РЕШЕНИЕ
№ 90
Самоков, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на дванадесети ноември през две хиляди и двадесетата
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 420 по описа на
съда за
Д.Л.К. *** обжалва Наказателно постановление № 20-0338-000796,
издадено на 15.09.2020 г. от Емил Петров Филипов, на длъжност Началник група
към ОДМВР – София, РУ – Самоков, с искане за неговата отмяна поради
незаконосъобразност.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. Христо Белстойнев, който
заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения излага съображения в
подкрепа на нейната основателност.
Въззиваемата страна не се
представлява и не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН – в редакция до
измененията и допълненията със ЗИДЗАНН, обн. ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от
23.12.2021 г.).
Жалбата е подадена от
легитимирано лице в законоустановения срок против НП, подлежащо на обжалване
пред РС – Самоков, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които
да са довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Съставеният
срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в
съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За нарушенията на Закона
за движението по пътищата (ЗДвП), вменени на жалбоподателя с АУАН, против него
е издадено НП в законоустановения срок от Емил Петров Филипов, за когото се
установява от писмо рег. № 338000-5598/05.10.2020 г. от Началника на РУ –
Самоков, че към датата на издаване на НП е заемал длъжността началник група
„Охранителна полиция” в РУ – Самоков при ОДМВР – София. Съгласно т. 2.9 от
представената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи, която е била в сила към датата на издаване на НП, началниците на
сектори/групи „Охранителна полиция” в РУ при ОДМВР са оправомощени в
съответствие с чл. 189, ал. 12 от ЗДвП да издават наказателни постановления за
нарушения по ЗДвП на обслужваната територия. Ето защо обжалваното НП е издадено
от компетентен орган. То не съдържа нови фактически обстоятелства, против които
в административно-наказателното производство жалбоподателят да не е могъл да се
защитава.
По същество съдът приема за
установено от събраните по делото доказателства, че на 04.08.2020 г. около 20,45 ч. в гр. Самоков по бул. „Софийско
шосе” жалбоподателят Д.Л.К., като е управлявал моторно превозно средство (МПС)
– лек автомобил „БМВ 635 Д Купе” с рег. № СО 4303 СК, е използвал пътя, отворен
за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари, като умишлено е предизвиквал загуба
на сцепление между автомобила и пътната настилка, както и че по същото време и
на същото място е управлявал горепосочения автомобил с акт за установяване на
административно нарушение серия АА № 748887/14.04.2020 г. след изтичане на едномесечния
срок, за който съгласно чл. 157, ал. 6, изр. второ от ЗДвП актът заменя
контролния талон към свидетелството му за управление на МПС.
Тези обстоятелства се установяват
от детайлната и съвкупната преценка на показанията на свидетеля Б.К. –
актосъставител, на длъжност „мл. автоконтрольор” в РУ – Самоков и АУАН серия АА
№ 756361, съставен на 04.08.2020 г.
Актът за установяване на
административно нарушение срещу жалбоподателя е редовно съставен, поради което съгласно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП той се ползва с презумптивна доказателствена сила за
посочените в него фактически обстоятелства.
Следва да се отбележи, че в АУАН
е налице достатъчна яснота относно установеното от актосъставителя фактическо
поведение на жалбоподателя, съставляващо използване на път, отворен за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с предназначението му
за превоз на хора и товари – посочено е, че на 04.08.2020 г. около 20,45 ч. в
гр. Самоков по бул. „Софийско шосе“ жалбоподателят управлява лек автомобил „БМВ
635 Д Купе“ с рег. № СО 4303 СК, собственост на Десислава Василева Димитрова от
гр. Самоков, като умишлено принуждава автомобила да губи сцепление с пътната
настилка, с уточнението в скоби, че такова сцепление губят задните гуми на
автомобила, като уточнението е придружено с житейски употребимото определение
на този начин на управление на автомобила - „дрифт“. Също така е посочено в
АУАН, че това фактическо поведение на жалбоподателя е конкретна проявна форма
на използване на посочения отворен за обществено ползване път за други цели,
освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари,
поради което жалбоподателят е нарушил чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В НП описанието
на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, е идентично.
Следователно в АУАН е налице не
само необходимото от процесуално-правна гледна точка, с оглед гарантиране на
правото на защита на жалбоподателя, единство между описание на конкретно негово
фактическо поведение при управление на МПС на път, отворен за обществено
ползване – от една страна и от друга – извод, че с това си поведение
жалбоподателят използва този път за други цели, освен в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари в нарушение на забраната по чл. 104б,
ал. 2 от ЗДвП. Също толкова съществено е, че фактите относно това поведение са
описани в АУАН достатъчно подробно и пълно, което позволява така съставеният акт
да се ползва с презумптивна доказателствена сила за тези факти в съответствие с
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, т. е. тези факти да се считат доказани със съставянето
на АУАН.
Наред с това, описаното в АУАН
фактическо поведение на жалбоподателя се потвърждава от показанията на св. К.,
които не са бланкетни и формално пресъздаващи констатациите му в акта, а в тях
той възпроизвежда свои лични възприятия за начина на движение на управлявания
от жалбоподателя лек автомобил по бул. „Софийско шосе“ в гр. Самоков в участъка
между автосервиза близо до края на града и кръговото кръстовище при изхода от
града в посока към гр. София. Свидетелят К. сочи, че чул силен шум от движение
и свирене на гуми още докато той и колегата му И.И. (свидетел при установяване
на нарушението, посочен в АУАН) пътували със служебния им автомобил към мястото
на нарушението, а когато вече имали визуален контакт с бул. „Софийско шосе“ в
гореопределения негов участък, св. К. чул, че при потегляне на автомобила,
управляван от жалбоподателя, гумите започвали да свирят; видял, че автомобилът
се носел наляво и надясно по пътя при наличие и на други превозни средства,
движещи се по този път в двете посоки; видял, че целият път бил в дим.
Тези показания на св. К.
детайлно, логично, последователно и безпротиворечиво възпроизвеждат личните му
зрителни и слухови възприятия за конкретното поведение на жалбоподателя при
управление на лекия автомобил по пътя, отворен за обществено ползване, поради
което съдът изцяло ги кредитира. Кредитираните показания на св. К. се отнасят за
такива конкретни факти, които потвърждават посочването в АУАН, че жалбоподателят
умишлено е принуждавал автомобила да губи сцепление с пътната настилка, (т. е.,
казано с други думи, умишлено е предизвиквал загуба на сцепление между
автомобила и пътната настилка), с уточнението в акта, че такова сцепление са
губили задните гуми на автомобила, което уточнение е логично с оглед ноторно
известното обстоятелство, че задвижващите колела на автомобил от тази марка и
модел са задните.
Възприетото от св. К. поднасяне
на автомобила наляво и надясно по пътя е обективен външен израз на загубата на
сцепление на задните му двигателни колела с пътната настилка, а силният свистящ
шум и димът над пътната настилка са обективни признаци за съзнателно
предизвикване от водача на такава загуба чрез преднамерено въздействие върху
системите за управление на автомобила, така че на двигателните колела да се
придаде високооборотно въртеливо движение, преодоляващо обичайното им сцепление
с пътя и генериращо както силен специфичен шум (подобен на свирене, свистене),
така и дим от завъртането на уличен прах и от изгаряне на повърхностния слой на
гумите на двигателните колела при прекомерното им скоростно триене с настилката.
Наред с това, съвкупността от установените от показанията на св. К. външни
признаци на начина, по който жалбоподателят е управлявал автомобила и
едновременното проявление на тези признаци, изключва възможен извод за друга
конкретна причина за загуба на сцепление между автомобила и пътната настилка,
освен преднамереното й предизвикване от жалбоподателя. Такъв един начин на управление
на моторно превозно средство е житейски известен като „дрифт“, поради което
това определение, чиято употреба в АУАН и в НП е единствено акцесорна и
пояснителна, в никакъв начин не води до неопределеност на вмененото на
жалбоподателя деяние, нито е от естество да ограничи правото му на защита в
административно-наказателното производство, в частност да разбере за какво
административно нарушение е обвинен и наказан.
Изводите на съда за фактите, характеризиращи
поведението на жалбоподателя при управление на лекия автомобил „БМВ 635 Д Купе“
с рег. № СО 4303 СК на посочените в АУАН и в НП дата, час и място, основани на съдържанието
на АУАН и на кредитираните показания на св. К., не могат да се опровергаят от
показанията на свидетелите Владимир Владимиров и Георги Бошняков. Тези
свидетели сочат, че са приятели с жалбоподателя и че са били заедно с него в
двора на автосервиза на бул. „Софийско шосе“ в края на гр. Самоков, когато той потеглил
по нормален начин по този булевард в посока към гр. София и на пътя не
извършвал никакви маневри, опасни за участниците в движението. Сочат също, че
се били събрали в гараж в двора на автосервиза, а той по това време не работел.
Съдът счита, че показанията на свидетелите Владимиров и Бошняков, в частите им,
в които те заявяват, че жалбоподателят е потеглил нормално към гр. София и по
бул. „Софийско шосе“ не е извършвал опасни маневри, не е „пилил гуми“ и не е
правил „дрифтове“, са заинтересувани в негова полза. Освен, че са приятели на
жалбоподателя, далеч по-същественото е, че те са били заедно с него в двора на
автосервиз в края на града вечерта извън работното му време, т. е. очевидно е,
че обединяващото ги тогава тяхно занимание е било управлението на автомобили и
затова се стремят да изтъкнат колко правомерно е осъществявал тази дейност
жалбоподателят, премълчавайки възприетите от св. К. факти. Непровокиран от
техните показания, св. К. (който е бил разпитан преди тях и в отсъствието им от
съдебната зала по време на разпита му) сочи, че когато спрял жалбоподателя за
проверка и го попитал защо управлява автомобила по този начин, жалбоподателят
му отговорил, че „нещо правил на колата и я тества“. Това обстоятелство от една
страна потвърждава показанията на св. К. в останалата им част – относно
поведението на жалбоподателя при управлението на МПС до спирането му за
проверка и от друга страна опровергава показанията на свидетелите Владимиров и
Бошняков, че непосредствено преди спирането му за проверка жалбоподателят не е
правил опасни маневри, не е „пилил гуми“ и не е правил „дрифтове“. Затова съдът
не кредитира показанията на свидетелите Владимиров и Бошняков в тези им части.
Несъстоятелни са доводите в
жалбата, че предвид възрастта му и краткия му стаж като водач на МПС, както и с
оглед вида на управлявания от него автомобил, жалбоподателят обективно не е
могъл да управлява автомобила по начина, който му е вменен с АУАН и НП. За
състава на административното нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП
не е необходимо деецът да притежава призната квалификация за управление на МПС
по специален начин, нито пък липсата на такава квалификация обективно може да
му попречи да извърши такова деяние. Наред с това автомобилите със задни двигателни
колела, а вече се посочи, че автомобилът, който жалбоподателят е управлявал при
извършване на деянието е именно такъв, се извеждат съзнателно от сцепление с
пътната настилка значително по-лесно от останалите автомобили. И не на последно
място, изтъкнатата от пълномощника на жалбоподателя в хода на съдебните прения дължина
от около 70-80 метра (според показанията на св. Бошняков) на участъка от бул.
„Софийско шосе“ между изхода от крайпътния автосервиз и кръговото кръстовище
при изхода за гр. София, е напълно достатъчна за движение със съзнателно
превъртане на двигателните колела на автомобила с цел предизвикване на загуба
на сцепление на автомобила с пътната настилка.
Законосъобразни са изводите на актосъставителя
в съставения от него АУАН и на административно-наказващия орган в обжалваното
НП, че така установеното фактическо поведение на жалбоподателя е проявна форма
на използване на път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с предназначението му за превоз на хора и товари. Такова
използване на пътя нарушава забраната, установена в разпоредбата на чл. 104б,
т. 2 от ЗДвП и е съставомерно от обективна страна като административно
нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП. Умишленото предизвикване на
загуба на сцепление на двигателните колела на МПС с пътната настилка може да
носи удоволствие за водача; да е свързано с тестове на автомобила; да го
подготвя за състезания и т. н. То обаче не представлява използване на пътя,
отворен за обществено ползване, в съответствие с предназначението му за превоз
на хора и товари, тъй като от чисто техническа и физична гледна точка такъв
превоз се осъществява именно заради наличието на сцепление между превозното
средство и пътната настилка. Вярно е, че и при този начин на управление на
автомобила жалбоподателят се е придвижвал по пътя, но формулировката на
забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП не изключва възможността тя да бъде
нарушена и при съпътстващ нарушението превоз на хора или товари. Не е излишно
да се обърне внимание, че съгласно чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, респ. чл. 175а, ал.
1, предл. трето от ЗДвП е забранено, съответно – административно наказуемо, водачите
на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
предназначението им за превоз на хора и товари. Казано иначе, забранено е и е
административно-наказуемо използването на пътя за други цели, странични спрямо
превоза на хора и товари, а не е задължително необходимо за съдържанието на
забраната и за съставомерността на административното нарушение тези „други
цели“ да са такива, които сами по себе си да изключват придвижване на хора и
товари по пътя.
По тези съображения съдът намира
за установено от събраните и кредитирани доказателства по необходимия съгласно
чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин, че на 04.08.2020 г. около 20,45 ч. в гр. Самоков по бул.
„Софийско шосе”, като е управлявал МПС – лек автомобил „БМВ 635 Д Купе” с рег.
№ СО 4303 СК, жалбоподателят умишлено е предизвиквал загуба на сцепление между
автомобила и пътната настилка и по този начин от обективна и субективна страна
е нарушил установената в чл. 104б, т. 2 от ЗДвП забрана за използване на
отворения за обществено ползване път за други цели, освен в съответствие с
предназначението му за превоз на хора и товари. Жалбоподателят е нарушил тази
забрана виновно, във форма на вината – умисъл, поради което деянието му е
съставомерно като административно нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП.
За виновно извършеното от
жалбоподателя административно нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП административно-наказващият орган е ангажирал
административно-наказателната му отговорност законосъобразно, като му е наложил
кумулативно предвидените административни наказания в установените от закона техни
твърди размери, както следва: „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 12
месеца и „глоба“ в размер 3000 лв., които не подлежат на намаляване от съда.
Наред с това, установява се от
редовно съставения срещу жалбоподателя АУАН, ползващ се с презумптивна
доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, а и не се опровергава от
никакви други доказателства, че на 04.08.2020 г. около 20,45 ч. в гр. Самоков по бул.
„Софийско шосе” жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил „БМВ 635 Д Купе”
с рег. № СО 4303 СК с акт за
установяване на административно нарушение серия АА № 748887/14.04.2020 г. след
изтичане на едномесечния срок, за който съгласно чл. 157, ал. 6, изр. второ от ЗДвП актът заменя контролния талон към свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя. Легитимацията на жалбоподателя с АУАН, съставен повече от 3
месеца преди проверката, вместо с контролен талон към свидетелството му за
управление, е нарушение на чл. 157, ал. 6, изр. второ от ЗДвП, за което в този
закон липсва особена административно-наказателна разпоредба. Поради това то е
административно-наказуемо с глоба в размер 20 лв. съгласно бланкетната
разпоредба на чл. 185 от ЗДвП. Административно-наказващият орган
законосъобразно е наложил на жалбоподателя глоба за това нарушение именно в
този размер и тази глоба не подлежи на намаляване от съда.
Административните нарушения по
чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП и по чл. 185, вр. чл. 157, ал. 6, изр.
второ от ЗДвП, за които е санкциониран жалбоподателят с обжалваното НП, не
представляват маловажни случаи по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН.
И двете нарушения са формални, т.
е. за съставомерността им не е необходимо настъпване на вредни последици,
поради което липсата на такива не следва да се обсъжда.
Извършеното от жалбоподателя
административно нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП е типично за
този вид административни нарушения и от доказателствата не се установяват
смекчаващи обстоятелства, обуславящи негова по-ниска степен на обществена
опасност от тази на обикновените случаи на такива административни нарушения.
Такива нарушения се извършват предимно от млади хора, които невинаги са с голям
опит като водачи на МПС, поради което нито младата възраст на жалбоподателя,
нито продължителността на времето, откогато е правоспособен водач, са такива
смекчаващи обстоятелства, които да обосноват маловажност на случая. Напротив, в
случая е налице и отегчаващо отговорността на жалбоподателя обстоятелство –
нарушението е извършено по оживена пътна артерия в гр. Самоков, осигуряваща
връзка с пътя за гр. София, както и с пътя за гр. Ихтиман., т. е. от това
нарушение е могла да възникне опасност за движението.
Ниската степен на обществената
опасност на административното нарушение по чл. 185, вр. чл. 157, ал. 6, изр.
второ от ЗДвП е взета предвид от законодателя при определяне на размера на санкцията
за него, поради което не следва повторно за конкретния случай да се обсъжда
като смекчаващо обстоятелство. Освен това, това нарушение също е типично за
този вид административни нарушения и от доказателствата не се установяват
смекчаващи обстоятелства, обуславящи негова по-ниска степен на обществена
опасност от тази на обикновените случаи на такива административни нарушения.
Ето защо не са налице основания
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН за което и да е от нарушенията.
По всички изложени съображения
обжалваното НП е издадено в съответствие с материалния закон и при липсата на
основания за неговото изменение или отмяна същото следва да бъде изцяло потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 20-0338-000796,
издадено на 15.09.2020 г. от Емил Петров Филипов, на длъжност Началник група
към ОДМВР – София, РУ – Самоков.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: