№ 5388
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110158270 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXV ГПК – Бързо производство.
Ищецът В. С. В. е предявила срещу ответника ОП „Гробищни
паркове“ следните обективно кумулативно съединени искове:
1/ Конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение“,
извършено със Заповед № ПГП24-РД-301/16.09.2024 г. на Директора на ОП
„Гробищни паркове“;
2/ Конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата от нея преди уволнението длъжност
„техник“ в отдел „Гробищни паркове“ в ОП „Гробищни паркове“; и
2/ Осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 и ал. 2 КТ, с който, след частичното му оттегляне в о.с.з. от 13.02.2025 г.,
се претендира заплащане на сумата от 2844.02 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за
периода от 17.09.2024г. до 13.11.2024 г, равняващо се на брутния размер на
дължимите от работодателя работни заплати за периода;
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № РД8151-
013/06.03.2015 г. е назначена на длъжност „Погребален консултант“ в
ответното общинско предприятие.
1
С допълнително споразумение № ПГП24-РД1552-124/17.05.2024 г.
длъжността й е променена, като е назначена на длъжност „Техник“ в Отдел
„Гробищни паркове“ в ОП „Гробищни паркове“ с брутно трудово
възнаграждение от 1422.01 лева, от които основно трудово възнаграждение в
размер на 1304.60 лева и 117.41 лева – допълнително трудово възнаграждение.
Сочи, че на 17.09.2024 г. й е връчена Заповед № ПГП24-РД-
301/16.09.2024 г., с която й е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“.
Счита, че така издадената заповед е незаконосъобразна, поради
неспазена форма и нарушения на процедурата за провеждане на
дисциплинарно производство. Твърди, че не е надлежно уведомена от
работодателя за започване на дисциплинарното производство, че не е
сформирана дисциплинарна комисия, че е получила единствено „псевдо“
покана за даване на обяснения, като по този начин е нарушено правото й на
защита.
Намира, че заповедта е немотивирана, като не са изложени
фактическите основания, от които може да се определи какво е
дисциплинарното нарушение. Счита, че работодателят не е индивидуализирал
в какво се състоят действията на служителя, с които е „злоупотребил с
доверието на работодателя“, както и пред кого са извършени същите.
Счита, че наказанието е наложено за неизпълнение на трудови
задължения, които не са вменени на ищцата съгласно длъжностната й
характеристика.
Сочи, че работодателят не е изложил мотиви и не е съобразил тежестта
на твърдяното нарушение по реда на чл. 189 КТ с наложеното наказание.
Твърди в уточнителна молба от 27.12.2024 г. че работодателят е знаел,
че ищцата страда от заболявания, поради което е нарушил разпоредбата на чл.
333, ал. 1, т. 3 КТ. Сочи, че наложеното дисциплинарно наказание е израз и на
злоупотреба с право от страна на работодателя по смисъла на чл. 8, ал. 2 КТ,
доколкото работодателят е целял да уволни ищцата именно поради наличието
на заболявания, за чието съществуване е знаел.
Предвид изложеното, намира, че процесната заповед за налагане на
дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна, като моли съдът да признае
уволнението за незаконно и да го отмени.
2
При уважаване на иска за отмяна на уволнението, моли съдът да
възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „техник“ в
отдел „Гробищни паркове“ в ОП „Гробищни паркове“; код по НКПД
41102006.
Сочи, че в резултат на уволнението е останала без работа, поради което
отправя искане за осъждане на работодателя да й заплати брутния размер на
дължимите трудови възнаграждения за периода от 17.09.2024г. до 13.11.2024
г. /деня, предхождащ постъпването й на нова работа/, възлизащи общо на
сумата от 2844.02 лева.
Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът ОП „Гробищни
паркове“ е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове.
Твърди, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание, както и че процесната заповед е мотивирана.
Намира, че извършеното от ищцата дисциплинарно нарушение е
подробно описано в заповедта за уволнение, подведено е под правилната
правна квалификация – „злоупотреба с доверието на работодателя“, като
видно от мотивите на заповедта, същото е преценено като тежко от
работодателя.
Сочи, че ищцата, в нарушение на трудовите й задължения, посочени в
длъжностната й характеристика, не е проследила организацията на ритуалите,
свързани с погребението на двама покойници, не е уведомила своевременно за
констатирана размяна на служебните бележки върху ковчезите на лицата,
което е довело до размяна на покойниците, установена едва по време на
погребалния ритуал пред близките на единия от починалите.
Намира, че с тези си действия ищцата е компрометирала усилието на
работодателя да повиши качеството на работа в тази деликатна сфера на
обществените отношения, като по този начин е злоупотребила с доверието на
работодателя и е уронила доброто му име.
Счита, че ищцата не е положила необходимите усилия за точното
изпълнение на трудовите си задължения, като по този начин е нарушила
задължението си за лоялност към работодателя и е накърнила връзката на
3
доверие между страните.
По отношение на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ не
излага отделни доводи.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Софийски районен съд, 76 с-в, като взе предвид доводите и
възраженията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно е по делото, а и се установява от ангажираните писмени
доказателства, че между страните е било налице трудово правоотношение,
възникнало по силата на трудов договор № РД8151-013/06.03.2015 г., изменен
с допълнително споразумение № ПГП24-РД1552-124/17.05.2024 г., съгласно
което споразумение, ищцата заемала при ответника длъжността „Техник“ в
Отдел „Гробищни паркове“ в ОП „Гробищни паркове“ с брутно трудово
възнаграждение от 1422.01 лева, от които основно трудово възнаграждение в
размер на 1304.60 лева и 117.41 лева – допълнително трудово възнаграждение.
По делото е представена и приета като доказателство длъжностна
характеристика за длъжността „техник“ /л. 15/, подписана от ищеца, с дата
на документа е 31.07.2015 г. – т.е. предхождаща подписването на
допълнителното споразумение към трудовия договор /17.05.2024 г./, по силата
на което ищцата е заела посочената длъжност.
Видно от последната, задълженията на служителя обхващат: Преглед и
съхранение на необходимите документи за организация на погребения,
урнополагания, ексхумации и др. и проследяване на тяхното извършване;
Водене на регистри, отразяващи извършените погребения и съпътстващата ги
информация; Водене на регистър за плащанията на такса" гробоползване“ и
съответната информация. Парцелиране на гробищните терени, оразмеряване
на гробните места и издаване разрешения за строеж. Поддържане на чистота и
благоустрояване; Приемане и обслужване на граждани по различни въпроси,
свързани с погребалната Дейност; Издаване квитанции при плащане на такси
и фактурира извършените услуги; Приема, отчита, и съхранява парични
средства и документи, като задължително спазва инструкциите, обезпечаващи
опазването им; Извършва траурни обреди; При установени грешки или
нарушения, своевременно писмено уведомява прекия си ръководител.;
4
Отговаря за работата на гробари, мъртвоносители, шофьори, и
фирмитеподизпълнители на територията на гробищния парк.; Възлага задачи
на гробарите и следи за изкопаване, подготовка и заравяне на гробните места.;
Носи отговорност за качеството на извършваната работа; Отговорност за
спазване правилата за противопожарна защита и безопасност на труда, както и
Правилника за вътрешния ред в предприятието. Носи отговорност за спазване
на отстоянията между гробните места, според наредбата на Министерство на
Здравеопазването..
Безспорно е между страните, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че на 17.09.2024 г. работодателят е връчил на служителя
Заповед № ПГП24-РД-301/16.09.2024 г., с която й е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“.
В мотивите на заповедта е посочено, че на 31.08.2024 в хладилните
камери на предприятието са постъпили телата на покойните Д. А.ов Х. и Д. А.
В.. Организацията на кремацията на починалите е извършена от ОП
„Гробищни паркове". За двамата - покойници е платена услугата „организация
с погребален консултант".
Ha 02.09.2024г. първоначално е констатирано, че ковчезите на
покойниците са разменени и не отговарят на заявката изготвена по платените
фактури, като е възникнало съмнение, относно идентификацията на
покойниците.
На 03.09.2024 г в Ритуална зала е изложен единият от покойниците, за
който не е организиран граждански ритуал. Наложило се е смяна на телата на
покойниците и поднасяне на извинения на близките.
Посочено е, че при организация на погребенията на Д. А.ов Х. и Д. А.
В. е заплатена такса за услугата „Погребален консултант", която в случая,
съгласно длъжностната характеристика на служителката В. С. В., е
следвало да се извърши от нея.
Посочено е, че служителката не е проследила организацията на
ритуалите, не е изпълнила задълженията си да присъства в Ритуална зала и
след приключване на ритуала да съпроводи тялото до мястото за погребение
или връщането му в хладилна камера за последваща кремация.
Сочи се, че неизпълнението на така възложената работа е довело до
размяна на покойниците, като на 03.09.2024 г. в Ритуална зала е изложен
5
покойник, за който не е организиран граждански ритуал и се е наложило
размяна на покойниците пред опечалените близки.
Посочено е, че неизпълнението на трудовите задължения на служителя
има силно негативно отражение върху доброто име на предприятието, като
представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ -
злоупотреба с доверието на работодателя.
При така описаните мотиви, работодателят е посочил, че при спазване
на законовите изисквания на чл. 189, чл. 193 и чл. 194 КТ, налага на служителя
дисциплинарно наказание „уволнение“.
Установява се от представеното по делото /л. 40/ „сведение“ с вх. №
1328-2/16.09.2024 г., изходящо от В. В. и адресирано до Директора на
ответното предприятие, че на посочената дата ищцата е депозирала
поискани й обяснения във връзка с докладна от зам.-директор Виолета
Георгиева относно погребението на Д. А.ов Х. и Д. А. В..
От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетелите Колева и Добрев, които съдът кредитира като добросъвестно
дадени и възпроизвеждащи преките им впечатления като бивши служители в
ОП „Гробищни паркове“ във връзка с цялостната дейност по организация на
погребалната дейност в ответното предприятие, се установява следното:
След постъпване на съобщение за настъпила смърт, длъжностно лице -
т.нар. диспечер, изпраща лекар-патолог, който да удостовери смъртта, както и
екип на специализиран превоз, който да превози покойника от мястото на
неговата смърт. След евакуацията на покойника, същият се полага в хладилна
камера на територията на Общинско предприятие „Гробищни паркове“ в т.нар.
„служебен ковчег“. Покойникът се описва с имената си в съответен протокол,
като на база първоначалните данни, трупът влиза в хладилна камера и се
обозначава от т.нар. диспечер. Върху ковчега от диспечъра се слага бележка с
имената на покойника, годините, личните данни /без снимка на лицето/, която
бележка се закрепя стабилно върху ковчега /дори с такер/. След това, идвайки
време за изпращането, трупът се изважда от хладилната камера и, в
зависимост от поръчката, се предоставя на т.нар. аранжори, които се
занимават с разкрасяването на покойника. Свидетелят Добрев сочи, че именно
аранжорната е слабото звено в организационния процес, доколкото от
аранжорната се дава направление и аранжорът казва къде да бъде закаран
6
трупът, било то до обредната зала или ако няма ритуал - директно за
погребение или кремация.
Свидетелят Колева /работила на длъжността „погребален консултант“/
разяснява, че организаторът на погребението дава бележка на погребалния
консултант за всички услуги, които близките са заплатили за даден
погребален ритуал. Сочи, че даденият консултант трябва да проследи дали е
извършено всичко това, което близките са заплатили - дали покойникът е е
облечен, дали е гримиран, дали има цветя и други. Погребалният консултант
има задължение и да придружава близките по време на ритуала.
Свидетелят Добрев сочи, че длъжността „техник“ няма нищо общо с
организацията на погребението. Разяснява, че техникът се занимава с водене
на парцелните книги и определянето на местоположението на даден гроб,
който да бъде повторно използван, ако е стар или определянето на гроб за
първо полагане на покойника. Той не се намесва във фазата между
репатриране и съхранение на трупа, още по-малко да има нещо общо с
организация на погребението.
И двамата свидетели сочат, че достъп до мястото, където се съхраняват
труповете на покойниците, както и достъп до самите ковчези при
преместването им на територията на предприятието, има почти всички от
служителите. Установява се от показанията на свидетеля Колева, че при
наличие на констатирана нередност е възприето в предприятието да се
съобщава на прекия началник, обичайно в устен вид.
Във връзка с наведените от ищеца доводи за нарушена закрила при
уволнение / чл. 333 КТ/, както и извършена злоупотреба с право от страна на
работодателя, по делото са ангажирани: „Производствена характеристика“
Бл.МЗ № 11601/2008, касаеща ищеца, издадена от работодателя ОП
„Гробищни паркове“ на 30.07.2024 г. /л. 13/, както и Експертно решение на
ТЕЛК от 10.02.2025 г., съгласно което на ищеца са определени 72% трудова
неработоспособност по поставена диагноза „хронична исхемична болест на
сърцето“. В решението е посочено, че е взето въз основа на Заявление №
33515/22.08.2024 г.
Страните не са ангажирали други, релевантни за спора, доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
7
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В производството за признаване на уволнението за незаконно и за
неговата отмяна по съдебен ред, доказателствената тежест е върху
работодателя. Като носител на субективното преобразуващо право да
прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото правоотношение с
работника или служителя, работодателят е този, който следва да установи, че
законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада
по делото доказателствена тежест.
От друга страна, съдът проверява предпоставките за законосъобразност
на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в исковата
молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и
предвидените преклузии. Съгласно трайно установената практика ищецът по
иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва
да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват
потестативното право на работодателя. Съдът не може да обоснове решението
си на факти, които не са посочени от ищеца, и не може да се произнася по
правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца в исковата
молба. Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, следва да
се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил наведен и
съответно съдът не може да се произнася по него (вж. Решение № 216 от
06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ВКС, ІІІ Г. О., Решение № 258 от
01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ВКС, ІV Г. О. и цитираните в последното
решения).
Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага, когато е налице
виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на
служителя наложеното наказание се явява съразмерно.
За да бъде законосъобразно упражнено потестативното право на
работодателя, уволнението трябва да извършено от компетентния орган, в
предвидените от закона срокове, след покана за даване на обяснения от
страна на служителя, с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
8
текст, въз основа на който се налага.
Липсата на който и да е от тези реквизити /с изключение на правната
квалификация на нарушението/ нарушава правото на защита срещу
уволнението на работника, а от друга страна прави невъзможна проверката на
законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши
съдът. Особено съществено изискване към мотивирането на заповедта е
ясното индивидуализиране с всичките обективни и субективни признаци на
извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е
извършено, както и времето на извършването му.
В конкретния случай, не се оспорва от ищеца, е и се установява от
ангажираните доказателства, че заповедта за уволнение е издадена от
компетентен дисциплинарно наказващ орган, в срок по чл. 194 КТ /не по-
късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една
година от извършването му/.
От ангажираните по делото доказателства, се установява, че е спазена
процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, съгласно която, преди налагане на
дисциплинарно наказание, работодателят е длъжен да изслуша служителя или
да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените от него
доказателства.
Видно от представените по делото писмени доказателства – сведение
от работника, същият е получил покана /макар такава да не е приложена по
делото/ от работодателят-ответник за даване на писмени обяснения именно
във връзка с установената размяна на покойници, като поканата и обясненията
предхождат по време издадената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание.
Неоснователни се явява оплакванията на ищеца за липса на нарочен акт
и специално сформирана дисциплинарна комисия. Работодателят няма
задължение с нарочен писмен акт да уведомява служителя, че срещу него е
образувано дисциплинарно производство, още по-малко да образува комисия
във връзка с него. Задължението на работодателя се изчерпва до това да
запознае работника с установените нарушения, по такъв начин, че същият да
може безпрепятствено да упражни правото си на защита по изложените в
поканата факти.
В настоящия случай, съдът намира, че посоченото задължение е
9
изпълнено от работодателя, като дадените от служителя обяснения са
обсъдени в мотивите на уволнителната заповед.
По отношение на изложените в заповедта мотиви:
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Чрез очертаване на фактическите основание за налагане на дисциплинарното
наказание се осигурява защитата на работника или служителя, който трябва да
знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се налага наказанието, а от
друга страна, по този начин се очертава предметът на съдебния контрол за
законосъобразност в случай на съдебно оспорване на дисциплинарното
наказание.
Тези изисквания са налице и когато в искането за даване на обяснения и
в заповедта за налагане на наказание нарушението е посочено по разбираем за
работника начин и когато в отношенията между работника и работодателя е
ясно за какво е наложено наказанието. Наличието на яснота се установява от
поставените от работодателя въпроси по повод на дисциплинарното
нарушение и дадените от работника или служителя отговори по чл. 193 КТ.
Наличието на дадени писмени обяснения от страна на работника (по
връченото му искане за даване на обяснения), когато в искането -
нарушението на трудовата дисциплина е било посочено по разбираем за
работника начин, са достатъчни да установят, че същият е бил наясно с
причините за уволнението му. - така напр. Решение № 7 от 23.01.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 1393/2017 г., III г. о., ГК; Решение № 66 от 25.03.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 3298/2015 г., IV г. о., ГК; Решение № 388 от 4.10.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 205/2012 г., IV г. о., ГК.
В конкретния случай, видно от изложените обяснения и представената
Заповед за налагане на дисциплинарно уволнение, може еднозначно да се
заключи, че за наказания служител не е налице съмнение относно
индивидуализиращите белези на дисциплинарното нарушение.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се установява
спазване от формална страна на изискванията за законосъобразност на
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание
На следващо място, по въведените с исковата молба твърдения на
10
ищеца за нарушена закрила при уволнение, съдът намира следното:
Сочи се в исковата молба и уточнителната такава от 27.12.2024 г, че
ищцата се ползва със закрила при уволнение на основание чл. 333, ал. 1, т. 3 от
КТ, тъй като страда от болест, определена в Наредба на министъра на
здравеопазването, като работодателят е знаел за това нейно заболяване.
Разпоредбата на чл. 333, ал. 2 от КТ предвижда, че в случаите по т. 2 и
т. 3 от чл. 333, ал. 1 от КТ, преди уволнението се взема мнението и на
трудово-експертната лекарска комисия.
Тази допълнителна закрила на работника се изразява в събиране на
предварителна информация от работника или служителя, когото
работодателят възнамерява да уволни. Съобразно константната съдебна
практика, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ има обективен характер и
работодателят е задължен да събира предварителна информация от
служителите, които са определени за уволнение, дали страдат от болестите,
посочени в ал. 1 на чл. 1 от цитираната наредба, като уволнението е незаконно,
ако така информация не е била изискана и е установено наличие на
заболяване по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.
Посоченото задължение следва от нормата на ал. 1 на чл. 1 от
цитираната наредба и е изискуемо преди уволнението, с оглед изпълнение по-
нататък на разпоредбите на чл. 333, ал. 1 КТ.
Доколкото закрилата има обективен характер, нито разпоредбата на чл.
333, ал. 1 КТ, нито тази на чл. 1 от Наредба № 5/1987 г. не вменява на
работника или служителя задължение да уведомява работодателя си
предварително дали страда от болестите по посочената разпоредба, нито да
представя медицински документи, удостоверяващи наличието на някое от
визираните заболявания.
Съгласно чл. 2 от наредбата, такова задължение за работника или
служителя възниква, само когато работодателят направи изрично искане
за това - с оглед изпълнение на своето задължение по чл. 1, ал. 1. В последния
случай работодателят следва да предостави на работника или служителя
достатъчно време - разумен срок, в който последният да изпълни
задължението си по чл. 2 за уведомяване и представяне на медицинската
документация. Ако в такъв случай работникът или служителят умишлено
откаже съдействие на работодателя си за събиране на предварителната
11
информация по чл. 1 от Наредбата и по този начин умишлено укрие свое
заболяване, посочено в тази разпоредба, то тогава, но единствено и само в
този случай, неизпълнението на неговото задължение по чл. 2 от наредбата
води до отпадане на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, респ. и до отпадане на
задължението на работодателя да иска мнение на ТЕЛК и разрешение от
инспекцията по труда за уволнението.
Такова умишлено неправомерно поведение от страна на работника или
служителя би било налице във всички случаи, когато той знае, че страда от
заболяване по чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/1987 г., и до знанието му е
достигнало отправеното искане /писмено или устно/ на работодателя за
уведомяване и представяне на медицинска документация в разумен срок, но
въпреки това работникът или служителят декларира пред работодателя, че не
страда от такова заболяване, или в рамките на предоставения му срок, без
извинителна причина не уведоми работодателя си за заболяването и не му
предостави медицинските документи за него, с които разполага. Съгласно
константната съдебна практика, във всички останали случаи такъв умисъл не е
налице и закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, обективна по своя характер, не
отпада /в този смисъл Р 174/30.07.2012 г. по гр. д. № 1269/2011 г. III г. о. на
ВКС, Р191/25.04.2012 г. по гр. д. № 606/2011 г. IV г. о. на ВКС, Р 61/02.04.2015
г. по гр. д. № 4165/2014 г. III г. о. на ВКС и др. /.
В конкретния случай, не се твърди, а и не се установява по делото от
ангажираните от страните доказателства, работодателят, в изпълнение на
своите задължения, да е отправил предварително запитване до
дисциплинарно уволнения служител с искане за предоставяне на данни дали
последният страда от някое от посочените в цитираната Наредба заболявания.
Нещо повече, установява се по делото от представената изготвена от
работодателя „Производствена характеристика“, че работодателят не е
отправил такова запитване към работника /респективно – към Инспекция по
труда и ТЕЛК/, въпреки че е имал данни два месеца преди налагането на
дисциплинарното наказание, че ищецът е инициирал процедура пред ТЕЛК
във връзка със свое заболяване. Производствената характеристика е
документ по образец, който, съгласно чл. 36 от Правилник за устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи, се изготвя от
12
осигурителя на лицата по трудови и по служебни правоотношения към
момента на освидетелстването и се предоставя на ТЕЛК (НЕЛК).
Установява се на следващо място по делото, че във връзка с подадено от
ищеца заявление № 33515/22.08.2024 г., е издадена Експертно решение №
90400/10.02.2025 г. на ТЕЛК към Втора МБАЛ-София ЕАД, съгласно което на
ищцата е определен процент нетрудоспособност в размер на 72% във връзка с
установено хронично /а не внезапно/ заболяване - „хронична исхемична
болест на сърцето“. - заболяване, посочено в чл. 1, т. 1 от Наредба № 5 за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена
закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от кодекса на труда.
Ирелевантно е в случая, че към датата на издаване заповедта за
уволнение посоченото решение на ТЕЛК не е влязло в законна сила. При
наличие на знание у работодателя за евентуалното съществуване на
заболяване по Наредба № 5/87г., работодателят не само, че следва да събере
предварителни данни от служителя, но следва да му даде възможност да
представи медицински документи. Дори и липсата на медицински документи
не е пречка работодателя да изпрати писмо с искане за мнение на ТЕЛК.
Съгласно чл. 4 от същата Наредба, трудово-експертната лекарска комисия
изготвя мнението си в експертно решение въз основа на представената
медицинска документация, но ако за изясняване здравословното състояние на
работника се налагат допълнителни медицински изследвания и преглед, ТЕЛК
взема решение в седемдневен срок след тяхното извършване. Липсата на
медицинска документация не е основание да се откаже закрилата, при
положение, че са налице данни за наличието на заболяването към момента на
уволнението. /така изрично в Решение № 61/02.04.2015 година гр.д. №
4165/2014г/.
Предвид изложеното, съдът намира, че работодателя не е спазил
предвидената в чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ закрила при уволнение, като
/въпреки наличните данни за заболяване изискващо решение на ТЕЛК у
служителя/ не е изискал предварителни сведения от дисциплинарно
уволнявания работник за наличие на някое от заболяванията, посочени в
Наредбата, нито е поискал разрешение от Инспекцията по труда и мнение на
ТЕЛК.
С оглед на това, извършеното уволнение се явява незаконно на
13
формално основание и подлежи на отмяна.
За пълнота на изложението, съдът намира, че следва да се посочи, че
в конкретния случай, работодателят, чиято е доказателствената тежест в
процеса да докаже законността на уволнението, прояви пълна процесуална
пасивност, като не ангажира доказателства, от които да се установи реалното
извършване на вменената на ищеца дисциплинарна простъпка, обосноваваща
извършването на твърдяното нарушение, квалифицирано от работодателя като
„злоупотреба с доверие“.
Съгласно трайната практика на ВКС /решение № 86 от 25.05.2011 г. по
гр. дело № 1734/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 242 от 21.05.2012 г. по
гр. дело № 932/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 86 от 25.05.2011 г. по гр. д.
№ 1734/2009 г. на IV г. о.,/ работникът е злоупотребил с доверието на
работодателя, когато възползвайки се от служебното си положение е
извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато е
злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са
извършени умишлено или от тях е извлечена имотна облага. Неизпълнението
на задължението по чл. 126, т. 9 от КТ за лоялност към работодателя
съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, т. 4 КТ - злоупотреба с
доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността.
Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща
характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и
работодател, предвид което злоупотреба с доверието на работодателя е налице
не само когато работникът е извършил преднамерени действия с цел
извличане на имотна облага, но и когато без да е извлечена имотна облага,
възползвайки се от служебното си положение, работникът е извършил
действия, компрометиращи оказаното му доверие. /Решение № 513 от
14.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1559/2011 г./
В принципен план, описаните от работодателя действия биха могли да
бъдат подведени именно под посочената правна квалификация.
От събраните по делото доказателства обаче се установява, че ищцата
изпълнява в процесното предприятие длъжността „техник“, а не посочената в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание длъжност на „погребален
консултант“ /независимо, че в проведените по делото устни състезания
процесуалният представител на ответника за пръв път изложи твърдения, че
14
ищцата реално е работила като погребален консултант/.
Дори да се приеме, че като част от задълженията си „техникът“ следва
да проследява погребенията /раздел I, т. 1 от представената длъжностна
характеристика/ от нито едно от събраните доказателства не може да се
установи по безспорен начин, че именно на ищцата е била възложена дейност,
свързана с погребалните ритуали на някой от двамата покойници, нито че
именно в резултат от неизпълнението на нейните задължения /чието
изражение не е посочено конкретно в заповедта/ се е достигнало до размяна на
индивидуализиращите бележки върху ковчезите.
От представените по делото писмени обяснения на ищеца /които имат
доказателствена стойност в частта им, с която страната излага неизгодни за нея
факти/ се установява, че действително служителката е констатирала размяна
на бележките върху ковчезите на починалите, като се сочи, че е предприела
действия, свързано с правилното им местоположение.
Не се установява обаче с какви свои действия, респективно –
бездействия, именно ищцата е причинила размяната на покойниците /като
следва да се посочи, че по делото се установи, че служители на други
длъжности отговарят за поставянето на индивидуализиращите бележки върху
ковчезите на покойниците /диспечъри/, а след това преместването на
труповете от хладилните камери по съответното направление и полагането им
от „служебен“ ковчег в такъв, пожелан от близките им, се извършва от
„аранжори“, като осъществяването на цялостната дейност и изпълнението на
желанията на близките във връзка с погребалните ритуали, се изпълнява от
„погребален консултант“ /на каквато длъжност ищцата не е работила към
датата на уволнението/.
На следващо място следва да се посочи, че вън от предмета на проверка
стоят изложените от работодателя твърдения, че ищцата, в нарушение на
служебните си задължения, не е уведомила прекия си началник за
констатирани несъответствия, доколкото такова дисциплинарно нарушение не
е посочено в заповедта за уволнение.
С оглед на това, съдът намира, че работодателят не е доказал при
условията на пълно и главно доказване извършването от страна на служителя
на твърдяното дисциплинарно нарушение, поради което искът за неговата
отмяна се явява основателен.
15
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
В тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже, че към датата
на приключване на съдебното дирене би било налице валидно и непрекратено
на друго правно основание трудово правоотношение, на което да бъде
възстановен – обстоятелство, което в процесния случай не е спорно между
страните.
Предвид изложеното, предявеният иск се явява основателен и ищцата
следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност –
„техник“.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал.
1 КТ /обусловен от основателността на претенцията за незаконност на
уволнението/:
В тежест на ищеца е да докаже продължителността на периода, през
който е останал без работа, причинна връзка между оставането без работа и
незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от работника
за пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл.
225, ал. 1 КТ е базата за определяне стойността на дължимото обезщетение.
В изпълнение на разпределената доказателствена тежест, ищецът е
представил доказателства за оставането си без работа за периода от 17.09.2024
г. до 10.11.2024 г., доколкото, видно от представеното Уведомление по чл. 62,
ал. 5 КТ /л. 66/ се установява, че на 11.11.2024 г. ищцата е сключила нов трудов
договор с Министерство на вътрешните работи.
Не е налице спор между страните, че последното брутно трудово
възнаграждение на ищеца за пълен отработен месец /който съдът, при липса на
оспорване, приема, че е месецът, предхождащ уволнението/, възлиза на сумата
от 1422.01 лева, от които 1304.60 лева – основно трудово възнаграждение и
117.41 лева – допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит.
Предвид изложеното, за периода на оставане без работа /38 работни
дни/ в полза на ищеца се дължи сумата от 2456.20 лева, като за горницата до
пълно заявения размер от 2844.02 лева и за периода от 11-13.11.2024 г. искът се
явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, следва да бъде допуснато
16
предварително изпълнение на постановеното съдебно решение в частта му, с
която в полза на ищеца е присъдено обезщетение за оставане без работа.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК , правно на
разноски имат и двете страни в производството, съразмерно на уважената,
респективно – отхвърлената част от исковете.
Ищецът е претендирал и доказал извършването на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева, като в договора
липсва разграничение какъв е договореният размер по всеки от трите
съединени иска. С оглед на това, съдът приема, че страните са договорили
възнаграждение от по 600 лева за всеки от искове. Съразмерно на уважената
част от искове, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 1718.18 лева.
Ответникът не е претендирал разноски в производството, нито с
отговора на искова молба, нито с проведените открити съдебни заседания,
поради което разноски в негова полза не следва да се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса, съразмерно на
уважената част от претенциите в общ размер на сумата от 198 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ уволнението на ищеца В. С. В., ЕГН **********, извършено от
ответника ОП „Гробищни паркове“, ЕИК 0006963271793, със Заповед №
ПГП24-РД-301/16.09.2024 г. на Директора на ОП „Гробищни паркове“ за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, ищеца В. С.
В., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност „техник“ в
отдел „Гробищни паркове“ в ОП „Гробищни паркове“, ЕИК 0006963271793.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225 КТ, ОП
„Гробищни паркове“, ЕИК 0006963271793, да заплати на В. С. В., ЕГН
**********, сумата от 2456.20 лева – обезщетение за оставане без работа в
резултат на незаконното уволнение в размер на брутното трудово
17
възнаграждение, дължимо за периода от 17.09.2024 г. до 10.11.2024 г, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за горницата над уважения
размер до пълно заявения такъв от 2844.02 лева и за периода от 11.11.2024 г.
до 13.11.2024 г. вкл.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242 ГПК, предварително
изпълнение на съдебното решение, в частта, с която в полза на В. С. В. е
присъдена сумата от 2456.20 лева – обезщетение за оставане без работа.
ОСЪЖДА ОП „Гробищни паркове“, ЕИК 0006963271793, да заплати
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на В. С. В., ЕГН **********, сумата от
1718.18 лева – сторени разноски пред СРС, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА ОП „Гробищни паркове“, ЕИК 0006963271793, да заплати
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски районен съд, сумата
от 198 лева – държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението, в частта, с която е постановено предварително изпълнение
по реда на чл. 242 ГПК, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му с частна жалба пред СГС.
Решението, в останалата му част, подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18