Р Е Ш Е Н И Е № 236
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 31.05.2019г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на единадесети април, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова,
като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 2543 по описа за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.
първо във вр. с чл.232 от ЗЗД от Л.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, против
Б.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***.
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните права са: наличието на договор за представяне под наем за
временно и възмездно ползване на земеделски земи от ищцата на ответника от
16.06.2014г. общо за 40.774 дка за сумата 1 223 лв. за периода 01.10.2014
година - 01.10.2015 година и по договор сключен между страните на 04.07.2016г.
за 20.037 дка сумата в размер на 601 лева, както и че ответникът останал
задължен за заплащане на наемната цена.
Правната квалификация на предявения иск
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.232 от ЗЗД.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил отговор от ответника, с
който оспорва предявените искове като неоснователни и по размер. Прави
възражение за погасена по давност на искова претенция за заплащане на наем по
договора от 16.06.2014г. на основание чл.116, б.“в“ от ЗЗД. Признава
обстоятелството за наличието на договор за наем на земеделска земя между
страните от 04.07.2016г. за една нива от 20.037 дка в землището на село Генерал Мариново за
стопанската 2016 г. - 2017 г., като поддържа от своя страна, че е поканил
ищцата да получи договорения наем в натура - земеделска продукция -зърно
пшеница, но поради отказ на същата, не е изпаднал в забава и не е станал причина
за завеждане на делото. Иска се от ответника, съдът да отхвърли предявените
искове, като неоснователни и недоказани.
Налице са обстоятелства, които се
признават от ответника и които не се нуждаят от доказване, а именно - наличието
на облигационно правоотношение по сключения договор на 04.07.2016г. за наем на
земеделска земя от 20.037 дка.
Съдът
е указал доказателствената тежест на страните: че в тежест на ищцата е да
докаже наличието на твърдените наемни правоотношения по 2 бр. договори за наем
на земеделска земя, сключени между страните; че ищцата е изправна страна по
договорите, както е предоставила за ползване на ответника земеделските земи -
предмет на договорите. И в тежест на ответника е да установи, че е заплатил
наемната цена в случай, че е налице това обстоятелство, както и че е поканил
ищцата да изпълни задължението си по договор от 04.07.2016 г., но същата е
отказала да получи договорения наем в натура.
Съдът,
след като разгледа предявения иск и взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становището на
страните, частичното признание от страна на ответника и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното по
допустимостта на иска, от фактическа и правна страна:
С оглед наведените в исковата молба твърдения и
формулирано искане до съда, следва да се приеме, че в настоящият процес са
предявени два обективно съединени осъдителни искови претенции с правно
основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 232
от ЗЗД. Основанието на предявения иск по чл.232 от
ЗЗД, е неизпълнение на задължението за заплащане на парична
сума – цаната за отдадани под наем земеделски земи по сключени между страните 2
бр. договори за наем.
Исковете
са предявени от надлежни страни – ищец, претендиращ правата по договора за наем,
като наемодател, и срещу ответник – наемателят на процесните земеделски земи.
Искът е предявен пред компетентен съд, по постоянния адрес на ответника - РС –
Видин.
Не се
спори между страните и се установява от представения по делото договор за наем
на земеделски земи от 04.07.2016г., че ищцата като наемодател е отдала на
ответника, като наемател за временно и възмездно ползване една нива от 20.037
дка в землището на село Генерал Мариново, а именно имот № 039008, пета
категория, в местността „Орничака“, за стопанската 2016г. - 2017г. Договорът е
прекратен с изтичането на срока, за който е сключен – една стопанска година,
тоест на 01.10.2017г. Съгласно
договорената клауза за заплащане на наемна цена, страните са се споразумели тя
да е в земеделски продукти или в левовата им равностойност, а именно: 90 кг. земеделска
продукция на декар или 30 лева на декар, като в договора не са уточнили в полза
на коя от страните е предоставена възможността да избира вида на престацията.
Видно от даденото обяснение /лист 28/ в прокурорска преписка № 00233/2018г., по
описа на РП – Видин, образувана по същия случай, съставляващо извънсъдебно
признание, ответникът се е задължил най – късно до м.Април 2018г. да заплати на
ищцата всички дължими суми по договора за наем за стопанската 2016/2017г.,
тоест да престира в пари. По делото обаче, не са представени доказателства, че
ответникът е заплатил цената по договора от 04.07.2016г. – обстоятелство, което
ако е налице, е в негова тежест да установи. Ищцата е изправна страна по
договора като е предоставила на ответника процесния недвижим имот за ползване
за стопанската 2016/2017г., а последния е останал задължен за заплащане на
наемната рента, както сам е определил – в парична сума. Съдът не кредитира
показанията на доведения от ответника свидетел за това, че ищцата е поканена да
получи изпълнение в натура, но е отказала. Свидетелят не е възприел лично
обстоятелството, като същевременно свидетелства, че не е запознат с работата на
ответника и е заинтересована от правния спор като живуща на семейни начала с
него. Още повече, че за знанието у свидетеля, че ответникът е канил ищцата, се
посочва телефонен разговор, при който обаче ищцата търси ответника за да го
кани към изпълнение, а не обратното. Падежът на плащането е настъпил с изтичане
на срока на договора, тъй като не е уговорено друго. Освен това, ищцата е
изпратила покана за изпълнение до ответника с товарителница, неосвободена от него,
както и самата искова молба съставлява покана за изпълнение. Стойността на наемното плащане е 30 лева на
декар или общо 601 лева за 20.037 дка, поради което искът е основателен и
доказан в пълен размер.
По
отношение на обстоятелствата – в забава ли е длъжникът по договора, от кога
точно и в какъв размер би следвало да бъде лихвата за забава върху главницата,
съдът не следва да се произнася, тъй като видно от разпореждането на съда от
05.10.2018г., постановено по делото, с което исковата молба е оставена без
движение и е указал на ищцата да конкретизира каква лихва се претендира, върху
каква главница, за кой точно период и в какъв размер, с поправената искова
молба от 11.10.2018г. ищцата претендира само пресъждане на главници, но не и на
лихва за забава, поради което съдът приема, че иск с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД не е предявяван. Предвид изложеното, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 601 лева – дължима се наемна
цена по договор за наем на земеделска земя, сключен между страните на 04.07.2016г.,
за временно и възмездно ползване една нива от 20.037 дка в землището на село
Генерал Мариново, а именно имот № 039008, пета категория, в местността
„Орничака“, за стопанската 2016 г. - 2017 г.
По втория
процесен договор за наем на земеделски земи от 16.06.2014г. съдът намира също,
че между страните е било налице валидно наемно правоотношение, с което ищцата е
предоставила на ответника за временно и възмездно ползване 4 бр. земеделски
земи, находящи се в с.Дружба и с.Генерал Мариново, общ.Видин, обл.Видин, с обща
площ от 40.774 дка за стопанската 2014/2015г. Не се спори и че ищцата е
изправна страна по договора – че е предоставила ползването на процесните земи
за ползване на ответника, което се подкрепя и от представената от последния
фактура за реализирана процукция за съответната стопанска година. Срокът на
договора е изтекъл на 01.10.2015г. Годишното плащане е уговорено в земеделски
продукти или левовата им равностойност, а именно – на база 60 кг. на декар. Исковата молба
съставлява покана за изпълнение. Ответникът не е ангажирал доказателства за
готовност да престира задължението си и го оспорва като погасено по давност. От
отговорите, поставени на ответника по реда на чл.176 от ГПК, както и от
представените писмени доказателства за реализирана продукция е видно, че ответникът
е реализирал продукция от пшеница от процесната земеделска земя и за
стопанската година 2014/2015г. на стойност 0.265 лева на килограм, по която
цена съдът намира че следва да се остойности рентата, тъй като договорът е
свързан с реализираната от наетата земя продукция. Общата стойност на
договорените 60 кг. за 40.774 дка е в размер на 2446.44 кг. или 648.31 лева, в
който размер искът се явява основателен и доказан, като в останалата част до
пълния претендиран размер от 1223 лева, искът следва да бъде отхвърлен. Неоснователно
е възражението на ответника, че вземането на ищцата по договора от 16.06.2014г.
е погасено по давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Цитираната законова
разпоредба предвижда погасяване с кратката тригодишна давност вземанията за
наем, за лихви и други периодични плащания. Периодични плащания са тези, при
които са налице повтарящи се еднородни задължения през определени периоди от
време и са определени по основание и по размер. В настоящия случай, задължението
на ответника е за заплащане на годишна рента с приключване на стопанската
година – от реализираната продукция или нейната равностойност, тоест вземането
е еднократно по характер, а не повтарящо се, както и не е окончателно
определено, тъй като левовата равностойност на договорената продукция зависи от
реализираната цена, която е различна за всяка стопанска година. Следователно,
приложимият към конкретното правоотношение давностен срок е общият петгодишен,
предвиден в чл.110 от ЗЗД. Изискуемостта на вземането на ищцата е настъпило с
изтичане на срока на договора – на 01.10.2015г., а исковата молба е подадена в
съда на 03.10.2018г., поради което давностният срок за предявяване на вземането
не е изтекъл.
На
основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, на ищцата следва да се пресъдят
направените и претендирани разноски по делото съразмерно уважената част от
исковете, а на ответника – съразмерно отхвърлената част, като съдът взе предвид
и претендираните от ответника разноски в частта, в която ищцата е оттеглила частично
иска си и в която част производството по делото е прекратено, на основание
чл.78, ал.4 от ГПК.
Мотивиран от горното, Съдът:
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Л.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата в размер на 601.00 /шестстотин
и един/ лева - неизплатена главница,
дължима по договор за наем на земеделски земи от 04.07.2016г., на 20.037 дка в
землището на с.Генерал Мариново, общ.Видин, обл.Видин за стопанската 2016г. -
2017г.
ОСЪЖДА Б.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Л.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата в размер на 648.31 /шестстотин
четиридесет и осем лв. и тридесет и една ст./ лева, неизплатена главница, дължима по договор за наем на земеделски
земи от 16.06.2014г., на 40.774 дка в землището на с. Дружба и с.Генерал
Мариново, общ.Видин, обл.Видин, за стопанската 2014г. - 2015г., като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния претендиран размер от 1223 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Б.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Л.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
разноски по делото съразмерно уважената част от иска, както следва: 49.97 /четиридесет и девет лв. и
деветдесет и седем ст./ лева за платена
държавна такса и 300.75 /триста лв.
и седемдесет и пет ст./ лева за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Л.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Б.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
разноски по делото съразмерно отхвърлената и прекратената част от иска, както
следва: 119.55 /сто и деветнадесет
лв. и петдесет и пет ст./ лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок
от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: