Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 406/11.09.2019 г.
гр. Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори
съдебен състав в публично съдебно заседание на втори септември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Димитрана Д., като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 128 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал.1
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по подадена жалба от В.Н.Н.
и Г.Л.Н. ***, чрез процесуалния им представител адвокат Б. от МАК против
Заповед №276 от 15.02.2019год. издадена от кмета на Община Монтана, с която на
основание чл.178, ал.6 от ЗУТ, се забранява ползването на строеж „Магазин за
нехранителни /промишлени/ стоки”, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 48489.7.10.6.59 по КК на гр.Монтана, находящ се в ПИ с
идентификатор 48489.7.10 /УПИ ІІ, кв.121 по плана на гр.Монтана/ и адрес бул.”П***
Я*** ”№* до възстановяване на въведения в експлоатация строеж – „Кафе аперитив,
зала за обучение с компютри, офис и клуб” и „Покриване и благоустрояване на
тераса пред бизнесцентър „О*** ”, съгласно издадени строителни книжа и Разрешение
за ползване №152/15.06.2000год. на Началника на РДНСК Монтана.
Жалбоподателите твърдят
незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска нейната отмяна. Посочват,
че в заповедта не са отразени конкретни действия с които е извършена промяна на
предназначението на обекта, както и дали вписаното предназначение допуска
извършване на търговска дейност. Твърди се, че промяната на вида на търговската
дейност не води до осъществяване на нов строеж, липсва конкретика относно
необходимите строителни книжа, поддържа се, че смяната на вида на
осъществяваната търговска дейност не изисква, съгласно разпоредбите на ЗУТ
/ЗТСУ/ строителни книжа. Сочи се, че предназначението на обекта допуска
извършване на търговска дейност, която включва и търговия със стоки, като неправилно
е същия да получи код 690. Твърди се наличие на нарушение на административно
производствените правила, като се излагат доводи, че не са присъствали на
проверката, по която е съставен констативния акт №01/30.01.2018год., такъв не е
получаван и не им е дадена възможност да отправят възражения.
В съдебно заседание жалбоподателите
редовно призовани не се явяват, като чрез процесуалния им представител адвокат Б.
от МАК поддържат жалбата в която твърдят незаконосъобразност на издадената
заповед. По съществото на делото в писмена защита развиват конкретни
съображения. Претендират разноски и представят списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по оспорването – кмета на
Община - Монтана се представлява от надлежно упълномощените ст. Юрисконсулт Г.
Петкова и адвокат Л. А. от МАК, които в представени писмени защити оспорват
жалбата, като излагат конкретни доводи в насока законосъобразност на издадената
Заповед. Молят за потвърждаване на издадената заповед и претендират разноски,
съгласно списък заявен в о.с.з. от адв. А. във връзка със заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата страна ЕТ ”Т*** – В.Н.”
с ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***, чрез представляващ В.Н.Н.,
редовно призована, не се явява, не се представлява и не взема становище по
жалбата.
Административен съд – Монтана, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, както и заключенията
на назначените и приети по делото три съдебно - технически експертизи, приема
за установено от фактическа страна следното:
Според доказателствата по делото „Кафе
аперитив, зала за обучение с компютри, офис и клуб”, представлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 48489.7.10.6.59 по КК на гр.Монтана, находящ се
в ПИ с идентификатор 48489.7.10, съгласно действащия, одобрен със Заповед №570
от 10.04.1990год. „Застроителен и регулационен план на ЦГЧ на гр.Монтана”, като
сградата в която се намира, попада в парцел ІІ „За жилищно строителство, хотел
– ресторант, информация, пресцентър клуб на АБФК и павилион на КОО”, в кв.121
по плана на гр.Монтана. Терасата пред осеметажната сграда не е елемент от
застроителния план. Покриването на терасата и сезонното остъкляване към нея е
разрешено с виза за проектиране по чл.225, ал.1,т.13 и ал.2 от ППЗТСУ. Терасата
е прилежаща към кафе – аперитива. За обекта „Кафе аперитив, зала за обучение с
компютри, офис и клуб” са издадени разрешения за строеж №140/04.05.1999год. и
№238/12.07.1999год., протокол за определяне на строителна линия и ниво
№76/27.12.1999год. и същия е въведен в експлоатация с Разрешение за ползване
№152/15.06.2000год. на Началник РДНСК – Монтана.
Не се спори между страните и се
установява от приложените по делото писмени доказателства – нотариални актове,
че ЕТ ”Т*** – В.Н.” с ЕИК * и Г.Л.Н. при равни права чрез деривативна сделка –
покупко – продажба са собственици на „кафе аператив на партерен етаж, състоящ
се от зала на две нива и санитарен възел, със застроена площ от 92,00кв.м., с
прилежащ сутерен от 185кв.м., тераса от 105кв.м. и ид. части от общите части на
сградата – хотелски комплекс „О*** ”, преустроен с утвърден арх. п*** в
административна сграда на л.72 от делото. В.Н.Н. чрез деривативна сделка – покупко
– продажба е собственик на офис от партерен етаж, състоящ се от две стаи, антре
и санитарен възел от 57,43кв.м. находящ се в хотелски комплекс „О*** ”,
преустроен с утвърден арх. п*** в административна сграда на л.71 от делото. От
приложения договор за учредяване на право на строеж върху държавен терен
надлежно вписан на л.69 от делото В.Н.Н. е придобил правата на пристрояване
върху 26,27кв.м. за разширение на съществуващи офиси.
Въз основа на постъпила жалба от
собственици на офиси в бизнесцентър „О*** ” подписана от управителя Г*** К*** до
Кмета на Община Монтана е изготвен констативен акт №7 от 14.12.2018год.,
съставен на основание чл. 223, ал.2
от ЗУТ, от главен експерт „Контрол по строителство” към Община
Монтана.
В КА е посочено, че е била извършена
проверка на място и по документи на строеж преустройство на „Кафе аперитив,
зала за обучение с компютри, офис и клуб”, „Покриване и благоустрояване на
тераса пред бизнесцентър „О*** ” в Магазин за нехранителни /промишлени/ стоки”,
самостоятелен обект в сграда №6, разположена в ПИ с идентификатор 48489.7.10 по
КК на гр.Монтана в отсъствие на собствениците на строежа. Установено е, че законния
строеж „Кафе аперитив, зала за обучение с компютри, офис и клуб”, „Покриване и
благоустрояване на тераса пред бизнесцентър „О*** ” е преустроен и се ползва
като „Магазин за нехранителни /промишлени/ стоки”. Преустройството е без
извършване на конструктивни промени, като същия не се ползва по предназначение,
а като търговски обект „Магазин за нехранителни /промишлени/ стоки”. Посочено
е, че строежът е четвърта категория съгласно разпоредбата на чл.137, ал.1, т.4,
буква „д” и чл.9, ал.2 от Наредба №1/30.07.2003год. за номенклатурата на
видовете строежи. В установено нарушение е посочено, че е изпълнено
преустройство на законни строежи с промяна извършваната търговска дейност, без
необходимите строителни книжа. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 178, ал.
4 от ЗУТ и е уточнено, че констативният акт е основание за започване
на административно производство по чл. 178, ал.
6 от ЗУТ. КА е връчен лично на В.Н.Н. и Г.Л.Н. на 14.12.2018год.,
видно от л.17 от делото.
От В.Н.Н. и Г.Л.Н. *** е подадено
възражение срещу констативният акт.
Административният орган - Кметът на
Община Монтана е приел възражението за неоснователно, поради непредставяне на строителни
книжа за извършеното преустройство и неговата законосъобразност доказващи
ползването на строежа като търговски обект - „Магазин за нехранителни
/промишлени/ стоки”, който съгласно приложение №4 към чл.16, ал.3 от Наредба
№РД-02-20-5 от 2016год. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР
е с код 550, а въведеният в експлоатация обект „Кафе аперитив, зала за обучение
с компютри, офис и клуб” и „Покриване и благоустрояване на тераса пред
бизнесцентър „О*** ”, съгласно приложение №4 към същата Наредба е с код 690 –
„друг вид самостоятелен обект в сграда”. Предвид това административният орган е
издал оспорената в настоящото производство заповед №276 от 15.02.2019год., с
която е забранено ползването на строежа „Магазин за нехранителни /промишлени/
стоки”, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
48489.7.10.6.59 по КК на гр.Монтана, находящ се в ПИ с идентификатор 48489.7.10
/УПИ ІІ, кв.121 по плана на гр.Монтана/ и адрес бул.”П*** Я*** ”№* , тъй като
не се ползва по предназначение съгласно издадени строителни книжа - разрешения
за строеж №140/04.05.1999год.; №238/12.07.1999год. и разрешение за ползване
№152/15.06.2000год. на Началника на РДНСК Монтана до възстановяване на
въведения в експлоатация строеж – „Кафе аперитив, зала за обучение с компютри,
офис и клуб” и „Покриване и благоустрояване на тераса пред бизнесцентър „О*** ”.
В мотивите на оспорената заповед е отразено, че същия се ползва като търговски
обект „Магазин за нехранителни /промишлени/ стоки” без за същия да са налични
строителни книжа и без да е въведен в експлоатация.
В съдебното производство по искане на
жалбоподателя са изготвени и приети три независими съдебно - технически
експертизи, които взаимно се кореспондират и се допълват, поради което съдът
кредитира заключенията като компетентно и безпристрастно изготвени и
кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства. Още повече, че същите
са извършени след посещения на място на обекта и в Община Монтана, като заявеното
от процесуалния представител на жалбоподателите оспорване на СТЕ в последното
о.с.з. не е скрепено с конкретни доводи.
От заключенията
на вещите лица изслушани в открито съдебно заседание се установява, че обекта
„Кафе аперитив, зала за обучение с компютри, офис и клуб” и „Покриване и
благоустрояване на тераса пред бизнесцентър „О*** ” представлява строеж. За
него са издадени съответните разрешения за строеж и разрешение за ползване
№152/15.06.2000год. като „Кафе аперитив, зала за обучение с компютри, офис и
клуб” и „Покриване и благоустрояване на тераса пред бизнесцентър „О*** ”. В
заключението си арх. А. посочва, че при посещението си на място е установила,
че целия първи етаж, остъклената тераса пред обекта и второто ниво на
кафе-аперитива се ползва като магазин за нехранителни стоки. В обекта са
премахнати преградните стени обграждащи залата за обучение за работа с компютри
и ветробрана. Премахнати са стени, отразени в проекта като съществуващи с
дебелина от 0,30 и 0,15м., отделящи помещенията за кухня и за офис. Изградена е
нова стена в средата на офиса и същия е намален наполовина. Премахнат е бар –
плота в залата за консумация, а вътрешното стълбище водещо към подземния етаж е
запушено с дървена преграда и оградено с щандове за продажба на стоки. Отразено
е в СТЕ, че сградата е трета категория предвид разпоредбата на чл.137,
ал.1,т.3, буква „в” от ЗУТ, докато процесния обект предвид вътрешното
преустройство с промяна на предназначението без да се засяга конструкцията е
четвърта категория, съгласно чл.137, ал.1,т.4, буква „д” от ЗУТ. Посочено е, че
според одобрената КК със Заповед за изменение №18-6561/7.08.2018 за строежа
„Кафе аперитив, зала за обучение с компютри, офис и клуб”, въз основа на строителните
книжа същият е с код 690 тъй като е със смесено предназначение от четири
отделни дейности по КК и е отразен като „друг вид самостоятелен обект”. За да
функционира като търговски обект магазин за нехранителни стоки, кодът следва да
е 550, съгласно Наредба №РД-02-20-5 от 2016год. за съдържанието, създаването и
поддържането на КК и КР. По действащия ПУП – ПРЗ на ЦГЧ гр.Монтана, УПИ ІІ,
кв.121 е отреден „За жилищно строителство, хотел – ресторант, информация,
пресцентър, клуб на АБПФК и павилион за КОО”.
При осъществяване
на служебна проверка за
законосъобразност на заповедта на основание чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146, т.1-5 от АПК
съдът намира следното.
Жалбата предмет на съдебното
производство е подадена в срок, видно от приложените обратни разписки на л.14
от делото, от надлежно легитимирани лица, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество настоящия
съдебен състав намира същата за неоснователна.
Заповедта е издадена от компетентен
орган съгласно чл. 178, ал.
6 от ЗУТ за нарушения на ал.1 и ал.4 от същия член, на строежи от ІV
и V категория, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, въз
основа на съставен констативен акт, забранява с мотивирана заповед ползването
на строежите.
Предмет на процесната заповед не е
цялата сграда, тъй като жилищни и смесени сгради високо застрояване попадат в
строежи ІІІ категория съгласно чл. 137, ал.
1, т. 3, б. в от ЗУТ. Предмет на заповедта е преустройството на „Кафе
аперитив, зала за обучение с компютри, офис и клуб и Покриване и
благоустрояване на тераса пред бизнесцентър „О*** ” в „Магазин за нехранителни
/промишлени/ стоки”, което представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38,
предл. последно от ДР на ЗУТ.
Съгласно чл. 137, ал.
1, т. 4, б. д от ЗУТ вътрешни преустройства на сградите от І до ІV
категория, които не засягат конструкцията им са строежи ІV категория, по
отношение на които кметът е органът, компетентен да издава заповед за забрана
достъпа и ползване поради нарушаване на чл. 178, ал.
4 от ЗУТ, какъвто е конкретния случай.
За издаване на процесната по делото
заповед на основание чл. 178, ал.6
във вр. с чл. 178, ал.4
от ЗУТ /каквито правни основания сочи органът/ следва да са налице
следните материалноправни предпоставки: 1/ да става въпрос за строеж, който е
четвърта или пета категория; 2/ строежът или част от него да се ползва не по
преназначение му.
Заповедта е мотивирана, като в нея се
съдържат както фактически, така и правни основания за издаването й.
В заповедта се твърди, че е нарушена
разпоредбата на чл. 178, ал.
4 от ЗУТ ("Не се разрешава строежи или части от тях да се
ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в
експлоатация. "), тъй като процесния обект, като част от целия строеж,
представляващ сграда със смесено предназначение, не се използва по неговото
предназначение като „Кафе аперитив, зала за обучение с компютри, офис и клуб и
Покриване и благоустрояване на тераса пред бизнесцентър „О*** ”, а се използва
като „Магазин за нехранителни /промишлени/ стоки” и това е в нарушение и на
условията за въвеждане в експлоатация на процесния обект, а така също е налице
несъответствие с отреждането на УПИ ІІ, кв.121 е отреден „За жилищно
строителство, хотел – ресторант, информация, пресцентър, клуб на АБПФК и
павилион за КОО” съгласно действащия регулационен и застроителен план на ЦГЧ
гр.Монтана, което е самостоятелно основание за недопустимостта на процесния
строеж „Магазин за нехранителни /промишлени/ стоки”.
От събраните доказателства се
установи, че при разрешаване ползването на обекта на л.31 от делото с
№152/15.06.2000год. процесният строеж е с предназначение „Кафе аперитив, зала
за обучение с компютри, офис и клуб и Покриване и благоустрояване на тераса
пред бизнесцентър „О*** ”, което до издаване на обжалваната заповед се е променено.
Не е спорно, че обектът се използва за „Магазин за нехранителни /промишлени/
стоки”. Тези факти водят до извода, че са налице материалноправните
предпоставки за издаване на оспорения акт. Още повече, че видно и от приложения
нотариален акт за покупко – продажба с №181, том VІІ, н. дело №2923/1997год. на
л.71 от делото жалбоподателката и ЕТ ”Т*** – В.Н.” с ЕИК * , с управител В.Н.Н.,
са придобили собствеността именно върху „кафе аперитив” на партерен етаж и
тераса преустроени с утвърден арх. п*** в административна сграда.
Съгласно чл. 178, ал.6 ЗУТ при нарушения на ал.1 (т.е., на забраната да не се ползват
строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния
орган по чл. 177) и на ал.4 (т.е., на забраната строежи или части от тях да не
се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане
в експлоатация) на строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт
забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното
освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия,
с вода, газ, телефон и други.
В настоящия случай е безспорно
установено наличието и на двете хипотези на чл. 178, ал.6 ЗУТ, при които административният орган е задължен да издаде заповед
за забрана на ползването на строеж, т.е., административният орган е действал
при наличие на предвидените в закона предпоставки и при условията на обвързана
компетентност, при която той няма право на преценка дали да издаде заповед, а е
задължен по закон да го направи.
Спазена е предвидената в закона
процедура за издаване на оспорената заповед, изискваща единствено съставянето
на констативен акт, какъвто в настоящия случай е съставен – констативен акт №7
от 14.12.2018год., който е връчен на жалбоподателите. Срещу съставения
констативен акт е направено възражение от страна на жалбоподателите, което
прави неоснователни доводите за допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/.
Още повече, че жалбоподателите в съдебното производство могат да защитят
правата си в пълна мяра. СПН не са допуснати от страна на административния
орган – законовото изискване на чл. 178, ал.6
от ЗУТ при провеждането на процесното производство са спазени –
съставен е констативен акт, въз основа на който е издадена и оспорената
заповед. С други думи на жалбоподателите е било осигурено в пълен обем право на
участие в административното производство по издаване на оспорената заповед,
като им е предоставена и възможност да упражнят правата си, в тази връзка се
явяват и неоснователни възраженията им.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателите, че в случая не се касае за преустройство. Извършеното
преустройство се потвърждава не само от констатациите на служителите от
общинската администрация но и от приетите по делото заключения по СТЕ. Аргумент
за това може да бъде почерпен от дефинираното понятие за промяна на
предназначението на обект, съгласно § 5, т. 41 от
ДР на ЗУТ "Промяна на предназначението" на обект или на
част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно
съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и
определени съгласно Закона за
кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото
прилагане. В случая се установява безспорно, че се променя предназначението на
обекта от "друг вид самостоятелен обект” в "за търговска
дейност".
Тези кодове се съдържат в Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г.
за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри идентични и при отменената наредба №3 от
2005год. в таблица 3 към приложение №2 /отм. От 13.01.2017год./, където с код
690 е посочен " друг вид самостоятелен обект ", а с код 550 " за търговска дейност", т. е.
законодателят разграничава обектите по тяхното предназначение, като смяната на
предназначението на обект от „Кафе аперитив, зала за обучение с компютри, офис
и клуб и „Покриване и благоустрояване на тераса пред бизнесцентър „О*** ” в
„Магазин за нехранителни /промишлени/ стоки” има за последица промяна
предназначението на обекта, съгласно квалификацията му по наредбата, в този см.
е Решение по адм. дело №9316/2017год. на ІІ о. на ВАС. В случая безспорно е
установено, че относно промяна предназначението на обекта не са налице
строителни книжа, не са издадени съответните разрешения по реда на ЗУТ. Нещо
повече, в конкретния случай без съмнение е, че жалбоподателите при различни
права са закупили именно „Кафе аперитив” и офиси и са ги ползвали с това
предназначение.
Приложеното от оспорващите уведомление
за упражняване на търговска дейност до кмета на Община Монтана, не променя
факта, че процесният самостоятелен обект в сградата е имал разрешение за
ползване като „Кафе аперитив, зала за обучение с компютри, офис и клуб” и
„Покриване и благоустрояване на тераса пред бизнесцентър „О*** ”, като за
упражняването на търговска дейност не са представени доказателства това им
намерение да е изпълнено а именно: необходимите, надлежно одобрено строителни
книжа за извършено преустройство на процесния обект. Още повече, че по
действащия ПУП – ПРЗ на ЦГЧ гр.Монтана, УПИ ІІ, кв.121 е отреден „За жилищно
строителство, хотел – ресторант, информация, пресцентър, клуб на АБПФК и
павилион за КОО”, а дейността, извършвана в преустроени обект „Магазин за
нехранителни /промишлени/ стоки” не съответства на отреждането на имота, т.е.
налице е несъответствие с ПУП. Тук за пълнота следва да се отбележи, че е
недопустимо съществуването, респ. разрешаването на строежи, които не
съответстват на ПУП /арг. от чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ/.
Административният орган, с оглед
задълженията си по чл. 35 от АПК,
е изяснил релевантните факти и обстоятелства за издаване на оспорената заповед.
Безспорно е установено, че обекта е с променено предназначение към датата на
проверката и като такъв не е въведен в експлоатация и към датата на издаване на
оспорената заповед. В съставеният констативен акт изрично е посочено, че към
момента на проверката обектът се ползва като търговски – „Магазин за
нехранителни /промишлени/ стоки”.
В случая по категоричен начин се
установи, че са спазени изискванията на ЗУТ за издаване на оспорения акт,
безспорно е установено, че са били налице предпоставките по чл. 178, ал.
6 ЗУТ за издаването му, спазени са изискванията на материалния
закон, като и целта на закона да се защити здравето и живота на гражданите,
като не се допусне ползването на строежи не по предназначението им.
С оглед гореизложеното оспорената
заповед е законосъобразна, жалбата е неоснователни и следва да се отхвърли.
При този изход на спора съгласно
чл.143, ал.4 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК и като съобрази Определение
№ 477 от 22.11.2018 г. по ч. т. д. № 2249/2018 г. на Върховен касационен съд,
1-во тър. отделение предвид изявлението на адвокат Л. А., като
процесуален представител на ответника за заплащане само на адвокатско
възнаграждение в размер на 600.00лева заплатено в брой видно от приложеният
договор за правна защита и съдействие при едновременно участие на адвокат и
юрисконсулт в едно производство, съдът намира, че на ответната страна следва да
се присъди само адвокатско възнаграждение. В полза на Административен съд –
Монтана, следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на
493,40лева /четиристотин деветдесет и три лева и 40ст./ доплатени от бюджета на
съда по една от изготвените съдебно – технически експертизи.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Н.Н. и Г.Л.Н. ***, чрез
процесуалния им представител адвокат Б. от МАК против Заповед №276 от
15.02.2019год. издадена от кмета на Община Монтана, с която на основание чл.178,
ал.6 от ЗУТ, се забранява ползването на строеж „Магазин за нехранителни
/промишлени/ стоки”, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
48489.7.10.6.59 по КК на гр.Монтана, находящ се в ПИ с идентификатор 48489.7.10
/УПИ ІІ, кв.121 по плана на гр.Монтана/ и адрес бул.”П*** Я*** ”№* до
възстановяване на въведения в експлоатация строеж – „Кафе аперитив, зала за
обучение с компютри, офис и клуб” и „Покриване и благоустрояване на тераса пред
бизнесцентър „О*** ”, съгласно издадени строителни книжа и Разрешение за
ползване №152/15.06.2000год. на Началника на РДНСК Монтана, като неоснователна.
ОСЪЖДА В.Н.Н. с ЕГН * и Г.Л.Н. с ЕГН * ***,
да заплатят солидарно на Община Монтана сумата от 600.00 лв. /шестстотин лева/,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, както и 5.00лева /пет/
лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на
Административен съд гр.Монтана.
ОСЪЖДА В.Н.Н. с ЕГН * и Г.Л.Н. с ЕГН * ***,
да заплатят солидарно в полза на бюджета на Административен съд – Монтана
сумата от 493,40лева /четиристотин деветдесет и три лева и 40ст./
представляваща сторени от съда разноски доплатени по изготвената съдебно –
техническа експертиза, както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист в полза на Административен съд гр.Монтана.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: