РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Кюстендил, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Светослав Ем. Петров
при участието на секретаря Гергана Ив. Накова-Милушева
като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно
наказателно дело № 20231520200124 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Б. В. И. с ЕГН **********, с адрес с. ****
против Наказателно постановление (НП) № 23-1139-000032/18.01.2023 г., издадено от
началник група при Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - Кюстендил, с което за
нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на И. е наложено
наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева на осн. чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва констатациите въз основа на изложената фактическа
обстановка в акта за установяване на нарушението (АУАН) и НП, излагат твърдения, че не
работещи /счупени/ габарити не са оставили ППС без никакви стветлини. Иска НП да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Наказващият орган, чрез гл. юрисконсулт Лазов излага становище, че жалбата е
неоснователна и се моли за потвърждаване на наказателното постановление.Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдът намери следното от фактическа страна:
На 04.01.2023г. в 18:10 часа в общ. Кюстендил на ВП II-62 км 10+400, Б. В. И.
управлявал собствения си колесен багер *****, с посока на движение към гр.Кюстендил,
като придвижването се извършвало през тъмната част на денонощието с техническа
неизправност на багера – счупени лява и дясна задни габаритни светлини. Техническата
1
неизправност станала причини за възникнало на горепосоченото място ПТП с движещият се
зад него лек автомобил ****, управляван от В. А. Т., която поради липсата на осветление в
задната част на багера не успяла да го забележи и се блъснала в задната част на
управлявания от И. багер. При настъпилото ПТП нямало пострадали лица, на причинени
материални щети по автомобила и багера и на място бил изпратен патрул на сектор „Пътна
полиция“ в състав К. Г. и Д. В.. Свид. Г. съставил на място АУАН № 701246 на И. като
приел, че е извършено нарушение по чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал
АУАН без да има възражения.
На 18.01.2023г. е издадено НП № 23-1139-000032/18.01.2023 г, в което е възприета
идентична фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението от посочените в
АУАН и е наложено наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева на осн. чл.179, ал.6, т.2
от ЗДвП.
Приетата фактическа обстановка се намери за установена въз основа на представени и
приети по делото писмени и гласни доказателства, както следва: АУАН бланков № 701246;
НП № 23-1139-000032/18.01.2023 г; докладни записки; Протокол за ПТП 1734362; показания
на свидетелите Г., В. и Т.. Горепосочените писмени и гласни доказателства, са еднопосочни
и кореспондират помежду си, поради което тяхното подробно обсъждане не се налага.
С оглед приетата фактическа обстановка, съдът намери следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН, но разгледана по същество е неоснователна.
При съставянето на АУАН не са допуснати нарушения на процесуалните правила в
чл. 36-46 от ЗАНН. При издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
правилата в чл. 52-58 от ЗАНН.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, следва правния извод, че с
деянието си жалбоподателят, управлявайки ППС със значителна техническа неизправност на
автомобила – счупени лява и дясна задни габаритни светлини, е осъществил състава на
вмененото му нарушение. Разпоредбата на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП предвижда, че движещите
се по пътя превозни средства трябва да бъдат технически изправни, т.е. макар и не директно
адресирана до него нормата предписва правило за поведение на водача, като предвижда, че
същият следва да управлява само технически изправно МПС. Такова правило се съдържа и в
разпоредбата на чл.9 от ППЗДвП, постановяваща, че се разрешава движението на ППС по
пътищата, ако то отговаря на правилника и на ЗДвП. В разпоредбата на чл.10 от ППЗДвП са
уредени хипотезите, при които моторното превозно средство се определя като технически
неизправно. Съгласно т.6 б”В” такова е и това, по рамата, кабината, каросерията и
допълнителното оборудване, на които има счупени или повредени външни стъкла или
стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. В
случая е категорично установено, че лява и дясна задни габаритни светлини не са работили
на управлявания от И. багер, поради което ППС-то е бил технически неизправено. В случая
2
административно наказващият орган е употребил законовата дефиниция “технически
неизправен”, като е описал и в какво се изразява неизправността. С чл. 179, ал.6 от Закона за
движението по пътищата се ангажира административно наказателната отговорност при
управление на технически неизправно моторно превозно средство с три по същество
наказателни разпоредби се предвижда налагане на наказания в абсолютни размери /по вид
"глоба"/ според вида на неизправността: петдесет лева – при констатирани незначителни
неизправности; двеста лева – при констатирани значителни неизправности; петстотин лева –
при констатирани опасни неизправности. Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
предвижда, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически
изправни. Техническата изправност означава нормално функциониране на всички системи
на МПС. Неизправностите от своя страна биват незначителни, значителни или опасни, които
понятия са дефинирани в § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 37 ал.1 от Наредба № Н-32 / 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата неизправност на пътните превозни средства/ към която изрично
препраща чл. 101, ал. 4 от ЗДвП/ , разграничава неизправностите, установени при
извършването на периодичните прегледи на ППС, в три групи в зависимост от
въздействието им върху безопасността на превозното средство, въздействието им върху
околната среда и риска, който пораждат за участниците в движението, както следва: 1.
незначителни неизправности; 2. значителни неизправности; 3. опасни неизправности. В чл.
37 ал.2 от Наредбата е дадена дефиниция на понятието „значителни неизправности“, а
именно: значителни са неизправностите, които оказват отрицателно въздействие върху
безопасността на превозното средство или оказват въздействие върху околната среда, или
пораждат риск за участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с
експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство. При
констатиране на такива неизправности и/или несъответствия превозното средство не може
да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, освен за да се придвижи до
място за тяхното отстраняване, като водачът трябва да вземе необходимите мерки за
безопасността на движението. Значителни неизправности са и несъответствия между
данните за регистрационния номер и/или идентификационния номер на превозното средство
от свидетелството за регистрация и представеното за преглед ППС. Превозното средство се
подлага на повторен преглед след отстраняване на установените неизправности и/или
несъответствия.
В случая наказващият орган правилно е определил вида на техническата
неизправност и възражението за не посочване на вида на неизправността е неоснователно,
защото именно техническата неизправност е довела до риск за участниците в движението и
е основната причини за реализираното пътно транспортно произшествие, като правилно е
определен и размера на административното наказания в фиксирания размер от двеста лева.
По изложените съображение НП следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото следва на Областна Дирекция на МВР - Кюстендил да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната
3
помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл.
37, ал. 1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. В случаи на защита
по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото не е с фактическата и правна
сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение в минимален размер.
Предвид гореизложеното, Кюстендилският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1139-000032/18.01.2023 г.,
издадено от началник група при Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 139,
ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата на Б. В. И. с ЕГН **********, с адрес с. **** е
наложено наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева на осн. чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Б. В. И. с ЕГН **********, с адрес с. ***** да заплати Областна Дирекция
на МВР - Кюстендил, сумата от 80 /осемдесет/ лева представляваща сторени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр.
Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4