№ 967
гр. *, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20223110110000 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по предявени от *, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление гр.*, бул. „*, срещу Община *, БУЛСТАТ *, с адрес: гр.
*, бул. „*, обективно кумулативно съедини искове за приемане на
установено, че ответникът дължи на ищца следните суми: сумата от 306,70
лв., представляваща изплатено на Н. Д. М. застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна
полица № * със срок на валидност 14.08.1018 г. до 13.08.2019 г., за вредите,
причинени на застрахования лек автомобил „*”, модел *“, рег. № *, от
настъпило на 12.10.2018 г. застрахователно събитие – ПТП, изразяващо се в
попадане в необезопасена и необозначена дупка, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.06.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 93,47 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 17.06.2019 г. до
17.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК № 3752/20.06.2022 г. по ч.гр.д. № 7763/2022 г. по описа на ВРС, 50
състав, на основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 500, ал. 1 от КЗ
вр.чл.49,ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че на 12.10.2018 г. в гр. *, кв. * в отсечка
на спирка „*“ на излизане от квартала в посока центъра на града, водачът на
л.а. „*“ модел * с рег. №* Н. М. попада в необезопасена и необозначена дупка,
при което са нанесени имуществени вреди на автомобила. Към датата на
събитието л.а. „*“ модел * с рег. №* е имал сключена валидна застраховка
Каско на МПС при ищеца. Ищецът излага, че във връзка с посоченото
1
събитие при него е образувана щета под № *, е извършен оглед на
автомобила и са описани констатираните вреди. Твърди, че 22.11.2018 г. е
заплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 296,70 лева.
Поддържа, че отговорност за нанесените увреждания по застрахования
автомобил в резултат от попадане в необозначена дупка носи Община * като
собственик на процесната улица, поради което с регресна покана е поканил
задълженото лице да заплати доброволно дължимата сума от 296,70 лв. и 10
лв. обичайни разноски, но до настоящия момент регресната претенция не е
възстановена. Претендира се и мораторна лихва за период от три години
преди подаване на заявлението. По изложените съображения моли за
уважаване на предявените искове и претендира сторените съдебни разноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирана е
писмена молба, с която се поддържат предявените искове и се моли за
уважаването им.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове.
Излага се, че липсват доказателства относно обстоятелството, че водачът на
лекия автомобил е карал със съобразена с пътните и метеорологични условия
скорост. Намира, че претендираната сума е завишена и стойността
необходима за възстановяването на щетите е в по-малък размер. Счита, че
обезщетението следва да се съобрази с действителните вреди към датата на
настъпване на ПТП, като в противен случай би се стигнало до неоснователно
обогатяване на ищеца. Оспорва се механизма на настъпване на вредите. Моли
за отхвърляне на иска и претендира разноски. В условие на евентуалност
релевира възражение за прекомерност на претендирано от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Депозирана е
писмена молба, с която се оспорват предявените искове и се моли за
отхвърлянето им.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, както е прието и с доклада по делото, а и
от представената по делото доказателства се установява наличието на
сключен договор за имуществено застраховане „Каско на МПС” с предмет
автомобил с предмет л.а. „*“ модел * с рег. №* към датата на
застрахователното събитие от 12.10.2018 г. и настъпването му на 12.10.2018г.;
че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на собственика на
застрахования автомобил в размер на 296,70 лв. и че обичайните разноски за
това възлизат на 10 лв.
Видно от декларация на водач на увредено МПС, увредено от събитие
от нарушена цялост на пътното покритие, собственикът на автомобила е
декларирал пред застрахователя настъпилото събитие, като е декларирана
настъпилата щета, изразяваща се в увреждане на две гуми и две джанти на
2
автомобил л.а. „*“ модел * с рег. №*, като в тази връзка при ищеца е заведена
застрахователна претенция (щета) под № */12.10.2018 г.
В приложения опис по щетата от 12.10.2018 г., са отразени
констатираните при огледа увредени детайли на автомобила,
индивидуализирани чрез отразяване на вида, количеството, степента на
увреждане и начина на възстановяване на всеки от тях.
По делото е приложен и изготвения снимков материал като част от
образуваната застрахователна преписка.
От представеното платежно нареждане от 22.11.2018 г. се установява, че
сумата от 296,70 лв. е преведена по банкова сметка на собственика Н. М.,
като в основанието за извършения превод е отбелязано „изплащане по щета“.
Като писмено доказателствено средство по делото е приобщена и
регресна покана от 11.01.2019г. от * до Община * за заплащане на сумата от
296,70лв., получена на 14.01.2019 г. – видно от представената обратна
разписка на л. 11 от делото.
От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-
автотехническа експертиза се установява следният механизъм на настъпване
на ПТП - на 12.10.2018 г. автомобилът при движение в гр. *, кв. * в отсечка
на спирка „*“ на излизане от квартала в посока центъра на града, водачът на
л.а. „*“ модел * с рег. №* Н. М. попада в необезопасена и необозначена дупка,
първо с предна дясно , а последно със задно дясно колело, при което са
нанесени имуществени вреди на автомобила – спукани предна дясна и задна
дясна гума и джанти към тях. Вещото лице заключва, че при съпоставяне на
механизма на произшествието и установените увреждания става ясно, че е
налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите
вреди за лекия автомобил и е възможно същите да са причинени по степен и
вид от настъпилото ПТП. Съгласно експертното заключение общата стойност
на средствата, необходими за ремонтиране на увредите по пазарни цени, е в
размер на 779,94лв. -средната пазарна стойност при съобразяване на ремонта
в сертифицирани и несертифицирани сервизи. Посочено е, че изплатеното от
застрахователя обезщетение в размер на 296,70лв. съответства на нужните
средства за отстраняването на причинените щети, съобразно действащата към
момента на събитието методика за определяне на обезщетения по застраховка
автокаско.
По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства
посредством разпит на свидетеля Н. Д. М.. От показанията на свидетеля се
установява, че при управление на собствения му лек автомобил свидетелят
попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно и спукал
двете гуми - предна и задна десни. Обадил се на тел.112 и уведомил
застрахвателя. Времето не било дъждовно, нямало обозначителни знаци за
наличието на неравност по пътя. Застрахователят изплатил обезщетение.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на
3
чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 500, ал. 1 от КЗ вр.чл.49,ал. 1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 500, ал. 1 от КЗ се предвижда специално
суброгационно право на застрахователя, който при настъпване на
застрахователното събитие и след изплащане на дължимото застрахователно
обезщетение встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне.
Когато причинител на вредата е лице, на което е възложена някаква
работа, по силата на чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД възложителят
отговаря за вредите, причинени от това лице при или по повод изпълнението
на работата. Отговорността на възложителя е обективна и гаранционно-
обезпечителна, предназначена да репарира вредоносните последици,
настъпили в резултат от чуждо виновно и противоправно поведение
(действие или бездействие), осъществено при или по повод изпълнението на
възложената дейност. Същата е приложима и в хипотези, в които във връзка с
изпълнението е допуснато нарушение на предписани или други общоприети
правила (така - т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от
Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС). Съгласно задължителните за
съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на
Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите,
причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената
им работа, и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е
причинил тези вреди.
В разглеждания случай ищецът твърди, че вредите, за които е изплатил
застрахователно обезщетение на застрахованото лице, са пряка и
непосредствена последица от попадане на автомобила в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, стопанисвано и поддържано от
Община *.
За успешното провеждане на предявения иск е необходимо ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е налице валидно
възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото
лице по застраховка „Каско на МПС“ с предмет л.а. „*“ модел * с рег. №*; че
в периода на застрахователно покритие - на 12.10.2018 г., е настъпило
застрахователно събитие, изразяващо се попадане в необозначена дупка при
описания в исковата молба механизъм, от което са причинени твърдените
щети по застрахованата вещ; че вредите са настъпили вследствие на
действието или бездействието на трето лице, при или по повод възложената
му от Община * работа по изграждане, поддържане и ремонт на общински
път на територията на общината; че ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение в посочения размер от 296,70 лв. и че обичайните разноски
възлизат на 10 лв.; поставяне на ответника в забава, както и размера на
исковите претенции за главница и мораторна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането,
4
ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините, а по силата на чл. 48, т. 2, б. "а" от Правилника за
прилагането му, организирането на дейностите по поддържане на пътищата са
задължение на съответните общини за общинските пътища. Същевременно
в чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата е предвидено, че лицата,
които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок, а по силата на ал. 2, т. 1 на същата разпоредба служби за контрол,
определени от кметовете на общините, контролират в населените места
изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения,
пътната маркировка, и др.
В случая с оглед мястото на настъпване на събитието – в гр. *,
безспорно се установява, че процесният пътен участък, където е настъпило
застрахователното събитие, попада на територията на Община *.
От анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
посредством разпита на свидетеля М., които съдът кредитира, като
последователни, непосредствени и вътрешнологични, в т.ч. и приетата САТЕ,
неоспорена от страните, се установява, че процесното ПТП, при което са
настъпили уврежданията на застрахования лек автомобил е било
причинено от попадането му на в неравност на пътното платно (дупка) или
„препятствие на пътя“ по смисъла на пар. 19 от ДР на ППЗДвП, на пътното
платно по път в гр. *, стопанисван от Община *. При това съдът намира, че е
налице противоправно поведение на служителите на община *, които не са
изпълнили вменените им законови задължения, цитирани по-горе, което
ангажира отговорността на общината на основание чл. 49 от ЗЗД.
Общинският път в процесния участък не е бил в изправно състояние, като
наличните по него препятствия (дупка), не са били сигнализирани съобразно
изискването на закона, което безспорно се установи от показанията на
свидетеля М.. Според чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред
препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието
отдясно или отляво, за да продължат движението си, което задължение
ответната община не е изпълнена.
Предвид проявеното бездействие на Община *, изразяващо се в
бездействието на нейните служители, натоварени да поддържат пътя в
изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да
отстраняват повредите във възможно най-кратък срок, то същата носи
отговорност за претърпените щети вследствие на попадане на процесния лек
автомобил в такъв увреден пътен участък.
Налице е пряка непосредствена връзка между противоправния резултат
– вредите по лекия автомобил и бездействието на служителите на община *,
което се доказа от всички събрани по делото доказателства - от изготвената
САТЕ и показанията на свидетеля М.. Установи се механизма на настъпилото
ПТП като съобразно заключението на вещото лице в резултат на него могат
да настъпят уврежданията по лекия автомобил – спукване на предна и задна
5
дясна гуми при навлизане в дупката на пътното платно. Установи се, че
средната пазарна стойност на повредените гуми възлиза на 779,94лв., като
изплатено обезщетение от застрахователя от 296,70лв. съответства на
нужните средства за отстраняване на щетите, съобразно методиката на
застрахователя.
Неоснователно е възражението на ответната страна, че водачът на
процесният автомобил е карал с несъобразена скорост, поради което
обезщетението за причинени имуществени вреди подлежи на редуциране.
От ангажираните гласни доказателства и снимков материал, както и
приетата по делото САТЕ, се установи, че дупката се е намирала в
несигнализиран по какъвто и да е начин, не е било дъждовно, но водачът не
би могъл да избегне попадането си в нея. Ето защо, релевираното искане за
намаляване на дължимото обезщетение не следва да се уважава.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП и изплащане на застрахователно обезщетение не се оспорва,
а и се установява от коментираните по делото доказателства.
След заплащане на застрахователното обезщетение застрахователят е
встъпил в правата на увредения срещу Община *, в качеството й на
възложител на лицата, които чрез своето бездействие са причинили
процесните вреди. Предвид наличието на всички кумулативни
материалноправни предпоставки, обуславящи възникването на съдебно
предявеното регресно право в патримониума на ищеца, предявеният иск за
заплащане на сумата от 306,70 лв. / от които 296,70 лв. застрахователно
обезщетение и 10 лв ликвадиционни разноски / се преценява за основателен,
поради което следва да бъде уважен.
Задължението на отговорното лице да възстанови на застрахователя
заплатеното застрахователно обезщетение няма определен ден за изпълнение,
поради което, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора.
По делото е установено, че регресната покана е изпратена и получена от
Община * 14.01.2019 г., поради което съдът намира че ответната община е
изпаднала в забава и е възникнало задължение за заплащане на мораторна
лихва върху неизплатената главница.
По тези съображения искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на мораторна лихва от 93,47 лв. за претендирания период от
15.06.2019 г. до 15.06.2022 г. следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищцовата страна следва да се присъдят сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
По изложените съображения съдът намира предявените искове за
основателни, поради което следва да бъдат изцяло уважени, ведно със
законната лихва от датата на заявлението до окончателно изплащане на
задължението.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на
6
ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса от 25лв. и юрисконсултско
възнаграждение от 50лв., които възлизат общо на 75 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за заплатена
държавна такса от 75лв., юрисконсулстко възнаграждение от 150лв., 200лв.
депозит за вещо лице, или същите възлизат в общ размер на 425 лева.
Разноските за свидетел от 30лв. не следва да бъдат присъждани в тежест на
ответника, доколкото същите не са поискани и изплатени от свидетеля и
подлежат на възстановяване на страната.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че Община *, с адрес:
гр. *, бул. „* дължи на *, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление гр.*,
бул. „*,сумата от 306,70 лв., представляваща изплатено на Н. Д. М.
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“,
обективирана в застрахователна полица № * със срок на валидност 14.08.1018
г. до 13.08.2019 г., за вредите, причинени на застрахования лек автомобил
„*”, модел *“, рег. № *, от настъпило на 12.10.2018 г. застрахователно
събитие – ПТП, изразяващо се в попадане в необезопасена и необозначена
дупка, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 17.06.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 93,47 лв., представляваща мораторна
лихва, начислена за периода от 17.06.2019 г. до 17.06.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК № 3752/20.06.2022 г.
по ч.гр.д. № 7763/2022 г. по описа на ВРС, 50 състав, на основание чл. 422 вр.
чл. 415 от ГПК вр. чл. 500, ал. 1 от КЗ вр.чл.49,ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Община *, с адрес: гр. *, бул. „* да заплати на *, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление гр.*, бул. „*, сумата от 425 лева
/четиристотин двадесет и пет лева/, представляваща сторени в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр.
ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА Община *, с адрес: гр. *, бул. „* да заплати на *, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление гр.*, бул. „*, сумата от 75 лева
(седемдесет и пет лева), представляваща сторени в заповедното производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - * в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
7
Съдия при Районен съд – *: _______________________
8