РЕШЕНИЕ
№ 2565
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ИВА Р. АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110208263 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Хидробетон“ ООД против наказателно
постановление №42-0001165/26.04.2021г., издадено от директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация с което за нарушение
на чл. 88, т. 7 от Наредба 33 от 03.11.1999 г. на МТ на основание чл. 104, ал.
5 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр), на дружеството е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000 /хиляда/
лева.
Жалбоподателятоспорва НП, като твърди, че същото е
незаконосъобразно и неправилно, постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. В проведеното
открито съдебно заседание процесуалният му представител поддържа жалбата
и моли издаденото НП да бъде отменено. Претендира разноски по делото.
Представител н въззиваемата страна, редовно призован, в съдебно
заседание не се явява и съответно не изразява становище.
Софийският районен съд, като взе предвид депозираната жалба,
1
събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните,
намери за установено от фактическа страна следното:
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 288610/09.04.2021 г. за това, че при направена комплексна проверка на
превозвачът „Хидробетон“ ООД, притежаващ лиценз на № 05975 валиден до
11.04.2026г. е констатирано, че превозвачът не е инструктирал водачите да
спазват Регламент ЕО № 561/2006 г. и 2014 на ЕС, за което липсва книга за
инструктаж на водачите. Актосъставителят квалифицирал нарушението, като
такова по чл. 88,т. 7 Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ.
Въз основа на горния акт за установяване на административно
нарушение и при идентично словесно описание на нарушението, наказващият
орган е издал атакуваното НП № 42-0001165/26.04.2021г., с което на
жалбоподателя за посоченото нарушение, на основание чл. 104, ал. 5 от
ЗАвтПр е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на хиляда лева.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в
съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото, а именно-показанията на св. Г.Д.,
които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
административно наказание прави следните изводи
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление е
компетентно длъжностно лице да издава НП за нарушения на подзаконовите
нормативни актове по прилагане на ЗАвПр. Атакуваното наказателно
постановление е от категорията на обжалваемите, като жалбата е депозирана в
срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, като съображенията на съда за
това са следните:
Съдът констатира, че в хода на административно наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
обосноваващи незаконосъобразност както на съставения акт, така и на
издаденото въз основа на него наказателно постановление. АУАН не отговаря
на императивните изискванията на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, респ. наказателното
постановление не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
2
Това е така, защото както в акта, така и в НП липсва изчерпателно описание
на обстоятелствата, при които е осъществено твърдяното нарушение,
съответно не са изложени твърдения за всички съществени елементи от
обективната страна на състава на нарушението, в това число кога и къде е
извършено вмененото нарушение. Посочено е, единствено, че на
09.04.2021г.
около 10:30 часа в ******, в сградата на ОО "АА" - гр. София след
извършване на комплексна проверка на превозвачът „ХИДРОБЕТОН" ООД,
извършва обществен превоз на товари на територията на Република България
с лиценз № 05975 валиден до 11.04.2026г. и след съставяне на констативен
протокол от 09.04.2021 г. се констатира следното нарушение: Превозвачът
"ХИДРОБЕТОН" ООД не е осигурил инструктирането на водачите във
фирмата да спазва Регламент (ЕО) 561/2006Г. и Регламент (ЕС) 165/2014г.-
няма книга за инструктаж, който да е удостоверен с подпис на водачите.
Липва каквото и да е посочване на датата на извършване на
нарушението или мястото, на което според контролните органи е станало
това. Не става ясно кога точно АНО приема, че дружеството е следвало да
проведе инструктаж на водачите и къде. Датата, посочена в НП е датата на
съставяне на акта за установяване на административното нарушение, но не
представлява дата на извършване на нарушението или дори датата на
констатирането му, доколкото, видно от констативен протокол за извършена
проверка на дружеството, същата е извършена в периода
01.05.2020г-31.01.2021г.
Посочването на датата на извършване на административното
нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на
нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл. 34
от ЗАНН в административнонаказателното производство. Времето на
извършване на административното нарушение е определящо и за
приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН.
Датата и мястото на извършване на нарушението, освен че са
задължителни реквизити на АУАН и НП, индивидуализират пряко
нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин
винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Волята на АНО
следва да бъде ясна и категорична, а не да се презюмира. Недопустимо е в
рамките на съдебния процес, основавайки се на фактите, които се установяват
3
от доказателствата по делото, да се санира подобен порок на наказателното
постановление, тъй като би се променил елемент от обективния състав на
нарушението, за което наказващия орган е наложил наказание.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че оспореното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски,
които се присъждат по реда на АПК. Жалбоподателят е направил искане да
му бъдат присъдени направените по делото разноски, за което е представил и
списък на разноските.
С оглед изхода на делото – отмяна на НП, то в тежест на ОО "АА"
София следва да бъдат възложени сторените от жалбоподателя разноски за
настоящото производствов размер на 300 лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42 0001165/26.04.2021г.,
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация
с което за нарушение на чл. 88, т. 7 от Наредба 33 от 03.11.1999 г. на МТ на
основание чл. 104, ал. 5 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр), на
"ХИДРОБЕТОН" ООД е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА ОО "АА" - София при ИА "АА" да заплати на "Х." ООД
сумата в размер на 300 лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София -
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено
Съдия при Софийски районен съд:_______________________
4