РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2482
гр. Пловдив,
29 ноември 2019 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на тридесет и
първи октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Дарена Йорданова и участието на прокурора Ваня
Христева, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 2657 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на реда на
чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.195б ЗВ и чл.166 ДОПК.
Образувано е по жалба на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ №250, представлявано от управителя С.Л.Н.
против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 174 от 29.07.2019 г.
на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БДИБР), с който е установено
публично държавно вземане по издаденото в полза на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД разрешително № 300640 от 13.12.2004 г. за водоползване от
подземни води за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017
г. в размер на 3273,40 лева и лихва за
забава в размер на 955,76 лева.
Според дружеството жалбоподател
оспореният акт е издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
поради което счита същия за незаконосъобразен и неправилен. Иска се отмяна,
алтернативно АИПДВ да бъде частично променен. Твърди се, че в мотивната и диспозитивната част
на АУПДВ е налице разминаване на времевия обхват на задълженията, както и че в
АУПДВ не е посочено в правните основания за издаването му действащия ПНА към
съответните разглеждани периоди.
Направено е възражение относно изчисления
размер на лихвите по всяка главница за посочените в акта периоди. Отделно от
това сочи, че дружеството е заплатило изцяло дължимите такси за водоползване за 2011г. и 2012г., както и частично за 2013г.
Прави се възражение и за правното основание на което е издаден акта.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа по изложените съображения от адв.Г..
Ответникът, Директора на БДИБР, чрез
процесуалния си представител, юриск.Б., оспорва
жалбата и моли тя да се отхвърли. Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив дава становище за неоснователност на жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от лице с правен интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се
засягат неблагоприятно негови права и законни интереси. По делото няма данни на
коя дата е връчен оспореният акт на жалбоподателя, но на лист 16 по делото е
приложено писмо изх. № ПО-02-494(2) от 06.08.2019г., с което на жалбоподателя е предявен
екземпляр от процесния АУПДВ, а жалбата до съда е
подадена чрез органа на 15.08.2019г., поради което следва да се приеме, че е в
преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК. Ето защо жалбата е допустима, но
разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Между страните по делото няма спор,
че с разрешително № 300640 от 13.12.2004 г. на директора на БДИБР (лист 98 и
сл.) на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД Пловдив е предоставено правото на водоползване от подземни води – кватернерен
водоносен хоризонт, с.Слатина, община Карлово с цел на водоползването
– „питейно-битово водоснабдяване“.
За използваните годишни водни количества по
издаденото разрешително № 300640 от 13.12.2004 г. са подадени справки,
съответно декларации по чл.194б ЗВ от управителя на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД гр.Пловдив, както следва: на 30.01.2015 г. за иззетото през
2014 г. количество вода (лист 78 и сл.); на 26.01.2016 г. за иззетото през 2015
г. количество вода (лист 85 и сл.); на 25.01.2017 г. за иззетото през 2016 г.
количество вода (лист 93 и сл.); на 30.01.2018 г. за иззетото през 2017 г.
количество вода (лист 104 и сл.). Като в приложени таблици са описани
разрешителните, водоизточниците и съответно иззетото количество вода.
След извършена проверка по документи
на място в БДИБР за изчисляване на дължимите такси по разрешително № 300640 от 13.12.2004
г., е констатирано, че за периода 01.01.2011 г. –
31.12.2016 г. дружеството „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Пловдив
по представени в БДИБР справки и
декларации по чл.194б ЗВ за добитите количества вода не заплатило обща дължима
такса в общ размер на 4 804,60 лева. Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол № ПВ3-183 от 29.08.2017
г. (лист 117 и сл.). Отразено е, че дължимата такса за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. е изчислена съгласно чл.10,
ал.2 от Тарифата за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване (обн., ДВ.
бр.50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ. бр.3 от 10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012 г.), като единичният размер на таксата водовземане от подземни води за питейно-битово
водоснабдяване е 0,02 лева. Изчислена е общо дължима сума за такса по
разрешителното за водовземане на подземни води в
размер на 4 804,60 лева, която не е платена по сметка на БДИБР за периода
01.01.2011 г. – 31.12.2016 г.
В констативен протокол № ПВ2-114 от
11.05.2018 г. (лист 119 и сл.) е обективирана
проверка във връзка с подадена декларация по чл.194б от ЗВ и е констатирано, че
за 2017 г. иззетото водно количество е 30 700 куб. м, а таксата определена
съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване (обн., ДВ,
бр. 2 от 6.01.2017 г, в сила от 01.01.2017г.) е в
размер на 614 лева.
С покана за доброволно изпълнение
изх. № ПО-02-494 от 24.06.2019г. (лист 57 и сл.) „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД е поканено да плати доброволно в седемдневен срок от получаването,
задължението си по чл.194, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗВ като титуляр по разрешително
№ 300640 от 13.12.2004 г. за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г., в размер на 3273,40 лева ведно
с дължимата лихва за периода на забава. В поканата е включено и уведомление по
чл.26 АПК, че при неплащане на дължимите такси, ще бъде открито производство по
издаване на АУПДВ.
С уведомление за започване на
производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане
изх. № ПО-02-494(1) от 11.07.2019 г. (лист 55 и сл.) управителят на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е уведомен, че на основание чл.26, ал.1,
във връзка с чл.34, ал.1 АПК започва производство за установяване на публично
държавно вземане за дължимата от дружеството такса за водовземане
от подземни води, за дължими и неплатени такси за водовземане
за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г.
На 29.07.2019г. е
издаден процесния АУПДВ №174, с който е установено по
основание и размер задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси
за водовземане от подземни води по разрешително № 300640
от 13.12.2004 г. за периода 01.01.2014 г. –
31.12.2017 г. в размер на 3273,40 лева и лихва за периода на забава в размер на
955,76 лева.
Към жалбата са приложени
платежни нареждания за платени такси за водоползване,
но същите се отнасят за предходни на процесните
години, а именно 2011г., 2012г. и 2013г. и същите не касаят погасяване на
задължения по процесния АУПДВ. Именно предвид това
обстоятелство, че няма как с платежни нареждания за предходни години да са
погасени впоследствие възникнали задължения на жалбоподателя, по делото не е
допусната исканата с жалбата ССЕ, тъй като, предвид липсата на каквито и да
било доказателства за плащане за процесните периоди,
същата се явява неотносима към доказването по
предмета на спора. Освен това и изчисленията по АУПДВ са извършени на база
данни по справки/декларации, подадени от самия жалбоподател.
От така приетото за установено съдът достигна до следните правни изводи:
Спорният АУПДВ е издаден въз основа
на описаните по-горе доказателства, а именно констативни протоколи, покана към
лицето за доброволно изпълнение и подадени справки и декларации за иззетото
количество вода, което съдът намира, че е в съответствие с нормата на чл.195б,
ал.2 от ЗВ.
АУПДВ е издаден от компетентен
орган, предвид разпоредбата на чл.195б,
ал.1 във връзка с чл.152 от ЗВ.
На следващо място АУПДВ е издаден в
предвидената писмена форма, със съдържание отговарящо на изискванията по чл.
59, ал.2, т.1-8 от АПК и въз основа на писмени документи, съгласно чл.195б,ал.2
от ЗВ.
Не се споделя възражението, че в
административното производство по издаване на оспорения акт са допуснати такива
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са основание за незаконосъобразност на акта. За откриване на
процедурата по издаване на АУПДВ, жалбоподателят е бил надлежно уведомен т.е.,
спазени са правилата на чл.26 АПК и на дружеството-жалбоподател е било
гарантирано правото на защита в пълен обем, като е имало възможност да направи
всичките си искания и възражения и да представи всичките си писмени
доказателства.
Отразените в двата констативни протокола проверки са направени
във връзка с подадени от дружеството жалбоподател справки и декларации по
чл.194б от ЗВ.
Безспорно е, че за процесния период 01.01.2014 г. –
31.12.2017 г. задълженията не са заплатени, а както бе отбелязано по-горе в
настоящото решение, приложените с жалбата платежни нареждания за платени такси
за водоползване се отнасят за предходни на процесните години, а именно 2011г.,2012г. и 2013г. и същите
не касаят погасяване на задължения по процесния
АУПДВ.
Настоящият състав намира, че в
оспорения АУПДВ подробно и ясно са
посочени фактическите и правните основания за издаването му. Посочено е
разрешителното за водоползване, въз основа на което
са определени публичните задължения и което е част от административната
преписка по издаване на оспорения акт.
Що се отнася до размера на
задълженията, настоящият съдебен състав счита, че същият отговаря на
декларирания от самото дружество размер на ползваното по години количество вода
и не се доказа да съществуват разминавания. При съпоставка на подадените от
самото дружество справки за използваните количества вода и посочените в самия
АУПДВ количества, съдът не констатира разлики.
Съгласно
чл.48, ал.1, т.6 ЗВ водоползвателите – титуляри на разрешителни
имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните
води. В изпълнение на това задължение дружеството-жалбоподател очевидно е
извършвало измерване и отчет, който е представял в БДИБР. По делото не са
представени други данни за ползваните води по процесното разрешително, освен
установените от служителите на БДИБР в двата констативни протокола, въз основа
на подадената от самото дружество информация, която е намерила отражение и в
оспорения акт.
Неоснователно
е оплакването по жалбата, че не е ясно сумите по АУПДВ дали са начислени на
основание работещ водомер или по разрешеното годишно количество при положение,
че е изрично констатирано по констативните протоколи начисляването на сумите на база подадените
данни за отнето количество вода от страна на самия жалбоподател.
Следва да се
отбележи, че цената на правото на водовземане е
определена в съответните тарифи по чл.194 ЗВ за процесния
период, за който с оспорения акт са определени публичните задължения на
дружеството към БДИБР. Това именно са Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване (отм.), в сила от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г., и
Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01.2017 г.
И в двете тарифи (чл.10, ал.2, т.1 от отменената тарифа и чл.12, ал.2, т.1 от
новата тарифа) единичният размер на таксата за водовземане
от подземни води за питейно-битови нужди е 0,02 лв./куб.м.
Съгласно чл.194б, ал.1 ЗВ ежегодно
към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни представят
информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра
на околната среда и водите и съдържащ данните, съгласно тарифата по чл.194,
ал.6, въз основа на които се определят таксите. В настоящия случай дружеството
жалбоподател е подало към БДИБР справки през годините във връзка с процесното
разрешително. Съдът констатира, че посочените количества в тези справки са
идентични със стойностите, установени като задължение с процесния
АУПДВ. В този смисъл неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя
за неправилно определяне на дължимите суми и на периодите, за които се дължат
такси за водовземане. Категорично става ясно, предвид
констативните протоколи и самия АУПДВ, че количествата, за които са начислено процесните такси, са на база отнет обем по данни (справките
и декларациите) предоставени от самия жалбоподател.
В оспорения акт са посочени
периодите по години и размерите на главницата и лихвата за забава, както и
общият период на задължението – 01.01.2014 г. –
31.12.2017 г.
Съдът счита за неоснователно и
възражението във връзка с начислените лихви за забава. На първо място следва да
бъде посочено, че съгласно чл.15, ал.1 от отменената тарифа от 2012 г. и чл.21,
ал.1 от действащата тарифа от 2017 г. таксите за водоползване
са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така
уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава
при неплащане и началният момент, от който се дължи законната лихва върху
установеното задължение за периода 2014 г. – 2017 г., а именно от 01 април на
съответната следваща година. За да изпадне в забава носителят на правото на водовземане е достатъчно изтичането на определения в закона
срок и не е необходимо или задължително директорът на съответната басейнова дирекция да издава нарочен акт. А що се отнася до
изчисляването на размера на законната лихва, съдът намира, че същият е правилно
определен съобразно чл.1 от Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера
на законната лихва по просрочени парични задължения, който установява, че
годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер
на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта.
Неоснователно и недоказано е
твърдението за нарушение на процедурата по издаване на акта, направено в
жалбата. Нормата на чл.194б, ал.4 ЗВ е претърпяла законодателна промяна, в сила
от 27.11.2018 г., и към момента на издаване на оспорения акт за директора на басейновата дирекция не е съществувало задължение да
уведомява писмено титуляра на разрешителното за
размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата
следва да бъде заплатена.
Поради изложените съображения, съдът
намира, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в определената от
закона форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с целта на
закона, без противоречие с материалноправни
разпоредби и при отсъствието на съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което се явява законосъобразен, а жалбата против него е неоснователна и
като такава ще следва да се отхвърли.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Шести
септември“ №250, представлявано от управителя С.Н. против Акт за установяване
на публично държавно вземане №174 от 29.07.2019 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район”, с който е установено публично държавно вземане по издаденото в полза на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД разрешително № 300640 от 13.12.2004г. за водоползване от подземни води за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. в размер на 3273,40 лева и лихва
за забава в размер на 955,76 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен
съдия: