Р Е Ш Е Н И Е № 82
Гр. Сливен, 14.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора
…………………….
и при
секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова
административно дело № 95 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2019
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
жалба от З.К.С., ЕГН **********, с адрес *** срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0804-000168/24.02.2019 г., издадена по
чл. 171 т. 2а б. „а” от Закона за движението по пътищата от Началник Сектор
„Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Сливен, с която е разпоредено по
отношение на С. прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1
година, а именно за 190 дни. Оспорването намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата, като
образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на административния акт. Жалбоподателката твърди, че не е предоставяла
автомобила на с. си С. А. ., не е знаела,
нито допускала, че същият ще вземе ключовете от чантата й и ще извърши
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП. Моли съда да отмени заповедта за
прилагане на принудителна административна мярка. Претендира разноски.
В с.з. оспорващата, редовно и
своевременно призована, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен
адв. Х. Х. ***, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Моли съда да
отмени заповедта, с претенция за разноски.
В с.з. административният орган,
редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител, за да
изрази становище по жалбата.
Въз основа на всички събрани по
делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 24.02.2019 г. в 02.02 ч. при
движение в гр.Сливен, ул. “Шипка“ бил
спрян за проверка лек автомобил ****** /Г./, собственост на З.С.,
управляван от С. А. . от гр. Сливен. При проверката полицейските служители установили,
че СУМПС на в. С. е отнето, а при проверка за упойващи вещества и техните
аналози с техническо средство Дрегер DRUG TEST 5000 ARJF 0012
апаратът отчел положителен резултат за Канабис-25 и Метаамфетамин. Против С. С.
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 007809/24.02.2019
г. Констатирано било, че С. е извършил административно нарушение, квалифицирано
като такова по чл. 5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП.
На 24.02.2019 г. Началникът на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен издал Заповед № 19-0804-000168 за
прилагане на принудителна административна мярка, с която разпоредил по
отношение на З.К.С. прекратяване на регистрацията на ППС БМВ Х3 с рег. № PAF SZ 122 /Г./за срок от 6 месеца до 1
година, а именно за 190 дни. В заповедта административният орган изложил, че на
24.02.2019 г. в 02.02 ч. в гр.Сливен на ул.“Шипка“, собственият й лек автомобил
е управляван от С. А. . ЕГН **********, който не притежава свидетелство за
правоуправление – същото е отнето, за което е съставен АУАН № 007809/24.02.2019
г.
Заповедта била връчена на З.К.С.
на 27.02.2019 г. Жалбата срещу тази заповед е подадена на 12.03.2019 г. до
настоящия съд.
Към доказателствата по делото са
приобщени представените от административния орган Заповед № 343з-86/20.01.2017
г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, с която е оправомощен началникът на Сектор
„Пътна полиция“ в отдел ОП при ОДМВР Сливен за прилагане на принудителни
административни мерки по чл. 171 т. т. 1, 2, 2а, 4, 5 б. „а”, т. 6 и 7 от ЗДвП,
както и Справка за нарушител – водач за З.К.С.. По делото е прието като
доказателство свидетелство за регистрация на *******, от което е видно, че н.с.
е З.С..
По делото е разпитан като
свидетел С. К. Ц., който заявява, че въпросната вечер бил в заведение на
мероприятие, организирано от З. и С. С.. Когато си тръгвал, видял, че С. е в
залата с гардеробите, изпраща гостите и по настояване на д. си, бръкнал в
чантата на с. си, след което качил д. си в кола и тръгнал. От показанията на
свидетеля В. П. – С. се установява, че З. останала изненадана, че ключовете и
колата й са взети от с. й С..
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към административната
преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по
предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената
фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено в рамките
на регламентирания от чл. 149 ал. 1 от АПК срок, от лице, което като адресат на
заповедта има правен интерес от това производство и е насочено срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване, поради което е
допустимо.
Разгледана по същество, жалбата
се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на съда в тази
насока са следните:
След като е сезиран с оспорване,
при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания
административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери
изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на
служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен
орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на нормативноустановени, предшестващи издаването
му действия (съставен акт за административно нарушение), в съответната писмена
форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден и процесуално
законосъобразен. Обжалваната заповед е издадена от Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Сливен, действащ при спазване на териториалните
предели на правомощията си и в рамките на предоставената му по силата на
Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен материална компетентност. Актът
е постановен при изпълнение на възложените правомощия и при наличието на
нарочен акт за определяне на издателя. Като издадена от компетентен орган и в
предписаната от закона в чл. 172 ал. 1 от ЗДвП писмена и предметна форма и
съдържание, съдът приема оспорената заповед като валиден акт.
При преценка на събраните по делото доказателства и анализ на относимите и
приложими правни норми, обжалваният административен акт се преценява от
настоящата съдебна инстанция като процесуално и материално законосъобразен, при следните
съображения:
Процесната заповед е издадена с правно
основание чл. 171 т. 2а б. „а” от Закона
за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП изброява
изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията на
превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване на
противоправно деяние, респ. закононарушение и неговите вредни последици.
Визираната в чл. 171 т. 2а б. „а” мярка на административна принуда е прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по
реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Заповедта се преценява от
настоящата съдебна инстанция като постановена при липса на съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на
годно съставен акт за установяване на административно нарушение, което е
установено и в хода на съдебното производство по категоричен начин. При направеното установяване, че на 24.02.2019
г. С. С., който е управлявал моторното превозно средство,
чийто собственик е жалбоподателката, е бил неправоспособен /СУМПС е отнето/, се следва извод за наличие на материалноправните предпоставки за
издаването на заповед за прилага на ПАМ по чл.
171, т. 2а, б."а",
предложение
последно от ЗДвП. Неоснователен е
доводът на оспорващата, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като тя не
е предоставяла собствения си автомобил на 24.02.2019
г. за управление на с.
си С. С.. Мярката по чл.
171, т. 2а,
б."а" ЗДвП няма санкционен
характер. Тя се "прилага", а
не се "налага", без
оглед на знание и вина, поради което не е необходимо да бъде
установявано, че жалбоподателката е предоставила лично автомобила си на третото
лице. Принудителната административна мярка по своя характер е вид
административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на
регулираните с него обществени отношения, прилага се превантивно и с
изчерпателно предвидени условия за прекратяването й. При тази нормативна уредба законът изисква от
административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от
посочените хипотези и неговия собственик. По делото е безспорно установено, че
собственият на жалбоподателката автомобил е бил управляван от лице
непритежаващо СУМПС. Това е достатъчно основание по отношение на С. да се наложи ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП
– прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година. С издаването на процесната заповед точно и
стриктно е спазена и целта на закона - да се възпрепятства шофиране на МПС от
лица, без изискуемата правоспособност за това, с оглед защита на особено
съществени обществени интереси - живота и здравето на гражданите и опазването
на имуществото както на самите тях, така и на държавата и общините.
Ето защо съдът приема, че актът е
издаден при наличие на фактически и правни основания за това, при надлежно
установено административно нарушение и при правилно определен субект на
принудителната административна мярка. Налице са всички елементи от фактическия
състав на разпоредбата на чл. 171 т. 2а б. „а“ от Закона за движението по
пътищата, процедурата по издаване на заповедта е спазена, същата е постановена
и от материално и териториално компетентен орган, поради което подадената жалба
се явява неоснователна.
При горните съображения
настоящата съдебна инстанция приема, че Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0804-000168/24.02.2019 г., издадена от Началник на Сектор
„Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Сливен, с която е разпоредено по
отношение на З.С. прекратяване на регистрация на ППС за срок от 190 дни е
материално и процесуално законосъобразна. Подадената срещу нея жалба, като
неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото,
неоснователна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на
разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.К.С., ЕГН **********,
с адрес *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0804-000168/24.02.2019 г., издадена от Началник на Сектор „Пътна
полиция“ при Областна дирекция на МВР - Сливен, с която е разпоредено по
отношение на З.С. прекратяване на регистрация на ППС за срок от 190 дни,
като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Административен съдия: