№ 724
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20231001000672 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника в
първата инстанция „Транс Лоджик Къмпани“-ЕООД против решение
№32 от 03.04.2023 г. на ОС-Благоевград, постановено по т.д.№ 174/2021 год.,
с което са уважени предявените от „СТЕДАКС“-ЕООД срещу
дружеството искове по чл.327 ТЗ и по чл.86 ЗЗД за заплащане на суми по 14
броя фактури, подробно описани в решението.
Жалбоподателят излага доводи за недопустимост на решението
поради това, че е постановено от некомпетентен съд. Твърди, че между
страните е налице арбитражна клауза в представения Договор за търговска
продажба на дизелово гориво от 25.10.2016г., според която компетентен да
разгледа спора е Арбитражният съд при БТПП. Твърди, че съдът е отхвърлил
това искане с определение, което не подлежи на самостоятелно обжалване.
Затова моли въззивния съд като констатира, че между страните е налице
валидна арбитражна клауза, да обезсили обжалваното решение като
недопустимо.
Алтернативно излага и доводи за незаконосъобразност на
решението поради съществени нарушения на процесуалните правила,
нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата са развити
подробни доводи за това. Моли за отмяна на решението като
незаконосъобразно и отхвърляне на предявените искове.
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна, отговаря
1
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е процесуално допустима.
Препис от нея е връчен на ищеца „СТЕДАКС“ -ЕООД, който в
срока по чл.263,ал.1 ГПК чрез пълномощника си адв.А. е подал писмен
отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да
потвърди решението като правилно и законосъобразно. Твърди, че от
заключението на съдебно-графологични експертизи – единична и тройна е
установено, че представения Договор за търговска продажба на дизелово
гориво от 25.10.2016г. не е подписан от законния представител на ищеца.
Затова между страните липсва уговорена арбитражна клауза и спора е
подведомствен на съда. Изложени са и доводи по съществото на спора, като
напълно се споделят мотивите на първоинстанционния съд. Отговора е
подробно мотивиран.
Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав,
като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в
жалбите, доводите, развити в отговорите и събраните доказателства,
приема следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна в законния срок. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА
поради следното:
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Възражението на жалбоподателя е, че делото е неподведомствено на
съда поради наличието на арбитражна клауза, уговорена между страните в
чл.6 от представения Договор за търговска продажба на дизелово гориво от
25.10.2016г./л.43/.
Тъй като това оспорване е направено с отговора на исковата молба, в
о.с.з. от 25.02.2022 г. /л.108/ съдът е открил производство по оспорване
истинността на представения договор, съдържащ и арбитражна клауза,
досежно автентичността на положения в същия подпис на управителя на
ищцовото дружество „Стедакс“-ЕООД – С. И. М.. Назначил е съдебно-
графологична експертиза, изпълнена от ВЛ-криминалист В. С.. Вещото лице
е дало заключение /л.131/, че подписът за „продавач“ в Договора за
търговска продажба на дизелово гориво от 25.10.2016г. не е на
представляващия дружеството С. И. М., а е изписан от някой друг, който е
имитирал подписа му.
Заключението е оспорено и съдът е допуснал тройна графологическа
експертиза.Според мнозинството вещи лица от тази експертиза – ВЛ И. А.
и В. Ц. /експерти от НИКК-София – л.392/, в договора от 25.10.2016г.
подписът за „Продавач“ не е положен от С. И. М. . Заключението е
подписано с особено мнение от третото ВЛ Д. Ц., експерт при ОС-
Благоевград.
Видно е, че е налице пълно съвпадение в изводите на едноличната и
мнозинството от тройната почеркови експертизи.Според ВЛ В. С. от
2
едноличната експертиза, използваният от него сравнителен материал е
достатъчен за изграждани н категорично заключение относно авторството на
подписа.Сравнителните подписи на лицето съвпадат с тези от заявлението за
документите за самоличност от 2021г. и подписите, които се съхраняват в
БДС при МВР са с голяма идентификационна стойност относно авторството
при извършване на сравнителния анализ на подписите – дали са изписани или
не от едно лице. Същите са положени пред служител и в този момент лицето
не очаква, че ще бъдат използвани за сравнителен анализ.
В същия смисъл е и заключението на мнозинството експерти от
тройната съдебно-графологична експертиза И. А. В. Ц.. Съдът няма
основание да не възприеме заключението им, тъй като същото е дадено
обективно, професионално и компетентно, а вещите лица – с дългогодишен
стаж и опит в областта на графологията в НИКК при МВР – София се
ползват с международен авторитет. Не на последно място, тяхното
заключение съвпада с изводите, направени от едноличната
експертиза.Именно по тази причина съдът отказа да допусне нова петорна
почеркова експертиза във въззивната инстанция, тъй като двете заключения
съвпадат. Поради това е неоснователно поддържаното в жалбата оплакване за
допуснато от съда съществено процесуално нарушение във връзка с този
отказ, обосновано от цитираното Решение №107 от 02.07.2020г. по гр.д.
№2461/2019г. на ВКС, ГК, IV отделение. Даденото с решението разрешение
на процесуално-правен въпрос не е при същите факти, както установените по
настоящото дело, тъй като в цитирания в него казус е налице противоречие
между едноличната и тройната експертиза и съдът не е назначил нова
почеркова тройна експертиза. В конкретния случай, както стана въпрос, двете
заключения съвпадат.
При този анализ на доказателствата, свързани с оспорването на
подписа на законния представител на ищцовото дружество върху Договора за
търговска продажба на дизелово гориво от 25.10.2016г./л.43/ и представените
от ответника депозитни разписки към него, съдът приема, че оспорването е
успешно и посочените документи не са подписани от законния представител
на ищеца. По тази причина представения Договор за търговска продажба
на дизелово гориво от 25.10.2016г. не е валидно сключен, респ. невалидна
е и уговорената в него арбитражна клауза, залегнала в чл.6 от същия.
След като тази клауза е невалидна, то по общите правила спорът е
подведомствен на родово компетентния съд. Затова възраженията на
жалбоподателя в тази насока са неоснователни.Обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Същото е и правилно – фактите са правилно установени на база
сбраните доказателства, правните изводи съответстват на тях и на относимите
законови разпоредби, поради което настоящата инстанция напълно споделя
направените изводи.
От събраните в първата инстанция писмени доказателства и
3
заключението на ВЛ по приетата ССЕ С. Т. /л.474/ се установява, че ищецът
„Стедакс“ ЕООД в качеството на продавач и ответникът „Транс Лоджик
Къмпани“ ЕООД в качеството на купувач са били в договорни отношения,
свързани с продажба на дизелово гориво, като за периода м.октомври 2016г. –
м.май 2017г. са осъществени доставки на дизелово гориво по 14 броя
фактури на обща стойност 450 929,89 лв. с ДДС. Тези фактури са следните:
№1290 от 25.10.2016 г. на стойност 34 151,40 лева; №1305 от 15.11.2016 г. на
стойност 33 956,55 лева; №1317 от 29.11.2016 г. на стойност 33 979,68 лева;
№1326 от 12.12.2016 г. на стойност 34 996,92 лева; №1336 от 28.12.2016 г. на
стойност 35 741,36 лева; №1346 от 18.01.2017г. на стойност 36 512,47 лева;
№1356 от 03.02.2017 г. на стойност 36 430,73 лева; №1365 от 22.02.2017 г. на
стойност 36 043,44 лева; №1376 от 09.03.2017 г. на стойност 36 292,12 лева;
№1381 от 17.03.2017г. на стойност 25 134,20 лева; №1386 от 21.03.2017 г. на
стойност 10 088,05 лева; №1396 от 31.03.2017 г. на стойност 34 737,06 лева;
№1412 от 24.04.2017 г. на стойност 36 118,80 лева и № 1423 от 04.05.2017 г.
на стойност 34 746,94 лева.
Този факт всъщност не спорен между страните. Не е спорно също, а
и се установява от заключението на ССЕ, че фактурите са осчетоводени
надлежно в счетоводствата на двете дружества, като ответникът е
ползвал данъчен кредит по тях./л.486/.
С отговора на ИМ ответникът е представил Договор за търговска
продажба на дизелово гориво от 25.10.2016г. и фактурите, описани по-горе,
както и 3 броя депозитни разписки към договора /л.72 и сл./ в които е
отразено, че на датите 27.10.2016 г., 17.11.2016г. и 06.12.2016г. съответно за
сумите 8 500 лева, за 14 800 лева и за 16 200 лева, тези суми били предадени
на продавача „Стедакс“ ЕООД като обезпечение за изплащане на издадени
фактури за плащане по договор за периодична доставка на дизелово гориво от
25.10.2016г. Както стана въпрос по-горе, ищецът е оспорил подписа на
законния представител на дружеството С. М., което е наложило допускане на
еднолична, а след това и тройна съдебно-графологични експертизи, като и
двете са дали заключение /при тройната експертиза мнозинството от
членовете й/, че подписът за продавач върху посочения договор и
представените депозитни разписки не е на законния представител на ищеца
М.. Съдът кредитира напълно двете заключения. Намира ги за обстойни,
компетентни, направени при изследване на напълно годни образци от
подписа на лицето, положен във връзка с издаването на документи за
самоличност. С оглед на това представените от ответника писмени
доказателства не следва да бъдат ценени, тъй като оспорването на тяхната
автентичност е проведено успешно. По този начин е оборено твърдението на
ответното дружество, че страните са обвързани от формален договор за
периодични доставки. Касае се за 14 самостоятелни сделки, извършени
между страните за периода м. октомври 2016 – м.май 2017 г. Този факт е
признат и от процесуалния представител на ответника в о.с.з. от 09.12.2022 г.
Затова е неоснователно възражението на ответника, че исковете са погасени с
4
изтичането на 3-годишна давност, тъй като не става въпрос за периодични
доставки, а за 14 отделни сделки. Исковите молби по двете съединени дела
/т.д.№186/2021г. и т.д.№14/22г./, обединени в едно общо производство – т.д.
№ 174/2021г. на БлОС, са постъпили в съда по куриер в последния ден преди
да изтече 5-годишната погасителна давност – на 25.10.2021 г. Най-старото
задължение на ответника е по фактура № 1290 от 25.10.2016 г.
Видно от заключението н ВЛ по приетата ССЕ, в счетоводството на
ответното дружество са осчетоводени плащания по банков път по три от
процесните фактури в общ размер на 18 223,50 лева.
На 14.05.2019г. ответникът е заплатил сума в размер на 19 764,45
лева с посочено основание „доплащане по фактура №1277/ която не е
предмет на производството/ и плащане по фактура №1290 от 25.10.2016 г.“
От така внесената сума, в счетоводството на ищеца по процесната фактура
№1290 е отнесена като плащане сумата от 7 999,83 лева, а остатъкът от
11 764,62 лева е отнесена по посочената фактура, която не е предмет на
делото. Посочената фактура №1290 от 25.10.2016г. е включена в дневника-
продажби при ищеца, респ. дневника-покупки при ответника за м.10.2016г. и
по нея ответникът е ползвал данъчен кредит.След извършеното частично
плащане по нея в размер на 7 999,83 лева на 14.05.2019г. е останала
непогасена главница от 26 151,57 лева, като размерът на мораторната лихва за
забава върху тази непогасена част е в размер на 1 104,18 лева за периода от
26.10.2018г. до 26.03.2019г. /Справка 13 от заключението/.
В справка №15 на л.491 от делото ВЛ е описало 4 от фактурите на
обща стойност 138 674,51 лева, по които няма плащане от ответника -
№1305 от 15.11.2016 г. на стойност 33 956,55 лева; №1317 от 29.11.2016 г. на
стойност 33 979,68 лева; №1326 от 12.12.2016 г. на стойност 34 996,92 лева;
№1336 от 28.12.2016 г. на стойност 35 741,36 лева. Тези 4 фактури са били
предмет на т.д.186/2021г. В същата таблица №15 вещото лице е изчислило
съответно и претендираната мораторна лихва за забава на плащането по всяка
от фактурите.
По другото обединено дело – т.д.№14/22 г. предмет на делото са
били 9 броя фактури на обща стойност 286 103,81 лева - №1346 от
18.01.2017г. на стойност 36 512,47 лева; №1356 от 03.02.2017 г. на стойност
36 430,73 лева; №1365 от 22.02.2017 г. на стойност 36 043,44 лева; №1376 от
09.03.2017 г. на стойност 36 292,12 лева; №1381 от 17.03.2017г. на стойност
25 134,20 лева; №1386 от 21.03.2017 г. на стойност 10 088,05 лева; №1396 от
31.03.2017 г. на стойност 34 737,06 лева; №1412 от 24.04.2017 г. на стойност
36 118,80 лева и № 1423 от 04.05.2017 г. на стойност 34 746,94 лева.
Вещото лице е дало заключение /въпрос №10/, че по тези фактури
няма извършени плащания – пълни или частични.Същите са
осчетоводени от двете дружества и ответникът е ползвал данъчен кредит.
В заключението в Справка 14 /л.489/ ВЛ е изчислило и размера на
лихвата за забава върху претендираните главници по всяка една от фактурите
5
за периода от 13.01.2019г. до 13.01.2022г. /без периода 13.03.2020г. –
08.04.2020г. – т.е. съобразено е ограничението при плащане на лихви за
забава по време на обявеното извънредно положение – чл.6 ЗМДВИП/, която
мораторна лихва е в общ размер на 134 288,33 лева – въпрос 11 от
заключението.
Като е възприел така изложените констатации на вещото лице по
ССЕ, съдът е уважил исковете в предявените размери. Поради проведеното
успешно оспорване на представения Договор за търговска продажба на
дизелово гориво от 25.10.2016г./л.43/ и представените от ответника депозитни
разписки към него – че подписът за „Продавач“ не е положен от законния
представител на ищцовото дружество С. М., съдът не е уважил и направеното
от ответника възражение за прихващане със сумите, предадени „на ръка“ и
отразени в депозитните разписки.
Този извод напълно се споделя и от въззивния съд. Решението е
правилно кат краен резултат, макар мотивировката на съда да е твърде
лаконична.
Всъщност доводите, поддържани от жалбоподателя, се свеждат до
допуснато от съда процесуално нарушение за това, че не е допуснал петорна
почеркова експертиза при положение, че едното ВЛ от тройната експертиза е
изразило особено мнение. Оплакванията на жалбоподателя касаят единствено
заключенията на съдебно-графологичните експертизи. Въззивният съд по-
горе в мотивите е обосновал извод, че при конкретните факти по делото съдът
не е допуснал нарушение на процесуалните правила, отказвайки петорна
експертиза. Други доводи против решението не са изложени. Според
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Предвид изложеното съдът намира решението за правилно като
краен резултат. Въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Въззиваемата страна не претендира разноски за настоящата
инстанция.
Така мотивиран и на основание чл.272 от ГПК, Софийският
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №32 от 03.04.2023 г. на ОС-
Благоевград, постановено по т.д.№ 174/2021 год.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7