Решение по дело №9/2021 на Окръжен съд - Ямбол

                                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

№260059/21.4.2021 г.                                                         21.04.2021г.                                гр.Ямбол

 

                                                            В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд,                                    гражданско отделение,втори състав,

в открито съдебно  заседание на 13.04.2021 година,

в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                      ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА                                  

Секретар П.У.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело № 9 по описа за 2021г.

За да се произнесе, взе  предвид следното:

Поизводството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С.М.М. ***, подадена от пълномощника й адв.П.М., срещу Решение №260010/28.10.2020г. на ТРС по гр.д.№300/2019г., с което на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД въззивницата е осъдена да заплати на В.М.П. *** сумата от 9 010лева, ведно със законната лихва, представляваща обезщетение за лишаването й от ползване в периода от 23.06.2016г. до 10.12.2018г. на подробно описан недвижим имот в гр.Елхово.

Оплакването на въззивницата е за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради неговата необоснованост. Счита, че районният съд е игнорирал доказателствената тежест в процеса, състояща се в правото и задължението на съда да приеме за настъпили онези правни последици, чийто правопораждащ факт е доказан, при което е постановил порочно съдебно решение. Сочи, че за вземането на ищцата по чл.59 ЗЗД следва да е установен фактическия състав на нормата, а именно обедняването на ищцата, обогатяването на ответницата, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването, но по делото не е била назначена експертиза, която да даде заключение за размера на пропуснатите ползи от ищцата в резултат от отнетото й ползване на имота. Позовава се на съдебна практика на ВКС и на съдилища в страната, според която при ползване от ответник на имот без правно основание, то отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване на същия имот, като обедняването на собственика е в същия размер - пазарния наем за процесния имот, който последният би получил за спорния период. В случая по делото не била назначена и изслушана експертиза, която да даде заключение относно средномесечния пазарен наем на имота или на такъв със същото местоположение, вид и функционална характеристика, поради което искът не е установен с доказателства за размера на обезщетението, което евентуално се дължи от ответницата. На следващо място сочи, че в отклонение на дадените с ППВС №1/28.05.1979г. разяснения, според които обедняването и обогатяването могат да са последица на един факт или на повече факти, в случая съдът не е изследвал връзката между обедняването на ищцата и обогатяването на ответницата от един или от няколко общи факта, при което не е налице неоснователно обогатяване. По тези съображения въззивницата моли за отмяна изцяло  на  обжалваното решение на ТРС и за постановяване на ново от окръжния съд, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен и недоказан, с присъждане на разноските по делото за двете съдебни инстанции.

С писмения отговор на жалбата въззиваемата В.П., чрез процесуалния си представител адв.Т., е оспорила жалбата с подробни доводи за нейната неоснователност. По основното оплакване в жалбата за неизвършена съдебна експертиза въззиваемата е посочила, че с изпратената й нот.покана за освобождаването на имота, ответницата, сега въззивница, С.М. е била поканена да заплаща обезщетение на ищцата за лишаване от ползването на имота в размер на 10лв. на ден, на която база и с оглед срока, за който обезщетението се претендира, същото е било определяемо и за присъждане на размера му не е било необходимо съдът да използва специални знания, нито да назначава експертиза за установяване на средния пазарен наем, тъй като с отговора на исковата молба ответницата не е оспорила иска нито по основание, нито по размер. Претенция за разноските пред въззивната инстанция е заявила и въззиваемата страна.

В о.с.з. въззивницата не се явява и не изпраща представител.

В хода на въззивното производство въззиваемата В.П. е починала и на нейно място като въззиваеми страни са конституирани наследниците й по закон-синовете Г.И. и М.И., които чрез пълномощника адв.Т. оспорват жалбата и настояват за потвърждаване на първоинстанционното решение, с присъждане на разноските пред настоящата инстанция.

 ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и в срока за обжалване на решението на първата инстанция, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът установи следното:

Предявен е иск по чл.59, ал.1 ЗЗД с цена 9010лв.

В исковата молба, с която е сезиран първоинстанционния съд, ищцата В.М.П. *** е претендирала от С.М.М. *** да й заплати обезщетение в размер на сумата 9010лв. за ползване без основание, осъществено в периода от 23.06.2016г. до 10.12.2018г., на недвижимия имот в гр.** находящ се на административен адрес ул**, представляващ Дворно място от 112 кв.м., съставляващо ПИ №607 в кв.116 по плана на гр.**, ведно с построената в имота едноетажна  жилищна сграда с площ от 46кв.м. и други подобрения, по отношение на който имот ищцата има учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване.

С отговора на исковата молба ответницата С.М. не е направила възражения по съществото на спора, а само е заявила отвод на съдиите от сезирания съд - ЕРС, след уважаване на който отвод делото е пренесено за разглеждане от ТРС.  

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните.

 Установено е от представения нотариален акт №74, том XI, дело №1634/2006г. на Нотариус №*** в Нот.К - К.К*, с район на действие съдебния район на PC-Елхово, че Д. Д. Ж. е учредил в полза на ищцата В.М.П. пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху собствения си недвижим имот - Дворно място с площ 112 кв.м., съставляващо ПИ № 607 в кв. 116 по плана на гр.**, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда, представляваща самостоятелно жилище със застроена площ от 46 кв.м., както и другите подобрения, построени в това дворно място, като със същия нот.акт Д.Желязков се е разпоредил с имота си, дарявайки го на Г.И.И.. Не е било спорно от страна на ищцата, че през 2012г. тя е предоставила на ответницата С.М., която е нейна сестра, описания по-горе жилищен имот, в който да живее, тъй като към онзи момент М. се разболяла и не е имала друго жилище.

На 10.05.2016г. ищцата е изпратила покана до ответницата да освободи жилището доброволно в срок до 15 дни, а в противен случай, че ще й дължи обезщетение в размер на 10лв. дневно за това, че  лишава ищцата от правото да ползва имота. Поканата е връчена на ответницата на 11.05.2016г.

От приложеното гр.д.№ 282/2017г. по описа  на РС-Сливен е установено, че същото е приключило с влязлото в сила на 25.01.2019г. Решение №1132/22.12.2017г. на СлРС по гр.д.№282/2017г. (потвърдено с Решение №42/21.03.2018г. на СлОС по в.гр.д№118/208г., което не е допуснато до касационно обжалване с Определение №49/25.01.2019г. на ВКС по гр.д.№2368/2018г, Второ ГО)., с което е уважен предявеният от В.П. иск за собственост по чл.108 ЗС, като е признато за установено в отношенията на В.П. и Ст.М., че ищцата В.П. е титуляр на ограниченото вещно право на ползване на процесния имот - дворното място с площ 112 кв.м., съставляващ ПИ № 607 в кв. 116 по плана на гр.Елхово, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда, представляваща самостоятелно жилище със застроена площ от 46 кв.м., както и другите подобрения, и ответницата С.М. е осъдена да предаде владението върху имота на В.П.. Със същото решение С.М. е осъдена да заплати на В.П. на основание чл.59 ЗЗД обезщетение за неоснователното ползване на имота в периода 27.05.2016г.- 22.06.2016г.

От представения по делото Протокол за извършване на въвод във владение на недвижим имот от 10.12.2018г. е установено, че по изп.д. №20188780401837 по описа на ЧСИ И. Х., на датата 10.12.2018г. ответницата Ст.М.  е предала на ищцата В.П. владението върху имота.

С оглед датата на предаване на имота - 10.12.2018г., ищцата е заявила настоящата претенция за времето на неоснователното ползване на имота от ответницата от 23.06.2016г. (до 22.06.2016г. й е присъдено обезщетение по гр.д.№282/2017г. по описа на СлРС) до 10.12.2018г. 

При тези установени факти в производството пред районния съд, с  постановеното от първата инстанция решение искът е квалифициран като такъв по чл.59, ал.1 ЗЗД и е уважен изцяло в предявения размер от 9010лв. Съдът е приел, че ищцата се е легитимирала като титуляр на ограниченото вещно право на ползване на процесния имот и в исковия период от време е била лишена от ползването му, тъй като имотът е ползван без основание от ответницата, която се е обогатила за сметка на ищцата и й дължи обезщетение. Относно размера на обезщетението съдът е приел, че същото следва да се присъди за исковия период от 901 дни, по 10лв. на ден, съобразно искането на ищцата по нотариалната покана или общо в размер на сумата 9010лв.

Пред въззивната инстанция е изслушано заключението на вещото лице инж.М., извършило назначената съдебно-техническа експертиза, според което следно-месечният пазарен наем за процесния имот е в размер на 81,36лв., а за исковия период от 23.06.2016г. до 10.12.2018г. - в размер на сумата общо 2 398лв. Експертното заключение е дадено при съобразяване местоположението на имота и всички негови характеристики, вкл. застрояването в имота.

С оглед така установената по делото фактическа обстановка, обжалваното решение на ТРС е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Районният съд правилно е квалифицирал иска по реда на чл.59, ал.1 ЗЗД. Предпоставките за уважаването на иска са: ищецът да е собственик на вещта или титуляр на ограничено вещно право върху вещта; ответникът да е ползвал вещта през периода на претенцията при липса на правно основание за осъществяването на подобни действия и настъпили в резултат на общия факт на ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. В тежест на ищеца е пълното и главно доказване за наличието на всички тези предпоставки, с изключение на отрицателния факт за липса на основание за ползването, който факт - наличие на основание за ползване подлежи на доказване от ответника. Тъй като няма нормативно определена стойност, която да се дължи при ползването на чужд имот без основание, трайната практика на ВКС (напр. Решение №131/27.10.2009г. по т.д.№ 268/2009г. на ВКС, I т.о., Решение №255/29.06.2010г. на ВКС по гр. д. № 5342/2008г. III г. о. и др.) и на съдилищата приема, че база за определяне на обезщетението е размерът на пазарния наем за исковия период. Или обедняването в случаите на ползване на чужд имот без основание се съизмерява с пазарния наем за имота, с който собственикът/титулярът на ограничено вещно право е пропуснал да увеличи имуществото си, а обогатяването на ползващия – с размера на същите средства, които си е спестил като разход при ползването.

Въззивната инстанция намира за неоснователно оплакването на въззивницата, че по делото не е доказано осъществяването на фактическия състав на нормата на чл.59, ал.1 ЗЗД. В периода, отразен в исковата молба - от 23.06.2016г. до 10.12.2018г. ответницата С.М., сега възизвница, е ползвала процесния имот, чийто титуляр на правото на ползване е била ищцата, което ползване е без правно основание, при което дължи на ползвателя обезщетение за неоснователното ползване. Въпросите относно титулярството на правото на ползване на имота на ищцата и неоснователното ползване на имота от ответницата, са решени със сила на пресъдено нещо с решенията на СлРС, СлОС и определението на ВКС по посоченото гр. д. № 282/ 2017г. по описа на СлРС. С ползването от страна на ответницата без правно основание на имота, чийто титуляр на правото на ползване е била ищцата, е накърнено материалното благо на ищцата, тъй като същата е била лишена от възможността лично да си служи с недвижимия имот по предназначение и да извлича полезните му свойства, съответно това е довело до настъпване на неблагоприятни изменения в правната й сфера, чийто паричен еквивалент е средната пазарна наемна цена, която би могла да бъде получена срещу ползването на имота за исковия период от време. Невъзможността титулярът на едно вещно право да получи гарантираното му от закона материално благо сочи, че е налице обедняване - намаляване на активите от имуществото чрез пропуснато сигурно тяхно увеличение от ползването на недвижимата вещ. Вторият елемент от фактическия състав на нормата на чл.59 ЗЗД - обогатяване, в случая увеличение на активите на едно имущество чрез безвъзмездно получаване на определено материално благо - ползване на чужда недвижима вещ, се установява от факта, че ответницата, упражняваща фактическата власт върху имота е имала възможността да извлича полезните й свойства, без да има правно основание за това. В случая е установена и третата предпоставка на предявения иск - връзка между обедняването и обогатяването, тъй като е общ правопораждащият ги факт - ползване на чужд имот без основание. Или по делото изцяло е доказан фактическия състав на нормата на чл.59, ал.1 ЗЗД. На следващо място съдът приема, че искът по чл.59, ал.1 ЗЗД е допустим, тъй като за ищцата не съществува друга правна възможност за защита на интересите й, предвид обстоятелството, че за исковия период от време между страните по делото не се твърди и не е установена валидна облигационна връзка досежно имота, чийто титуляр на правото на ползване е ищцата.

Във връзка с дължимото обезщетение за спорния по делото период, пред въззивната инстанция е извършена и приета съдебно-техническа експертиза, която е определила неговия размер на база дължимия средномесечен пазарен наем за имота за исковия период - 2 398лв. Съдът счита, че следва да бъде възприето и кредитирано експертното заключение, тъй като същото не бе оспорено от страните и се прецени като обективно и компетентно, с оглед на което искът по чл.59, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан до размера на сумата  2 398лв., която сума ответницата следва да заплати на ищцата, респ. на наследниците й по закон.

С оглед тези изложени от ЯОС съображения, основателно е оплакването на въззивницата, че обжалваното решение е постановено от ТРС в нарушение на процесуалните правила относно доказателствената тежест, която страните носят в процеса, която доказателствена тежест не е разпределена от съда и без служебно да е назначена от съда експертиза при условията на чл.195, ал.1 ГПК, която да даде заключение за размера на обезщетението за ищцата в резултат от отнетото й ползване на имота. Тези процесуални нарушения са довели и до нарушение на материалния закон. Независимо от допуснатите процесуални нарушения от районния съд, предвид изправянето им от въззивната инстанция и осъществяването на фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД, предявеният иск е основателен и доказан до размера на сумата 2 398лв. и следва да се уважи до този  установен по делото размер.

Предвид горното, първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено в частта, с която ответницата С.М. е осъдена да заплати на ищцата В.П. обезщетение за разликата над сумата 2 398 лв. до размера на сумата 9010лв. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските, присъдени на ищцата за разликата над сумата 23,63лв., както и в частта на присъденото при условията на чл.38, ал.2 ЗА възнаграждение на адв.Т. за разликата над сумата 397,86лв. ( чл.7, ал.2,т.2 от Н-ба№1/2004г. на ВАдвС), а също и в частта на дължимата от ответницата ДТ за разликата над сумата 95,92лв. Вместо това следва да бъде постановено ново решение от настоящата инстанция, с което осъдителният иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата за разликата над 2 398лв. до размера на 9010лв., бъде отхвърлен като неоснователен. В частта, с която е уважен иска до размера на сумата 2 398лв., решението на ТРС следва да се потвърди, тъй като като краен резултат е правилно и законосъобразно.

При този изход на делото пред въззивната инстанция, въззивницата - ответница по делото има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска (чл.78, ал.3 ГПК), но разноски не са направени и не се присъждат на тази страна. Въззиваемите, правоприемници на ищцата, също имат право на разноски съразмерно с уважената част от иска и такива разноски при условията на чл.78, ал.1 ГПК пред въззивната инстанция следва да им се присъдят в размер на 134,94лв.

Тъй като въззивницата е освободена от заплащане на ДТ пред въззивната инстанция, независимо от изхода на делото ДТ не се присъжда.  

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, ЯОС

 

                                            Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №260010/28.10.2020г. на Тополовградски районен съд, постановено по гр.д.№300/2019г. в частта, с която на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД С.М.М. *** е осъдена да заплати на В.М.П. *** обезщетение за лишаването й от ползване в периода от 23.06.2016г. до 10.12.2018г. на недвижимия имот в гр.*** - Дворно място с площ 112 кв.м., съставляващ ПИ № 607 в кв.116 по плана на гр.***, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда представляваща самостоятелно жилище със застроена площ от 46 кв.м., както и другите подобрения за разликата над сумата         2 398лв. до размера на сумата 9 010лв., в частта, с която С.М.М. *** е осъдена да заплати на В.М.П. *** разноски за разликата над сумата 23,63лв до размера на сумата 88,80лв., в частта, с която С.М.М. *** е осъдена да заплати на адвокат С.Т. адвокатско възнаграждение за разликата над сумата 397,86лв. до размера на сумата 780,50лв. и в частта, с която С.М.М. *** е осъдена да заплати ДТ в полза на ТРС за разликата над сумата 95,92лв. до размера на сумата 360,40лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от В.М.П., с ЕГН **********,***, поч. на 18.12.2020г., заместена от наследниците й по закон Г.И. ***, с ЕГН ********** и М.И. ***, с ЕГН **********, против С.М.М. ***, ЕГН **********, иск по чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаването на ищцата В.П. от ползване в периода от 23.06.2016г. до 10.12.2018г. на недвижимия имот в гр.Елхово- Дворно място с площ 112 кв.м., съставляващ ПИ № 607 в кв.116 по плана на гр***, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда представляваща самостоятелно жилище със застроена площ от 46 кв.м., както и другите подобрения, при граници на имота: ул."В.Левски",ПИ №604 и ПИ 606, за разликата над сумата 2 398лв. до размера на сумата 9 010лв.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №260010/28.10.2020г. на Тополовградски районен съд по гр.д.№300/2019г. в останалата му част.

ОСЪЖДА С.М.М. ***, ЕГН **********, да заплати на Г.И. ***, с ЕГН ********** и М.И. ***-04-15, с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 134,94лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                               ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                                                                                          2.