Решение по дело №16347/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1997
Дата: 20 юни 2022 г.
Съдия: Деница Добрева
Дело: 20213110116347
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1997
гр. Варна, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20213110116347 по описа за 2021 година
Делото е образувано по предявени от „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД против Р.
ИВ. Д. и Г. М. Д., действаща чрез своята майка и законен представител Р. ИВ. Д. като
наследници на Марин Здравков Димов, обективно кумулативно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците )
от сумата от 1 011.93 лв./ 505.96 лева за всяка от ответниците/, представляваща главница,
дължима по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS
CLUB и предоставяне на кредитен лимит, сключен на 17.03.2017 г. между ищеца и
наследодателя на ответниците Марин Здравков Димов, сумата 110,05 лева/ сумата от 50, 52
лева за всяка от ответниците/, представляваща редовна револвираща лихва по чл. 7 от
договора за периода 01.08.2019 г. до 01.04.2020 г. и сумата от 23,86 лева/ 11,93 лева за всяка
от ответниците/, представляваща наказателна лихва съгл. чл. 8 от договора за периода
01.08.2019 г. до 01.04.2020 г.
В исковата молба се твърди, че на 17.03.2017 г. между ищецът и Марин Здравков
Димов е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит, по силата на който на физическото лице
е предоставена кредитна карта с лимит от 1 000 лв. Сочи се, че лицето има гратисен период
от 45 дни, в който уговорената годишна лихва в размер на 19 % не се начислява, в случай че
до падежа на съответния отчетен период са погасени всички отчетени разходи. Всеки месец
се начислява минимална вноска, представяща 5% от изразходваната сума от
картодържателя, а револвиращата лихва се начислява върху усвоената сума. За първата
година лихвения процент е фиксиран на 19 %. Ищцовото дружество пояснява, че съгласно т.
10.1 от ОУ към договора длъжникът е следвало да погаси усвоената част от кредитния лимит
или да погаси минималната погасителна вноска в съответствие с т. 1.1, б. „и“ от ОУ. Излага
1
се, че според т. 8 от договора и т. 11.1 от ОУ в случай на непогасяване до датата на падежа
на пълния размер на минималната погасителна вноска, се дължи заплащане на наказателна
лихва върху непогасената част от минималната погасителна вноска, намалена с размера на
дължимите към датата на падежа лихви за дните на просрочие, ведно с наказателна надбавка
в размер на 6 процентни пункта. Ищецът посочва, че кредитът е обслужван до м. август 2019
г., като първата просрочена падежна дата се явява 16.09.2019 г. В допълнение излага, че на
основание т. 13.2.1 от ОУ кредитът става автоматично изцяло предсрочно изискуем, в
случай че е налице забава за период от над 150 дни за плащането на което и да е изискуемо
задължение. Позовава се на предсрочна изискуемост. Позовава се, че ответниците са
наследници на длъжника, като с оглед наследствените си права отговарят за процесното
задължение по равно. Моли се за уважаване на исковете и присъждане на сторените по
делото разноски.
Ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който оспорват исковите
претенции. Ответникът Р. ИВ. Д. твърди да е извършила отказ от наследството. Твърди се
още, че срокът на действие на договора е изтекъл. Оспорва се иска по размер. Позовават се
на непреодолима сила и стопанска необходимост при твърдения, че не са могли да
предотвратят смъртта на наследодателя си. Оспорва се размера на възнаградителната лихва
като прекомерен, както и обявяване на предсрочната изискуемост на дълга. Оспорва да се
удължен срока на валидност на кредитната карта след 31.03.2021г. Настояват за отхвърляне
на иска.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа страна следното:
Видно от договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS
CLUB и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) от 17.03.2017г. между ищецът
„Дайнърс клуб България“ АД и Марин Здравков Димов е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което на Марин Димов е издадена международна кредитна
карта със срок на валидност, обозначен на картата. Срокът за ползване на кредитния лимит е
до 31.03.2018г., като същият се подновява автоматично при условията на договора (т. 3)
Уговорен е кредитен лимит от 1000 лева. За операциите, извършени в един отчетен период
титулярът на картата има право на гратисен период на погасяване при условие, че до датата
на падежа той погаси пълния усвоен размер. Гратисният период е 45 дни (т. 6). При
неиздължаване на падежа при условията на т. 6 кредитополучателят дължи върху
непогасените суми годишна възнаградителна лихва съгл. Тарифата на банката. Към датата
на подписване на договора размерът на тази лихва е 19%. При непогасяване на падежа на
съответния отчетен период на пълния размер на минималната погасителна вноска,
титулярът дължи върху непогасената част от минималната вноска, намалена с размера на
дължимите към датата на падежа лихви, за дните на просрочие наказателна лихва в размер
съгл. Тарифата. Към датата на договора размера на наказателната лихва е този по т. 7 от
договора плюс наказателна надбавка от 6 пункта. Минималната погасителна вноска се
посочва в съответното извлечение за отчетен период (т. 10.1. от ОУ). Обстоятелството, че
титулярът не е получил извлечение, не го освобождава от задължението да внесе в срок до
2
падежа дължимите суми (т. 10.2 от ОУ)
Съгл. чл. 13.1 от ОУ към договора, носещи подписа на титуляра издателят има право
да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено уведомление
до титуляра в случай, че последният не извърши плащане по договора повече от 5 работни
дни след датата, на която това плащане е станало изискуемо. Съгл. чл. 18.1.1. от ОУ срокът
на договора, респективно на ползване на кредитния лимит се удължава автоматично за още
една година, но не повече от три години, при условие, че никоя от страните не е уведомила
другата за прекратяване на договора най –малко 30 дни преди изтичане на текущия срок.
След изтичане на удължения съгласно предходното изречение срок, срокът за ползване на
кредитния лимит може да бъде продължен само по взаимно съгласие на страните. При
изтичане срока на валидност на картата, издателят служебно издава нова карта, доколкото е
продължен срока на действие на договора. Титулярът може да получи новата карта от
издателя, а ако не желае да получи такава, следва изрично да уведоми издателя в писмена
форма не по-късно от 30 дни от датата на издаването-19.1.1. от ОУ
По делото е представен протокол от 30.06.2017г., видно от който Марин Здравков
Димов е получил кредитна карта, валидна до 03. 2020г.
Видно от удостоверение, издадено от ВРС по ч. гр.д. 14509/2019г. Р. ИВ. Д. се е
отказала от наследството, оставено след смъртта на Марин Здравков Димов, починал на
16.08.2019г.
По делото е обявено за служебно известно на съда и ненуждаещо се от доказване, че
влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 8115/2020 по описа на ВРС е вписано
приемане по опис на наследството, останало от Марин Здравков Димов ЕГН **********,
бивш жител на гр. Варна, починал на 15.08.2019г. от наследника му Г. М. Д., на осн. чл. 155
от ГПК. Съгласно решението актива на наследството / размера на описа/ възлиза на
284049,63.
От заключението на назначената по делото ССчЕ, кредитирано като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че към 1.04. 2020 г.
задълженията за главница са в размер на 1011, 93 лева, която се е формирала от остатък към
12.08.2019г. в размер на 1007. 93 лева и начислена на 1.09.2019г.месечна такса от 4 лева. В
о.с.з вещото лице е уточнило, че към датата на подписване на договора 17.03.2017г. е имало
движение по сметката, като остатъкът към датата на подписване на договора е „–„ 1043, 90
лева и салдото започва на минус. Прилаганият по договора лихвен процент за
възнаградителна лихва е 19%. Главницата, към която се прилага се формира от общия
размер на задължението минус минималната погасителна вноска и минималните вноски за
минали периоди. Минималната погасителна вноска се равнява на 5%, като се изваждат и
дължимите минимални вноски за минали периоди. Върху тази сума се начислява 25% за
периода ,в който няма плащане. Промени в договорените лихвени проценти не са
установени.
Предявен е иск за ангажиране на договорната отговорност на ответниците като
3
правоприемници на кредитополучател по договор за револвиращ кредит. Действителността
на изявленията на страните по договора и обвързаността им от валидна облигационна връзка
между ищеца и наследодателя на ответниците не е била спорна по делото.
Ответникът Р.Д. възразява да е материално легитимирана да отговаря за
задълженията, останали в наследството на Марин Димов по съображения, че е извършила
отказ от наследство. За установяване на наведения факт ответницата е приложила
удостоверение за отказ от наследство.
На осн. чл. 48 от ЗН наследството се придобива с приемането му, като последното
произвежда действие от откриването на наследството. До приемане на наследството,
призованите към наследяване лица могат да извършат отказ от наследство, като отказът
подлежи на вписване на осн.чл. 52 от ЗН в особената книга, водена при съответния районен
съд по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗН. С отказа от наследството отреклият се наследник губи
правото за придобиване на наследството като съвкупност от права и задължения. Отказалият
се не придобива права, включени в наследството и не отговаря за задълженията. Отказът,
подобно на приемането на наследството има обратно действие.
В случая по делото е приложено удостоверение за отказ на Р.Д. от наследството на
Марин Димов. Ищецът не е оспорил действителността на отказа, поради което съдът следва
да зачете правните му последици като приеме, че ответникът Р.Д. няма качеството на
наследник, съответно че не отговаря за задълженията, включени в наследството на
кредитополучателя Марин Димов.
Искът по отношение на ответника Р.Д. следва да се отхвърли поради липса на
материална легитимация по делото.
На осн. чл. 53 от ЗН с частта на отреклия се от наследството се уголемяват дяловете
на останалите наследници.
В случая съобразно удостоверението на наследници, прието като доказателство по
делото единствен наследник на кредитополучателя Марин Димов е неговата дъщеря и
ответница по делото Г.Д.. В производството е обявено за безспорно, че Г.Д. е приела
наследството, оставено от Марин Димов по опис. Следователно и на осн. чл. 61, ал. 1 от ЗН
тя отговаря до размер на актива по описа или до сумата от 284049.63 лв. ( съгл. решение по
гр.д. № 8115/2020г. по описа на ВРС).
По делото не е повдигнат спор по отношение усвояване на главницата, а
допълнително това обстоятелство, както и размера на главница се установяват от ССчЕ по
делото, кредитирано като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните. От
същото става ясно, че неиздължената главница е в размер на 1007.93 лева. В тази връзка
ирелевантно се явява обстоятелството, че към датата на сключване на договора за
револвиращ кредит кредитната карта е била с нулево салдо. Видно от таблицата към
експертиза по време на действието на договора кредитополучателят е извършвал
многократни тегления и погасяване по кредитна линия, общата рекапитулация от които е
минус 1007. 93 лева.
4
С оглед датата на сключване на договора-17.03.2017г. и липсата на съгласие на
титуляра за продължаване на срока на договора, съдът предвид разпоредбата на чл. 18.1.1 от
ОУ намира същия за прекратен считано от 17.03.2021г., тоест след изтичане на три години
от първоначални едногодишен срок на договора. След тази дата задълженията по дълга са
изискуеми. В тази връзка съдът не споделя доводите на ответниците за липса на изявление
за предсрочна изискуемост. Изявлението на изправната страна, с което длъжникът се
лишава от остатъка от срока за издължаване е необходимо в хипотеза, в която кредиторът
търси изпълнение преди уговорения падеж по арг. от чл. 71 от ЗЗД. При договор за
револвиращ кредит поначало липсва погасителен план, съответно длъжникът не дължи
анюитетни вноски по кредита. Изискуемо задължение е налице досежно минимална
погасителна вноска, чиито размер е определяем в зависимост от усвоената главница. До
изтичане на срока на договора титулярът не дължи главница, а само тези вноски.
Задълженията за минимална вноска, обаче са с конкретен падеж, поради което при
издължаване на определената дата, дългът за тази вноска е редовно падежирал, тоест
кредитора не го търси предсрочно. След настъпване на крайния срок на договора цялата
главница, вкл. минималните вноски са изискуеми редовно.
Следователно и доколкото е настъпил крайния срок на договора цялото задължение
за главница е изискуемо.
Възраженията, с които ответника отрича отговорността си, а именно за непреодолима
сила и стопанска непоносимост са изцяло необосновани. Непреодолима сила по см. на чл.
306 от ТЗ е непредотвратимо събитие от извънреден характер, настъпило след датата на
сключване на договора, обуславящо последваща невиновна невъзможност за изпълнение. В
случая, обаче се касае за парично задължение, при което предметът на престацията не би
могъл да погине, съответно липсата на средства не може да погаси изпълнението (чл. 81, ал.
2 от ЗЗД). Ето защо не може да става въпроса за невъзможност за неизпълнение.
Стопанската непоносимост съгл. чл. 308 от ТЗ е основание за изменение или прекратяване
на договора от съда, но не освобождава страната от изпълнение. Смъртта на
кредитополучателя не може да се окачестви нито като стопанска непоносимост, нито на
непреодолима сила. Със смъртта на кредитополучателя не се погасяват задълженията, които
е поел приживе, с изключение на личните такива. Правоотношенията се запазват, като
наследниците встъпват в правата и задълженията на наследодателя съобразно дела си
наследството.
С оглед на горното, съдът приема, че искът за главница до предявения срещу
ответника Г.Д. размер от 505.96 лева за доказан и основателен.
По иска за възнаградителна лихва. Уговореният лихвен процент на възнаградителна
лихва 19 % върху усвоената главница след приспадане на минималната погасителна вноска,
отговаря на изискванията на добросъвестност при договарянето, и съответства на
обичайните размери на възнаградителна лихва при необезпечени кредити. За периода
01.08.2019 г. до 01.04.2020 г. според ССчЕ вземането за лихва възлиза на 110,05 лева,
съответно исковата претенция срещу ответника Габрила Д. се явява доказана до
5
претендирания размер от 50, 52 лева.
По отношение на наказателната лихва за забава вещото лице сочи, че такава лихва е
начислявана в размер на 25% върху минималните погасителни вноски за периода 01.08.2019
г. до 01.04.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, но ако този ден е
изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7
дни от поканата. В случая не се установява по делото кредиторът да е отправил покана до
длъжника – наследник на починалия кредитополучател за плащане на дължимите
минимални погасителни вноски по договора за кредит. С оглед на това не би могло да се
приеме, че ответникът е бил в забава, съответно същият не дължи начислените наказателни
лихви 01.08.2019 г. до 01.04.2020 г. Същите аргументи са неприложими по отношението на
вземането за възнаградителната лихва, тъй като чл. 84, ал. 1 от ЗЗД изключва само забавата,
но не изискуемостта.
С оглед на изложеното следва да се уважат исковете срещу Г.Д. за главницата за
сумата от 505.96 лева и за възнаградителна лихва в размер на 50, 52 лева за периода
01.08.2019 г. до 01.04.2020 г. , като се отхвърли претенцията за мораторна лихва. Исковете
срещу Р. ИВ. Д. са неоснователни по изложените по-горе съображения и следва да се
отхвърлят в цялост.
С оглед изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски съобразно уважената част от иска. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 130 лева, в пределите по чл. 25, ал. 2
от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобразява цената на иска, броя на
проведените съдебни заседания и процесуалната активност на представителя. Така
определеният размер следва да се съобрази при изчисляване на разноските на ищеца
съобразно уважената част от иска. Ето защо, при уважен материален интерес от 556,48 лева
лева и общо и признати разноски / половината от разноските за държавна такса (50 лева),
възнаграждение за вещо лице (160 лева) и юрисконсултско възнаграждение ( 65 лева), се
присъждат 268,22 лева.
Ответниците не са поискали разноски и не са представили доказателства за сторени
разходи, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното, съдът


РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. М. Д. ЕГН **********, адрес: гр.Варна, ул. „Княз Батемберг "№11 Б ,
ет.4, ап. 9 ДА ЗАПЛАТИ на „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* със
6
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“България“№ 81 Г сумата от 505.96 лева -
главница, дължима по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит, сключен на 17.03.2017 г. между ищеца и
наследодателя на ответника Марин Здравков Димов, сумата от 50, 52 лева представляваща
редовна револвираща лихва по чл. 7 от договора за периода 01.08.2019 г. до 01.04.2020 г. .
както и сумата от 269,22 лева, преставляваща сторените по делото разноски, на осн чл. 78,
ал. 1 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 11,93 лева , представляваща наказателна
лихва съгл. чл. 8 от договора за периода 01.08.2019 г. до 01.04.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“България“№ 81 Г за осъждане на Р. ИВ. Д.,
ЕГН ********** адрес: гр.Варна, ул. „Княз Батемберг "№11 Б , ет.4, ап. 9 да заплати на
ищеца сумата от 505,96 лева главница, дължима по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит, сключен
на 17.03.2017 г. между ищеца и наследодателя на ответника Марин Здравков Димов, сумата
от 50, 52 лева представляваща редовна револвираща лихва по чл. 7 от договора за периода
01.08.2019 г. до 01.04.2020 г. и сумата от 11,93 лева , представляваща наказателна лихва
съгл. чл. 8 от договора за периода 01.08.2019 г. до 01.04.2020 г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните пред Варненски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7