№ 129726
гр. София, 19.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Частно
гражданско дело № 20251110139171 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано e по заявление за издаване на заповед за изпълнение
/доуточнено с допълнителна молба с вх. № 275667/15.08.2025 г./, въз основа на
представен документ по чл. 417, т. 10 от ГПК – запис на заповед /изпратена от
РС Бургас – и получена на 19.08.2025 г. с писмо/ като е поискано незабавно
изпълнение и издаване на изпълнителен лист.
Съгласно чл. 418, ал. 2 от ГПК в настоящото производство, съдът издава
изпълнителен лист, когато установи, че документът въз основа на който се
иска издаване на заповед за изпълнение, е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Двете
предпоставки следва да са налице кумулативно.
При извършване на проверка съгласно чл. 418, ал. 2 от ГПК съдът
констатира, че представеният документ, въз основа на който се иска издаване
на заповед за незабавно изпълнение е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Поради
изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките визирани в
разпоредбата на чл. 418 от от ГПК, като следва да бъде допуснато незабавно
изпълнение и издаден за подлежащото на изпълнение вземане срещу
длъжника – изпълнителен лист, за което да се направи надлежна бележка
върху представения документ и заповедта за изпълнение.
Въз основа на указания на съда обаче заявителят е уточнил, че записът
на заповед обезпечава задължения по индивидуален договор за заем – №
94334/15.04.2024 г.
В тази връзка и сумата, претендирана въз основа на записа на заповед
/издаден за общо 9286.33 лева/ от 4793.95 лева в действителност била
формирана от следните суми: 3432.76 лева – главница, 215.82 лева –
договорна лихва, както и 1145.37 лева – такса за услуга „Комфорт“.
Предвид тези уточнения и съдът намира, че дължи проверка за наличие
1
на неравноправни клаузи – доколкото наличието на запис на заповед не следва
да води до заобикаляне на закона – при положение, че същият е издаден във
връзка с каузално правоотношение. Поради това и съдът следва да съблюдава
законодателството в защита на потребителите.
В тази връзка и заявлението следва да бъде отхвърлено в частта относно
сумата от 1145.37 лева – такса за услуга „Комфорт“, като съображенията за
това са следните:
Съгласно разпоредбата на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и
всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В настоящия
случай предвид данните за правоотношението между страните следва
категоричен извод, че длъжницата по заявлението има качеството потребител.
На следващо място съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Освен
това разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК /изм. ДВ бр. 100 от 20.12.2019
г./ изрично предвижда, че съдът не следва да издава заповед за изпълнение по
искане, което се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това.
В случая съгласно договора – главницата по кредита възлиза на 5000
лева, а двете такси / доколкото по кредита има и втора такса, суми за които
обаче не се претендират съгласно уточнението/ на общо 3606.81 лева – т.е.
размерът на същите е надвишава половината от размера на кредита.
Не става ясно обаче на какво основание са начислени тези такси, дали
потребителят е имал възможност да договори индивидуално сключването им
и дали е ползвал срещу тях конкретни услуги. Част от таксите са за пакет
услуги като не става ясно каква е стойността на всяка услуга и ползвана ли е
действително същата, или сумите се дължат само за осигурената възможност
за това.
Всичко гореизложено обуславя извод, че процесните такси са уговорени
в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което прави съответните
уговорки недействителни поради противоречие с императивни норми на
закона – чл. 146, ал. 1 ЗЗП, а в последна сметка и с добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1 ЗЗД (така Определение № 596/04.07.2019 г. по гр.д. № 432/2019
г. на Пернишкия ОС и др.).
По делото се претендира и заплащане на разноски в размер на 95.88
лева, представляващи държавна такса. От представените по делото платежни
документи е видно, че същите са действително заплатени. По тези
съображения и следва да бъдат присъдени съобразно уважената част от
заявлението.
От своя страна се претендират и разноски за адвокат от 780 лева, които
също са извършени видно от договор за правна защита и съдействие и следва
да бъдат присъдени съобразно уважената част от претенциите. От тази сума
обаче следва да се присъди половината или 390 лево, доколкото се касае за
2
заповедно дело / така определение № 11133/09.06.2025 г. по в.ч.гр.д. №
5926/2025 г. на СГС /. Тази сума се дължи спрямо уважената част от
заявлението.
Предвид гореизложеното Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ДОПУСКА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ върху подлежащото на
изпълнение вземане на длъжника, удостоверено в представения документ по
чл. 417 от ГПК – за главница и договорна лихва по индивидуален договор за
заем – № 94334/15.04.2024 г., обезпечени със запис на заповед, ведно със
законната лихва върху главницата от дата на подаване на заявлението –
02.07.2025 г. до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ
искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в
останалата му част – за вземането в размер на сумата от 1145.37 лева – такса за
услуга „Комфорт“.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪЗ ОСНОВА НА
ДОКУМЕНТ по чл. 417 от ГПК за подлежащите на изпълнение вземания на
заявителя срещу П. Д. Д., които вземания са удостоверени в представения
документ по чл. 417, т. 10 ГПК (запис на заповед) както следва: сумата от
3432.76 лева – главница по индивидуален договор за заем – №
94334/15.04.2024 г. и за сумата от 215.82 лева – договорна лихва, ведно със
законната лихва върху главницата от дата на подаване на заявлението –
02.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, обезпечена със запис
на заповед, както и за направените разноски за държавна такса от 72.97 лева и
за адвокатски хонорар от 296.82 лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ на заявителя съгласно
удостовереното подлежащо на изпълнение вземане на длъжника в
представения документ по чл. 417 от ГПК.
ДА СЕ НАПРАВИ надлежна бележка върху представения документ и
заповедта за изпълнение за издадения изпълнителен лист.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО в частта за допускане на незабавно изпълнение
подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на
заповедта за изпълнение пред СГС.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната му част подлежи на
обжалване с частна жалба, пред СГС, в едноседмичен срок от съобщаването
му на заявителя.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви
осъдителен иск за вземането си, за което заявлението е отхвърлено, при което
следва да довнесе дължимия се размер на държавната такса за образуване на
3
исковото производство.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което
обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъка на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4