Решение по дело №1537/2024 на Административен съд - Варна

Производството е с правно основание чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН,вр.чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба, подадена от Х. Д. Х. чрез пълномощник адв. Ж. Г. срещу Решение № 748/07.06.2024 г., постановено по АНД № 4399/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, XV състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0460-001217/20.09.2023 г. на Началник група в Пето районно управление към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, с което на Х. Д. Х., на осн. разп. на чл. 174, ал. 3 предл. 1 от Закона за движение по пътищата, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000,00 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 24 (двадесет и четири) месеца.

С жалбата се прави искане за отмяна на Решение № 748/07.06.2024 г. постановено по АНД № 4399/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, XV състав, като издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон и постановяване на ново, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление. Това искане е мотивирано на първо място с твърдението, че административнонаказващият орган е без „легитимирана компетентност“, тъй като упълномощаващата го заповед била постановена от Б. Р. - предходен министър на МВР, а не от К. С. – действащият в периода на постановяване на НП, министър на вътрешните работи. Следващият довод е свързан с твърдението, че жалбоподателят не е управлявал МПС, респективно ВРС едностранчиво възприел само показанията на свидетелите на реда, без да обсъди възраженията, изложени във въззивната жалба.

В открито заседание, редовно призован, касаторът не се явява, не се представлява. Представено е писмено становище от адв.Ж. Г. – процесуален представител, който поддържа касацонната жалба на изложените в нея основания и въведеното искане.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява, не се представлява. Представени са писмени бележки от представител по пълномощие – ю.к. К. Л., в които се оспорват твърденията, изложени в касационната жалба. Приема, че решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна Прокуратура-Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211,ал.1 от АПК. Същата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата касационни основания, доказателствата събрани във въззивната инстанция и при служебната проверка, осъществена по реда на чл.218,ал.2 от АПК, приема следното:

За да постанови изложения в обжалваното решение резултат, от фактическа страна въззивният съд е установил, че на 05.07.2023г. , около 15,36ч., касаторът, управлявайки л.а. „БМВ Х 6” с рег.№ [рег. номер], се движил с бавна скорост в кк”А. мак”, по [улица]в посока [населено място]. При направен опит от полицейски екип на Пето РУ-ОД на МВР-Варна да бъде извършена проверка, тъй като при движението на автомобила служителите установили, че същият леко „криволичи” по пътното платно, бил подаден звуков и светлинен сигнал за спиране, но автомобилът не спрял движението си. Полицейските служители със служебния автомобил го последвали. Управляваният от Христо Димитров Х. лек автомобил спрял пред хотел „Магнолия” , където е извършена проверката, в хода на която било установено, че водачът на автомобила „лъха” на алкохол. Предвид горното жалбоподателят бил поканен да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, но същият отказал, без да даде обяснения, поради което бил издаден талон за кръвна проба, както и на място бил съставен АУАН за нарушение на чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП, в който е описана приетата за установена фактическа обстановка. Актът бил предявен и връчен на Х.Х., който го подписал без възражения. В последствие срещу съставения АУАН са депозирани възражения в законоустановения срок, във връзка с които е възложено разследване от комисия, чието заключение било, че АУАН е правилен и законосъобразен, поради което въз основа на материалите по преписката срещу жалбоподателя било издадено и оспореното пред ВРС, Наказателно постановление. В него АНО възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя, както и обстоятелството, че Х.Х. е отказал да му бъде извършена проверка за установяване употреба на алкохол, както и че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване.

Описаната фактическа обстановка, ВРС е установил от събраните по делото гласни и писмени доказателства, включително и събрани в хода на съдебното производство, когато е констатирано, че не се съхраняват файловете от Автоматизираната информационна система за „ Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол“, с която е бил оборудван полицейския автомобил в периода на проверката. Въз основа на приетите доказателства в съвкупност, възприел и правилност на наказателното постановление.

При извършената проверка за законосъобразност на НП и АУАН, въззивният съд приел, че те не страдат от процесуални пороци, обуславящи основания за отмяна на наказателното постановление. Не е констатирано нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. Съдът приел, че в акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено, както пи че са отразени всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.

Настоящият касационен състав определя обжалваното въззивно решение като правилно. При извършената в касационното производство проверка, не се констатираха нарушения на съдопроизводствените правила, нито допуснато нарушение на материалния закон.

Правилно съдът се е произнесъл по възражението, изложено във въззивната жалба досежно липсата на компетентност на административнонаказващият орган, постановил оспореното НП. Заповед № 8121З-1632/02.12.2021г./ л.32 от делото/, която го упълномощава е постановена от министъра на вътрешните работи, именно чиято е законовата компетентност да определи кои органи могат да осъществяват контрол по ЗДвП със следващите от това правомощие функции, включително и да съставят НП. Делегирането на правомощия в конкретния случай е разрешено от закона и то следва да бъде извършено от съответния административен орган, който разполага с тази регламентирана компетентност, като делегацията не се влияе от личността-физическо лице, заемащо този пост.

Правилно съдът е отхвърлил и второто възражение в жалбата, като го е възприел за недоказано, поради което и неоснователно. Не е оборена доказателствената стойност на събраните гласни доказателства в хода на съдебното производство, от които се установява, че касаторът е бил водач на МПС и е отказал тестване за употреба на алкохол, както и да изпълни предписанието за химико-токсикологично изследване. Действително обясненията на свидетелите са непротиворечиви, ясни и необорващи се от други доказателства, събрани по делото. Във въззивната жалба, Х.Христов се е позовал на възприятията на свидетел, който обаче не е разпитан по делото.

Безспорно в хода на въззивното производство е установено, че нарушение по чл.174 ал.3, извършено от касатора. Според посочената разпоредба, водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Видно е, че разпоредбата съдържа няколко съставомерни деяния, които законодателят е свързал със съюзите и/или. Тоест достатъчно е извършването на дори едно от тях, за да се възприеме извод за състояло се административно нарушение, както правилно е съобразил и РС-Варна. В конкретния случай безспорно се установява както качеството на водач на жалбоподателя, така и субективната съставомерност на деянието, възприето от цитираната правна норма като административно нарушение. Тук следва да се отбележи, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на административни нарушение имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. Както се установи по-горе, последният не е оборил доказателствената сила на свидетелските показания и приложения АУАН.

Предвид това, правилно ВРС е приел, че от съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага несъмнен извод, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.В обобщение и при извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон, съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не бяха констатирани нарушения. По изложените съображения този касационен състав на Административен съд – гр.Варна приема, че следва да бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора, в полза на ответника следва на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00 лв., определено по реда на чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27ж от НЗПП.

Воден от горното и на осн.чл.221,ал.2,предп.първо от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр.Варна, I касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 748/07.06.2024 г. постановено по АНД № 4399/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, XV състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0460-001217/20.09.2023 г. на Началник група в Пето районно управление към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, с което на Христо Димитров Христов, на осн. разп. на чл. 174, ал. 3 предл. 1 от Закона за движение по пътищата, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000,00 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 24 (двадесет и четири) месеца.

ОСЪЖДА Христо Димитров Христов [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на МВР-Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00 лв.

Решението не подлежи на обжалване или протест.