Решение по дело №418/2010 на Районен съд - Балчик

Р Е Ш Е Н И Е

 

 №……………………

                                                           гр.Балчик, 10.05.2011 г.

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

Балчишкият Районен Съд, в публичното съдебно заседание на единадесети април през двехиляди и единадесета година в състав:

                                                                                  Председател: ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА

при секретаря М.Й. и в присъствието на прокурора   като разгледа докладваното от съдия Ивелина Велчева гражданско дело № 418 по описа за 2010 г. за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е образувано по предявена искова молба от „ТИ БИ АЙ К.”ЕАД, със седалище е адрес на управление: гр.София, ул.”ДИМИТЪР ХАДЖИКОЦЕВ”№52-54, представлявано от В.А.Г. за признаване за установено, че има валидни изискуеми вземания срещу С.Д.Д. ЕГН********** *** като кредитополучател по договор за потребителски кредит в размер на 254,64 лв., представляваща неизплатени месечни вноски по чл.8 раздел ІІІ на договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.03.2010г. и за сумата в размер на 67,24лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.02.2009г. до датата на подаване на заявлението.

Претендират се съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото постъпи писмен отговор от ответната страна, в която той оспори исковата претенция като неоснователна.  Твърди, че е погасил задължението си чрез плащане.  Твърди, че определената в договора лихва не съответства на тази определена от МС, поради което и на осн.чл. 8о от ЗЗД тя следва да се редуцира.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, направените доводи прие за установено:

Предявените искове намират своето материалноправно основание в нормата на чл.422 от ГПК във вр. Чл.79 и чл.86 от ЗЗД И ЧЛ.8 раздел ІІІ на договор за потребителски кредит №********* от 21.04.2007г.

Предявените искове са установителни.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение. Образувано е ч.гр.д.№ 188/2010г. По описа на БРС. Със заповед за изпъление № 620/26.03.2010г. съдът е уважил заявлението. В срока по чл.414 от ГПК по делото е постъпило възражение от длъжника, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

С определение № 269/20.04.2010г., съдът е указал на заявителя да предяви иск отсносно вземането си в едномесечен срок.

В законоустановения срок ищецът е предявил настоящите обективно съединени искове.

По делото бе назначена съдебно – счетоводна експертиза, съобразно ТР №1/2001г. На ОСГК. Вещото лице установи, че ответникът е погасил 1852,26лв. От общо дължимите съобразно т.8 от раздел трети на договора 2037,75лв. Размерът на уговорената между страните договорна лихва е 19,85%.

По силата на чл.10 от ЗЗД, лихви се уговарят до размер определен от МС.Ако уговореният размер е над този размер той се намалява до този размер. Въз основа на разпоредбата е издадено Разпореждане на МС №1238/1951г., което впоследствие е отменено с ПМС №72/1994г., което обаче не регламентира максималния размер договорна лихва, като по този начин към настоящия момент за страните съществува договорна свобода по отношение на определяне на максималния размер договорна лихва.

В тоя смисъл съдът намира иска за заплащане на сумата в размер на 254,64 лв./ от които 218,04лв. – главница по договора/, представляваща неизплатени месечни вноски по чл.8 раздел ІІІ на договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.03.2010г. за основателен и следва да го уважи.

Що се отнася до иска за заплащане на мораторна лихва, съдът намира че такава се дължи върху главницата по договора – сумата в размер на 218,04лв. Искането за присъждане на мораторна лихва и върху договорната лихва се явява неоснователно, предвид законовата забрана за начисляване на лихви върху лихви.

Лихвата за периода от 16.04.2009г. до 23.03.2010г. върху сумата в размер на 218,04лв. Се равнява на 34,62лв. До този размер следва да се уважи искането. В останалата част  следва да се отхвърли.

Воден от изложеното, съдът

                                                                       Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено че, „ТИ БИ АЙ К.”ЕАД, със седалище е адрес на управление: гр.София, ул.”ДИМИТЪР ХАДЖИКОЦЕВ”№52-54, представлявано от В.А.Г. има валидни изискуеми вземания срещу С.Д.Д. ЕГН********** *** като кредитополучател по договор за потребителски кредит в размер на 254,64 лв./двеста петдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща неизплатени месечни вноски по чл.8 раздел ІІІ на договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.03.2010г. до окончателното изплащане насумата и за сумата в размер на 34,62лв./тридесет и четири лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от падежа на вноските до датата на подаване на заявлението.

ОТХВЪРЛЯ иска на „ТИ БИ АЙ К.”ЕАД, със седалище е адрес на управление: гр.София, ул.”ДИМИТЪР ХАДЖИКОЦЕВ”№52-54, представлявано от В.А.Г. за признаване за установено, че има валидно изискуемо вземане срещу С.Д.Д. ЕГН********** *** като кредитополучател по договор за потребителски кредит за сумата в размер над 34,62лв. до 67,24лв., представляваща мораторна лихва  за периода от 15.02.2009г. до датата на подаване на заявлението.

ОСЪЖДА С.Д.Д. ЕГН********** *** да заплати на  „ТИ БИ АЙ К.”ЕАД, със седалище е адрес на управление: гр.София, ул.”ДИМИТЪР ХАДЖИКОЦЕВ”№52-54, представлявано от В.А.Г. сумата в размер на 125,00/сто двадесет и пет лева/, представляваща направените по делото съдебно – деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от съобщаването му до страните.

 

 

                                                                       СЪДИЯ:…….