безспорно предшества издаването на заповедта за
премахване на незаконен строеж. Вредите следва да са последица от
незаконосъобразната заповед, а не да я предшестват по възникване.
Заповед № 1190/13.08.2015 г. е отменена на 14.05.2016 г.,
поради което за част от периода, за който се претендира обезщетение - от
14.05.2016 г. до 02.02.2017 г. - същата очевидно няма как да причинява
незаконосъобразни последици.
Относно вредите, които се претендира, че са претърпени от Заповед
№ 1190/13.08.2015 г. в периода от 01.12.2015 г. до 14.05.2016 г. съдът счита
следното:
Договорът за наем на имота от
Към момента, в който договорът за наем и споразумението за
прекратяването му са придобили достоверна дата на 28.06.2017 г. с представянето
им пред съда по адм.д. № 237/2017 г. по описа на АдмС – Ловеч, и двете процесни
заповеди на кмета на Община Ловеч са били вече отменени с влезли в сила съдебни
решения и по никакъв начин не са пораждали негативни последици за правоотношения,
които са с достоверна дата на възникване след отмяната на административните
актове.
Прекратяването на договор за наем от дата 28.06.2017 г. не е
пряка и непосредствена последица на заповедта на кмета на общината от
13.08.2015 г., поради което и неполучаването на наем за последващ период не е в
пряка причинно-следствена връзка с отменените заповеди. Дори да беше налице
достоверна дата на договора за наем, вписан по реда на чл. 112 от ЗС, очевидно
е, че месец и половина след съобщаване на заповедта договорът за наем не е бил
прекратен пряко от нея, няма забрана за достъп конкретно до магазина за
хранителни и нехранителни стоки и разпореждане за отстраняване на хора и
оборудване, и дори след прекратяване на договора по взаимно съгласие не е последвало
прекъсване на захранването му с електричество и водоснабдяване, т.е. заповедта
не е имала изпълнение спрямо магазина, предмет на договора за наем.
Преки са само тези вреди, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са
адекватно следствие от увреждането, без необходимост от други правни действия.
Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо
противоправния резултат.
За да причини вреди, следва заповедта за спиране на строеж и
забрана на достъп да бъде изпълнена по реда на чл. 224а, ал. 3 от ЗУТ – с
разпореждане да се отстранят от строителната площадка хора и механизация и да
се разпореди на доставчиците да спрат захранването и водоснабдяването. В
конкретния случай изобщо не е имало разпореждане да се освобождава магазинът от
оборудване, стоки и хора / не става дума за принудителна административна мярка
наложена по реда на ЗДДС „запечатване“/ и не се забранява изрично неговото
ползване, предвидено е било евентуално прекъсване на снабдяването с
електроенергия и вода едва след влизане в сила на заповедта, като изобщо не е
имало изпълнение на заповедта в тази част. И заповедта, въпреки неясната
формулировка по т.2 от диспозитива, очевидно е била насочена не срещу магазина за
хранителни и нехранителни стоки, а срещу пристрояването на обекта за
обособяване на кафене.
Съдът счита, че не е налице пряка причинно-следствена връзка
на претендираните вреди и за посочения период със заповед №1190/13.08.2015 г.
Заповедта е издадена на 13.08.2015 г., връчена е на дружеството на 08.10.2015
г. /лист 60/, а договорът за наем е прекратен по взаимно съгласие чак на
25.11.2015 г., според вписаното в споразумението. Прекратяване на договора не е
последвало пряко и непосредствено от издадената заповед, която не съдържа
диспозитив за забрана на достъпа до магазин за хранителни и нехранителни стоки,
а само до пристрояването (разширение) към съществуващия магазин за обособяване
на кафене.
Договорът за наем не се прекратява по силата на заповедта, след
издаването и връчването ѝ търговският обект магазин за хранителни и
нехранителни стоки е ползван безпрепятствено от наемателя за дълъг период от
време, няма доказателства да е бил лишен по някакъв начин от ползването въз
основа на издадената заповед. Прекратяването на облигационното наемно
правоотношение е настъпило по волята и взаимното съгласие на двете страни и то
повече от три месеца след издаването на заповедта и повече от месец и половина
от съобщаването на заповедта на ищеца.
По делото се представиха безспорни писмени и гласни доказателства,
че реално изобщо не е спирано захранването с електричество и вода на магазина и
не е имало изпълнение на забрана на достъп до магазина /лист 282, 283 и 287/.
На следващо място, отменените заповеди не са причинили пряко
вреди на „Пактрейд“ ООД и поради несключването на договор за наем с „Нанков-932-НН“
ЕООД, каквито доводи се излагат в исковата молба. Според Споразумението, с
което е прекратено Депозитното споразумение от 04.08.2016 г., дружеството
„Нанков-932-НН“ ЕООД е узнало едва в последствие за наличието на издадена
заповед за премахване на незаконни строежи и висящо съдебно производство по
оспорването ѝ. Но към датата на сключване на Депозитното споразумение не
е била налице пречка за ползване на магазина, тъй като заповедта за спиране на
строеж и забрана за достъп е била вече отменена с влязло в сила на 14.05.2016
г. съдебно решение, а заповедта за премахване на строежа не съдържа
волеизявление, забраняващо достъпа до магазина, което да е изпълнено предварително,
въпреки обжалването ѝ по съдебен ред. Несключването на договор за наем не
се дължи на действието на отменената заповед №1823/17.12.2015 г., която изобщо
не е породила прави последици, поради нейното обжалване и липса на
предварително изпълнение.
Не е налице пряка причинно-следствена връзка между
незаконосъобразните заповеди и претендираните пропуснати ползи от неполучен
наем. В процесния случай липсата на наем не е пряка и закономерна последица на
заповедите за спиране и забрана ползването на строежи и тяхното премахване, те
не са изпълнени и нямат последица отстраняване на наематели на магазина и от
там загуба на наемното вземане. Изпълнение и в двете заповеди е било предвидено
едва след влизането им в сила.
Съдът счита, че пропуснати ползи от неполучен наем, които да
са в пряка и непосредствена връзка с отменените две заповеди на кмета на Община
Ловеч, не се доказаха по делото.
На следващо място, относно иска за претърпени вреди от
заплатена неустойка в размер на 9000 лв. от дружеството по предсрочно прекратен
договор за наем за търговския обект, сключен на 15.08.2014 г., причинени от
отменената по съдебен ред като незаконосъобразна Заповед № 1190/13.08.2015 г. на
кмета на Община Ловеч, съдът намира за доказано и установено от фактическа и
правна страна следното:
Както по-горе беше посочено, по делото не се доказа, че договорът
за наем е бил сключен на 15.08.2014 г. с това съдържание, което има договорът
за наем, представен за пръв път пред съд на 28.06.2017 г. по адм.д. № 237/2017
г. по описа на АдмС – Ловеч. Договорът
за наем за срок над
Прекратяването на договора за наем не е станало поради
виновно неизпълнение от страна на „Пактрейд“ ООД, т.е. по негова вина, каквото
е изискването на т.13 от Договора за наем, а по взаимно съгласие на страните,
както изрично е посочено в т.2.1 от Споразумението между „Пактрейд“ ООД и
„Парктрейд“ ЕООД от 25.11.2015 г.
При това положение очевидно не е било налице задължение за „Пактрейд“
ООД да заплаща неустойка на наемателя по т. 13 от прекратения по взаимно
съгласие договор. Въпреки това „Пактрейд“ ООД е поело със Споразумението
задължение да заплати неустойка в размер на 9 000 лв., като се е позовало
на т.13 от Договора за наем. Но това задължение е възникнало не по силата на
т.13 от Договора за наем, а по силата на поетото със самото Споразумение
задължение, защото не става дума за хипотеза на прекратяване договора по вина
/т.е. неизправно поведение/ на наемодателя „Пактрейд“ ООД. С Договора за наем,
без доказана достоверна дата на сключване 15.08.2014 г., е предвидено плащане
на неустойка само при прекратяване на договора поради виновно поведение на
едната страна, т.е. при виновно неизпълнение на договора, но със Споразумението
договорът се прекратява по взаимно съгласие и то от 01.12.2015 г., няма
нито дума за каквото и да е неизпълнение на договора за наем от страна на
наемодателя, което да е довело до прекратяване на договора по негова вина.
Вписването в Споразумението на израза „неустойка
във връзка с предсрочното му прекратяване по вина на „Пактрейд“ ООД“ не
създава предпоставките от хипотезата на т.13 от прекратения Договор за наем,
защото със същото Споразумение всъщност договорът е прекратен по взаимно
съгласие, а не поради виновно неизпълнение на наемодателя или поради
принудително отстраняване на наемателя в изпълнение на издадената заповед от
13.08.2015 г.
Изплащането на неустойка от 9000 лв. в случая не се основава
нито пряко на т.13 от Договора за наем, нито е пряка и непосредствена последица
от издадената Заповед №1190/13.08.2015 г. на кмета на Община Ловеч, а е
последица само на поетото със Споразумението доброволно от ищеца задължение да
заплати сумата. Плащане е било осчетоводено чак на 09.06.2017 г. Настъпилото
обедняване в имуществената сфера на ищеца поради заплащане на тази неустойка не
подлежи на обезщетяване от Община Ловеч.
По изложените съображения съдът намира предявените искове за
неоснователни.
За да се реализира отговорността на държавата, е необходимо
между отменения като незаконосъобразен акт и настъпилите вреди да е налице
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. Причината следва да е
отменения административен акт, а последицата – настъпилите материални вреди.
Тези вреди следва да са такива, които закономерно да настъпват като пряка
последица от отменения незаконосъобразен административен акт.
По делото не е доказано наличието на пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между отменените като незаконосъобразни
административни актове и твърдените от ищеца вреди - пропуснати ползи и загуби
- посочени в исковата молба.
Налице
са незаконосъобразни административни актове, които не са били привеждани в
изпълнение, и претърпените материални вреди не са последица от тях.
На
първо място не се доказа достоверност на датата на сключване на представените от ищеца по
делото договор за наем, датата на споразумението за прекратяването му, датата
на депозитно споразумение за отдаване под наем и на споразумение за
прекратяването му, подписани от ищеца.
Достоверна
дата посочените частни документи имат едва от 28.06.2017 г., когато са били представени
пред съда по адм.д. № 237/2017 г. по описа на АдмС – Ловеч, а тази дата следва
влизането в сила на съдебните решения, с които са отменени процесните две
заповеди на кмета на общината.
Ищецът
не обори по реда на чл. 193, ал.3, изр.второ от ГПК направеното оспорване на
достоверността на датите на представените от него частни документи, носещи
неговия подпис, и на основание чл. 203, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 194, ал. 3 във вр. с чл. 181, ал.
1 от ГПК съдът приема, че представените облигационни договори: Договор за наем
между „Пактрейд“ ООД с ЕИК200051993 и „Парктрейд“ ЕООД с ЕИК202972131 на Смесен
магазин за хранителни и нехранителни стоки в гр.Ловеч, ул. Княз Имеритински №46
от 15.09.2014 г., Споразумение от 25.11.2015 г. между „Пактрейд“ ООД с
ЕИК200051993 и „Парктрейд“ ЕООД с ЕИК202972131, Депозитно споразумение от
04.08.2016 г. между „Пактрейд“ ООД с ЕИК200051993 и „Нанков-932-НН“ ЕООД с ЕИК
********* и Споразумение от 18.08.2016 г. между „Пактрейд“ ООД с ЕИК200051993 и
„Нанков-932-НН“ ЕООД с ЕИК *********, имат достоверна дата 28.06.2017 г.,
когато са били представени пред съда по адм.д. № 237/2017 г. по описа на АдмС –
Ловеч.
В
частта относно оспорените фактури и относно съдържанието на представените
договори и споразумения, съдът счита, че не се доказа недостоверността на
вписаните изявления от страните. Вещото лице е установило, че сумите по
фактурите своевременно са осчетоводявани от двете дружества и фактурите са включвани
в месечните справки декларации по ДДС на дружествата. Но наличието на издадени
фактури за плащания между двете дружества в предходен период, без да са
доказани съдържанието и условията на сключен между тях договор за наем с
достоверна дата, не е относимо към настоящия спор и не се отразява на крайния
извод на съда за недоказаност на предявените искове за обезщетение.
Няма
пряка причинно-следствена връзка между процесните две заповеди и претендираните
от ищеца вреди, а претендираните пропуснати ползи и загуби се дължат само на
сключени от ищеца облигационни договори с достоверна дата 28.06.2017 г.
Искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
При този изход от спора основателна се явява
претенцията на ответника за възстановяване на сторените деловодни разноски.
Направеното възражение за прекомерност не е основателно, тъй като адвокатското
възнаграждение, платено от ответника, е определено въз основа на материалния
интерес и то в предвиден от наредбата размер. Разноските са в размер на 150 лв.
депозит за вещо лице и 1430 лв. възнаграждение за един адвокат, общо 1580 лв.
/хиляда петстотин и осемдесет лв./.
Воден от горното и на осн. чл. 203 от АПК във
вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ Ловешкият административен съд, шести
административен състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани
исковете, предявени с искова молба с вх. №1500/07.05.2020
г. подадена от „Пактрейд“ ООД ЕИК200051993, гр. Ловеч, ул. „Александър
Стамболийски” № 15, бл.“Балкан“, ет. 1, ап. 3, представлявано от управителя Н.М.
***, представлявана от кмет на община, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК, да бъде осъдена Община Ловеч да заплати на
ищеца сума в общ размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лв./, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – загуба и пропуснати ползи, както
следва:
-
пропуснати ползи от неполучен наем в
размер на 21 000 лв. от търговски обект Магазин за хранителни и нехранителни
стоки, находящ се на партерен етаж на жилищен блок „Звезда“ с адрес гр.Ловеч,
ул. Княз Имеретински №46 за периода 01.12.2015 г. – 02.02.2017 г., причинени от
Заповед № 1190/13.08.2015 г. на кмета на Община Ловеч, отменена с влязло в сила
на 14.05.2016 г. решение №45 от 14.05.2016 г. по адм.д.№ 219/2015 г. на АдмСЛ,
и от Заповед № 1823/17.12.2015 г. на кмета на Община Ловеч, отменена с влязло в
сила на 02.02.2017 г. решение №8 от 14.01.2017 г. по адм.д. №5/2016 г. на
АдмСЛ;
-
претърпени вреди от заплатена неустойка в
размер на 9000 лв. от дружеството по предсрочно прекратен договор за наем с
„Парктрейд“ ЕООД, сключен на 15.08.2014 г. за търговски обект Магазин за
хранителни и нехранителни стоки, находящ се на партерен етаж на жилищен блок
„Звезда“ с адрес гр.Ловеч, ул. Княз Имеретински №46, причинени от Заповед №
1190/13.08.2015 г., издадена от кмета на Община Ловеч, която е отменена с
влязло в сила на 14.05.2016 г. решение №45 от 14.05.2016 г. по адм.д.№ 219/2015
г. на АдмСЛ.
ОСЪЖДА „Пактрейд“ ООД
ЕИК200051993, гр. Ловеч, ул. „Александър Стамболийски” № 15, бл.“Балкан“, ет.
1, ап. 3, представлявано от управителя Н.М.И.-Т., да
заплати на Община Ловеч, ул.Търговска № 22, представлявана от кмет на община,
сумата от 1580 лв. /хиляда петстотин и осемдесет лв./, представляваща сторени
деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
АдмСЛ пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните и
ОП-Ловеч.