О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
17.10.2017 год., гр.
Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, ХVІ състав, в
закрито заседание на седемнадесети октомври 2017 г. в състав
СЪДИЯ:
МИРА МИРЧЕВА
разгледа гр. дело № 3457 по описа
за 2017г.
Делото е образувано по иск, предявен от Д.Г.С.
*** срещу "Пимо-СВ" ООД - гр. Пазарджикза признаване за установено по
реда на чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи на ищцата сумата 4000 лв., дадена
от нея на 05.09.2016 г. без основание, заедно със законната лихва от деня на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 25.07.2017 г.
Заявява се, че сумата била заплатена във връзка с водени разговори за
евентуално сключване на договор, по силата на който дружеството да заплати и да
и прехвърлив собственост апартамент в строяща се сграда. До сключването на
договор и възникването на облигационни отношения между страните обаче не се
стигнало.
Искът е с правно основание чл. 55, ал. 1
от ЗЗД – за връщане на дадено на неосъществено основание.
Представят се писмени доказателства,
вкл. копие от квитанция към приходен касов ордер за заплащането на сумата.
Постъпил е отговор от ответника, който
оспорва иска като неоснователен и заявява, че е налице основание за плащането
на сумата, а при това тя е платена не от ищцата. През 2007 г. дружеството и
братът на ищцата Димитър Стойковски сключили договор, с който дружеството се
задължило да построи по представен технически проект жилищна сграда, а на
Стойковски да прехвърли собствеността върху един определен апартамент от
сградата за сумата 26 900 евро. Към този момент Стойковски работел по
трудово правоотношение в дружеството и той лично подписал договора, както и
лично заплатил първата вноска от 8000 лв. По-късно той започнал работа при друг
работодател и всички отношения във връзка с договора се осъществявали вече от
неговата майка Паца Атмаджова. Когато трябвало да се плати последната вноска от
4000 лв., Атмаджова заявила, че в семейството са взели решение собственик на
апартамента да стане не Димитър Стойковски, а дъщеря и - ищцата.
Представителите на дружеството се съгласили и сумата 4000 лв. била заплатена от
Атмаджова, но като вносител било вписано името на дъщеря и, а като основание -
"последна вноска". Когато дошло време за сключване на окончателния
договор в нотариална форма, Паца Атмаджова уведомила продавача, че последно в
семейството са взели решение имотът да бъде записан на нейно име. Така се
стигнало до съставяне на нотариален акт с дружеството като продавач и Паца
Атмаджова като купувач. Сумата от 4000 лв. е част от цената по сделката и е
внесена не от Д.С., а от нейната майка, затова искът е неоснователен.
Представят се писмени доказателства и се
иска удостоверение, по силата на което ответникът да се снабди от Община
Пазарджик с данни за децата на Паца Атмаджова.
Ищцата носи тежестта да докаже плащането
на сумата. Ответникът носи тежестта да докаже наличието на основание, както и
внасянето на сумата не от ищцата, а от трето лице.
Доказателствените искания са допустими и
относими.
На осн. чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема представените с исковата молба
писмени доказателства – по опис.
Да се изиска за прилагане ч.гр.д. 2863/2016
г.
Указва на ответника да внесе по сметката
на съда държавна такса от 5 лв. (като за издаване на удостоверение), след което
да се направи служебна справка за семейното положение на Паца Илиева Атмаджова
с ЕГН, посочен в нотариалния акт, приложен като писмено доказателство към
отговора.
Насрочва съдебно заседание на 10.11.2017 г. от 13,30 ч.
Препис от определението да се изпрати на
страните, а на ищцата – и от отговора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: