Р Е
Ш Е Н
И Е №260205/26.4.2021г.
гр. ЯМБОЛ.26.04.2021.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на .........25.03.2021г........година в състав:
Председател:Св.Димитрова
при секретаря .......................Й.П.…..................................…................и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................………като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ Димитрова.…………………...…...гр.дело N .288 ..
по описа
за 2020 год.
и за да се произнесе взе предвид
следното........................................................................
Производството по
делото е образувано по молба на „Агенция за събиране на вземания” ООД -
гр.София, с която желае да се приеме за установено, че С.М.В.,
ЕГН **********, като Кредитополучател по Договор за стоков кредит № *** от
16.01.2018г., им дължи следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/19 г. по
описа на PC - гр. Ямбол, *** състав, а
именно:
- 1220,00
лв. -представляващи главница по 24 бр. неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 15.02.2018 До 16.01.2020, по отношение на които на основание т. 12.1
от Общите условия към договора за стоков кредит е обявена предсрочна
изискуемост считано от дата 13.06.2019 /датата на получаване на уведомлението
за предсрочна изискуемост/;
- 328,71
лв. /триста двадесет и осем лева и 71 стотинки/ -договорна /възнаградителна/
лихва, дължима за периода от 15.02.2018 г. до 21.09.2018 г. /датата на
прехвърляне на задължението/;
- 76,99 лв.
/седемдесет и шест лева и 99 стотинки/ лихва /обезщетение/ за забава, дължима
за периода от 15.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както
и законна лихва от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга. Моли за
присъждане на разноските по ч.гр.д. № ***/19 г. по описа на PC - гр. Ямбол, *** състав. В условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи изцяло или частично комулативно
предявените обективно съединени положителни установителни искове срещу С.М.В.,
молят съда, след като се запознае с всички доказателства по делото и приложи
разпоредбите на чл. 235 от ГПК, за неуважената част да постанови съдебен акт,
по силата на който да осъди ответника С.М.В., ЕГН **********, в
качеството му на Кредитополучател по Договор за стоков кредит № *** от
06.03.2018 г., да плати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните
неизплатени по процесния договор суми, а именно:
-
1220,00 лв. /хиляда и двеста и двадесет лева / -представляващи главница по 24 бр. неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 15.02.2018 До 16.01.2020, по отношение
на които на основание т. 12.1 от Общите условия към договора за стоков кредит е
обявена предсрочна изискуемост считано от дата 13.06.2019/датата на получаване
на уведомлението за предсрочна изискуемост/;
- 328,71 лв. /триста двадесет и осем
лева и 71 стотинки/ -договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 15.02.2018 г. до
21.09.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/;
-
108.06 лв. /сто и осем лева и 06 стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима
за периода от 22.09.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в съда,
както и законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното погасяване на дълга.
В
съответствие с трайната практика на съдилищата с настоящата искова молба ищеца
уведомява ответника за предсрочната изискуемост на кредита му за сумите,
формиращи претенцията по евентуалния осъдителен иск.
Ищецът твърди, че на 21.09.2018 г. е подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за покупко -продажба на вземания (цесия) от
дата 11.04.2018 г. между „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за
събиране на вземания" АД, ЕИК ********, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за стоков кредит № *** от дата 16.01.2018 г. между
„БАНКА ДСК" ЕАД и С.М.В. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания" АД, ЕИК ******** /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/ изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договора за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Приемо-предавателният
протокол от 21.09.2018 г. към Допълнителното споразумение от 21.09.2018 г. за
цедиране на вземания към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 11.04.2018 г. е представено само с данните на длъжника С.М.В., тъй
като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на
личните данни и Общият регламент относно защита на личните данни /Регламент
(ЕС) 2016/679/, който се прилага пряко в страните членки на ЕС, без да е
необходимо да бъде инкорпориран в национален закон. В разпоредбите на
цитираните нормативни актове ясно са посочени кои данни са личните данни,
предмет на защитата /като част от тях комулативно са посочени и в представения
по делото Приемо-предавателен протокол/, както и че личните данни се
предоставят за конкретни, точно определени и законни цели и се обработват по
съвместим с тези цели начин. Съдът е администратор на лични данни, но не всички
страни по делата са администратори на лични данни, а доказателствата към
исковите молби, освен че се връчват на страните по делото, същите са и на
разположение на страните по делото в канцеларията на съда. Отделно, освен че
следва всички лица, които имат достъп до лични данни, да са заинтересована
страна и/или администратор на лични данни, Приемо-предавателният протокол
съдържа множество лични данни на трети за настоящия спор лица, поради което
разкриването на техните лични данни, освен че не може да бъде обосновано като
защита на правен интерес, ще доведе и до риск за правата и свободите на тези
лица.
Съгласно чл. 6.5. от рамковия
договора за цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер се
е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за
извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания има изрично
пълномощно от „Банка ДСК" ЕАД. В изпълнение на поетите договорни
задължения и на изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от името на „Банка ДСК"
ЕАД с Изх. № ***/*** от 22.10.2018 г. посредством „Български пощи" ЕАД с
известие за доставяне, което писмо се е върнало в цялост с отбелязване
„непотърсена пратка". Уведомлението
за извършената цесия е изпратено на адреса, посочен в Договора за кредит. Съгласно
раздел 5, чл. 10, ал. 4 от Общите
условия /ОУ/ към Договора за кредит /Договора/, Кредитополучателят се е
задължил да уведоми кредитора си при промяна на местоживеенето си, а в раздел 7, чл. 15 от ОУ към Договора, страните
са договорили, че всички уведомления, покани и други съобщения, изпратени от
Кредитора до Кредитополучателя на последния посочен от Кредитополучателя адрес,
се считат за връчени. Счита, че
уведомлението за цесията е получено от ответника, като се позовават на
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т.
д. № 601/2014 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Т. К., съгласно което „в случай, че фактическо
връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за
откриване на длъжника. Позовава се на Решение на съда по дело С-327/10 от
17.11.17 г., според което при прилагане на нормите на процесуалното право,
националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за
откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността".
Въпреки това на ответникът е изпратено и второ уведомление за извършената цесия
от името на „Банка ДСК" ЕАД с Изх. № ***/*** от 23.04.2019 г., посредством
ЧСИ И. С. Х., per. № *** в КЧСИ, което е връчено лично на
длъжника на 13.06.2019 г. Освен това са изявили желание за връчване заедно с
документите по настоящото дело.
Твърди се, че процесното вземане
произтича от сключен на 16.01.2018 г. между „Банка ДСК" ЕАД /кредитодател/
и С.М.В. /кредитополучател/ по Договор за стоков кредит № *** /Договора/, при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Подписвайки
договора за кредит, Кредитополучателят е заявил, че му е предоставена
своевременно преддоговорна информация по смисъла на чл. 5 от ЗПК и общи
условия, с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за
кредит.
С подписването на договора
Кредиторът се е задължил да отпусне на Кредитополучателя стоков кредит в размер
на 1220,00 лв. за закупуването от КОНТРАСТ 94 ЕООД /Търговец/ на следните
стоки: радиатор AIRELEC BASIC 3000 W конвектор - 1 брой c единична
цена 273,00 лв. /двеста седемдесет и три лева/;
телевизор LG 28LF450B LED- 1 брой с
единична цена 389,00 лв. /триста осемдесет и девет лева/;
пералня WHIRLPOOL AWS 61012 - 1
брой с единична цена 469,00 лв. / четиристотин шестдесет и девет лева/;
кафемашина ORION ELECTRIC СМ4600Е -
1 брой с единична цена 89,00 лв. /осемдесет и девет лева/.
В т. 3 от Договора,
кредитополучателят се е съгласил предоставената му от страна на кредитора сума
за закупуване на стоките да бъде усвоена еднократно, безкасово чрез превод на
сумата по банковата сметка на Търговеца. С извършването на плащането към
Търговеца, Кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на договора, като за потвърждаването на
плащането Търговецът е издал Фактура № ***/ 16.01.2018 г. за сума в размер на
1220,00 лв. /хиляда двеста и двадесет лева/. Видно от операционна бележка № ***,
сумата е преведена на КОНТРАСТ 94 ЕООД на 23.01.2018 г.
Погасителните вноски, които
Кредитополучателя се задължава да изплаща на Кредитодателя, съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с годишен процент на разходите, който
изразява общите разходи като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Годишния процент на разходите е посочен в погасителния план, неразделна
част от договора за кредит и включва лихви и такси, които Кредитополучателят
дължи на Кредитора. Страните са постигнали съгласие за срока на договора
кредитът да се олихвява с фиксиран лихвен процент, който е посочен в него, като
лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща
месечно. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на
562,34 лв., а общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на
1782,34 лв.
На основание сключения между
страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в
срок до 16.01.2020 г, на 24 броя
месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план неразделна част от
Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна
вноска, като първите 23 броя вноски са в размер на 74,38 лв. всяка, а
последната погасителна вноска е в размер на 71,60 лв.
Крайният срок за издължаване
на всички задължения по кредита е 16.01.2020, но предвид обстоятелството, че
кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за заплащане в срок на
погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на основание т.
12.1 от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно която
при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с
договорения лихвен процент увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта. От страна на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД до кредитополучателят е изпратено
уведомително писмо с изх. № ***/***, с което му е съобщено, че поради допуснато
просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора всички вземания по него
са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 13.06.2019 /датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/. Уведомителното писмо е
връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ И. С. Х., per. № ***, на
когото „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е възложила правомощията по
чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители. Уведомлението за
обявяване на предсрочната изискуемост е получено от длъжника на 13.06.2019 г.
Подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят се е съгласил да заплаща такси, съгласно Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които „БАНКА ДСК" ЕАД прилага по
извършвани услуги на клиенти физически лица, като едновременно с това е
декларирал, че е запознат с действащата към датата на сключване на договора
Тарифа.
Съгласно Общите условия към
договора за стоков кредит, при забава в плащането на месечна погасителна вноска
от деня следващ падежната дата, определена в погасителния план, частта от
вноската представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10
(десет) процентни пункта. На посоченото основание на Кредитополучателя е
начислена лихва за забава в размер на 76,99 лв. за периода от 15.02.2018 г.
/денят следващ датата на договора за цесия/ до датата на подаване на
заявлението в съда.
Длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем.
Предвид изложеното за Агенция за
събиране на вземания ЕАД е възникнал правен интерес да предяви вземането си по
съдебен ред, с оглед на което е входирано Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу С.М.В. в
деловодството на PC - гр. Ямбол, съгласно което
претендират от ответника, в качеството му на кредитополучател по Договор за
стоков кредит № *** от 16.01.2018г., да заплати: 1220,00 лв., представляващи
главница по 24 бр. неплатени погасителни месечни вноски за периода от
15.02.2018 до 16.01.2020; 328,71 лв. , представляваща договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 15.02.2018 г. до 21.09.2018 г. /датата на прехвърляне на
задължението/; 76,99 лв. – представляващи лихва /обезщетение/ за забава,
дължима за периода от 22.09.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда,,
както и законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда
до окончателното изплащане на задължението. Съдът е образувал ч. гр. д. № ***по
описа му за 2019 г., *** състав, издал е Заповед за изпълнение и е връчил същата на длъжника, съгласно
разпоредбите на ГПК. На 02.02.2020 г. ищеца е получил съобщение с указание на
съда, в съответствие с чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Агенция за събиране на вземания
ЕАД може да предяви иск за установяване на вземането си, в резултат на което
предявяват настоящата искова молба срещу С.М.В..
Ищецът заявява, че желае съдът да
приложи разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК в съответствие с дадените
указания в т. 9 от TP 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а
именно, че съдът следва да вземе под внимание всички падежирали вноски до
приключване на съдебното дирене, настъпването на които падежи се явяват
нововъзникнали факти от значение за спорното право съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 3 от ГПК /в тази насока Решение № 184 от 4.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 60361/2016 г., IV г. о., ГК и Решение №
15/09.05.2017 г. по търг. д. № 60034/2016 г. на 1-во гр. отд. на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.
В хода на съдебното
дирене исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
назначеният от съда особен представител на ответницата, с който счита, че така
предявените искове са частично неоснователни.
Счита исковете за допустими, но
частично неоснователни по следните съображения:
Оспорва уведомяване на длъжника
за извършената цесия. Счита, че за да има действие цесията по отношение на
длъжника същата следва да му бъде съобщена надлежно, като предишният кредитор
може да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника като
негов пълномощник. В случая такова упълномощаване е налице, видно от
представения по делото заверен препис. От представеното писмо с изх. № *** г.
на ЧСИ И. Х., с приложено към него Уведомително писмо изх.№ ***/***, както и от
представено пълномощно на изпълнителните директори на „Банка ДСК" ЕАД е
видно, че в съответствие с разпоредбата на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ на 13.06.2019 г.
ответницата е била уведомена по надлежния ред от „Банка ДСК" ЕАД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД за извършената цесия на вземането,
произтичащо от Договор за стоков кредит № *** от 16.01.2018 г. Това уведомяване
предхожда датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, поради което не
възразява, че е налице редовно уведомяване за извършената цесия.
Вземанията са с краен падеж
16.01.2020 г. и въпреки, че заповедното производство е образувано преди тази
дата, към настоящия момент този срок е изтекъл, поради което и същите са
изискуеми.
От представените заверени преписи
на фактура № ***/16.01.2018 г. оригинал на доставчик „Контраст-94"ЕООД с
получател - ответницата и операционна бележка на „Банка ДСК" ЕАД от
23.01.2018 г. за наредена по сметка на търговеца ..Контраст-94"ЕООД сумата
от 1220.00 лв. е видно, че претендираната от ищеца сума от 1220.00 лв.,
съставляваща главница по стоков кредит № *** е усвоена от ответницата. Не се
представят доказателства за извършени плащания по погасителния план, а предвид
факта, че като особен представител няма връзка с ответницата - не може да
твърди и да ангажира доказателства в обратния смисъл. Поради изложеното по-горе
счита, че сумата от 1220.00 лв. - главница се дължи в пълен размер.
По отношение на искането за
присъждане на сумата от 328.71 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима
за периода 15.02.2018 г. до 21.09.2018 г. /датата на прехвърляне на
задължението/ - счита същото за неоснователно. В случая по процесния договор за
стоков кредит е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 39.59%. Лихвата по
договора е възнаградителна - за ползване на дадената парична сума. Към датата
на сключване на процесния договор обективен критерий за преценка дали с
клаузата за уговорената лихва е нарушен принципът на справедливост и са
създадени условия за неоснователно обогатяване на ищеца, следва да се съобрази
размера на законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме като
максимален размер и за възнаградителната лихва. ВКС в своята практика
последователно приема, че при формиране размера на възнаградителната лихва
обективен критерий може да бъде размера на законната лихва. Налице е практика
на ВКС /Решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г., Решение №
906/30.12.2004 г. по гр.д. № 1106/2003 г., Решение № 1270/09.01.2009 г. но
гр.д. N9 5093/2007 г., всички на II
г.о./, според която уговорката за възнаградителна лихва,
надвишаваща два или три пъти размера на законната лихва, противоречи на добрите
нрави. В случая определената възнаградителна лихва в размер на 39.59% годишно
надхвърля с почти четири пъти размера й, което представлява нарушение на
добрите нрави и обосновават нейната нищожност. Посочените клаузи от процесния
договор нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно
обогатяване на кредитора. Намира, че е налице явна нееквивалентност между двете
престации, като представените по делото доказателства не обосновават
определянето на ГЛП по процесния договор в такъв висок размер, довел до
нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на кредита и
недоказаността на значителни разходи или риск. поет от заемодателя за срока на
договора, които да оправдават договарянето на такива високи стойности. Поради
изложеното по-горе счита клаузата за договорна лихва за нищожна и като такава
не пораждаща правно действие, поради което моли, иска за договорна лихва в
размер на 328.71 лв. за периода 15.02.2018 г. - 21.09.2018 г. да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По отношение иска за забава -
счита същия за частично неоснователен. Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Ищецът претендира обезщетение за
забава в размер на 76.99 лв. за периода от 15.02.2018 г. до датата на подаване
на заявлението в съда. При обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
длъжникът изпада в забава от датата, на която е уведомен за предсрочната
изискуемост, т.е.уговорената лихва за забава се дължи за периода от настъпване
на предсрочната изискуемост до датата на образуване на заповедното производство
и се изчислява върху непогасените главница и възнаградителна лихва. В настоящия
казус, видно от представените писмени доказателства, ответницата е била
уведомена за обявената предсрочна изискуемост на 13.06.2019 г., поради което обезщетение
за забава следва да се дължи за периода от 13.06.2019 г. до датата на подаване
на заявлението - 30.09.2019 г. При това следва да се начисли единствено и само
върху главницата, но не и върху претендираната възнаградителна лихва, тъй като
счита същата за недължима поради нищожност на клаузата като противоречаща на
добрите нрави и принципите на справедливостта.
На основание изложеното по-горе,
моли да се постановите решение, с което да се признае за установено, че
ответницата дължи на "АСВ;' ЕАД сумата от 1220 лв.,
представляваща главница по 24 бр. неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 15.02.2018 г. до 16.01.2020 г.; да се признае за установено, че
ответницата не дължи сумата от 328.71 лв. - договорна лихва, дължима за периода
15.02.2018 г. -21.09.2018 г. - поради нищожност на съответните клаузи в
договора като противоречащи на добрите нрави и принципа на справедливостта;
както и, че ответницата дължи лихва за забава върху главницата, но за период,
различен от посочения в исковата молба, а именно - за времето от 13.06.2019 г.
/датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/ до датата на
подаване на заявлението в съда. В с.з. възраженията се поддържат.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № ***. по описа на
ЯРС се установи, че в полза на „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД е издадена Заповед № ***. за изпълнение на парично
задължение, с която длъжникът С.М.В. е осъдена да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД сумата
сумата 1220 лв. - главница,
представляваща Задължение по договор
за стоков кредит № ***/16.01.2018 г., договорна лихва в размер на 328.71 лв. от 15.02.2018 г. до
21.09.2018 г., обезщетение за забава в размер на 76.99 лв. от 15.02.2018 г. до 30.09.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в
съда – 30.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
съдебни разноски общо в размер на 82.51 лв., от които 32.51 лв. – платена
държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта
е била връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, като с
разпореждане № ***., връчено на заявителя на 02.01.2020г. , съдът е дал
указания за предявяване на установителен иск за установяване на вземането си по
издадената заповед за изпълнение. Искът е предявен в съда на 31.01.2020г., в
законоустановения едномесечен срок.
Ищецът е представил договор за стоков кредит № ***/16.01.2018г.,
сключен между „Банка ДСК“ЕАД и С.М.В., според който на последната е бил
предоставен стоков кредит в размер на 1220,00лв., за закупуване на посочени в договора стоки,
продавани от „Контраст 94“ ЕООД, а именно: радиатор AIRELEC
BASIC 3000 W конвектор - 1 брой c единична цена 273,00 лв.;
телевизор LG 28LF450B LED- 1 брой с
единична цена 389,00 лв.;пералня WHIRLPOOL AWS 61012 - 1
брой с единична цена 469,00 лв. и кафемашина ORION
ELECTRIC СМ4600Е - 1 брой с единична цена 89,00 лв. в чл.2 от договора е посочено,
че срокът за издължаване на кредита е 24 месеца, считано от датата на неговото
усвояване. Уговорено е кредитът да се погасява с месечни вноски, включващи
главница и лихва, съгласно погасителен план, приложен към договора.
Уговорено, че кредитът се
олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е
39.59% годишно или 0.1100% на ден. Годишния процент на разходите /ГПР/ е
47.53%. Представени са и общите уславия по договори за стоков кредит, искане на
стоков кредит направено от С.М.В. на 16.01.2018г., декларация от същата, че й е
предоставена необходимата преддоговорна информация по чл.5, ал.2 от ЗПК, както
и Общите условия и чл.19,ал.1 от Закона за личните данни. За извършените
покупки на посочените в договора стоки е издадена фактура №***/16.01.2018г. на
името на ответницата от „Котраст-94“ЕООД на стойност от 1220.00лв. с ДДС.
Представена е и операционна бележка от 23.01.2018г. на Банка ДСК ЕАД с наредена
сума от 1220лв. и основание автоматично плащане на Търговец тип Б.
На 21.09.2018г. е
подписано Приложение №1 към рамков договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ от 11.04.2018г., сключен между „Банка ДСК“ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, с което вземането от С.М.В., произтичащо от договор за стоков
кредит № ***/16.01.2018г. е прехвърлено на ищеца.
За извършената
цесия ищецът е представил рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 11.04.2018г. сключен между „Банка ДСК“ЕАД, като цедент и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, като цесионер, допълнително споразумение за цедиране
на вземания към него от 11.09.2018г., потвърждение за извършената цесия на
парични вземания на основание чл.99 от ЗЗД, Приложение №1 към Индивидуалния
договор за продажба и прехвърляне на вземания, в което под № 5772 е вписано
вземането от ответницата С.М.В.. Ищецът е представил и пълномощно към договора
за цесия с права по чл.99, ал.3 от ЗЗД
на „АСВ” АД дадени от „Банка ДСК“ЕАД. За извършената цесия ищецът е изпратил до
ответника уведомително писмо ***/*** от 22.10.2018г., което видно от
приложеното известие на БП не е получено от ответницата, както и уведомително
писмо ***/*** от 23.04.2019г., което е връчено лично на ответницата на
13.06.2019г., според изпратеното от ЧСИ И. Х. рег.№ *** писмо изх.№ ***..
По искане от ищеца по делото бе назначена и изготвена
съдебно-счетоводна експертиза. Според изготвеното заключение на 16.01.2018 г.
„БАНКА ДСК"ЕАД е предоставила на кредитополучателя кредит, в размер на 1
220,00 лв., с основание „КОНТРАСТ 94"ЕООД- ПОС кредитиране, авт.усвояване ***-***на
РОЗ кредит".
Отпуснатата сума по кредита е усвоена еднократно, чрез
превод по банкова сметка ***.
Посочените в договора стоки са заплатени от „БАНКА
ДСК"ЕАД по сметка на „КОНТРАСТ 94"ЕООД с операционна бележка № *** от
23.01.2018 г., в размер на 1 220,00 лв., с основание „Автоматично плащане на
Търговец тип Б за ПОС-кредит ***-***".
По Договор за стоков кредит № ***/16.01.2018 г. няма
извършени плащания. Размерът на непогасената главница по процесния Договор е 1
220,00 лв., представляваща 24 бр. погасителни вноски. Непогасената главница за
периода 15.02.2018 г. - 30.09.2019 г. е 948,00 лв. - 20 бр. погасителни вноски.
Размерът на непогасената договорна /възнаградителна/
лихва за периода 15.02.2018 г. - 21.09.2018 г. е 292,64 лв.
Към датата на подаване на Заявлението за издаване на ЗИ и
ИЛ - 30.09.2019 г., като се вземе предвид, че кредитът е предсрочно изискуем от
13.06.2019 г., размерът на лихвата за забава върху непогасената главница - 1
220,00 лв., изчислена за периода 22.09.2018 г. - 30.09.2019 г., е 126,75 лв.
Към датата на завеждане на исковата молба - 31.01.2020
г., размерът на лихвата за забава, изчислена върху непогасената главница и
договорна лихва -1512,64 лв., за периода от 22.09.2018 г. до 31.01.2020 г., е
208,85 лв.
При така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени
искове по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. чл.240 от ЗЗД, чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира
предявените искове за допустими, т.к. са предявени от надлежно легитимирана
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона
едномесечен срок от уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да
предяви иска. В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по издадената
заповед за изпълнение, а на ответника – направените възражения в отговора си.
По делото не се спори и се
установи от представените писмени доказателства факта на сключен договор за
стоков кредит № ***/16.01.2018г., вземането по който е било цедирано надлежно
на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД. Страните по
цесията са уговорили чрез упълномощаване цесионера да изпълни задължението за
уведомяване по чл.99, ал.3 от ГПК. Последният е уведомил длъжника – отвеницата
по иска, за извършената цесия с писмо, връчено й чрез ЧСИ И. Х..
В съответствие с
представените по делото писмени доказателства, съдът приема, че между ищеца и
ответницата се е породила облигационна връзка по договор за стоков кредит № № ***/16.01.2018г., намираща правното си основание в разпоредбите на чл.240 ЗЗД, вр. чл.9 от Закона за потребителския
кредит и чл.86, ал.1 ЗЗД. По силата на договора за кредит „Банка ДСК“ЕАД
е предоставила на ответницата и кредитополучател С.М.В.
кредит за закупуване на домакински електроуреди, като общият размер на кредита
е бил 1220лв., платима на 24 месечни вноски. Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита е 16.01.2020г. За закупените стоки за ответницата
е издадена от търговеца „Контраст-94“ЕООД
фактура №***/16.01.2018г., като, като сумата – предмет на договора за
стоков кредит, е усвоена еднократно, чрез превод по банковата сметка на
търговеца.
От заключението на
изслушана и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът изцяло
възприема като обективно и ковпетентно дадено, безспорно се установи, че по
процесния договор няма извършени плащания.
Установи се, че крайният срок за издължаване на всички задължения
по кредита е 16.01.2020г., който не е настъпил към момента на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда, но към настоящият момент всички вноски по
кредита са падежирали, факт, който съдът взема предвид съгл. чл.235, ал.3 от ГПК. Поради това с оглед заключението на в.л. съдът приема, че ищецът има
валидно вземане от ответника въз основа
на процесния договор.
Относно главницата:
Страните не спорят относно размера на
главницата , както и че по нея няма извършени плащания , поради което
искът за главница е основателен в пълния си размер от 1220 лева. Като законна
последица следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане и сумата.
По
иска за договорна лихва:
Уговореният
по договора ГПР е 47.53 %, не се установи той да е 5 пъти по-висок от фиксираният
годишен лихвен процент . Договорено е кредитът да се олихвява с фиксиран лихвен
процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 39.59%, като
няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от
законната лихва. Ето защо съдът намира, че така уговореният ГЛП не противоречи
на добрите нрави.
Поради това претенцията за договорна лихва
е основателна и следва да се уважи в размера установен от ССчЕ от 292,64 лв. за
периода 15.02.2018г. – 21.09.2018г., като искът за разликата до предявеният от
328,71лв. като неоснователен следва да се отхвърли.
По отношение на
лихвата за забава съдът счита, че такава се дължи върху незаплатената главница,
но за периода от 13.06.2019г., когато кредитът е станал предсрочно изискуем, до
датата на подаване на заявлението в съда – 30.09.2019г. Използвайки електронен
калкулатор съдът приема, че размерът на тази лихва е 0,34лв., до който размер
искът е основателен и доказан, като за разликата до 76.99лв. и за периода от
15.02.2018г. до 13.06.2019г. следва да се отхвърли.
При този изход на делото на осн.чл.78, ал.1 от ГПК
ответницата дължи на ищеца направените от него разноски по делото, които
съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и размера на уважената претенция
възлизат на сумата от 941,17 лева.
Съобразно
приетото в т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. Дело № 4/2013г., ОСГК,
съдът по исковото производство по чл.422, ал.1 от ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, които съобразно уважената част от
исковете са 76,79лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на
осн.чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между
страните, че С.М.В., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителен директор Д. Б. Б. сумата сумата 1220 лв. - главница, представляваща Задължение по договор за стоков кредит № ***/16.01.2018
г., договорна лихва в размер на 292,64 от 15.02.2018 г. до 21.09.2018 г., обезщетение
за забава в размер на 0,34лв. от
13.06.2019 г. до 30.09.2019 г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 30.09.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №***. , издадена по ч.гр.д. №
***. по описа на ЯРС, като искът за договорна лихва за разликата от 292,64лв.
до 328,71лв., както и искът за лихва за забава за
разликата от ,34лв. до 76.99лв. и за периода от 15.02.2018г. до 13.06.2019г.
отхвърля, като неоснователни.
ОСЪЖДА С.М.В. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД направените по настоящото дело разноски по
съразмерност от 941.17лева , както и направените разноски по съразмерност в
заповедното производство от 76.79лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: