Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
Бургас, 11.08.2010г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД XVII-ти граждански състав в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди и десета година в състав :
Председател: Диляна
Йорданова
при секретаря И.Г., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1130 по описа за 2010г., за
да се произнесе,съобрази :
Производството
е образувано по повод предявена искова молба от А.Т.С., ЕГН**********,***,
против М.П.С., ЕГН **********,***, с която е предявен иск за прекратяване на
сключения между страните на 08.11.2003г. в гр. Бургас граждански брак поради
дълбоко и непоправимо разстройство. Посочва се, че от брака на страните няма
ненавършили пълнолетие деца. Прави се искане съдът да се произнесе по въпроса
за вината, като приеме, че вина за разтрогване на брачната връзка има
ответникът. Ищцата няма претенции по отношение ползването на семейното жилище,
представляващо апартамент, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев”, бл.49, вх.1,
ет.3. Прави искане по реда на чл. 53 от СК след прекратяване на брака да й бъде
възстановено предбрачното фамилно име Закарян. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен
отговор на исковата молба от назначения по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК особен
представител на ответника, с който не се оспорва твърдението, че е налице
дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Възразява, че вина за това носи
ответникът, като се посочва , че вина за състоянието на брачната връзка имат и
двамата съпрузи.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, прие за установена следната
фактическа обстановка:
БРС е сезиран с иск с
правно основание чл. 49 от СК.
Страните са сключили
граждански брак на 08.11.2003г. в
гр.Бургас с акт № 0202 от същата дата на Община Бургас. От брака си нямат
ненавършили пълнолетие деца.
Безспорно по делото от
показанията на разпитаните пред БРС свидетели Валентин Пенков и Адрине Закарян
се установи, че още след сключване на брака между страните възникнали проблеми
породени от различните им разбирания за нормален съвместен живот.
Семейното им съжителство протичало с
чести караници, нападки и скандали, като повод за това били финансови
затрудниния. Ответникът бил трудово зает през цялото време, но често сменял
работата си и получавал ниски доходи, а ищцата работела сезонна работа.
Неразбирателството между двамата съпрузи
не могло да бъде преодоляно и впоследствие когато заминали в Чехия за да спасят
брака си, а се задълочило, за да се стигне до фактическата раздяла между тях
през месец март 2009г., когато ищцата напуснала ответника и се завърнала при
родителите си в България. След фактическата им раздяла, никой от тях двамата не
направил опит за изглаждане на противоречията им и двамата престанали да поддържат връзки помежду си.
От изнесеното от
свидетелите съдът приема, че в отношенията на страните липсва взаимното
доверие, уважение и обща насоченост към изграждане на семейството, предвид
което бракът е изпразнен от дължимото от закона и морала съдържание и
съществува само формално. Предвид изложеното съдът намира, че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен, не може да се очаква заздравяването
му, поради което следва да бъде прекратен с развод.
От
събраните по делото гласни доказатества, съдът не може да направи категоричен
извод, че само някой от съпрузите е виновен за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака им. Напротив събраните по делото
доказателства мотивират съда да приеме,че и двамата съпрузи са виновни за
разстройството на брака им. Страните са имали различни виждания за съвместно
съжителство, които очевидно не съвпадат. Вследствие на напрегнатите
отношения между тях, които са били предизвикани от финасовите затруднения в
семейството, постепенно е настъпило отчуждение. Никой от тях не е направил опити да заживеят отново,
както и да заздрави брака в периода след настъпилата фактическата раздяла в
Чехия.
Съдът не споделя доводите на ищцата, че
само ответникът е виновен за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брака. По делото не се ангажираха конкретни доказателства за противобрачно
поведение на ответника, довело до разстройство на брака. На първо място съдът
не следва изобщо да обсъжда показанията на св. Закарян като недопустими на
основание чл. 164, ал.1,т.3 от ГПК в частта, в която свидетелката установява
сключването на договори за кредит между съпрузите и кредитни институции на
стойност над 5000лв. Не се доказва и от ангажираните свидетелски показания
същият виновно да не е полагал грижи за осигуряване издръжката на семейството. Не се установява и когато е отсъствал от дома ответникът да е извършвал брачни
провинения.
На основание чл. 53 от СК с оглед
направеното изрично искане от ищцата следва да бъде възстановено предбрачно й
фамилно име Закарян.
Страните
следва да платят по равно отпределената от съда държавна такса за допускане на
развода в размер на 40лв.
Разноските
по делото остават за всяка от страните на основание чл. 329, ал.1 от ГПК ,така
както са направени.
Мотивиран
така,съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод
гражданския брак между А.Т.С., ЕГН**********,*** и М.П.С., ЕГН **********,***, сключен на 08.11.2003г. в гр.Бургас с акт за
граждански брак № 0202 от 08.11.2003г. на Община Бургас, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ОБЯВЯВА,че вина за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство имат и двамата съпрузи.
ПОСТАНОВЯВА
след развода жената да носи предбрачното си фамилно име - ЗАКАРЯН.
ОСЪЖДА
А.Т.С., ЕГН**********, да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на
20лв.
ОСЪЖДА
М.П.С., ЕГН **********, да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на
20лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския Окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните
Районен
съдия: