РЕШЕНИЕ

№545

гр. П., 18.05.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

                           Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Д. Асенова, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 06308 описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

Предявеният иск е с правно основание чл. 79 и чл.86 ЗЗД  .

                   По изложените в исковата молба обстоятелства, “Водоснабдяване и канализация” ООД – гр. П., е поискало да бъде осъдена Д.И.С., с ЕГН-********** , и адрес *** , да заплати на  ответното дружество сумата от 266.86 лв. / двеста шестдесет и шест лв. и 86 ст../ за периода от 09.01.2013г.-05.01.2016г„ от която сума 226.88 лв. / двеста двадесет и шест лв. и 88 ст../ главница за периода от 09.01.2013г.-05.01.2016г.. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 39.98 лв. /тридесет и девет лв. и 98 ст./, за периода от 07.03.2013г.-04.05.2016 г. за доставена, отведена и пречистена вода за адрес: гр. П., ж.к. Т., бл**ап** вх*с абонатен №*******, както и да заплати направените от „Водоснабдяване и канализация" ООД - гр.П. разноски в настоящото производство.

Ответникът чрез служебно назначения и процесуален представител е депозирал отговор на исковата молба, като е оспорила така предявените искове по основание и размер,  като е направено и възражение, че част от вземанията са били погасени с изтичане на давностен срок.  

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. За периода преди това отношенията са уреждани с Наредба № 9 от 14.09.1994 г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от същата, отново се изисква писмен договор между водоснабдителното предприятие и потребителя. По силата на §7 от ЗР на наредбата, договорите със заварените към момента на влизане в сила на наредбата потребители е следвало да бъдат сключени в предвидения в ал. 1 на разпоредбата срок. Липсата на сключен в този срок договор, обаче, не води до прекратяване на съществуващите към този момент правоотношение по доставка на вода. Подобна възможност е била предвидена в разпоредбата на §7, ал. 3 от ЗР на наредбата. Същата, обаче, е отменена с Решение № 5590 на петчленен състав на ВАС на РБ, обнародвано в ДВ, бр. 78 от 2000 г. Поради това съществуващите до момента на влизане в сила на Наредба № 9, правоотношения се запазват, даже и да не е сключен договор между доставчика и потребителя. С влизането в сила на Наредба № 4 в §3 е предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на услугите В и К и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите В и К. От това следва, че за заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като, ако потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на цитираните две наредби и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между страните, които се уреждат от общите условия на доставчика.

Същевременно в тежест на ищцовата стана е да докаже в настоящето производство, че ответника има качеството потребител от кръга лица посочени в §1, т.2 от ЗРВКУ, както и с оглед направеното оспорване изцяло на предявения иск е да докаже, че ответника е собственик  или  титуляри на вещно право на ползуване в сграда етажна собственост, като такива доказателства в настоящето производство, независимо от дадените указания от съда в доклада по чл. 146 от ГПК не са ангажирани. Напротив от направената служебна справка за постоянен и настоящ адрес на ответника, същия е с такъв извън гр.П.. Предвид изложеното съдът приема за недоказано по делото, че ответника е потребител на В и К услуги. Липсата на качеството потребител на ответника е достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск. Дори и да се приеме, че ответната страна е била ползвател на посочения апартамент, то иска следва да се отхвърли по следните съображения:   

В настоящият гражданско правен спор при предявен положителен установителен иск, ищецът носи доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, от които произтича вземането му. Ищцовото дружество основава вземанията си на представеното извлечение от сметка  на ответника, което е  оспорено от ответника по надлежния ред. Извлечението от сметка представляват едностранно изготвен частен документ, удостоверяващи изгодни за представилата ги страна обстоятелства, поради което и при оспорването на тези документи, същите нямат обвързваща съда доказателствена стойност за отразените в тях данни. В тази връзка, следва да бъде отбелязано, че представените от ищцовото дружество писмени доказателства представляват извлечения от счетоводните му книги и доколкото последните не са водени редовно, те не могат да бъдат доказателство за съществуващи задължения на ответника в настоящото производство. Действително, законът предпоставя, че търговските книги, които се водят от търговеца, са доказателство за извършените в тях записвания, ако са водени редовно. Само в последния случай като доказателство могат да се ползват и извлеченията от тези книги. Законът предпоставя, че търговските книги могат да бъдат доказателство в исковото производство като лицето, което се позовава на тях, не е длъжно да доказва всеки път, когато представя такива книги или извлечения от тях, обстоятелството, че книгите са водени редовно. Това задължение би възникнало при оспорване на редовността, каквото оспорване в настоящето производство е направено от ответната страна. С оглед на това, съдът  въз основа на такова твърдение и при липса на доказателства от ищцовото дружество за редовно водено счетоводство следва да приеме, че търговските книги на ищцовото дружество са водени нередовно. В случая съдът  е допуснал изслушването на съдебно счетоводна експертиза, която да установи размера на вземанията на ищеца но експертизата не сочи, дали е редовно водено счетоводство на ответника, като вещото лице само е изчислило въз основа на документи на ответника дължимите суми за процесния период.      

 Горните съображения налагат извод за неоснователност на установителните искове за дължимост на присъдените в полза на „Водоснабдяване и канализация ” ООД, суми за процесния период, лихви и разноски, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени. 

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

                  ОТХЪВРЛЯ предявените искове от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. “Средец” № 11, ЕИК 82300736387 за осъждане на Д.И.С., с ЕГН-********** , и адрес *** , да заплати на  ответното дружество сумата от 266.86 лв. / двеста шестдесет и шест лв. и 86 ст../ за периода от 09.01.2013г.-05.01.2016г„ от която сума 226.88 лв. / двеста двадесет и шест лв. и 88 ст../ главница за периода от 09.01.2013г.-05.01.2016г.. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 39.98 лв. /тридесет и девет лв. и 98 ст./, за периода от 07.03.2013г.-04.05.2016 г. за доставена, отведена и пречистена вода за адрес: гр. П., ж.к. Т., бл**ап** вх*с абонатен №*******, като недоказани и неоснователни.          

                  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                              

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: