РЕШЕНИЕ
№ 1904
гр. Бургас, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20222120101374 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Ж. В. С. против „Йеттел
България” ЕАД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата
сумата от 144.50 лв., с която се е обогатило, като я е получило на отпаднало
основание - за непредоставена роуминг услуга по договор за
телекомуникационни услуги, сключен между страните на ****** год., който е
бил прекратен, ведно със законната лихва, начиная от ****** год. до
окончателното й изплащане.
Исковете, според изложените от процесуалния представител
на ищцата факти в исковата молба и молба, находяща се на л.43, са с правно
основание в чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и в чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание се поддържат от пълномощника на
ищцата, който ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните
разноски.
Процесуалният представител на ответното дружество е
оспорил исковете по реда на чл.131 от ГПК, също ангажира доказателства и
претендира разноски.
Бургаският районен съд, въз основа на събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
Няма спор, че ищцата е била абонат на ответното дружество
по силата на сключен помежду им договор за мобилни услуги „*******“,
сключен на ********** год., предоставяни за телефонен номер ***********,
за срок до ***** год., който не е продължаван.
На ***** год. от страна на „Теленор България“ ЕАД
(настоящо наименование „Йеттел България“ ЕАД), е съставена фактура с
получател Ж.С., за потребление на стойност 186.62 лв. и период от ***** год.
до ****** год. В тази сума, съгласно детайлната разпечатка към фактурата, е
включена роуминг услуга (разговори и МБ) на стойност от 117.35 лв. без ДДС
1
или 140.82 лв. с ДДС. Остатъкът е за услуги, ползвани в рамките на
абонаментния план и/или са таксувани според него, за които не се спори.
На ****** год. ищцата е заплатила 50 лв. на каса в офис на
мобилния оператор, което плащане е приспаднато от баланса по горната
фактура, а остатъкът до исковата сума е платен на ***** год. на каса на
„**********“.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
предявените искове за частично основателни.
Съдът не е обвързан от сочената от страната правна
квалификация на иска, а от изложените факти (Da mihi factum, dabo tibi ius).
Затова, при фактите, наведени с исковата молба и възражението от *****
год., е принципно неправилна застъпваната от пълномощника на ищцата теза,
че развалянето на договора има действие занапред. Тъкмо напротив - при
разваляне на договора, при унищожаваето му или при настъпване на
прекратително условие, даденото по него подлежи на връщане по реда на
чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД - на отпаднало основание.
Хипотезата на тази кондикция се установи в настоящия
случай - валидно сключен договор, по който е заплатена стойността на
непредоставена услуга и който договор впоследствие е прекратен с изтичане
на срока.
Липсват доказателства, ангажирани от носещата
доказателствената тежест ответна страна, на ищцата да е предоставена,
съответно тя да е използвала роуминг услуга, възлизаща на исковата
стойност, поради което й се дължи връщане на платените 140.82 лв. Следва
да се каже също, че самата фактура, неносеща подписа на получателя на
услугата, не се ползва с материална доказателствена сила и не е годна да
установи предоставянето на услугата, а други доказателства за потребление в
роуминг, освен нея не са представени.
Ето защо, главният иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД - за
връщане на неоснователно платеното, е основателен до горепосочения
размер, което обуславя основателността и на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за
законната лихва върху подлежащата на връщане сума.
На страните, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, се
следват деловодни разноски, които за ищцата са в размер на 389.82 лв., в т.ч.
държавна такса и адвокатски хонорар, който предвид възражението на
ответната страна, не е прекомерен, с оглед фактическата и правна сложност
на делото и е към минималния размер, определен с Наредба № 1/2004 год. на
ВАдв.С. За ответното „Йеттел България“ ЕАД дължимите разноски възлизат
на 3.82 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПрП и чл.25 от НПрП.
Ето защо, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. С****, ж/к *********, представлявано от Д. К. К. и М. С., на
основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на Ж. В. С.
от гр.Б****, ж/к ***********, ЕГН - **********, сумата от 140.82 лв., с която
се е обогатило, като я е получило на отпаднало основание - за непредоставена
роуминг услуга по договор за телекомуникационни услуги, сключен между
страните на ********* год., който е бил прекратен, ведно със законната
лихва, начиная от ******* год. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ главния иск за горницата над уважения до пълния предявен
2
размер от 144.50 лв., както и иска за законна лихва върху неоснователния
размер на главницата.
ОСЪЖДА “Йеттел България” ЕАД да заплати на Ж. В. С.
деловодни разноски в размер на 389.82 лв.
ОСЪЖДА Ж. В. С. да заплати на “Йеттел България” ЕАД
деловодни разноски в размер на 3.82 лв.
Решението е обжалваемо пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3