№ 27317
гр. София, 04.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110112387 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подаденa e молбa от адв. Н. И. и адв. *** за изменение на решение №
4629 от 24.03.2023 г. постановено по гр. д. № 12387/2022 г. по описа на СРС,
39 състав, в частта за разноските.
В молбата се твърди, че съдът неправилно е определил размера на
дължимото в полза на процесуалния представител възнаграждение на
основание чл. 38, ал.2 ЗА. Поддържа, че възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела следва да се
определи съобразно вида и броя на предявените искове. В случая са
предявени два обективно кумулативно съединени иска, като по всеки от тях
се дължи възнаграждение. Иска се и допълване на решението като се
присъдят разноските, сторени в заповедното производство.
Насрещната страна оспорва молбата като неоснователна. Поддържа, че
съдът правилно е определил размера на дължимото адвокатско
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения
срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледано по същество искането е частично основателно.
С решение № 4629 от 24.03.2023 г. постановено по гр. д. № 12387/2022 г.
по описа на СРС, 39 състав е признато за установено по предявените
1
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. С. С.
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2643.83 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.01.2014 г. до 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „***, аб. № 132409, ведно със законна лихва от 06.11.2015 г. до
изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
по гр. д. № 67876/2015 г. по описа на СРС, 39 състав, като e отхвърлен иска за
главница за топлинна енергия за сумата над уважения размер от 2643.83 лв.,
до пълния претендиран размер от 3252.61 ведно със законна лихва от
06.11.2015 г. до изплащане на вземането , както и иска за мораторна лихва в
размер на 180.61 лв. за периода от 30.06.2013 г. до 28.10.2015 г. С решението
„Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на адв. Н. И. И. на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 108.13
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на Г. С. С. пред СРС в исковото производство.
По отношение на молбата на адв. ***:
По отношение на претенцията на процесуалния представител на
ответника за разноски в заповедното производство съдът намира, че
заповедното производство е уредено като едностранно, поради което в чл. 7,
ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства –
производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на
изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този
случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК
/в приложимата към казуса редакция/ е основание за отпочване на исков
процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания
до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната
защита на длъжника. В този смисъл не се дължи възнаграждение за
процесуално представителство на длъжника в заповедното производство по
смисъла на чл.7, ал. 2, нито по чл.7, ал. 7 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо Софийски районен съд
2
отчитайки обстоятелството, че подаването на възражение по чл. 414 от ГПК
по своя характер все пак представлява действие по подаване на молба,
намира, че следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение в
размер на 50 лв. /приложима редакция към датата на сключване на договора-
преди изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г./, като с оглед изхода на спора следва да
се присъди сумата от 11.50 лв. на адв. *** за оказаната безплатна правна
защита на основание чл. 38 ЗАдв.
Предвид изложеното, молбата в тази част се явява основателна.
По отношение на молбата на адв. Н. И.:
В молбата по чл. 248 ГПК процесуалният представител на ответника
поддържа, че в случая са предявени 2 бр. искове, като за всеки един от тях се
дължи адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав намира, че при определяне размерите на адвокатските
възнаграждения следва да се прави разграничение дали са предявени в
условията на обективно кумулативно съединяване от един ищец срещу
определен ответник няколко оценяеми иска или са предявени в условията на
субективно съединяване искове от няколко ищци срещу определен ответник.
В настоящия случай е налице първата хипотеза, поради което интересът
върху който следва да се определи минималния размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл
определение № 29 от 20.01.2020 г., по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС.
Още повече, че с определение № 603 от 11.10.2021 г. постановено по ч.гр.д.
№ 3103/2021г. по описа на ВКС и определение № 10 от 13.01.2020 г.
постановено по ч.гр.д. № 4908/2021г. по описа на ВКС се възприема
становище, че адвокатското възнаграждение принципно следва да се
определя върху общия материален интерес по делото, а не за всеки иск по
отделно.
Съдът е определил възнаграждението на процесуалния представител на
основание чл. 38, ал.2 ЗА, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от наредбата /приложима
редакция към датата на сключване на договора-преди изм. ДВ, бр. 88 от
04.11.2022 г./, като няма основание за изменение на приетото в постановеното
решение.
Предвид изложеното, съдът намира молбата за неоснователна в тази част.
3
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение № 4629 от 24.03.2023 г. постановено по гр. д. №
12387/2022 г. по описа на СРС, 39 състав, по молба с вх. № 98344/07.04.2023г.
от адв. Н. И. и адв. ***, като ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно
село“, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на адв. ***, ЕГН ********** с адрес
гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, офис-партер, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 11.50 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ответника Г. С. С. пред
СРС в заповедното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 98344/07.04.2023г. от адв. Н.
И. и адв. *** за изменение на решение № 4629 от 24.03.2023 г. постановено по
гр. д. № 12387/2022 г. по описа на СРС, 39 състав, в останалата част.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4