№ 200
гр. Шумен, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20253630200678 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 10371832
на ОДМВР - Шумен, с който на Л. А. П., ЕГН ********** от гр.Търговище, на основание
чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.4, във вр. с ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 600 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с ал.1
от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени издадения електронен фиш оспорвайки
законосъобразността, правилността и обосноваността на издадения електронен фиш. Излагат
се и доводи, че не било ясно дали била спазена процедурата при установяване на
нарушението. Счита, че протоколът за използване на техническото средство не бил съставен
от надлежно упълномощено за целта лице и не били попълнени всички реквизити, а на
изготвената снимка на разположението на уреда нямало дата и час. Не било ясно какво било
ограничението, къде бил поставен знака, зоната на действие, дали автомобила попада в тази
зона, не било конкретизирано и мястото на извършване на нарушението, доколкото в ЕФ не
била посочена посоката на движение на МПС, поради което счита за недоказано
извършване на нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП. Също така сочи, че на
изготвената снимка на нарушението се виждали два автомобила, поради което не било
ясно чия скорост е фиксирана от техническото средство. На снимката липсвали данни
относно регистрационния номер на МПС – автоматично разпознат от системата. Не било
ясно и приспадната грешка при измерване на скоростта – 3% или 3 км/ч. Намира за
недоказано и обстоятелството, че се касае за нарушение извършено при условията на
повторност. Излага доводи и, че не било доказано, че действията по използване на
техническото средство и контрол на движението били извършени от лице , което се явява
контролен орган по смисъла на чл.165 от ЗДвП. Оспорва годността на техническото
средство. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуален
представител. Депозирано е писмено становище. Прави искане наказващият орган да бъде
осъден да заплати на защитника адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ
на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв.
Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена
като неоснователна, а обжалвания ЕФ да бъде потвърден. Прави искане за присъждане на
1
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
Съгласно издадения ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К”
№ 10371832 на ОДМВР - Шумен на 05.02.2025г. в 13.53 часа в обл.Шумен, път I – 2 на
км.108+757 с АТСС „ARH CAM S 1“ №11743с3, при максимално допустима скорост –
60км/ч., въведена с пътен знак В26, била установена скорост на движение на МПС - л.а.
“Фолксваген Шаран“ с рег. № Т 9234 АМ - 95 км/ч. При направена справка било установено,
че собственик на автомобила е Л. А. П., ЕГН ********** от гр.Търговище. За заснето
нарушение, бил издаден процесния електронен фиш, в който при текстовото описание на
нарушението са посочени дата, час и място на извършване, пътния знак, с който е въведено
ограничението, техническото средство, с което е установено, разрешената скорост на
движение от 60 км/ч., установена скорост на движение от 95 км/ч., превишението от 35
км/ч., тъй като била отчетена допустимата грешка при измерването – отчетен толеранс от - 3
км. Посредством същия, на жалбоподателя чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.4, във вр. с ал.2
т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева, за
извършено нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, при условията на повторност,
обусловена от влязъл в сила на 20.02.2024г. ЕФ К №7826381.
В срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил в ОДМВР –
гр.Шумен писмена декларация с данните на друго лице, което да е извършило нарушението,
респ. копие на свидетелството му за управление. Не са направени и възражения в срока по
чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и изготвеното с техническото средство
веществено доказателство - снимка. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания
делото свидетел И. П. С., тъй като същият пресъздава това което е възприел непосредствено.
Приложените по делото писмени доказателства съдържат информация кореспондираща
изцяло с показанията на свидетеля. Съгласно чл.189 ал.15 от ЗДвП снимковия материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: Съгласно Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., за да е законосъобразно използването
на мобилно средство за видеоконтрол, следва да са налице следните условия: използваното
техническо средство да е от одобрен тип и да е вписано в регистъра на Българския институт
по метрология, да е преминало през надлежна метрологична проверка, да е използвано
съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за
одобрен тип и да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г., като надлежно е попълнен Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система, съпроводен със снимка на разположението на уреда.
Събраните доказателствата по делото безспорно установяват противоправно
управление на МПС на посочените в ЕФ дата, час и място. Доказан е фактът на
извършване на нарушението, санкционирано с процесния електронен фиш. В ЕФ правилно
при текстовото описание на нарушението е посочена установена скорост на движение,
превишението, като е била отчетена допустимата грешка при измерването - 3 км.
Възражението на жалбоподателя за неяснота относно обстоятелството дали бил отчетен
толеранс от 3км/ч. или 3 % е неоснователно. Съгласно представеният и приет от съда
Протокол от проверка №173-СГ-ИСИС/10.12.2024г. на БИМ максимално допустимата
грешка при реални условия на измерване е ± 3км/ч при скорост до 100 км/ч и ± 3% над 100
км/ч. От приобщеното веществено доказателство - снимка е видно, че засечената от
техническото средство скорост на движение на процесния л.а. “Фолксваген Шаран“ с рег. №
Т 9234 АМ е 98 км/ч, поради което допустимата грешка е ± 3км/ч. В ЕФ при текстовото
описание на нарушението е посочена установена скорост на движение от 95 км/ч.,
съответно превишение от 35 км/ч., т.е. засечената скорост от 98 км/ч. е намалена с 3 км/ч,
което също е посочено в ЕФ.
Административното нарушение е установено чрез допустимо от закона техническо
средство, което е одобрен тип средство за измерване, преминало през надлежна
метрологична проверка и е било технически изправно видно от Протокол от проверка №173-
СГ-ИСИС/10.12.2024г. на БИМ. В преписката не се съдържат доказателства, че
2
техническото средство е одобрен тип за измерване, но това обстоятелство е служебно
известно на съда, а и се установява от сайта на БИМ, който е публичен и общодостъпен.
АТСС „ARH CAM S 1“ представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации и е одобрен тип за измерване съгласно
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. със срок
на валидност до 07.09.2027г.
С оглед гореизложеното съдът намира, че доказателствата по делото безспорно
установяват противоправно управление на МПС в посочения пътен участък, респективно
факта на извършване на нарушението, санкционирано с процесния електронен фиш.
Съдът намира, че правилно е определен и субектът на нарушението. Процесният
автомобил е собственост на жалбоподателя. Предвид чл. 188 ал. 1 от ЗДвП жалбоподателят
в качеството му на собственик се явява наказателноотговорното лице, чиято отговорност
следва да бъде ангажирана. Същият не е посочил пред административно-наказващия орган
лице, на което е предоставено управлението на МПС.
Правилно е квалифицирано нарушението, което е било осъществено по чл.21 ал.2 от
ЗДвП и правилно е приложена съответната санкционна разпоредба. Административно –
наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.182 ал.4, във вр.
с ал.2 т.4 от ЗДвП. Тази приложена разпоредба предвижда в случаите на извършено
повторно нарушение по чл.182 ал. 1, т. 1 – т. 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – т. 5 налагане на
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а в случаите на извършено
повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6, налагане на предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява МПС за срок от три
месеца. Според разпоредбата на § 6 т.33 от ДР на ЗДвП, "повторно" е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174 ал. 2 – в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач.
В процесния ЕФ изрично е посочен ЕФ обосноваващ повторността, а именно ЕФ
серия К №7826381. Същият е приложен към преписката и е видно, че е издаден от ОДМВР
– Велико Търново. От изисканите и представени от ОДМВР – Велико Търново
доказателства, се установява, че е влязъл в сила на 20.02.2024г. Доказва се съставомерно
спрямо процесното нарушение обстоятелство по делото. От приложените писмени
доказателства се установява, че с ЕФ серия К №7826381 на ОДМВР - Велико Търново
жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП. Процесния ЕФ също е издаден за нарушение на чл.21 от ЗДвП
извършено на 05.02.2025г., т.е. в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К
№7826381 на ОДМВР - Велико Търново, като и двата ЕФ касаят нарушения на скоростния
режим, установен в чл.21 от ЗДвП. За да е налице повторност законът дори не изисква двете
нарушения да са еднакви - с една и съща правна квалификация. Достатъчно е те да са
същите по вид т.е. квалификацията на процесното нарушението е правилна, извършено е
при условията на повторност.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния
фиш. Съгласно нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП ЕФ се издава по образец утвърден от
министъра на вътрешните работи и изчерпателно са посочени данните, които трябва да
съдържа - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Съгласно §1 от ДР на ЗАНН електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно - информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи. Електронният фиш не представлява волеизявление на
определен орган, а електронно обективирано такова, което единствено се записва върху
съответния носител от определено лице, но на база административно - информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. Процесният
ЕФ е издаден съобразно утвърдения образец и отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от
ЗДвП касателно данните , които трябва да съдържа.
Не е налице твърдяната неяснота, относно мястото на извършване на нарушението. В
ЕФ ясно е посочено, че нарушението е извършено на път І -2. Списъкът на
републиканските пътища в Република България е приет с Решение № 945 на МС от
3
1.12.2004 г., общодостъпен е, и съгласно него това е път първи клас – Русе – Варна.
Посочен е и конкретния километър – 108 от пътя, където е извършено нарушението с
точност до съответните метри – 757. Конкретизирано е и ,че намира в област Шумен, пътен
възел Белокопитово. Действително в издадения ЕФ не е отразена посоката на движение на
МПС, но това обстоятелство не води до недоказаност на вмененото нарушение. Съобразно
чл.189 ал.8 от ЗДвП в съпроводителното писмо са посочени информация за участъка от пътя
с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта
по чл.21, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и
посоката на движение на автомобила, а именно към гр.Шумен.. Също така доколкото
техническото средство е било позиционирано в посока гр.Шумен и от вещественото
доказателство – снимка, е отразено, че скоростта на движение е засечена, когато МПС се е
отдалечавало от техническото средство, безспорно установено е, че посоката на движение
на автомобила е била към гр.Шумен. Последното обстоятелство безспорно се установява и
от показанията на св.И. С.
Доводите на жалбоподателя, че не било ясно какво било ограничението, къде бил
поставен знака, зоната на действие и дали автомобила попада в тази зона, също са
неоснователни. От изисканата и приета от съда схема на участък от път I -2 от км.107+730
до км.110+082 – ПВ Белокопитово, актуална към 05.02.2025г., по безспорен начин се
установява, че в целия пътен участък, до кръстовището за с.Белокопитово, с пътни знаци
В26 е въведена максимално допустима скорост на движение – 60км/ч. за движещите се в
посока Шумен, поставени на км.107+730, км.108+552, на км.108+992, км.109+540.
В съставения протокол за използване на техническото средство е отразено, че
същото е било позиционирано на път I - 2 км.108+757. Било насочено в посока гр.Шумен и
е контролирало движението на МПС в двете посоки. От изготвената снимка на нарушението
се установява, че процесното МПС се е движело в посока гр.Шумен и е било засечено на
разстояние 180 метра от мястото, където е било позиционирано техническото средство като
се е отдалечавало от АТСС в посока гр.Шумен, от което следва, че скоростта на движение на
МПС е засечена на км.108+937, а не км.108+757метра, както е посочено в ЕФ, но това не
променя факта, че е осъществено вмененото нарушение, доколкото и при тази хипотеза
попада в зоната на действие на пътните знаци В26.
Доводът, че доколкото на изготвената снимка на нарушението се виждали два
автомобила, поради което не било ясно чия скорост е фиксирана от техническото средство,
съдът намира също за неосновател. Принципът на работа на системата е основан на лазерен
модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от
преминаващите превозни средства.Пресечната точка на четирите лъча е точката на засичане.
Автомобилът, който на изготвената снимка попада в точката на пресичане, е този , чиято
скорост АТСС е засякло и в конкретният случай безспорно това е МПС с рег. № Т 9234
АМ. Изготвената снимка на нарушението в долния десен ъгъл съдържа както номера на
техническото средство, така и номер на снимката, също така дата и час на нарушението, GPS
координати, посока на движение, ограничението на скоростта и установената скорост.
Наредбата не изиска в изготвената снимка системата да изписва регистрационния номер на
автомобила, същият се визуализира на самата снимка.
Спазени са и изискванията за използване на АТСС. В административно –
наказателната преписка се съдържа, както съставен протокол, отговарящ на утвърдения
образец, както и снимка на мястото, където е било разположено техническото средство.
Попълнен е съответния протокол, съгласно чл.10 от Наредба №8121з/12.03.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно посочената разпоредба за всяко
използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол за всяко място за контрол,
който се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Съгласно чл.2 от Наредбата
данни за установените нарушения , между които безспорно са датата и часа на извършване
на нарушението, се съдържат в заснетите статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамичните изображения. Наредбата не изисква направената снимка на
разположението на уреда да съдържа каквито и да е други данни, поради което
възражението, че на изготвената снимка на разположението на уреда нямало дата и час е
неоснователно.
Действително в съставения протокол не са посочени номерата на първото и
последното статично изображение генерирани от АТСС, а само общият им брой. Доколкото
в протокола е посочен номера на техническото средство, точния част на начало и край на
работа, а долния десен ъгъл на изготвената снимка на нарушението се съдържа както номера
на техническото средство, който е идентичен с този в протокола, така и номер на снимката,
4
също така дата и час на нарушението, може да се установи връзка между протокола и
снимковия материал. В случая съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения
при работата с техническото средство, които да разколебаят доказателствената сила на
протокола и на вещественото доказателство – снимка.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че не било доказано, че действията
по използване на техническото средство и контрол на движението били извършени от лице ,
което се явява контролен орган по смисъла на чл.165 от ЗДвП. В конкретният случай
лицето, което е работило с техническото средство - св. И. П. С. работи като
мл.автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР – Шумен, поради което безспорно има
качеството на контролен орган по чл.165 от ЗДвП. Същият е преминал и обучение за работа
с техническото средство „ARH CAM S 1“, видно от приобщеното по делото Удостоверение
№107962 от 20.07.2023г. издадено от Академията на МВР.
Предвид изложеното съдът намира за безспорно установено противоправно
управление на - л.а. “Фолксваген Шаран“ с рег. № Т 9234 АМ, на посочените в ЕФ дата, час
и място. Доказан е фактът на извършване на нарушението, санкционирано с процесния
електронен фиш. Доказано е и авторството на нарушението, по отношение на което няма
изложени възражения от жалбоподателя. Не е налице нарушение на правото на защита,
поради неяснота в отразената фактическа обстановка. Ясно и разбираемо е посочено
мястото на извършване, техническото средство, какво е било въведеното ограничение на
скоростта, посочен е вида на пътния знак въвеждаш конкретната забрана, посочена е и
скоростта на движение, както и конкретните стойности на превишението на скоростта.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят законосъобразно е наказан на
основание посочения законов текст с предвидената в него санкция, за осъществено
административно нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП.
Въз основа на тези констатации, съдът намира че жалбата е неоснователна.
С оглед изхода на делото направеното от страна на жалбоподателя искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение се явява неоснователно.
Основателно се явява искането на административно наказващият орган за
присъждане на юрисконсултско възнагражение. Съгласно чл.63д ал.3 от ЗАНН, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В конкретното производство
е осъществено процесуално представителство в три открити съдебни заседания от
юрисконсулт, поради което на ОДМВР- Шумен следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер над минималния, а именно - 100 лева.
По гореизложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №
10371832 на ОДМВР - Шумен, с който на Л. А. П., ЕГН ********** от гр.Търговище, на
основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.4, във вр. с ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 600 лева, за извършено нарушение на чл.21
ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Л. А. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР - Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 / сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5