Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 14.06.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III въззивен брачен състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА - МЛАДЕНОВА
при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от
съдия Луканов въззивно гр. дело № 7069 по описа за 2020г. на Софийски градски
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на Част втора, Дял
втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ответника П.Р.Б.,
чрез назначения му от съда особен представител адв. А.Х.Д. от САК, с която се
обжалва решение № 68460 от 13.03.2020г. по гр. дело № 74909/2018 г. на СРС, ІІІ
ГО, 92 състав, в частта, с която е прекратен гражданския брак, като дълбоко и
непоправимо разстроен, както и в частта относно вината на ответника. В жалбата са развити оплаквания за
неправилност на решението в обжалваните части, поради необоснованост. С
въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В хода на устните състезания особеният
представител на въззивника пледира за отмяна на първоинстанционното решение и
да бъдат отхвърлени предявените искове, а разноските да останат в тежест на
ищцата.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемата страна Е.Г.Б., чрез представителя си по пълномощие
– адв. Д. Д.С. от САК, с който оспорва въззивната жалба и моли
първоинстанционното решение в обжалваните части да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Не са направени нови доказателствени искания.
Във въззивното производство не са събрани
нови доказателства.
Софийски градски съд, като обсъди събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното:
С решението по гр. дело № 74909/2018 г. на
СРС, ІІІ ГО, 92 състав, съдът е прекратил брака между П.Р.Б. и Е.Г.Б., като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга. Предоставил е след
прекратяването на брака семейното жилище на Е.Г.Б. и е постановил фамилно име
на жената след прекратяването на брака да остане – Б.. Осъдил е всяка от страните
да заплатят на СРС по 25 лева – държавна такса при решаване на делото по иска
за развод.
За да постанови решението си в обжалваната част,
първостепенният съд е приел за установено от събраните гласни доказателствени
средства – разпита на св. Ж.Л.П., че ответникът е заминал да работи в Англия
през 2007г. От тези показания се установява, че съпругата многократно се опитвала
да върне ответника в България, организирала почивки, екскурзии, на които той
нито веднъж не отишъл.
От удостоверение за семейно положение,
съпруга и деца с рег. индекс РБ1120-ГР-106 от 16.01.2020г. на Столична община,
гр. Банкя се установява, че П.Р.Б. има трима синове – Ю.Б., роден през 2012г., Г.П.Б.,
роден през 1989г. и С.П.Б., роден през 1999г. (лист 63 от делото на СРС).
От удостоверение за семейно положение,
съпруга и деца с рег. индекс РБН18-ГР94-2950 от 11.10.2018г. на Столична
община, гр. Банкя се установява, че Е.Г.Б. има двама синове - Г.П.Б., роден
през 1989г. и С.П.Б., роден през 1999г. (лист 10 от делото на СРС).
Въззивната жалба е подадена е в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим
съдебен акт. Дължимата за въззивното производство държавна такса не е внесена,
тъй като особеният представител е освободен от внасянето ѝ на основание
чл. 83, ал. 1, т. 5 от ГПК. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо в обжалваната
част, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно
по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече
от поисканото.
Софийският
градски съд, в настоящия си състав приема, че във въззивната жалба няма
наведени конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение. В жалбата не
са посочени конкретни нарушения от първостепенния съд, доколкото в съдебно
заседание особеният представител на въззивника не поддържа направените в
жалбата фактически твърдения (лист 44 от делото).
При
постановяване на първоинстанционното решение не се установи да са нарушени
императивни материалноправни норми, а от брака на страните няма ненавършили
пълнолетие деца.
Първостепенният
съд е формирал правните си изводи по спорните в настоящото производство
въпроси, вкл. и за вината, от събраните пред първата инстанция гласни
доказателствени средства. Настоящият въззивен състав кредитира показанията на
свидетелите, които са обсъдени подробно от районния съд, като неоспорени от
страните и взаимно допълващи се и препраща към мотивите на първата инстанция на
основание чл. 272 от ГПК.
От показанията
на разпитания от първата инстанция свидетел се установява, че страните са в
продължителна съпружеска фактическа раздяла от 2007г., която е прекъснала
духовните, физическите и икономическите връзки между съпрузите. Съпружеската
фактическа раздяла е разрушила напълно и необратимо брачните отношения, което е
основание да се приеме от съда извод, че гражданският брак между П.Р.Б. и Е.Г.Б.
е дълбоко и непоправимо разстроен, респ. следва да се прекрати с развод.
Установена е
и брачната вина на съпруга, установил по време на фактическата раздяла извънбрачна
връзка с друга жена, с която има родено дете през 2012г.
Първоинстанционното
решение в обжалваната му част е правилно и като такова следва да се потвърди.
По разноските
съдът приема следното:
Присъдените
от първата инстанция разноски са съобразени с нормата на чл. 329, ал. 1 от ГПК,
която постановява, че съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху
виновния или недобросъвестния съпруг. Доколкото жалбоподателят е освободен от
внасянето на държавна такса на основание чл. 83, ал.1, т. 5 от ГПК, при
образуване на въззивното производство, то същата следва да бъде събрана с
решението по делото. Поради неоснователност на въззивната жалба и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът осъжда П.Р.Б. да заплати по сметка на СГС държавна
такса в размер от 25 лева.
Виззиваемата
страна не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 68460 от 13.03.2020г. по гр. дело № 74909/2018 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 92 състав, в обжалваните части, с които е прекратен брака, сключен на 08.01.1989г. с Акт за граждански брак № 03-4/08.01.1989г. на Община Пловдив, между П.Р.Б., ЕГН ********** и Е.Г.Б., ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга.
ОСЪЖДА П.Р.Б. с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 25 (двадесет и пет) лева – държавна такса по въззивно гр. дело № 7069/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.