Р Е Ш Е Н И Е № 340
гр. ВРАЦА,08.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в
публичното заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател:РЕНАТА Г.
МИШОНОВА - ХАЛЬОВА
Членове:М.
АДЖЕМОВА
мл.съдия:ИВАН НИКИФОРСКИ
в присъствието на секретаря Миглена Костадинова, като
разгледа докладваното от мл.
съдия Никифорски в.гр.дело N 475 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 3358 / 09.05.2019 година, подадена от „МЛАДАГРО” ЕООД, гр. Бяла Слатина, област Враца, ул. ***, с ЕИК: ***, представлявано от управителя Х.Г.В., чрез адв. В.Ч. ***, против Решение № 85 от 11.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 1635/2018 г. по описа на PC - гр. Бяла Слатина.
Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението
на Районен съд - гр.Бяла Слатина в обжалваната част, като незаконосъобразно,
неправилно и необосновано и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на Д.И.Б.
и да уважи възражението за прихващане на "Младагро" ЕООД срещу Д.И.Б.
за сумата от 600 лв. - заплатена в повече от дължимото по процесния
договор.Претендират се направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Във въззивната жалба се посочва на първо
място, че неправилно съдът е оставил без уважение направеното от
"Младагро" ЕООД възражение за прихващане, като е счел, че същото е
неоснователно. Твърди се, че неправилно районен съд е приел,че тъй като по
отношение на периода преди стопанската 2018г.,арендаторът не е оспорил
действителността на изявлението за изменението на договора в частта относно
размера на арендната вноска, което не е отправено в установената от ЗАЗ
специална форма и се явява нищожно /чл. 293, ал. 2 от ТЗ/, а го е потвърдил с
конклудентни действия, по отношение на вече заплатените арендни вноски,
арендаторът не може да се позовава на нищожността - чл. 293, ал. 3 ТЗ.
Твърди
се,че съгласно изискванията в специалния закон - ЗАЗ, уреждащ арендните
отношения и сключването на договора за аренда, изменението на договора за
аренда следва да се извършва единствено и само в предвидената от закона форма
за действителност, уредена в чл. 16, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ, както и по
съдебен ред, ако страните не могат да постигнат споразумение относно изменението
на договора, като решението на районния съд замества волята на страните относно
изменението на арендния договор.Аргументира се тезата,че е недопустимо
изменението на арендния договор да се извършва в устна форма, като разпоредбата
на чл. 293, ал. 3 от ТЗ е неприложима в конкретния случай по отношение договора
за аренда, при наличието на специални разпоредби,уреждащи начините на сключване
и изменение на този договор, неговото действие и прекратяване.Твърди се на
следващо място,че по делото е установено по безспорен начин, че с процесния
договор за аренда от 16.11.2011 г. е уговорено арендно плащане: за първите две
години по 25 лв. на декар, а за следващите пет - по 27 лв. на декар и тъй като
арендаторът е заплатил на ищцата по
процесния договор сумата от общо 4 300 лв., тоест освен, че е заплатил
арендното възнаграждение за стопанската 2017/2018г., ответника е платил в
повече с 600 лв. на ищцата за срока на целия договор, следва да бъде уважено
направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане на двете
вземания - претенцията на ищеца за стопанската 2017/2018г. в действителния й
размер от 540 лв. и 600 лв. /сумата с която ищеца се е обогатил за сметка на
ответника за заплатените в повече арендни вноски по Договор за аренда от
16.11.2011г. за целия период на действието му/, като следва да се смятат
погасени до размера на по-малкото от тях.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на
възиваемата страна Д.И.Б., която в срока по чл. 263 ГПК е депозирала писмен отговор, чрез пълномощника
си адвокат М. П. ***, в който се твърди,
че депозираната въззивна жалба е неоснователна и необоснована.
В същия се посочва, че обжалваното решение е правилно, а
подадената въззивна жалба неоснователна.
Посочва се също така, че правилно PC -гр. Бяла
Слатина е приел, че в конкретния казус
измененията от 22.05.2018 г. на текста на чл.3, ал.1 ЗАЗ не може да се приложи,
тъй като се касае за материалноправна норма,която урежда законни отношения,
възникнали след влизане й в сила, а в случая не се касае за такива.
Твърди се,че специалната разпоредба на чл.16, ал.1
ЗАЗ също не може да се приложи, тъй като от граматическото й тълкуване може да
се направи извод, че не всяко изменение на договора за аренда е такова по
нейния смисъл.Развиват се съображения в тази насока.
За законосъобразен се намира и извода на съда,че в
процесния случай следва да се приложат разпоредбите на чл.293, ал.2 и ал.6 ТЗ.Посочва се, че договорът за аренда на земеделска земя е формален съгласно
чл.З, ал.1 ЗАЗ, като предвидената от него форма се отнася и за измененията и
допълненията на сделката по смисъла на чл.293, ал.6 ТЗ, като това се отнася и
за периода преди изменението на чл.З, ал.1 ЗАЗ на 22.05.2018 г.Поради това,
изявлението за изменение на въпросната сделка в частта относно размера на
арендната вноска не е отправено в установената в ЗАЗ специална форма и се явява
нищожно.
Иска се от въззивния съд да постанови решение, с
което като остави без уважение въззивната жалба да потвърди решението на PC -
гр. Бяла Слатина, като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски за настоящата съдебна
инстанция.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата,съдът
констатира,че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт.При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Атакуваното решение на РС- гр.Бяла Слатина е валидно и допустимо.
Районен съд - гр.Бяла Слатина е бил сезиран и се е произнесъл по предявен е от Д.Б., чрез адв. М.П., срещу „Младагро“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 ЗАЗ за заплащане на сумата от 800лв., представляваща арендно плащане за стопанската 2017г.-2018г. по Договор за аренда на земеделска земя от 16.11.2011г., вписан в Служба по вписвания-та- Бяла Слатина, на 25.11.2011г. /рег. 5810, том XIII, №90, парт. 33514, 33515/.Така предявеният иск е уважен от първостепенният съд за сумата от 540 лева, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата до пълния предявен размер от 800 лева.Съдът е оставил без уважение предявено от „МЛАДАГРО” ЕООД възражение за прихващане със свое вземане спрямо насрещната страна Д.Б..
В исковата молба ищеца твърди,че е сключил Договор за аренда от
16.11.2011г., по силата на който в качеството на арендодател е предоставил на
ответника 20 дка земеделска земя- ниви в местността „Парцелите“, а ответникът
се е задължил да ги ползва срещу арендни плащания в уговорените размери- 25лв.
на декар за първите две години и 27лв. на декар за следващите пет
години.Поддържа,че в началото на стопанската 2014г.-2015г. страните устно са
изменили размера на арендното плащане на 40лв. на декар, което е преди
изменението на чл. 3, ал. 1 ЗАЗ от 22.05.2018г., касаещо формата на изменение
на договора за аренда. Твърди също така, че е налице изпълнение от ответника за
три от последните четири години в размер на 800лв. за всяка година, т.е. в
договорения размер от 40лв. на декар. Поддържа, че за последната стопанска
година- 2017г.- 2018г., плащане не е извършено, поради което е отправил покана,
с която вземането е станало изискуемо.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в
който твърди, че уговореното в Договора за аренда парично задължение е
изплатено изцяло. Поддържа, че не е налице изменение на договора касателно
цената, тъй като не е спазена предвидената в закона писмена форма за това (чл.
16 ЗАЗ). Твърди, че дължимата сума за процесната 2017г.- 2018г. е в размер на
540лв. (20 дка по 27 лв. на декар), като за всичките години на действие на
договора е заплатена сума в общ размер на 4300лв. (с 600лв. повече от реално
дължимото). Поради това е направил възражение за прихващане в случай, че бъде
уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 ЗАЗ да се извърши
компенсация със заплатената в повече от дължимото сума от 600лв.
Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата
молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба,настоящият съдебен
състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща повдигнатия спор,
свързан с дължимостта от ответника на сумата от 540 лева, представляваща
арендно плащане за стопанската 2017 - 2018 година по Договор за аренда на земеделска земя от 16.11.2011г., вписан в Служба по
вписванията - Бяла Слатина, на 25.11.2011г. /рег. 5810, том XIII, №90, парт.
33514, 33515/., както и в частта, с която е оставено без уважение възражението
за прихващане на "Младагро" ЕООД срещу Д.И.Б. за сумата от 600 лв. -
заплатена в повече от дължимото по Договор за аренда на земеделска земя от
16.11.2011г.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди
събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в
тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:
Не е налице спор между страните по делото относно обстоятелствата, че
помежду им е учредено правоотношение по Договор за аренда на земеделска земя от
16.11.2011г., вписан в Служба по вписванията- Бяла Слатина, на 25.11.2011г. /рег.
5810, том XIII, №90, парт. 33514, 33515/, по силата на който ищецът в
качеството на арендодател се е задължил да предостави на ответника 20 дка
земеделска земя- ниви в местността „Парцелите“, а ответникът се е задължил да
ги ползва срещу арендни плащания в уговорените размери- 25лв. на декар за
първите две години и по 27лв. на декар за следващите пет години, както и че
арендодателят е изпълнил задължението си да предостави на арендатора за
временно и възмездно ползване посочените в договора земеделски земи, както и че
арендаторът е извършил арендно плащане в размер на 800лв. за всяка от
стопанските 2014г.-2015г.; 2015г.-2016г.; 2016-2017г.
От представените справки от онлайн банкиране се установява, че от ответника
по сметка на ищеца са постъпили следните плащания: на 05.11.2014г. 700лв. с
основание за плащане рента 2014г.; на 19.11.2015г. 800лв. с основание за
плащане рента 2015г.; на 26.10.2016г. 800лв. с основание за плащане рента
2016г.; на 24.10.2017г. 800лв. с основание за плащане рента 2017г.
От приложената по делото покана от ищеца до ответника, получена от
последния на 26.10.2018г., се установява, че ищецът е поканил ответника да
заплати за стопанската 2017г.-2018г. сумата от 800лв., която съответства на
заплащаната сума от 40лв. на декар за предишните три стопански години.
От отговор на ответното дружество до ищцата на горепосочената покана се установява,
че дружеството е отговорило, че съгласно Договора дължимата сума е по 27лв., а
не 800лв. (по 40лв. на декар), както се твърди в поканата, като посочва, че
през предишните години е заплатило в повече, поради което счита, че е изпълнило
задълженията си.
От уведомително писмо, изпратено от ответника до ищцата се установява, че е
отправена покана за сключване на анекс към Договора за аренда във връзка с
получени от ищеца допълнителни арендни плащания за стопанските 2011г.-2015г. и
необходимостта от документално обосноваване за целите на данъчното облагане на
извършваните плащания.В писмото е посочено, че се прилага изрично пълномощно,
което да бъде подписано от ищцата. Посочено е също така, че при нежелание за
подписване на анекс към договора в горния смисъл, рентата ще бъде изплащана в
уговорения размер и след прихващане с надплатеното до момента. В писмото е
даден срок до 15.06.2015г. за отговор и е приложено пълномощно за подпис, в
което са посочени следните цени: за 2012г.- 30лв./дка, за 2013г.- 30лв./дка, за
2014г.- 35лв./дка, за 2015г.- 40лв./дка.
От уведомително писмо, изпратено от ответника до ищцата се установява, че е
отправена покана за сключване на анекс към Договора за аренда във връзка с
получени от ищеца допълнителни арендни плащания за стопанските 2011г.-2018г. и
необходимостта от документално обосноваване за целите на данъчно-то облагане на
извършваните плащания. В писмото е посочено, че се прилага изрично пълномощно,
което да бъде подписано от ищцата. Посочено е също така, че при нежелание за
подписване на анекс към договора в горния смисъл, рентата ще бъде изплащана в
уговорения размер и след прихващане с надплатеното до момента. В писмото е
даден срок до 31.08.2017г. за отговор и е приложено пълномощно за подпис, в
което са посочени следните цени: за 2012г.- 30лв./дка, за 2013г.- 30лв./дка, за
2014г.- 35лв./дка, за 2015г.- 40лв./дка., за 2016г.- 40лв./дка, за 2017г.-
40лв./дка.
При така възприетата фактическа обстановка,въззивният съдебен състав прави
следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав споделя изложените от районния съд мотиви за
уважаване на предявения осъдителен иск и за оставяне без уважение на
релевираното възражение за прихващане, поради което на основание чл.272 от ГПК
препраща и към тях. Съображенията за това са следните:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 ЗАЗ.
Въззивния съдебен състав намира, че са налице всички материално правни
предпоставки / юридически факти/ за уважаване на предявения иск.
Доколкото основанието на иска е договор за аренда, съгласно материално
правната норма на чл. 2, ал.1 от Закона за аренда в земеделието, относима към
процесните отношения, със същият арендодателят се задължава да предостави на
арендатора за временно ползване обекта на договора, а арендаторът - да извърши
определено арендно плащане. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже съществуващото
валидно правоотношение и изпълнение от негова страна на възникналите задължения
- предоставяне на арендатора на процесните земи за временно ползване, както и
валидно изменение на процесния договор. В тежест на ответника е да докаже
наличие на плащане или друг правопогасяващ по отношение на задължението му за
заплащане на арендните вноски факт.
Договорът,представен като доказателство по делото е сключен в писмена
форма,с нотариална заверка на подписите,съгласно действащия Закон за аренда в
земеделието.По този въпрос не е налице спор между страните по делото.Не се
спори между страните и относно обстоятелствата, че арендодателят е изпълнил
задължението си да предостави на арендатора за временно и възмездно ползване
посочените в договора земеделски земи, както и че последният е извършил арендно
плащане в размер на 800лв. за всяка от стопанските 2014г.-2015г.;
2015г.-2016г.; 2016-2017г.
Спорът пред настоящата съдебна инстанция е концентриран около въпроса,
приложими ли са разпоредбите на Търговския закон по отношение на процесния
договор.
Настоящата съдебна инстанция намира, че в конкретния случай се касае за
търговска сделка,тъй като съгласно чл. 286, ал.1 ТЗ, търговска е сделката,
сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие.Съгласно
нормата на чл.287 ТЗ, разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете
страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този
закон.Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че правилата за
търговските сделки следва да бъдат приложени и по отношение на процесния
договор.В разпоредбата на чл. 288 ТЗ е посочено,че за неуредените с този закон
положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското
законодателство.Съгласно чл.20а,ал.2 ЗЗД договорите могат да бъдат изменяни,
прекратени, развалени или отменени, само по взаимно съгласие на страните или на
основания, предвидени в закона.
Както бе споменато по - горе,договорът за аренда на земеделска земя е
формален – чл. 3, ал. 1 ЗАЗ, който предвижда писмена форма с нотариална заверка
на подписите на страните, като условие за действителност на сделката.По
аргумент от чл. чл. 293, ал. 6 ТЗ,тази форма се отнася и за измененията и
допълненията на сделката.Предвид изложеното, правилен е извода на
първостепенният съд, че изявлението за изменението на договора за аренда в
частта относно размера на арендната вноска не е отправено в установената от ЗАЗ
специална форма и се явява нищожно по аргумент от чл. 293, ал. 2 ТЗ.
Поради тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че правилно
районният съд е достигнал до извода, че дължимата за стопанската 2018г. арендна
вноска следва да бъде изчислена на базата на представения Договор, тоест по 27
лева за декар или общо 540лв., до който размер предявеният иск е основателен,
като за разликата до пълния предявен размер от 800 лева следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
По възражението за прихващане:
Районният съд е приел за разглеждане и се е произнесъл по предявено от
„МЛАДАГРО” ЕООД възражение за прихващане,като твърди, че дължимата сума за
процесната 2017г.- 2018г. е в размер на 540лв. (20 дка по 27 лв. на декар), а
за всичките години на действие на договора дружеството е изплатило на
арендодателя сума в общ размер на 4300лв., тоест с 600лв. повече от реално
дължимото, с която сума иска да бъде извършено прихващането.
Както бе споменато по - горе в решението, разпоредбите на Търговския закон
намират приложение по отношение на коментирания договор.Изменението на договора
за аренда в частта относно размера на арендната вноска не е отправено в
установената от ЗАЗ специална форма и се явява нищожно – чл. 293, ал. 2 ТЗ.Съгласно нормата на чл. 293, ал.3 ТЗ, страната не може да се позовава на
нищожността, ако от поведението и може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението.По делото не са ангажирани доказателства, че за
периода преди стопанската 2018г. арендаторът е оспорил дължимостта на
по-високия размер на изплатеното от него арендно плащане /по 40 лева на декар/
към момента на извършването му през всяка една от годините.При тези
обстоятелства правилен и обоснован и съобразен със закона е извода на първостепенния
съд, че изявлението е потвърдено с конклудентни действия.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на въззивното
дружество,че в конкретната хипотеза е неприложима нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ,
тъй като са налице специални разпоредби - чл.16 ЗАЗ.Съгласно нормата на чл. 16,
ал.1 ЗАЗ,ако след сключване на договора за аренда обстоятелствата, от които
страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и
това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка
от страните може да поиска изменение на договора. С разпоредбата на чл.16, ал.1
изр. 2-ро и 3-то от Закона за арендата в земеделието е предвидена единствено
забрана за обвързване и от там за изменение на арендното плащане във връзка с
увеличение или намаляване на добивите и за изменение на уговорения срок на
договора, като е прието, че това не са обстоятелства по смисъла на чл.16, ал.1,
изр.1-во ЗАЗ, пораждащи право на страната да иска изменение на договора, когато
обстоятелствата, при които страните са се ръководили при уреждане на
отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие
между поетите от тях задължения, което право може да се упражни от страната по
съдебен ред, ако не се постигне споразумение за изменение на договора /чл.16,
ал.5 ЗАЗ/.Тази уредба е близка с института на стопанската непоносимост по
чл.307 ТЗ. Други ограничения за изменение на договора не се уреждат със
специалния Закон за арендата в земеделието, поради което следва да се приеме,
че извън очертаните хипотези, страните по договора за аренда могат да го
изменят по взаимно съгласие, като са лимитирани единствено от границите,
очертани в чл.9 ЗЗД - повелителните норми на закона и добрите нрави - в този
смисъл Решение №118/27.07.2015 по дело №2137/2014 на ВКС, ТК, I т.о./. Следователно,
извън хипотезата на чл.16 ЗАЗ, в която е уредено специално основание за
изменение на договора за аренда, на общо основание са приложими нормите на
Търговския закон, касателно този вид договори.По изложените
съображения,правилен и законосъобразен е извода на Районният съд, че в
конкретната хипотеза намира приложение разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ.
Предвид гореизложеното, след като арендатора не може да се позовава на
нищожността, същият не притежава вземане спрямо аренодателя,към което да прихване
задължението си за заплащане на дължимото от него по договора към арендодателя
за стопанската 2018 година,поради което възражението за прихващане правилно е
отхвърлено от първостепенният съд.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната
инстанция е достигнала, изцяло съответства на крайните правни съждения на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно,а въззивната жалба да се остави без уважение.
По разноските: Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ГПК на
въззиваемата страна се следват извършените в настоящото производство
разноски.Същият е поискал и доказал извършени разноски в размер на 300 лева –
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 85 от 11.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 1635/2018
г. по описа на PC - гр. Бяла Слатина.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК „Младагро“ ЕООД,ЕИК: ***,да заплати на Д.И.Б.,
ЕГН ********** сумата от 300.00 лева,представляваща извършени разноски пред
въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280,
ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Председател:......... Членове:1......... 2..........