МОТИВИ
по НОХД № 5483
по описа за 2014 год. на Районен съд гр. Варна, тридесет и седми наказателен състав.
Варненска районна прокуратура е внесла
обвинителен акт по досъдебно производство № 630/2013
год. по описа на Трето РУ при ОД на МВР - Варна срещу:
Подсъдимите: П. Х. П. с
ЕГН ********** *** затова, че на 06.04.2012 г. в гр. Варна,
действайки в съучастие като извършител с Н.Х.Ф. и Д.М.П., причинил на М.Г.С.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пета преддланна
кост на дясната ръка, определило трайно затруднение в движението на десния
горен крайник за период от около 1,5 месеца – престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Д.
М. П. с ЕГН ********** ***, затова, че на
06.04.2012 г. в гр. Варна, действайки в съучастие като извършител с П.Х.П. и Н.Х.Ф.,
причинил на М.Г.С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пета преддланна кост на дясната ръка, определило трайно
затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 1,5 месеца
– престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и
Н.
Х. Ф. с
ЕГН ********** ***, за това, че на 06.04.2012 г. в гр. Варна, действайки
в съучастие като извършител с П.Х.П. и Д.М.П., причинил на М.Г.С. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на пета преддланна
кост на дясната ръка, определило трайно затруднение в движението на десния
горен крайник за период от около 1,5 месеца – престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от
НК.
Пострадалия М. Г.С. по
реда на чл.76 и сл.от НПК е конституиран като частен обвинител и граждански
ищец в наказателния процес и е встъпил в същия, упражнявайки своите права чрез поверениците
си адвокати Н. и Д. и двамата от ВАК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-Варна поддържа
всяко едно от обвиненията . С оглед на доказаноста им по един категоричен начин, предлага на съда
по отношение подсъдимите П. за извършеното от него престъпление по чл. 129, ал.2, вр.
ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, подсъдимия П. за извършеното от него
престъпление по чл. чл.129, ал.2, вр., ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и подсъдимия Ф. за извършеното от него
престъпление по чл. чл.129, ал.2, вр., ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК
да им наложи наказание лишаване от свобода в минималния размер, което да бъде изтърпяно при условията
на чл.66 от НК.
Адв.Д., ВАК процесуален
представител на частния обвинител М.С. също се присъединява към становището на
РП Варна. Счита, че обвинението е доказано по безспорен начин.Посочва, че
според медицинските заключения С. е
получил сериозни увреждания, заключението по назначената СМЕ не е било оспорено от страните, поради
което механизмът на настъпване на телесните увреждания е безспорно установен.
Прави анализ на доказателствата по делото и намира, че фактическата обстановка
по делото е безспорно установена. Намира, че са безспорно установени
извършителите на престъплението, както и обстоятелствата около неговото
извършване.Намира обясненията на подсъдимите за защитна теза и че същите не
кореспондират с останалите събрани доказателства. Посочва, че поведението на
подсъдимите е виновно и следователно трябва да получат съответното наказание.
Придържа се към предложението на държавното обвинение.
Защитникът на подсъдимите П.П. и Д.П., адв.Т., ВАК
намира, че по делото са налице съществени процесуални нарушения на ДП и в
изготвения ОА, като счита същия /ОА/ за недоказан изцяло в логическо и
фактическо противоречие със събраните в хода
на съдебните заседания доказателства, доказателствени източници,
материали. . Прави детайлен анализ на
събраните доказателства, като посочва, че не са посочени на базата на кои
доказателствени източници са направили
извода, за категоричност на становището за извършено инкриминирано деяние
именно от неговите подзащитни. Сочи, че когато се
говори за наличие на доказателства и то обективирани
гласни доказателства в лицето на свидетелски показания от конкретни лица би
следвало съответната страна да посочи в коя част тези показания на тези лица са
пряко относими към предмета на обвинението. Би следвало държавното обвинение да
посочи всички елементи на изпълнителното
деяние на извършеното престъпление и да опише механизма на извършеното престъпление, да разграничи
отделно действията на всеки един от подсъдимите лица, до обосновава своя извод
за общност на умисъла. Де факто държавното обвинение не е
сторило нито едно от всичките, освен да обоснове и мотивира извод съучастие под
формата на съизвършителство при общност на умисъла,
за да може да изведе това обвинение. Оттам нататък всичко, което е посочено в
обстоятелствената част на обвинителния акт не отговаря на действителната
фактическа обстановка, не отговаря на събраните в съдебното следствие
доказателствени източници и материали. Понеже
няма да съм голословен, както другите страни, ще направя един анализ на
събраните доказателствени източници и на предявеното обвинение, посочено в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Обстоятелствената част на
обвинителния акт би следвало да определи предмета на доказване в настоящото
наказателно производство и да посочи механизма на извършване на деянието. Молли
съда да обърне внимание на
обстоятелствата, които са посочени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. На първо място, освен възведеното
обвинение по чл. 129, в обвинителния акт на страница втора, първи абзац,
държавното обвинение е написало, че подсъдимият П.П.
нанася удари по тялото на пострадалият М.С., а след това го въвел във фургон.
Никъде във входа на съдебното заседание, нито в обясненията на тримата тримата подсъдими, нито в обясненията на пострадалия М.С.,
нито в обясненията на останалите цитирани от държавното обвинение свидетелски
показания няма данни или каквито и да било данни, или доказателства да не
говорим, че пострадалото лице, първо, са му нанасяли удари в областта на
тялото, защото това не съответства на заключенията на съдебно-медицинските
експертизи и на второ място, никъде няма данни и никой не е завил, че
пострадалото лице е било заведено във фургон, където по-късно държавното
обвинение сочи, че в този фургон, вътре, отново тримата подсъдими са му
нанасяли побой последователно, което е също един изключително противоречащ
факт, което така по един категоричен начин обуславя недоказаността на
обвинението, недоказаността на тези факти, за които държавното обвинение
предава на съд обвиняемите лица.
Сочи, че в съдебната практика и вече в
наложилото се в обществото е известно понятието
„граждански арест“. Ако държавното обвинение не знае какво е „граждански
арест“, аз ще цитирам Решение № 15/1995 г.
на наказателно дело № 481/1994 г. на съдия докладчик, бившия главен прокурор
Никола Филчев. В цитираното решение, именно се съдържат мотиви по отношение на така
наречения „граждански акт“ а именно това е юридическия факт, който поражда субективното
право на задържане и извършването на престъпление, в това число и
непредпазливост. В цитираното решение за „граждански арест“ съдия докладчика е
изложил мотиви за необходимостта от неотложно задържане на евентуално
заподозрения, или наречен в това решение „престъпник“, такава неотложна
необходимост ще бъде налице, само когато съществува основателна опасност
виновният да се укрие, да заличи следите на престъплението и да извърши друго
престъпление. Следователното фактическото основание
за задържане на престъпника, а не просто извършване на престъплението, а
наличие на реална опасност той да избегне наказателна отговорност или да
извърши престъпление. Престъпникът по смисъла на това решение е всяко лице, за
което съществува достатъчно основание да се смята, че е извършило престъпление.
За да са налице да се прецени кога е налице достатъчно основание следва да се
излезе от разпоредбите на чл. 202 относно задържането към онзи момент, в НПК,
когато лицето е заварено в извършване на престъпление или непосредствено след
извършването му. Твърдото убеждение на дееца, че задържа престъпник е
необходимо условие за законността на задържането. Задържането на престъпник е
обществено полезно и правомерно при наличие на следните условия: субект на
задържането от престъпник може да бъде не само пострадалия, но и всяко трето
лице, вреда може да се причини при това задържане само на задържаното лице,
действията по задържането трябва да са извършени само с цел на задържането на
престъпника и предаването му на компетентен държавен орган, причиняването на
вреда на престъпник е обществено полезно, само когато не съществува друг начин
за задържане на престъпника, действията по задържането на престъпника и
причинената му вреда трябва да съответстват на обстановка на задържането, като
най-голямо основание за причиняване вреда на престъпник е неговата съпротива,
колкото е по-интензивна е тази съпротива, толкова по-значителна вреда може да
бъде причинена на престъпника. От казаното в тази съдебна практика е
констатирано, че задържането на престъпник е сходно с неизбежната отбрана и
винаги това задържане на престъпник и причиняване на вреда на това лице
изключва обществената опасност на този арест. В този смисъл какви действия са
извършили подсъдимите лица, респективно моите доверители П.П.
и Д.П..
За Д.П. само съвсем лаконично. Не
само неговата възраст, не само неговото физическо състояние, което е видно от
всички страни и към онзи момент, което не е било променено по някакъв драстичен
начин, но той е нямал никакво участие по отношение на всички тези действия,
описани в обвинението и виждате ли в хода на съдебното следствие по отношение
на този подсъдим не се събрани доказателства, че е участвал при нанасяне на
травматично увреждане, и т.н. Но връщайки се към гражданския арест, в крайна
сметка по какъв начин подсъдимият П.П. би могъл да
задържи това лице, което е хванато в момент на извършване на престъпно
посегателство, с какви действия, при неговата оказана яростна съпротива, което
е видно от обясненията на подсъдимият П., но и на останалите подсъдими, как и
по какъв начин се е опитвал да избяга свидетеля пострадал М.С., хванат на
местопроизшествието, когато тегли такова въже, което е факт, защото тези
обяснения на подсъдимия П. са подкрепени от свидетеля Стоян С., и от събраните
по делото доказателства източни, включително споразумения на ВРП по отношение
на друго осъдено лице, извършило престъпление именно в този обект. Няма как по
никакъв начин друг с тези действия да бъде сломена съпротивата на пострадалия,
да бъде осуетена възможността той да избяга, да се укрие, да осуети
разследване, повреждане на наказателното производство.
По отношение на гражданския иск,
счита, че същия е не само неоснователен,
но и недоказан по размер, поради което моля да го оставите без уважение. На
първо място, защо гражданският иск е недоказан по размер. Гражданската
претенция в настоящото производство е 5000 лева за нанесени неимуществени вреди
на пострадалото лице. По делото не са събрани нито едно писмено или гласно
доказателство, което да обоснове и да мотивира основателността на исковата
претенция в размер на 5000 лева. За да се докаже основателността на исковата
претенция е необходимо в наказателния процес, изхождайки от обстоятелството, че
гражданският иск има акцесорен характер и така, ако
мога да кажа, съпътства обвинението, то гражданският иск като самостоятелна
страна и като основание би следвало да докаже своята искова претенция, като
основание и като размер.
По делото няма доказателство, първо,
изхождайки от това, че пострадалото след три дена е отишъл на медицински
преглед за констатиране на тази травма и че нейната давност не би могла да бъде
установена към инкриминираната дата 06.04.2012 г. На второ място, гражданският
ищец и частен обвинител, в частта на гражданският иск, по никакъв начин не
доказва основателността на получените травми и твърдения, че той, вследствие на
нанесените травми, той е претърпял болки и страдания, изразяващи се в нанесени
неимуществени вреди, и тези болки, страдания са продължили в някакъв период от
време, и в една седмица, едномесечен срок и т. нат.,
и в какво са се изразявали тези болки, страдания на пострадалото лице. В тази връзка, моля да го отхвърлите като
неоснователен. Предвид гореизложеното моли да бъдат
оправдани.
Подсъдимия П.Х.П., не се признава за виновен. Дава
обяснения. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Подсъдимия Д.М.П., разбира обвинението,
не се признава за виновен по него. Дава обяснения. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия Н.Х.Ф., адв. В., ВАК се придържа към казаното в пледоарията на адв.Т. .
Сочи, че не се коментира механизма на причиняване на травмата, не се
коментира и заключението на доктор Г.-ВЛ, който в съдебно заседание на
20.04.2016 г. изрично казва, че ако пострадалият нанесе силен юмручен удар и си
удари ръката в твърд предмет може да получи такова счупване и затова, за да не
става повод и спор за тълкуване какъв е механизма на счупване на пръста на
пострадалия, беше искането на колегата Т., но дори и без изрично заключение,
доктор Г.- ВЛ изрично го каза. А при
положение, че пострадалият е нанесъл такъв удар срещу П., който се е предпазил
напълно е възможно по този начин да бъде причинена средната телесна повреда. Аз
моля да приемете, че по никакъв начин не са събрани доказателства, че тримата
подсъдими и в частност подсъдимият Ф. са причинили телесното увреждане на М.С..
Моля да приемете обвинителния акт за недоказан и че подсъдимите не са извършили
деянието, като ги признаете за невинни и ги оправдаете по повдигнатото
обвинение.
Подсъдимия Н.Х.Ф.
не се признава за виновен. Дава обяснения. В последната си дума моли да
бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по
делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от фактическа страна:
На 06. 04. 2012 год. около 16, 30 ч.
подсъдимите: Н.Х.Ф., П.Х.П. и Д.М.П.- служители в „Ултима
инженеринг” ЕООД- Варна, посетили складовата база на фирмата, находяща се в
Западна промишлена зона в гр. Варна. Поради зачестилите кражби от склада се
налагало свидетелите да правят периодични посещения там през деня, а през нощта
имало назначена нощна охрана. подсъдимият П. тръгнал да прави външна обиколка
на базата, а подсъдимите Ф. и П. влезли вътре в района на базата. В това време
св. М.Г.С., Д.П.Д. и лице на име С. се намирали до оградата на базата, като
правели опит да откраднат стоманено въже отвътре. Когато видели подсъдимия П.,
те се разбягали, но все пак П. успял да
залови св. С.. Подсъдимите П., Ф. и П. се прибрали заедно със задържаното лице в складовата базата. След това сигнализирали в
полицията. Междувременно св. Д. отишъл и намерил брата на св. С.- св. Н.Г.С.,
като му съобщил, че брат му е задържан от служителите на складовата база.
Свидетеля С. извикал още няколко негови приятели, сред които и св. Н.В.А., и
отишли до входната врата на складовата база. Подсъдимите П., Ф. и П. пред входа на базата да видят какво се случва,
при което св. С. успял да избяга от фургона и отишъл при събралата се тълпа.
Започнали да се разменят закани и обиди между двете групи. По-късно
на място пристигнали и полицейски служители на Трето РУ ОД МВР гр.Варна св.Г.С.
и св.Г. Г.. На тях подсъдимия П. обяснил случилото се.
Относно
телесните увреждания на пострадалото лица по делото
са налице следните заключения:
От СМЕ се установява, че пострадалия М.Г.С.
е получил кръвонасядания и ожулвания в
областта на лицето, ожулвания в областта на шията, контузия на гръкляна,
ожулвания и травматичен оток по страничната повърхност на лявото рамо, контузия
на лявото рамо, контузия на лявата подбедрица и
лявата глезенна става, счупване на пета предланна кост на дясната ръка. Всички описани травматични
увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети. Такива биха
могли да бъдат получени при удари с ръце в областта на лицето, шията, удари с
твърди предмети, вкл. Сапове, в областта на горните крайници, левия долен
крайник. От показанията на св.С. се установява, че по време на нанесения побой
извършителите „са се изреждали“ да
нанасят удари в областта на тялото, вкл. Дясната ръка, при което той е лежал по
корем и не е имал възможност отчетливо да възприема околната действителност,
вкл. Авторството на отделните удари. От показанията на останалите свидетели не
могат да се установят данни за авторството на отделните удари.
В
този смисъл не може да се посочи конкретно лице, което е нанесло удари,
ударите, които са в причинно-следствена връзка с получените травматични
увреждания, вкл.счупване на пета преддланна кост на
дясната ръка.
От
изготвената тройна СМЕ се установява, че на 06.04.2012 год. М.Г.С. е получил
следните травматични увреждания: кръвонасядания и
ожулвания в областта на лицето, ожулвания в областта на шията, контузия на
гръкляна, ожулвания и травматичен оток по страничната повърхност на лявото
рамо, контузия на лявото рамо, контузия на лявата подбедрица
и лявата глезенна става, счупване на пета предланна кост на дясната ръка. Всички описани травматични
увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети. Счупването на
пета преддланна кост на дясната ръка е обусловило
трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 1.5
месеца. Такова счупване би могло да бъде получено в резултат на удар с твърд
предмет, реализиран по гърба на дясната длан или в резултат на такъв удар в
областта на главичката на пета преддланна кост/ в
основата на пети пръст/, като ударът следва да бъде реализиран по оста на
крайника.
Такова
счупване не може да бъде получено по начин посочен в показанията на подс.П.Х.П. – при удар с дясната длан в областта на главата
в посока отгоре надолу. В своята съвкупност останалите описани травматични
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето не опасно за живота.
В
разясненията които прави в съдебно заседание вещото лице д-р Г. по отношение пострадалия С. изразява
предположението, че счупването на пета преддланна
кост би могло да се получи: „ако
пострадалия нанесе силен юмручен удар и си удари ръката в твърд предмет, може да се получи такова
счупване“.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните писмени и гласни доказателства, по - конкретно от обясненията на подсъдимите – П., П. и Ф., дадени в съдебно заседание; от показанията на
свидетелите М.С., дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281,
ал.1, т.2 от НПК, Д.Д., Г.С., Г.Г.
дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281,ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Н.А., дадени в съдебно
заседание и прочетени по реда на чл.281,ал.4, вр.
ал.1, т.1 и т.2 от НПК , а също и от заключенията на назначените
съдебно-медицински експертизи, тройна съдебно-медицинска експертиза, както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.
Относно
анализа на свидетелските показания:
А/ Показанията на пострадалия.
Показания на пострадалия М.Г.С. са с
най-голямо значение за изясняване на фактическата обстановка. Макар С. по начало да е заинтересован от изхода на
делото и не може да не се счита за предубеден и безпристрастен свидетел, според
състава на съда са налице основания за
съмнения в достоверността на дадените от него показания. Както в хода на
досъдебното производство, така и пред съда
свидетеля излага непоследователно и нелогично твърденията си. В разпита
му на ДП от 12.04.2013 г. сочи, че „аз реших да се изпикая“ до оградата на една
фирма, когато към него се е приближил
един мъж и „започнал да го дърпа за дрехите“ след което го вкарал в двора на
фирмата., след което той и още двама започнали да го бият. Сочи: „аз паднах на
земята по лице“….“биха ме повече от
час“…“аз лично не съм удрял никого, нито съм видял брат ми Н. или някое от
другите момчета, които бяха с нас да удрят хората, които ме биеха“…“след като
ми вързаха ръцете, тогава започнах да усещам силна болка в ръцете“.В разпит по ДП от 25.11.2013 г. сочи, че „през
по голямата част от времето аз лежах по корем на земята и не виждах кой точно
ме удря с дървения сап по ръцете, когато вече бях вързан … видях да се изреждат
един след друг и тримата да ме удрят с дървения сап“. Пострадалия М.Г.С. е разпитан и в хода на
съдебното следствие на 20.04.2016 г., в
който той заявява, че изначално е бил със свидетеля Д.. След това
свидетелят посочва друга фактология, която по никакъв начин не съответства на
обстоятелствената част на обвинението, изключително противоречаща, изключително
различна, няма данни за фургон и има данни за, по неговите обяснения, било „убийство“.
Цитирайки няколко от неговите обясненията, заявил е, че е удрян изначално от
подсъдимия П.П. по лицето и тялото. Няма данни в заключението на
съдебно-медицинската експертиза, че С. е бил удрян в областта на гърдите.
Същият е заявил в цитираният разпит на свидетел, че е бил суркан
в продължение на двеста метра, като не знае дали е бил сукан по лице или по
гръб към земята, от тях тримата един го бил вързал, един го ритал, един го бил
биел и на всякъде го удряли, като
най-същественото е, че и тук заявява в този протокол за разпит „не знам кой ме
е биеше и риташе“, че е би вързан с кабел, че по гърба е бил бит, което също не
съответства на заключението на съдебно-медицинските експертизи, че е бил бит с
железа в ръцете, с лопати, че с тези предмети е бил удрян по лицето, ръцете,
краката, навсякъде. Като изключително на конкретни въпроси по отношение
нанасяне удари, е заявил, че не знае кога и как му е била счупена ръката, от
кой удар. Тези негови показания, не само, че не съответстват на заключението на
съдебно-медицинските експертизи, но и по никакъв начин не съответства на
обстоятелствената част на обвинението, изключително противоречаща, изключително
различна, няма данни за фургон и има данни за, по неговите обяснения, „било
убийство“.
Б/ Показанията на свидетелите очевидци
Св.Д.П.Д. в показанията си дадени на ДП от 14.05.2013 год. сочи следната
обстановка: „ … през пролетта на миналата година, когато след обяд, аз, М. и
Сашо бяхме на гости при едни познати, които живеят до ж.п. линията. На връщане М.
се отби в едни храсти, за да се изпикае, а ние го чакахме в страни. Изведнъж се
появи един мъж на около 45 г. и попита какво прави там. Аз и Сашо избягахме, но
мъжът хвана М. и започна да го бие, след което го вкара в двора на складовата
база….Като видяхме това аз отидох в махалата да търся някого за помощ. Намерих
брата на М., Н. и още няколко момчета и се върнахме до складовата база…Н.
започна да вика брат си и тогава М. отговори, че го бият…През това време един Н.
влезе вътре в двора и развърза М.…Дойдоха полицаи…Когато се върнах втория път
не съм виждал някой да бие М.…Аз лично не съм удрял никого“.
Вдадените в съдебно заседание обяснения от 20.04.2016 г. сочи, че, е гледал всичко и е станал свидетел на нанесените
удари, което е установено, че е
невъзможно, с оглед останалите събрани доказателствени източници по отношение
на оградата, височината, плътността на тази ограда и обстоятелства, че този
свидетел Д. въобще не е влизал вътре в обекта, а е бил извън обекта.
Най-същественото в показанията на този свидетел Д. е, че в хода на досъдебното
производство той въобще не е заявявал тези обстоятелства, че е бил станал
свидетел на нанесен побой по отношение на М.С., а тези обстоятелства ги
съобщава след повече от три години в хода на съдебното следствие, логично и
разбираемо, с оглед неговите близки
отношения, познанства, дори и роднинска връзка с пострадалото лице. Изначално Д.
заявява в хода на съдебното следствие на 20.04.2016 г., че още в началото се е
изплашил и избягал, и в този момент подсъдимият П. хванал М., вкарал го вътре,
и цитирам „аз гледах отстрани как го удрят, още двама удряха“. Принципно
невъзможно е да бъдат кредитирани тези показания като достоверни и логични,
защото няма как да бъде гледан отвън, при условие, че оградата е плътна,
вратата е плътна и няма как да бъдат възприети описаните от него събития.
Отделно от това, няма никаква конкретика в неговите
свидетелски показани, които да бъдат отнесени към предмета на обвинението. Според
свидетеля Д., след като са го вкарали вътре, той продължавал да гледа вътре, но
не е ясно откъде, как, по какъв начин. На въпроса как е бил вкаран свидетеля М.С.
вътре, той посочва „те го вкараха вътре, той не влезе сам, единият го дръпна
/сочи подсъдимия П./ и го вкара, „направо го хвърли вътре през оградата“, и той да е паднал от другата страна, което
говори за една абсолютно нелогическа недостоверност на тези показания. Накрая свидетеля казва „ламаринена врата има,
нищо не се вижда“. Съдът счита,че тези свидетелски
показания са недостоверни, нелогични и те са дадени с цел подкрепа на роднина,
на своя близък приятел.
В/ други свидетелски показания
Макар и без особен принос по фактите са данните,
съобщени от свидетелите Г.С. и Г.Г.,
които в качеството си на полицейски служители като полицейски екип са посетили
местопроизшествието значително по-късно от момента на настъпване на инцидента. Показанията
на двамата свидетели са прочетени по
реда на чл.281, ал.5, т.2 от НПК в съдебно заседание. Двамата поддържат
казаното от тях.
Показанията на свидетеля Н.Г.С. - Не мога да се сетя
кой ми съобщи за това, че брат ми се намира някъде. Аз бях на ул. „Банат” се
води, от горната страна се пада, до стария хлебозавод. Мисля, че е 2 километра. Бяхме се
събрали с момчетата там, когато дойде едно хлапе. Там има един младежки клуб в
махалата. Дойде хлапе, но не мога да се сетя кое, беше 12-13 годишно. Не си
спомням, сигурно Сашо е бил. Малкият ни посочи мястото. Каза „завързаха брат ти
срещу хотел „Адамо”. Не знам какво има там, обект ли,
не мога да си спомня. Той малкия посочи мястото. Само ни посочи. Ние отидохме и
той викаше, крещеше за помощ. Доближихме се срещу хотел „Адамо”.
Там има жп прелез. Срещу хотела е жп прелеза. Оградено беше мястото с едни
високи ламарини. Не сме влезли. Почукахме на желязна врата, точно пред кантона
се намира. Ние бяхме трима - аз, Д. и Н.. Д. каза, че брат ми отишъл да пикае и те са го нападнали. Не знам кой първи го е
нападнал. Те казаха, че са го нападнали направо, даже са го ударили. Те нямат
право да го задържат тези хора, те не са полицаи. Казаха, че са го взели,
ударили са го. Не са казали, че е задържан. Пред мен не са го били, не съм
видял да го удрят пред мен. Н.С. не е присъствал на инцидента и с неговите
показания не биха били относими относно механизма на извършване на деянието –
получаване на средната телесна повреда, въпрос, който е от съществен характер
за делото. Свидетелят Н. идва пост фактум и това е
лицето, което е счупило ръката, причинил
е средна телесна на подсъдимия Н.Ф., за което е бил осъден с влязла в сила
присъда.
Показанията
на св. Н.В.А. – сочи, са приятели с М. от много години, от деца.
Живеем в една махала. Аз съм забравил за случая. През 2014 г. мисля че беше, не
съм сигурен. Бяхме с М. в квартала. Не си спомням. Бяха казали, че някой е имал
проблеми с М., че се карали за нещо. Отидохме с още 3-4 момчета там. Ние бяхме
на 16-17 години. Отидохме там, излязоха някакви мъже. Питахме какво става и за
броени минути пристигна полиция. Всичко приключи. М. го нямаше с нас. Той беше
в случката. След прочитане на показанията му по реда на чл.281, ал.4 от НПК
сочи, че всичко вярно е записано и е
било така както е дал в обясненията си на 22.11.2013 год. на ДП. /.. . в
махалата след обяд дойде Д. и каза на Н.С., че бият брат му….отидохме до
складова база до хотел „Адамо“… изчакахме идването на
полицията и тогава аз влязох в двора и отвързах ръцете на М., които бяха
завързани с кабел…Не е ставал никакъв бой докато аз бях там…След като дойдоха
полицаите ние си заминахме./
Показанията
на св.Стоян С. сочи, че пред м.април
2012 год. е бил съдружник и управител на „Ултима инжинеринг“ ООД,
която фирма се занимава със строителство.Стопанисвали са склад в близост до
ж.п. линия, срещу ходел „Адамо“. Същия е правоъгълник
с размери 20/40/50 м., около 800 кв. метра с желязна ограда и врата високи – 2
метра. Допълва, че към месец април 2012 год. П.
П., Д. Х. и Н. Ф. са работили в дружеството, като П. и Ф. са
били технически ръководители, а П. е бил снабдител. Относно процесния случая
заявява, че в края на работния ден по телефона му се е обадил П.П. и му е обяснил, че са задържали лице в момента на кражба
та стоманено въже, след което той се е обадил в полицията и е съобщил за
случилото се.
Съдът счита, че показанията
на тези свидетели не са от съществено
значение за изясняването на делото и особено за инкриминирано деяние, тъй като
пряко не са възприели инцидента. При това положение съдът намира, че
показанията на посочените свидетели следва да бъдат отчитани при формирането на
фактическите изводи на съда само в частите, кореспондиращи на останалите
доказателства по делото .
Г/ Обясненията на подсъдимите.
В обясненията си под.П.П.
посочва, че това се
случило през 2012 г., пролетта април в началото, доколкото си спомням. Знам, че
беше петък, защото е свързано с работата ми, затова го помня. Поради
многократните кражби от склада всичко метално, което можеше да се вземе, беше
откраднато и изнесено. Ние тримата Д.П., Н.Ф. и аз, колеги тогава, тогава направихме една обиколка на склада да видим дали
всичко е наред в момента. При обиколката
на оградата видях 4 човека, които в момента изнасяха от склада едно дебело
метално въже. М. беше отвън и дърпаше въжето. Тази ограда е от метални платна с височина 2 на 2 метра,
заварени за метални колове, които са забити в земята. Отвътре
беше разпитания в едно от заседанията му научих името – Д.. Когато ги видях,
извиках „стойте, какво правите“. Всички хукнаха да бягат, като М. се спусна
срещу мен с цел да ме нападне. Блъсна ме. При падането си на земята аз успях да
се хвана за дрехите му и го повлякох след себе си. В този момент той напипа
някакъв кол, замахна да ме удари, успях с ръце да
хвана кола и не го пусках, въпреки, че той се опитваше да го изтръгне от ръцете
ми. Когато видя, че няма да оставя кола, замахна с
ръка и ме удари в главата. Замахна втори път. Успях
да се предпазя с този кол, който все още държах. Ударът попадна в кола, не можа
да ме удари в главата. В този момент колегата Ф. вече притичваше към нас. М. го
видя, скочи и се опита да побегне. Успях да го хвана за крака, той падна и го
хванахме. М. ми
нанесе два удара. Този удар, който нанесе М. и се предпазих с кола, аз с две
ръце го държах, като замахна към лицето ми, сложих
кола пред лицето и удара попадна в кола. Аз бях в легнало положение, по гръб. Вкарахме
го в склада, откъдето звъннахме на полицията за констатираната кражба и че сме
задържали крадеца. Като чу, че се обаждаме на полицията, той започна да псува,
да вика, стана агресивен, скочи, опита се да избяга и се наложи да го съборим
на земята, за да го задържим, дори му вързахме ръцете с кабел. Докато беше вързан, беше седнал.
Имаше там греди, беше седнал на една от гредите. Никой не му е нанасял удари по
тялото. Не мога да кажа защо има наранявания и как ги е получил. Междувременно,
явно другите трима, които избягаха, докато ставаше това, се върнаха заедно с
още 7-8 човека. Викнаха отвън. Излязохме и им предложихме да изчакаме заедно
полицията, да се уточни какво е положението. В този момент М. излезе, отиде,
каза нещо на техния език и те ни нападнаха, като всеки от нас беше заобиколен
от 3-4 човека. М. отново се държа агресивно, дори се засили и ме удари отново.
Брат му, който също се казва Н., взе отнякъде може би същия кол, не знам и
нападна колегата Н.Ф., като му счупи ръката с този кол. Аз се обадих на полицията. Не съм се
обаждал на тел. 112, защото имах запаметен телефона на Трето РУ, на дежурната
част. Дойдоха
полицаите най-после и се успокои положението. Когато дойдоха полицаите ги
вкарах в склада и показах въжето, което беше прехвърлено през оградата, за да
видят, че не си измисляме за кражбата. Вечерта по-късно отидох да дам показания
в Трето РУ за кражбата.
В обясненията си под.Д.П. посочва, че складовата база в която е работил е била отстрани на хотел „Адамо“, с метална ограда от гофрирана ламарина, поцинковани
ламарини. Горе долу на 2-2 метра и метални колове. Има фургон, в който се
държат инструментите. Останалото е открито, материали, наредени на куп. 50
метра като дължина, долу горе,у имаше навътре наредени и други неща, шпилки, материали. Тази част от вътрешната страна има
дървени греди, които надвишаваха оградата. Аз влязох през входа на
склада към фургона. Колегите П.П. и Н.Ф.. Имаше много
регистрирани кражби, главно метали от склада и затова периодично минавахме да
видим състоянието на оградата. Тогава те минаха да видим какво е положението.
След малко доведоха това момче, М., в склада, вътре в склада. Обадихме се на
полицията, уведомихме и инж. С.. Видях, че едно момче прескочи оградата в
посока жп линията. Там имаше наредени греди. След като го доведоха М., почна да
буйства, да вика. След 10-15 минути тия други момчета, които са били са
уведомили махлата и доста народ дойде.Излязохме, за
да успокоим нещата. Казахме какво е положението и започнаха да стават
агресивни. Тогава някой от хората на М.
му развързаха ръцете и започнаха да стават по-агресивни. Колегата Ф. пострада.
Дойдоха полицаите, тушираха малко напрежението и заедно с колегата П.П. и с М. тръгнаха през склада да видят въжето. То е дебело
въже, след което излязоха и се разотидоха към махлата
хората, които бяха дошли. Нещата приключиха в този порядък. Полицаите не задържаха никого. Те с М. имаха
обяснения, с него влязоха да видят въжето. Нямам спомен, доста време мина.
Никой не е нанасял удари на М. в склада, просто нямаше смисъл. След като
започна да буйства и му вързахме ръцете, имаше словесни престрелки. Това са
елементарни неща. Физическо насилие нямаше. Не знам как е получил
нараняванията. Не съм очевидец. П. и Н. доведоха М.. Не си спомням дали някой
от тях имаше наранявания. Това беше края на март или април. По видимите части
на тялото нямаха. Нямам спомен кой му върза ръцете. Не съм държал М.. Аз съм
бил на 66-67 години, как мога да го задържа. Викаха ме в полицията, в Трето РУ
ходих. Давал съм обяснения. Чели са ги, подписал съм ги.
В обясненията си под.Н.Ф. сочи, че е работил като технически сътрудник тогава.
С колегите П.П. и Д.П. тръгнахме към склада, който се
намира срещу хотел „Адамо“, улица и номер не мога да
кажа, на фирма „Ултима инженеринг“ в гр. Варна. В
момента на пристигане тръгнах да обиколя от едната страна на склада, П. тръгна от другата
страна на склада. Поводът за тръгване беше да отидем да проверим дали всичко е
наред и колегите трябваше да вземат нещо. Тъй като нямаше постоянна охрана, от
време на време използвахме да оглеждаме по оградата да няма наранявания и
случайни кражби, тъй като вече имаше 2-3 подобни кражби в този склад.
Пристигайки там, тръгнахме да обиколим да проверим всичко дали е наред. Няколко
минути по-късно видях, че колегата П.П. е на земята и
държеше за крака господина, М.. След това аз го хванах от едната страна за
ръката, той от другата. Не знам какво е станало преди това. Намерих ги по този
начин. Прибрахме господина вътре в склада. През вратата влязохме в склада.
После имаше няколко обиди от негова страна, от наша страна имаше отговор,
разбира се. След това се опита един два пъти да се отскубне и да избяга. Вързахме
му ръцете, не мога да кажа кой ги върза, не си спомням. Вързахме ги отпред с
кабел някакъв. Парче от кабел. Впоследствие дойдоха негови приятели, научихме,
че е брат му и други приятели в хода на друго дело. Те започнаха да стават по
агресивни, да ни обиждат. Стигна се до ситуация почти на бой. Счупиха ми ръката
в този случай. Имаше дело по това нещо. В един момент господина се освободи,
отдръпна се, започна да ни бие. Посегна два-три пъти с цел да удари всеки от
нас поне по един път. Малко по-късно дойде полицията, задържаха него, хванаха П..
Аз вече бях вътре в склада, тъй като ръката ми беше пострадала. Веднага отидох
в спешния център с рентгенова снимка и казаха, че е счупена ръката. В
понеделник давах обяснения, тъй като беше петък, както каза колегата. Спомням
си много добре, защото инцидента беше доста неприятен. Докато стоеше вързан М., той беше
седнал, но не се сещам точно къде. През това време никой не го е удрял. След
като го вкарахме в склада, мисля че по него нямаше наранявания.
Съдът кредитира обясненията на тримата подсъдими.Тук следва да
се подчертае, че подсъдимите не отричат,
че са били в складовата база и са задържали в момент на кражба М.С.. И тримата
подсъдими отричат да са нанасяли удари по пострадалите. По делото липсват
доказателства, че М.С. е получил СТП от подсъдимите П., П.
и Ф.. Липсват конкретни доказателства за установяване момента на нараняванията
причинени на С.. Както отбеляза защитата
на подсъдимите, от изготвената СМЕ на С. се установява, че той е посетил за
преглед здравно заведение – три дни след датата
на увреждането описана в обвинителния акт. Това само по себе си поставя
под въпрос дали точно на описаната в обвинителния акт дата е настъпило
увреждането на С.? Правилно отбелязва защитата, че увреждането е възможно да е
причинено на С., както на 7, така и на 8 или 9.04.2012 год.
Съдът не кредитира и извършените
по делото разпознавания на лице –подсъдимите -
П., П. и Ф. по фотоснимки , с разпознаващ св.М.Г.С..
Трите разпознавания на лице по фотоснимки са били извършени в пълен разрез с
разпоредбите на НПК и съдебната практика. Разпознаването на лица и предмети
е процесуално-следствена дейност, която цели установяване на тъждество между
лицата или предметите, за които са вече депозирани обяснения или показания и
тези, които са предявени на разпознаващото лице. Законодателят е регламентирал
изрично в разпоредбите на чл. 170 и чл. 171 НПК реда за извършване на
процесуалното действие. Съгласно нормата на чл. 170 НПК преди извършване на
разпознаването, разследващият орган е длъжен да проведе разпит на
разпознаващото лице, като в хода на разпита трябва да установи по какво ще бъде
разпознато лицето. В този случай разпознаващият следва да посочи характерни
черти на разпознавания – ръст, телосложение, цвят и дължина на косата, цвят на
очите и други особени белези или подробно описание на предмета (когато се
извършва разпознаване на предмети). В случая от проведения разпит на свидетеля С., непосредствено преди извършените три
разпознавания формално са били посочени характерни белези на лицето. Разпознаването обаче и в трита случая е било
извършено по фотоснимки. В разпоредбата на чл. 171, ал. 4 НПК е предвидено
изключение от общите правила за извършване на разпознаването, като
законодателят е допуснал осъществяването на това действие да стане чрез
показване на снимка на лицето за разпознаване. Доколкото това представлява
изключение от предвидения процесуален ред, законодателят е поставил условие
разпознаване по този начин да може да бъде извършено, само ако е невъзможно
показването на самото лице или предмет. Тази невъзможност трябва да бъде
обективно съществуваща и основана на наличните по делото материали. Това
предполага дейност на органите на досъдебното производство по установяване на
лицето и осигуряването му за разпознаване, и едва след изчерпване на
процесуалните възможности за това – да се пристъпи към разпознаване по снимки.
Съдебната практика приема, че отсъствието на такава дейност винаги ще води до
съмнения относно проведеното разпознаване по снимки и преценка на решаващия
орган дали да го ползва при вземане на решението си. В горния смисъл в
Р.№367/2011 г. по н. д. 1872/2011 г. II н. о. ВКС е приел, че разпознаването по
снимки не е съобразено със закона, тъй като името и адресът на подсъдимия са
били известни на органите на досъдебно производство, но по делото няма данни да
е изпращана призовка, лицето да е издирвано или да са правени други опити за
осигуряването му за разпознаването. Направен е извод, че не е налице
предпоставката, позволяваща изключението по ал. 4 –да не е възможно да се
покаже самото лице. По същия начин са интерпретирани и фактите в Р. 163/2010 г.
по н. д. 668/2010 г. III н. о. ВКС. Преценено е, че не е допуснато съществено
процесуално нарушение при провеждане на разпознаването по снимки, тъй като по
делото е установено, че в момента на извършване на действието подсъдимият не се
е намирал в града, а действието е извършено при условия на неотложност; а съгласно
Р. 404/2012 г. по н. д. 1245/2012 г. III н. о. ВКС – тъй като лицето не е било
намерено на установения адрес и не е било възможно призоваването му, е налице
невъзможност да бъде показано лично. Съгласно практиката на ВКС, винаги когато
е било възможно извършване на разпознаването по ал. 2 на чл. 171 от НПК, но въпреки това то е проведено по снимки, ще е налице съществено нарушение
на процесуални правила. В случая за провеждане на разпознаването по фотоснимки
на подсъдимите П., П. и Ф. , отсъстват каквито и да
било доказателства подсъдимите да са
били призовани за това действие,
още по малко да не са били открити или да са отказали да участва в
разпознаване. Адресът и телефонът на подсъдимите са били известни на органите
на разследването, въпреки това липсват доказателства същите да са били призовавани за тези следствени действия.
С оглед всичко гореизложено, съдът
намира, че не е бил спазен предвидения за това в НПК ред и извършените действия
разпознавания са били опорочени. Поради
което и не кредитира протоколите от тези действия.
Характерът и механизмът на причиняване на травматичните увреждания
се установява в най-голяма степен от заключенията на назначените
съдебно-медицинска експертиза и разясненията направени от вещите лица в съдебно
заседание. От изготвената тройна СМЕ се установява, че на
06.04.2012 год. М.Г.С. е получил следните травматични увреждания: кръвонасядания и ожулвания в областта на лицето, ожулвания
в областта на шията, контузия на гръкляна, ожулвания и травматичен оток по
страничната повърхност на лявото рамо, контузия на лявото рамо, контузия на
лявата подбедрица и лявата глезенна
става, счупване на пета предланна кост на дясната
ръка. Всички описани травматични увреждания са резултат на действието на
твърди, тъпи предмети. Счупването на пета преддланна
кост на дясната ръка е обусловило трайно затруднение в движението на десния
горен крайник за период от около 1.5 месеца. Такова счупване би могло да бъде
получено в резултат на удар с твърд предмет, реализиран по гърба на дясната
длан или в резултат на такъв удар в областта на главичката на пета преддланна кост/ в основата на пети пръст/, като ударът
следва да бъде реализиран по оста на крайника. Такова счупване не може да бъде
получено по начин посочен в показанията на подс.П.Х.П.
– при удар с дясната длан в областта на главата в посока отгоре надолу. В
своята съвкупност останалите описани травматични увреждания са обусловили
временно разстройство на здравето не опасно за живота.
В
разясненията които прави в съдебно заседание вещото лице д-р Г. по отношение пострадалия С. изразява
предположението, че счупването на пета преддланна
кост би могло да се получи: „ако
пострадалия нанесе силен юмручен удар и си удари ръката в твърд предмет, може да се получи такова
счупване“.
Разпоредбата на чл. 304
от НПК посочва хипотезите, при които подсъдимият следва да бъде оправдан, а
именно - когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от
подсъдимия или че е извършено виновно. Съдът следва да се съобрази при постановяване на съдебния си акт
с нормата на чл.
303, ал. 1 от НПК, която категорично въвежда забрана за постановяване на
осъдителна присъда на базата на предположение (ППл.
ВС № 6 от 04.05.1978г). Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива
на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно
авторството на престъплението и неговите основни обективни и субективни
признаци. Разпоредбите на чл. 16
и чл.
303, ал. 2 от НПК ясно и категорично провъзгласяват принципът за
невиновност на подсъдимия до завършване на наказателното производство с влязла
в сила присъда. Правилата на справедливия процес по отношение на всяка от
страните при обсъждане на отделните версии за случилото се в обективната
действителност не само не изключват, но и предполагат съобразяване с нормалната
житейска логика и натрупания социален опит /р. № 431 от 16.06.2003 г. по н. д.
№ 206/2003 г., II н. о. на ВКС/. тъй като в противовес с разумното развитие на
нещата е ударен човек, с нараняване, да не посети лекар в рамките на определен
период от време, който често е фатален. При липса на противоречиви и непоследователни показания на
"свидетел-очевидец" /св. Д. /, съдът постанови присъдата си.
По отношение на приетият за
съвместно разглеждане гр. иск:
Съдът намира предявеният и приет за
съвместно разглеждане граждански иск от М.Г.С. срещу подс.П.,
подс.П. и подс.Ф. за
претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието в размер на 5000/ пет
хиляди/ лв., ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до
окончателното заплащане на сумата, за недоказан както по основание, така и по
размер, тъй като от една страна в хода на съдебното производство не се доказа
подсъдимият да е извършил деяние по чл.129 ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, във връзка с което се
претендират настъпилите неимуществени вреди, както и друго престъпление от общ
или частен характер, а от друга страна не се доказа и претендираният
размер на претърпените неимуществени вреди.Предвид горното съдът отхвърли
изцяло приетият за съвместно разглеждане граждански иск като неоснователен.
Водим от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :