№ 3359
гр. София, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНД
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от ЯНД Административно наказателно дело №
20221110200289 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Д. А. С., ЕГН: ********** срещу наказателно
постановление (НП) № 20-4332-015851/04.09.2020 г. издадено от началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева по чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Подадена е жалба срещу наказателното постановление от жалбоподателя
лично. Същият е посочил, че не е правил нарушение, а само е искал колата да
не е на улицата, а да я вкара на паркинг, който се намира на 30 метра. Други
аргументи не са изложени. Иска от съда да отмени обжалвания акт.
В първото по делото съдебно заседание жалбоподателят Д. С., редовно
призован, се явява и заявява, че поддържа жалбата. Във второто и последно
такова – не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган – Началник група към СДВР, отдел
„Пътна полиция“, СДВР, редовно призован, не се явява, не се представлява.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
С НП № 20-1204-001458/27.07.2020 г. издадено от ОДМВР, Сектор ПП
ОДМВР, на жалбоподателя С. било наложено наказание глоба 300 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на
чл. 183, ал. 7 от ЗДвП. Същото е връчено на жалбоподателя като няма данни
да е било обжалвано. НП е съставено въз основа на АУАН GA
241974/17.07.2020г., с който СУМПС № ********* е било отнето като
принудителна административна мярка.
На 24.07.2020г. в 14.03 часа в гр. София, по ул. „Околвръстен път“,
жалбоподателят Д. С. управлявал лек автомобил марка 1111 с посока от
кръговото движение към кв. „Суходол“ и срещу езерото бил спрян за
проверка. При проверката водачът не представил СУМПС, а при справка в
ОДЧ, органите на реда установили, че същото му е било отнето по
административен ред.
Св. Д. И. установил самоличността на водача и му съставил АУАН №
263481/24.07.2020г. за нарушение на чл. 150а от ЗДвП, в присъствие на
нарушителя и на свидетел-очевидец на нарушението – Ивайло Аврамов
Сотиров, което се установява от положените от тях подписи. Жалбоподателят
не изложил възражения срещу акта, нито депозирал такива в срока по чл. 44,
ал. 1 ЗАНН.
Към датата на нарушението в справката-картон на жалбоподателя Д. С.
като водач на МПС било посочено, че статусът на неговото СУМПС
отнет/иззет. Същото било възстановено едва на 28.08.2020г.
Въз основа на АУАН № 263481/24.07.202 г. и при пълна идентичност на
описаното нарушение и неговата правна квалификация на 04.09.2020 г. било
издадено атакуваното наказателно постановление от началник друпа към
СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР. В НП на основание чл. 53 от ЗАНН
наказващият орган посочил правна квалификация на нарушението – чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП наложил на
жалбоподателя глоба в размер на 200 лева.
Върху Наказателното постановление като дата на връчването му на
жалбоподателя, е отбелязана 29.12.2021г. Жалбата срещу НП е депозирана в
2
ОПП СДВР на 30.12.2021 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на св. Д. И. и от изложените от само жалбоподател в жалбата
твърдения, както и от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, на които
съдът се доверява изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята
цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът дава вяра на показанията на св. Д. И., тъй като макар и смътни, същите
са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по
делото. Св. И. потвърждава, че лично е възприел нарушението на
жалбоподателя и по-конкретно факта на управление на МПС, за което е
категоричен.
Поради всичко изложено, съдът намира, че е безспорно установено, че
жалбоподателят Д. С. е управлявал автомобила, когато е бил спрян от св. Д.
И., а от представените писмени доказателства несъмнено се установява, че С.
е бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред за срок от
един месец, в сила от 17.07.2020 г., като СУМПС му е било отнето с АУАН №
263481/24.07.2020г.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при
допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
3
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона. Съгласно т.1.3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор”
в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно
т. 2.10 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на
група в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят и
наказващия орган са материално компетентни да установят нарушението и да
наложат за него административно нарушение.
Съдът намира, че нарушението макар и лаконично описано, е достатъчно
конкретизирано по отношение на време, място, начин на извършване и
самоличност на наказаното лице, поради което не са налице нарушения на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съдът намира, че както в АУАН, така и в НП
нарушението дадената на нарушението правна квалификация е достатъчна.
Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП /след изменението с ДВ
бр. 2/2018 г. /, водачът на МПС следва да притежава СУМПС валидно за
категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В ал. 2 на същия
текст са посочени необходимите категории за управление на различните
видове МПС, като в т. 6 е предвидено, че за управление на лек автомобил е
необходимо водачът да притежава СУМПС с категория „В“, а в чл. 150 ЗДвП
е въведено по-общото изискване всяко МПС, участващо в движението да
бъде управлявано единствено от правоспособен водач. Разпоредбата на чл.
177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда налагане на административно наказание
„глоба“ в размер от 100 до 300 лева, за водач, който управлява МПС след като
е лишен от това право по съдебен или административен ред.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установи, че жалбоподателят е бил лишен по административен ред от правото
да управлява МПС, поради наложеното му с НП № 20-1204-001458/27.07.2020
г. издадено от ОДМВР, Сектор ПП ОДМВР, наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл. 183, ал. 7 от
4
ЗДвП. Същото е връчено на жалбоподателя като няма данни да е било
обжалвано. НП е съставено въз основа на АУАН GA 241974/17.07.2020г., с
който СУМПС № ********* е било отнето като принудителна
административна мярка. СУМПС е било върнато на жалбоподателя на
28.08.2020г.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя следва да се има предвид,
че управлението на МПС включва привеждане на двигателя в работен режим
и потегляне с автомобила, като е ирелевантно колко дълго е продължило това
управление и каква е била крайната му цел.
Следва да се има предвид, че наказващият орган е дал правилната правна
квалификация на деянието – по чл. 150 а, ал. 1 ЗДвП, вр. чл. 177, ал. 1, т. 1
ЗДвП, поради лишаването от право на управление на МПС по
административен ред на водача С..
Поради изложеното съдът намира, че от обективна страна е осъществен
състава на чл. 150 а, ал. 1 от ЗДвП, като на 24.07.2020г. в 14.03 часа в гр.
София, по ул. „Околвръстен път“, Д. С. управлявал лек автомобил марка 1111
с посока от кръговото движение към кв. „Суходол“ и срещу езерото бил
спрян за проверка, след като неговото СУМПС за категория В е било отнето
по административен ред за срок от един месец.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е
целял настъпването на същите, доколкото е съзнавал, че е принудително
лишен от право да управлява МПС като СУМПС е било иззето, но въпреки
това е управлявал автомобила.
За нарушението по чл. 150а от ЗДвП предвиденото в чл. 177, ал. 1, т. 1
ЗДвП наказание е от 100 до 300 лева, като на жалбоподателя е наложено
наказание в средния размер – „глоба“ в размер на 200 лева, което съдът
намира за справедливо индивидуализирано. Видно от справката му за
нарушения на ЗДвП, жалбоподателят С. е бил санкциониран многократно за
различни нарушения преди извършване на настоящето деяние с влезли в сила
НП, което го характеризира като водач с трайно установени
противообществени прояви, които застрашават безопасността на участниците
в движението. Поради това съдът намира, че размерът на глобата е правилно
5
индивидуализиран и не следва да бъде намаляван.
Съдът намира, че нарушението е типично за нарушенията от този вид и
не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, още повече, че
жалбоподателят не е бил правоспособен към този момент, но е решил да
управлява МПС.
С оглед на всичко изложено, съдът намира, че административното
наказание на жалбоподателя Д. С. е наложено законосъобразно и съдът
следва да потвърди обжалваното наказателно постановление изцяло.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРДЖАВА наказателно постановление (НП) № 20-4332-
015851/04.09.2020 г. издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, с което на Д. А. С., ЕГН: ********** на основание чл. 53
от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева по чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за
нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6