Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.10.2020
г. гр. ***
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На двадесет и
четвърти септември две хиляди и двадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 15978 описа за 2019 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та”
вр. чл. 422 ГПК.
Делото
е образувано въз основа на искова
молба подадена от „Е.П.” АД /с предишно наименование „***” АД/
ЕИК ***със седалище и адрес на управление
***, с която претендира да бъде прието
за установено по отношение на
Д.Г.Д., ЕГН ********** с адрес ***, че съществува ЧАСТ ОТ присъденото с издадена по ч.гр.д. № 9637/2019г. на
ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане ДО РАЗМЕР на сумите от 611,41 лева, представляваща неплатен остатък
от главница за незаплатена ел. енергия,
начислена за периода от 27.11.2018г.
до 25.02.2019г., за която са
издадени следните фактури: Фактура №***;
Фактура №***и Фактура №***за обект с абонатен
№ **********, клиентски № *** находящ се в гр. ***, ул. „***, ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 20.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 40,15 лева /четиридесет лева и петнадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва, начислена за периода
от падежа на всяка факутра до 10.06.2019г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 20.06.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
Моли да му бъдат
присъдени разноските в настоящото и в заповедното производство.
В
исковата молба се сочи, че страните са били в договорни отношения за доставка
на ел. енергия. Продавачът
– ищец доставил уговорената стока до обект на
ответника – купувач, находящ се в с гр. ***, ул. „*** с абонатен № **********,
клиентски № ***, за която издал ежемесечни фактури. Купувачът не платил в уговорените срокове дължимата цена за доставеното
количество в периода от
27.10.2018г. до 25.02.2019г. на стойност 1161,25 лева и изпаднал в забава. Предвид неизпълнението на
задължението за плащане кредитора инициирал заповедно производство, в хода на
което било уважено заявлението му и била издадена заповед по чл. 410 ГПК, с
която била присъдена претендираната цена, която била връчена на длъжника по реда на чл.
47 ал. 5 ГПК. На това основание от съдът издал заповедта за изпълнение били
дадени указания на ищеца да предяви иск да бъде установено съществуване на
вземането, присъдено с нея. След издаването на заповедта за изпълнение и преди
предявяване на настоящия иск е платено част от вземането, като с искът се
претендира остатъка.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от редовно уведомения
ответник,
с който изразява становище, че не оспорва задължението, като след получаване на
исковата молба го е платил изцяло.
Ищецът с допълнително становище сочи, че не оспорва плащането, като на
30.08.2019г., са платени задължения по фактура ***/05.02.2019г. - 19,00
лв. по фактура № ***/14.01.2019г. в общ размер на
442,55 лв., част от сумата в размер на 165,78 лв. и по фактура № ***/13.12.2018г. - 365,06 лв.; на
29.11.2019г. е платено 276,77 лв. - остатък по
фактура № ***/14.01.2019г.; 192,92 лв. по фактура № ***/13.02.2019г.; 141,72 лв.,
по фактура № ***/13.03.2019г.
Съдът, след като прецени събраните
в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. № 9637/2019г. на ВРС се
установява, че на кредитора „Е.П.” АД е издадена заповед за изпълнение срещу Д.Г.Д.
за вземане съвпадащо с посоченото в исковата молба
връчена по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК.
От писмените доказателства – копия
от ОУ за продажба на ел. енергия; Решение
№ ОУ-061/07.11.2007г.
на ДКЕВР; 6 страници от вестници
с публикувани общи
условия на договори за продажба
на ел. енергия; извлечение на сметка към 10.06.2019г. по
партидата на ответника; 5
бр. фактури; справка за консумирана
ел.енергия в обекта на потребление на ответника за
процесния период; справка по партида
на ответника със списък на
платените и неплатени фактури; 3 бр. касови бонове; 1 бр. разписка, се установява, че: на 21.07.2007г.
ДКЕВР е одобрил общи
условия за доставка на електроенергия
от „Е.П.” АД ЕИК ***, които са били публикувани
във в. „Новинар” на 08.08.2014г. В периода от 07.03.2016г.
до 05.08.2016г., от „Е.П.”
АД били издадени 4 бр.
фактури за
доставена през периода от 27.10.2018г.
до 25.02.2019г електроенергия до обект с потребител Д.Г.Д.,*** с абонатен №
**********, клиентски № ***, и 1бр. за възстановяване на захранване, на обща стойност 1161,25 лв. На 30.08.2019г. и 29.11.2019г. Д.Г.Д. наредил плащания в полза на „Е.П.” АД ЕИК
***на стойност 1230,41 лв.
Въз основа на така установените
факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия
закон, приема от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл.
415 ГПК, за вземане
основаващо се на чл. 91
ЗЕ вр. чл.
200 ЗЗД.
Искът
е допустим, доколкото е предявен по реда
на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение. Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването
на спорното право, а ответникът следва да докаже
фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
право.
Предвид горепосочената материалноправна норма, на която
се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска
е обусловено от наличието на валидно
облигационно правоотношене между страните по силата на
сключен между тях договор за
продажба на електроенергия, доставката от продавача на
уговорените с договора стоки на купувача,
както и настъпил падеж за плащането
на дължимата цена. Респективно следва ответникът да
не е провел успешно доказване за точно в количествено
и времево отношение изпълнение на задължението
си за плащане
на дължимата цена по договора
или наличието на други правопогасяващи
обстоятелства.
За настоящия казус е меродавна правната уредба посочена в Закона за енергетиката
(обн.,
ДВ, бр. 107 от 9.12.2003
г.), Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за реда за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (обн. ДВ,
бр. 74 от
24.08.2004 г.) и Правила
за измерване на количеството електрическа енергия – ПИКЕЕ (обн. ДВ Брой 98 от 12.11.2013г.). Приложими
са и общите условия на ищеца
към договорите за доставка на
електроенергия, които са приети през 2007 и
влезли в сила по реда на
чл. 104а от ЗЕ, като в тази
насока липсва спор по делото,
както и че „Е.П.” АД е оператор по
см. на
чл. 92 т. 6 от
ЗЕ.
Не
се спори по делото, че
ответникът е имал качеството на потребител по
см. на чл. 92
т. 4 ЗЕ. Съдът приема за установено и количеството на доставената електроенергия до обектите на ответника съобразно представените писмени доказателства,
като това обстоятелство също не се оспорва.
С
оглед изложените правни
доводи, съдът намира, че предявеният
иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК
е основателен
и доказан. Доколкото в случая не се спори между страните, че посоченото в издадената
заповед вземане е погасено чрез плащане в хода на процеса – на 30.08.2019 г. /600лв./ и 29.11.2019г. /630,41 лв./, искът следва да се
отхвърли на това основание.
Съобразно нормата на чл. 78 ал.1 ГПК и доколкото искът се отхвърля като погасен чрез плащане в хода на процеса, основателна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски, които са в размер на 75 лв. за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда в минималния размер от 100 лв., съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ бр. 8 от
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Е.П.” АД /предишно наименование „***”
АД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за приемане за установено по отношение на Д.Г.Д., ЕГН **********
с адрес ***, че съществува ЧАСТ ОТ присъденото с издадена по ч.гр.д.
№ 9637/2019г. на
ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане ДО РАЗМЕР на сумите от 611,41 лева, представляваща неплатен остатък
от главница за незаплатена ел. енергия,
начислена за периода от 27.11.2018г.
до 25.02.2019г., за която са
издадени следните фактури: Фактура №***;
Фактура №***и Фактура №***за обект с абонатен
№ **********, клиентски № *** находящ се в гр. ***, ул. „***, ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 20.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 40,15 лева /четиридесет лева и петнадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва, начислена за периода
от падежа на всяка факутра до 10.06.2019г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 20.06.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ НА ВЗЕМАНЕТО В
ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК Д.Г.Д., ЕГН **********
с адрес *** да
заплати на
„Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 175 лева представляваща направените съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 75 лева –
разноски по ч.гр.д. № 9637/2019г. на ВРС.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: