РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. София, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Росенова
Членове:Красимира Райчева
Емилия Колева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора и Б. Ем. Д.
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20251000600814 по описа за 2025 година
С решение № 317 от 16.05.2025г. по НЧД № 2705/25г. на Софийски
градски съд, НО, 29 състав е признал на основание чл.32, вр. чл.16, ал.7, т.1 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решение за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) решение, постановено на
22.05.2023г. от несъдебен орган на Република Австрия по дело № 032880/22, влязло в сила
на 10.06.2023 година, с което „ВФС България“ ЕООД със седалище в гр.София, е осъдено за
административно нарушение да заплати финансова санкция в общ размер на 405 евро с
левова равностойност 792 лв. (седемстотин деветдесет и два лева) по фиксинга на БНБ към
датата на влизане в сила на решението в издаващата държава.
Против решението на 13.06.2025г. вх.№ 16039 в САС е подадена
въззивна жалба от адв.В. К. и адв.Б. Е. - упълномощени защитници на
засегнатото лице „ВФС България“ ЕООД. Поддържат, че решението е
недопустимо и неправилно, тъй като е постановено срещу ненадлежно
конституирана по делото засегната страна. С него е допуснато изпълнение
срещу лице, което не е било субект на финансови санкции и не е било
санкционирано от държава в ЕС. Поддържат, че в приложените по делото
1
документи като заинтересовано лице, на което е наложена финансовата
санкция, постановена на 22.05.2023г. от Кмета на гр.Линц, Австрия, в
качеството му на несъдебен орган на Република Австрия, по дело №
032880/22, влязло в сила на 10.06.2023 година, е посочен М. П., гражданин на
Република Словакия, с неизвестен адрес, обичайно пребиваващ (според
австрийските власти) на адреса на дружество „ВФС България“ ЕООД. Сочат,
че П. е бил управител на дружеството в миналото, но в момента не
представлява дружеството и няма каквато и да е връзка с него. В
Удостоверението т.2 от стр.3 не е попълнена и следователно санкцията не е
налагана на юридическо лице, а П. е единственото засегнато лице от нея. От
приложените по делото доказателства и от мотивите на съда не ставало ясно
на какво основание съдът е допуснал наложената на М. П. финансова санкция
да бъде изпълнявана не срещу него, а срещу дружество „ВФС България“
ЕООД. Като е допуснал признаване на изпълнението на финансова санкция
срещу лице, за което не е поискано такова изпълнение, съдът е постановил
едно недопустимо съдебно решение, което би следвало да бъде отменено.
Поддържат, че административното нарушение, за което е наложена
финансовата санкция, е извършено от водача на МПС с регистрационен номер
********на 31.01.2022 г. в 16.34 ч., което МПС е собственост на „ВФС
България“ ЕООД. Съгласно цитирания в Удостоверението австрийски закон,
когато собственикът на МПС не уведоми властите кое е лицето, което е
управлявало неговото МПС при извършването на нарушение с него, то
собственикът на съответното МПС е солидарно отговорен с извършителя. В
случай, че собственик е юридическо лице, то отговаря физическото лице,
което управлява и представлява съответното юридическо лице - собственик на
МПС. Сочат, че за същото това нарушение, вместо една - за някой от
управителите на юридическото лице - собственик, са наложени три финансови
санкции, на всичките трима управители на „ВФС България“ ЕООД, в
качеството им на представляващи и управляващи дружеството - собственик на
МПС, с което е извършено административното нарушение. За признаването на
тези три финансови санкции, които са наложени за едно и също нарушение,
извършено от едно и също лице, с едно и също МПС, с номер ********, на
една и съща дата - на 31.01.2022г. и в един и същи час - в 16.34 ч., пред СГС са
образувани три различни дела за признаването на изпълнението на санкцията,
дължима от водача – нарушител - ЧНД № 2705/2025г. по описа на СГС НО, 26
с-в, ЧНД № 705/2025г. по описа на СГС НО, 31 състав, срещу управителя А.
А. Ц., по което дело е постановен отказ за признаване на изпълнението, и ЧНД
№ 707/2025г., по описа на СГС, НО, 6 състав, срещу третия управител на
дружеството - И. Ж.. По последното дело наложената санкция вече е
заплатена, видно от приложеното преводно нареждане от 28.02.2025г. Сочат,
че за едно и също нарушение се търси троен размер на дължимата се от
нарушителя финансова санкция. Считат, че това е специфично нарушение на
принципа ne bis in idem - че никой не може да бъде съден или наказван два
пъти за едно и също престъпление. Този основополагащ принцип на
2
Европейското право е залегнал както в Хартата на основните права на
Европейския съюза- чл. 40, така и в Европейската конвенция за защита на
правата на човека — чл. 4, от Протокол 7, така и в редица решенния на
Европейския съд. Законът разпорежда, че управителят на юридическото лице -
собственик на инкриминираното МПС, понася дължимата се от водача
санкция, когато не уведоми властите кой е този водач. Когато обаче,
управителите са няколко, и те представляват дружеството съвместно, то тази
санкция би следвало да се носи от тях солидарно, като един „общ“ управител
на дружеството, а не разделно, от всеки един от тях. Считат, че когато не са
уведомени властите за името на водача - извършител на нарушението, то
признаването на заместващата санкция разделно на всеки един от
управителите на дружество с ограничена отговорност, води до необосновано
увеличение на дължимата се санкция и представлява специфично нарушение
на е Европейското право. Молят да бъде отменено обжалваното решение и
бъде постановено друго, с което да не бъде признато изпълнението на
поисканата от република Австрия финансова санкция, предмет на делото.
В съдебно заседание пред въззивния съд упълномощеният защитник
адв.К. поддържа жалбата по съображенията изложени в нея.
В съдебно заседание представителят на САП моли да бъде оставена
без уважение жалбата.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, вкл. тези намиращи се в приобщените
НЧД № 707/25г. на СГС и НЧД № 705/25г. на СГС, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, приема
за установено, следното:
Жалбата на упълномощения адвокат на „ВФС България“ ЕООД е
процесуално допустима, тъй като е подадена в срока, предвиден в
разпоредбата на чл.34, ал.1, вр.чл.20, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.
Преди да пристъпи към разглеждане на жалбата по същество,
въззивният състав констатира допуснато в хода на първоинстанционното
производство съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване
правата на засегнатото лице.
Аргументите на въззивната инстанция са следните:
Делото е образувано пред Софийски градски съд въз основа на
постъпило Удостоверение по чл.4 от Р. Решение № 2005/214 ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на решение, постановено на 22.05.2023г. от несъдебен
3
орган на Република Австрия, по дело № 032880/22, влязло в сила на
10.06.2023 година.
Касае се за наложена финансова санкция на физическото лице М. П.
/М. Р./, гражданин на Словакия. Същият е посочен при описание на
обстоятелствата като управляващ директор на дружеството „ВФС България“
ЕООД и като лице, отговорно съгласно административното наказателното
право за описаното в Удостоверението нарушение.
За разглеждане на искането по постъпилото Удостоверение по чл.4
СГС е насрочил делото в открито съдебно заседание на 16.05.2025г. В
разпореждането за насрочване на делото /л.17 от първ.д./ изрично като
засегнато лице е посочен М. П., като са изискани съответните справки за
установяване неговото гражданство, лични данни от Търговския регистър по
партидата на „ВФС България“ ЕООД, и др.
За насроченото на посочената дата съдебно заседание в списъка за
призоваване и на именното повикване на страните като засегнато лице
фигурира дружество „ВФС България“ ЕООД. Съдът е приел, че дружеството е
редовно призовано чрез лицето К. Д., за когото по делото е приложено
пълномощно, оправомощаващо го да представлява управителя на „ВФС
България“ ЕООД, дружеството и клоновете му, доколкото същият приел и се е
подписал на връчената му призовка, в която като страна е посочено „ВФС
България“ ЕООД.
В посоченото съдебно заседание СГС е приключил делото с решение,
с което е уважил искането за признаване на решението за налагане на
финансова санкция по отношение на „ВФС България“ ЕООД. Нито в
диспозитива на решението на първия съд, нито в мотивите към него, не се
сочи или споменава физическото лице М. П., което всъщност е санкционирано
с въпросното решение на несъдебния орган. Това лице изобщо не е
призовавано за участие в съдебното производство пред първоинстанционния
съд. Като е признал с решението си, че „ВФС България“ ЕООД следва да
заплати финансова санкция в размер на 405 евро, с левова равностойност 792
лева, СГС се е произнесъл по непредявено пред него искане, тъй като
постъпилото такова с Удостоверението по чл.4 се отнася до физическото лице
М. П.. От друга страна, издаващата държава не е била удовлетворена с така
постановеното решение, тъй като липсва произнасяне по действителната й
4
претенция.
При тези данни, настоящият въззивен състав намери, че в хода на
първоинстанционното производство по чл.32, вр.чл.16 ал.1-8 от Закона за
признаване изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции са допуснати следните
съществени процесуални нарушения:
Първо - липсва произнасяне по изпратеното Удостоверение по чл.4
от Рамково решение № 2005/214 ПВР на Съвета относно прилагане на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа
на решение, постановено на 22.05.2023г. от несъдебен орган на Република
Австрия, по дело № 032880/22, влязло в сила на 10.06.2023 година.
Второ - първоинстанционният съдебен акт е недопустимо произнесен
по отношение на дружеството „ВФС България“ ЕООД, което не е засегнато
лице от посоченото решение на несъдебен орган.
Трето - съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1, пр.2, ал.2 и ал.3 от
Закона за признаване изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции в производството по
признаване съдът разглежда делото с участието на прокурор и на засегнатото
лице. Неявяването на лицето, когато е редовно призовано, не е пречка за
разглеждане на делото, а когато лицето не може да бъде намерено, за да бъде
редовно призовано, му се назначава защитник. За проведеното на 16.05.2025г.
съдебно заседание, когато делото е и решено, не е бил редовно призовано
засегнатото лице М. П..
При така допуснатите в хода на първоинстанционното производство
съществени процесуални нарушения САС счете, че атакуваното решение не
може да бъде разгледано по същество, респ. не може да се даде отговор на
възраженията на жалбоподателя. Решаването на делото от настоящия състав
би довело до лишаване на засегнатото лице от право на участие в
производството, което е изрично предвидено в Закона. Освен това,
допуснатото от СГС нарушение е отстранимо посредством разглеждане на
делото от друг състав на същия съд, с участието на засегнатото лице, или пък
при неоткрИ.ето му- в негово отсъствие, но с участието на адвокат - служебен
защитник, съгласно императива на чл.16, ал.3 от Закона за признаване
5
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции.
С оглед на изложеното Софийският апелативен съд счете, че
обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на СГС за
ново разглеждане от друг състав и
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 317 от 16.05.2025г. по НЧД № 2705/25г. на
Софийски градски съд, НО, 29 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски Градски съд за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6