РЕШЕНИЕ
№ 855/ 29.12.2020г.,
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и пети ноември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска.………………...……….........................…...в присъствието на
Прокурор Цвета Пазаитова…………….............……..............………………………………...като
разгледа докладваното от Председателя АНД (К) №880 по описа за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощник, против
Решение №134/29.07.2020г., постановено по АНД №137/2020г. по описа на Районен
съд - Свиленград.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно
и незаконосъобразно, поради постановяването му в противоречие с материалния
закон. Излагат се съображения за неправилност на извода на съда, че вмененото
на ЕТ нарушение не е доказано. Сочи се, че дори и след разпита на свидетеля,
ангажиран от наказаното лице, не можело да се установи по безспорен начин, че
представените фискални касови бележки от 07.08.2019г. , издадени часове след
процесната продажба на стойност 84.95 лв. са издадени именно за отчитане на
същата. Следвало да се вземе под внимание, че с фискален бон №0039183 на
стойност 53.40 лв била отразена продажба на медикаменти на свободна продажба,
сред които и „Конкор 5 мг 28 тл.“ Същото лекарство било отразено и в друг от
представените фискални касови бонове – с №0039326 на стойност 14.10 лв за
продажба на медикаменти, отпуснати по рецепти от НЗОК. Това обстоятелство
поставяло под съмнение истинността на твърдението, че трите фискални касови
бележки се отнасяли за продажба на стойност 84.95 лв. , платена на ПОС
терминал. Сочи се също, че касовата бележка се издавала в момента на плащането,
не и в по-късен момент. В обекта се продавали идентични артикули и то
нееднократно като било очевидно, че тези по ФКБ са закупени от друг клиент.
Твърди се, че всички факти и обстоятелства в съвкупност доказвали извършеното
нарушение на чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, което от своя страна съставлявало нарушаване
на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, а издаденото НП
било законосъобразно издадено.
По изложените съображения касаторът моли за отмяна
на решението на районния съд, и потвърждаване на НП. Претендира присъждане на
разноски за осъществена юрисконсултска защита пред двете инстанции.
Ответникът, ЕТ „Авицена – Е. С.“ – гр.С., не
изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на
решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил
Наказателно постановление №491718-F507965/23.01.2020г.,
издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно
управление на НАП, с което на ЕТ „Авицена – Е. С.“ – гр.Свиленград, за
нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС
е наложена имуществена санкция в размер 600 лв.
За да постанови решението си, районният съд е
приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените, които да са засегнали правото на
защита на наказаното лице и възможността да реализира такава в пълен обем.
Приел е, че описаното в акта и в НП нарушение не е осъществено, поради което НП се явява неправилно и
незаконосъобразно, като е мотивирал съображенията си в тази насока.
Решението е правилно. Постановено е при изяснена
фактическа обстановка, Относимите факти са възприети въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. След като е събрал необходимите за
правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите, съдът е направил законосъобразни правни изводи.
Неоснователно
е оплакването на касатора, че вмененото на ЕТ нарушение на чл.3 ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС е доказано. Същото се
изразява в нерегистриране чрез издаване на фискална касова бележка от въведено
в експлоатация за обекта фискално устройство, на сумата от 84,95 лв., заплатена
чрез ПОС терминал и отразена в 09:27 ч. на 07.08.2019 г. , за
извършена покупка от аптеката, стопанисвана от касационния ответник.
Правилно
районният съд е приел, че в действителност ЕТ „Авицена – Е. С.“ е регистрирал и
отчел извършената в проверявания търговския обект - аптека „Мелея“ продажба на стоки, за които чрез
ПОС-терминал е заплатена сумата от 84,95 лв., чрез издаване на фискални касови
бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. Това
обстоятелство съдът е установил на първо място от представените 3 бр. Фискални
бонове, чиято обща стойност е равна на 84,94 лв., при изключване на сумите по
рецептурните бланки, които не се заплащат от пациента, а от РЗОК, и се сумират
само вписаните във ФКБ суми „от пациента“ – съответно 53,40 лв.; 12,30 лв. и
19,24 лв. Тези фискални бонове съдът е обсъдил наред с представените два
броя Рецептурни бланки – НЗОК, съответно Рецепта №4580 и 4581, за отпуснати на
пациент Г. Х. П.лекарствени продукти, с представената разпечатка от страници на
Здравна книжка на същия пациент, както и със свидетелските
показания на свид.П.. Видно е от така посочените доказателства, че по своето
съдържание фискалните бонове, издадени в 15:57:42 ч. и в 16:00:37 ч. на 07.08.2019 г., отговарят на изписаните на пациента
Пасков медикаменти, частично заплащани от НЗОК, а свидетелските показания на свид.П.са
логични и житейски достоверни, поради което правилно са кредитирани от съда с
доверие.
Установява
се, че общата сума, заплатена от пациента по посочените три ФБ съвпада като
размер с платената чрез ПОС-терминал такава. Несъмнено с издаването на
посочените три ФБ търговецът е изпълнил вмененото му с чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18 от 13.12.2006 г. задължение да регистрира и отчита извършените от него
продажби на стоки или услуги във или от търговския обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ, съответно не е допуснал описаното в акта и в НП
нарушение на тази разпоредба, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
След
съвкупната преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства и анализ на относимата правна
уредба, съдът е достигнал до правилния извод, че описаното в акта и в НП нарушение в случая не е осъществено. Изложените в
тази връзка съображения изцяло се споделят от настоящатата инстанция и по
аргумент от чл.221 ал.2, изр. 2 от АПК не е необходимо да се преповтарят.
Предвид
гореизложеното, касационната инстанция счита, че обжалваното решение е
валидно, допустимо, съответстващо на материалния закон и постановено при липса на
съществени процесуални нарушения. Не са налице твърдените в жалбата касационни
основания, поради което същото следва да се остави в сила.
При този изход на производството на касатора не се
дължат разноски.
Водим от горното съдът на осн.
чл.221, ал.2 , предл. 1 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №134/29.07.2020г., постановено по АНД
№137/2020г. по описа на Районен съд -
Свиленград.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.