Р Е Ш Е Н И Е
№ 6 4 2
гр. Пловдив, 13.04.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в публично съдебно
заседание на единадесети март
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕКЯРОВ
при участието секретаря Анелия Деведжиева като
разгледа докладваното от съдията АНД № 107/2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив, XI н.с. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу
наказателно постановление (НП) № 19-1030-009702 от 21.11.2019 г., издадено от
***** към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на А.Г.П. с ЕГН
********** с адрес *** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за
движението по пътищата (нататък ЗДвП) му е наложено административно наказание –
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 10
лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на НП поради допускането на съществено нарушение на
процесуалните правила, свързано с не връчвана на акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/, с неконкретизиране на нарушението в
достатъчна степен и момента на изтичане на срока на транзитните номера, поради
неправилно приложение на материалния закон. Моли да се отмени обжалваният акт.
В съдебно заседание се поддържат аргументите за отмяна от жалбата.
Не е постъпило е становище от въззиваемата
страна. Не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество
се явява основателна, поради следните съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
Собственик на лек автомобил марка „Опел“
модел „Астра“ с рама № ******** и рег. № **** е жалбоподателят А.П..
На 01.08.2019 г. около 18:00 часа в гр.
Пловдив на кръстовището на бул. „Шести септември“ с бул. „Свобода“ свидетелят
Е.Г. и колегата му С.К. – ********** ********* в група Сигма към сектор СПС към
ОД на МВР забелязали лек автомобил с временен регистрационен номер ****, т.е.
автомобилът на жалбоподателя. Решили да го спрат за проверка. при проверката
установили, че водач на автомобила бил жалбоподателят, както и че временните
регистрационни номера на автомобила били изтекли. Последното констатирали при
преглед на разрешение за временно движение № ********* о т14.06.2019 г. Освен
това водачът не представил контролен талон при поискването му. Въз основа на
установеното полицейските служители завели водача до сградата на II РУ на ОД на МВР Пловдив за снемане на
обяснение и предприема на последващи действия, доколкото случаят би могъл да
има отношение по ангажиране на наказателната отговорност на водача.
По този повод бил съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА бл. № 383276 от
01.08.2019 г. в присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр.
1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът е връчен на жалбоподателя, от който
възражения не са постъпили и за което той се подписал на оригинала от него.
Поради съмнение за извършване на
престъпление материалите от преписката №435000-16182/2019 г., касаеща
поведението на жалбоподателя, са изпратени на прокурор от Районна прокуратура
Пловдив за становище по образуване на досъдебно производство. По този повод
случаят е заведен по пр.пр. № 6905/2019 г. по описа на същата прокуратура и с постановление
от 04.11.2019 г. наблюдаващият прокурор е отказал да образува наказателно
производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, тъй като е приел,
че деянието не представлява престъпление и върнал преписката на началника на
сектор „Пътна полиция“ за преценка на основанията за реализиране на
административнонаказателна отговорност.
Преписката е изпратена обратно на
наказващия орган, който с оглед установяването на нарушението с АУАН и предвид
отказа за образуване на досъдебно производство, е издал и обжалваното
наказателно постановление. С последното на жалбоподателя е била наложена на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в
общ размер на 210 лв. за нарушенията посочени в АУАН.
Описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на
разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Е.Н. – актосъставител. Съдът се довери на
показанията му като логични, непротиворечиви и съответстващи на останалите
доказателства по делото. Същият заявява, че си спомня конкретната ситуация и
дава показания, свързани с детайли от установената фактическа обстановка.
Посочва, че след извършване на проверката отвели водача в сградата на II РУ към ОД на МВР за последващи действия.
Затова показанията на свидетеля се оцениха като достоверен източник на
информация.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН, справка
за РВД № *********, два броя справки за регистрацията на МПС, постановление за
отказ да се образува досъдебно производство от 04.11.2019 г. на Районна
прокуратура Пловдив, справка за нарушител/водач и заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на МВР.
Връчването на НП и собствеността върху
лекия автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с рама № ******** не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното съдът след
запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и НП не
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание по отношение на
нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В останалата си част АУАН и НП отговарят
на изискванията за минимално необходимо съдържание и не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Материалната компетентност на административнонаказващия
орган (АНО) и актосъставителя следва от така представената заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на МВР.
При съставянето на АУАН и НП е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя и е ограничило правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания чл. 43 от ЗАНН и не е ограничено правото му по чл. 44
от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност
да направи своите възражения, но не се е възползвал от това си право. Към
момента на установяване на нарушението с АУАН собственикът на лекия автомобил,
т.е. жалбоподателят, е бил известен и актът е съставен в присъствието му, с
което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.
При издаването на атакуваното НП и АУАН са
допуснати нарушения, които са оценени като съществени пороци и които водят до
накърняване правото на защита на жалбоподателя по отношение вмененото нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, които създават неяснота относно нарушението, тъй
като не се съдържа подробно описание на обстоятелствата около нарушението, от
значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение.
Изискванията за съдържание в
административнонаказателното производство са императивни по характера си и са
въведени с изрични законодателни разпоредби. За НП това е нормата на чл. 57 от ЗАНН, а за АУАН – чл. 42 от ЗАНН. И в двата акта съответните органи по
съставянето им имат задължение да посочат описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено – чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Липсва изчерпателно, конкретно и ясно
описание на извършеното нарушение, като въобще не е посочена датата, до която е
следвало да има право водачът да управлява автомобила с временните
регистрационни табели, т.е. срокът им на валидност, за да може да се направи
преценка дали установеното деяние е именно след този срок и за осъществяване на
състав на нарушение. Отговорността на административнонаказателно отговорните
лица не може да се ангажира на основание на предположения, а единствено на
установени факти, които от своя страна трябва да бъдат конкретно и изчерпателно
посочени, както в АУАН, така и в НП и не следва да бъдат извеждани по
тълкувателен път. Констатираният пропуск е съществен, тъй като касае описанието
на фактически обстоятелства, имащи значение за преценката дали е осъществено
или не соченото нарушение. В случая са допуснати нарушения на императивните
изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, които са довели до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя, а оттам и до съществено опорочаване на
административнонаказателното производство. Не следва да се приложи и
разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, доколкото същата касае само допуснати
пороци в АУАН, а както вече беше посочено, същите пороци са допуснати и от
наказващия орган в издаденото НП. Това влече след себе си незаконосъобразност
на НП в обсъжданата част и неговата отмяна.
Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП съдът намира, че не са допуснати нарушения при издаването на НП,
които да бъдат оценени като съществени. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Обсъжданото в тази част нарушение е
описано надлежно в АУАН и НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи според него белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за движение,
отнасящи се до възможността полицейските органи да осъществяват безпрепятствен
контрол на правомощията си по проверка на МПС и водачите им чрез представяне на
контролен талон към свидетелство за регистрация на МПС. Посочена е нарушената
норма, както и санкционната норма.
От
правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена
съвкупност съдът намира, че основателно е ангажирането отговорността на
жалбоподателя само за нарушаването на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата сочи, че водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. От
обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на
нарушението за това да не е носил в себе си контролен талон към СУМПС.
От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил съставомерните признаци на вмененото нарушение в
обсъжданата част от НП. Безспорно се установява, че жалбоподателят А.П. като
водач на МПС на 01.08.2019 г. около 18:00 ч. в гр. Пловдив на кръстовището на
бул. „Шести септември“ с бул. „Свобода“ е управлявал МПС – марка „Опел“ модел
„Астра“ с рама № ******** и рег. № ****, като не е носил в себе си контролния талон към
СУМПС, и е нарушил именно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Резултатите от нарушението са възприети от
полицейските служители, сред които и разпитания актосъставител. Неговите
констатации в АУАН съответстват на показанията му и другите събрани по делото
доказателства. Следователно не се опровергават фактическите констатации в АУАН.
Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод
за невъзможност да се даде вяра на АУАН в тази част. Затова съдът отчете
презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Следователно жалбоподателят не е съобразил
правилата на ЗДвП си, като при управление на собствения си лек автомобил не е
изпълнил задължението си да носи в себе си изискуемите документи, а именно
контролен талон към свидетелство за регистрация на МПС.
Нарушителят е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задълженията му
може да доведе до настъпване на общественоопасни последици за ефективността на
контрола на органите, които не могат да го упражнят в пълен обем при липса на
изискуемите документи. Затова съдът намира, че деянието му е извършено при пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
За
размера на наложеното наказание:
Правилно описаните нарушения по чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба
по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, която предвижда при нарушение на
правилата водачът да се наказва с глоба в размер на 10 лв. за неносене на
контролен талон към СУМПС.
Съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на
административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на
нарушението. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите
по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице
„маловажен случай” на административно нарушение, доколкото настоящият случай не
се отличава с незначителността на вредните си последици или на другите
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го характеризират с по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушение от същия тип.
Размерите на наложената глоба са фиксирани от законодателя, поради което не
могат да се ревизират от съда. Затова и се приема за правилно определена.
С оглед на изложеното съдът приема, че
наказателното постановление е обосновано и законосъобразно само в частта, с
която е наложено наказание по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП в размер на
10 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определеното наказание е
справедливо и затова следва да бъде потвърдено. В останалата част НП е
незаконосъобразно по изложените по-горе аргументи и следва да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
-1030-009702 от 21.11.2019 г., издадено от ***** към ОД на МВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ в частта, с което на А.Г.П. с ЕГН ********** с адрес *** на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателното
постановление в останалата част.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII
от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.