Решение по дело №272/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 57
Дата: 4 април 2022 г. (в сила от 12 април 2022 г.)
Съдия: Румяна Петрова Петрова
Дело: 20223100200272
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Варна, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна П. П.а
Членове:Светла В. Даскалова

Станчо Р. Савов
при участието на секретаря Дебора Н. Иванова
в присъствието на прокурора Д. К. Д.
като разгледа докладваното от Румяна П. П.а Частно наказателно дело №
20223100200272 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 44 от ЗЕЕЗА и предмет на разглеждане са получени
два броя ЕЗА по отношение на S. R., роден на **********г. в гр. Магдебург, гражданин на
ФРГ, първата от 20.12.2019г., издадена от районен съдия при Районен съд Тиргартен-
Берлин и втората от 28.01.2021г., отново издадена от съдия при Районен съд Тиргартен и
двете касаещи изтърпяване на наказание.
В съдебно заседание представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява
становище за наличие на визираните в закона предпоставки за предаване на Щ. Р. на
компетентния орган, издал заповедта, както и тези по чл.40ал.1т.4 от ЗЕЕЗА, поради което
предоставя на съда да реши.
Защитникът на Щ. Р. излага подробни съображения за отсъствието на предпоставките за
предаване на исканото лице, поради което моли съда да не допуска предаването му, тъй като
същият има сключен граждански брак с българска гражданка и живее трайно с нея в гр.
Варна, и желае в България да изтърпи наказанието лишаване от свобода.
Исканото лице заявява, че не е съгласен да бъде предаден на немските власти и не
прави отказ от принципа на особеността по чл. 61 от ЗЕЕЗА. Моли съда да постанови да
изтърпи наказанието в България с оглед на това, че съпругата му и той живеят в гр. Варна.
След преценка на материалите по делото и становищата на страните, изразени в
1
съдебно заседание, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по две издадени ЕЗА, първата от
20.12.2019г., издадена от районен съдия при Районен съд Тиргартен- Берлин и втората от
28.01.2021г., отново издадена от съдия при Районен съд Тиргартен.
Първата ЕЗА от 20.12.2019г. е издадена въз основа на Заповед за задържане на
Прокуратурата на Берлин от 13.09.2019г. от съдия при Районен съд Тиргартен- Берлин,
касаеща подлежаща на изпълнение присъда от 22.03.2017г., Референтен номер №
/270Ls/241 Js 428/16/21/16/ при отчитане на решението за определяне на общо наказание по
кумулация на Районен съд Тиргартен от 14.11.2018г. по дело № /270Ls/241 Js 428/16/21/16/.
Максималния срок на наказанието лишаване от свобода е 5 години, като срокът на общото
наказание е Лишаване от свобода за срок от ТРИ години, с остатък за изтърпяване от 672
дни от общото наказание. Предаването се иска с оглед изтърпяване на наказанието за
извършени общо 9 престъпления за времето: а) на 22.02.2016г.
b) на 23.02.2016г.
с) на 25.02.2016г.
d) на 29.02.2016г.
е) на 02.03.2016г.
f) на 03.03.2016г.
g) на 07.03.2016г. за това, че в качеството си на управител на дружество е
предоставил откритата при Commerzbank AG сметка на неизвестно лице като банкова сметка
на получаване на кредитни преводи на парични средства, придобити по измамлив път. На
посочените по- горе дати той се е разпоредил със следните парични суми чрез теглене на
пари в брой от тази банкова сметка:
по буква а) в размер на 10 000евро;
по буква b) в размер на 10 000евро;
по буква с в) размер на 70 000евро;
по буква d) в размер на 10 000евро;
по буква e) в размер на 10 000евро;
по буква f) в размер на 150 000евро;
по буква g) в размер на 2003,98евро, т.е. със 7 операции за теглене на налични пари
в общ размер на 273 003,98евро. Впоследствие осъденото лице предало теглените парични
суми на неизвестно лице, пребиваващо в близост до адреса му, с цел неизвестното лице да
използва паричните средства за себе си. При това осъденото лице допуснало, че предадените
парични средства са от извършвани с професионален подход престъпни деяния от трети
лица.
Така посочените престъпления осъществяват състав на наказателния кодекс по букви
а) до g) § 261ал.1, изр. 1, изр.2т.4а,ал.2т.2 Същите са включени в списъка по чл.36ал.3 от
2
ЗЕЕЗА- изпиране на имущество, придобито от престъпление, поради което за същите не се
изисква двойна наказуемост.
По отношение на престъпленията, които не са включени в този списък от буква h) до
i) извършени в периода от 19.01.2016г. до 09.01.2017г. осъденото лице умишлено, в
качеството си на представителен орган на юридическото лице в нарушение на §15а, ал.1 от
Наредбата за несъстоятелността не е подал молба за откриване на производство по
несъстоятелност при неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост без виновно колебание,
а тай-късно три седмици след настъпване на неплатежоспособността или
свръхзадлъжнялостта. Освен това той представил клетвена декларация за имущественото си
състояние с невярно съдържание пред компетентен орган, отговарящ за приемане на такива
клетвени декларации. Тези деяния осъществяват §15а,ал.4 във вр. с ал.1, изр.1 от Наредбата
за несъстоятелността от старата редакция; §158 от НК.
Втората ЕЗА от 28.01.2021г. е издадена въз основа на Заповед за задържане на
Прокуратурата на Берлин от 03.02.2020г. от съдия при Районен съд Тиргартен- Берлин,
касаеща подлежаща на изпълнение присъда от 13.08.2019г. , Референтен номер № 244 Ls
2/19 във връзка с присъдата на Областен съд- Берлин от 09.01.2020г. с референтен номер 878
Ns 91/19. Максималния срок на наказанието лишаване от свобода, което може да бъде
наложено е 5 години, като срока на наложеното наказание е Лишаване от свобода за срок от
ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА, общо наказание от 2г. и 3 месеца.
Предаването се иска с оглед изтърпяване на наказанието за извършени общо 3
престъпления за времето от 02.01.2019г. и 05.01.2019г. за това, че в качеството си на
управител е предоставило откритата на името на дружеството при банка Berlinar Volksbank
сметка на неизвестно лице като банкова сметка на получаване на кредитни преводи на
парични средства, придобити по измамлив път.
Така посочените 3 престъпления осъществяват състав на наказателния кодекс по §
261ал.1, изр. 1, изр.2т.4а,ал.2т.2, 53,73, 73с. Същите са включени в списъка по чл.36ал.3 от
ЗЕЕЗА- изпиране на имущество, придобито от престъпление.
Заповедта от формална страна е съобразена с изискванията на разпоредбата на чл. 37
от ЗЕЕЗА за форма и съдържание.
Съобразно нормата на чл. 45, ал. 3 от ЗЕЕЗА настоящият състав следва да обсъди дали
са налице условията за предаване на исканото лице по смисъла на чл. 36 и чл. 41 от същия
закон, както и да констатира липсата на основания за отказ да изпълни ЕЗА, уредени в чл.
39 ЗЕЕЗА.
В изпълнение на това си задължение съставът на ВОС намира, че са налице
положителните предпоставки за допускане на изпълнението на коментираната ЕЗА.
Касае се за пълнолетно лице, извършило деяние, за което, съгласно правото на
издаващата държава се предвижда наказание „лишаване от свобода” с максимален срок до 5
години.
В конкретния случай се иска задържането на лице с цел изпълнение на влезли в сила
3
присъди, като сочените престъпления – 7 от първата ЕЗА и 3 от втората ЕЗА попадат в
хипотезата на изрично изброените в чл.36, ал.3 от ЗЕЕЗА тридесет и две категории
престъпления, за които не се изисква двойна наказуемост. Деянието – пране на пари
представлява престъпление и по законодателството на РБългария, а именно такова по чл.253
и сл. от НК, като същото е наказуемо с максимален срок от 5 години лишаване от свобода,
видно от отразеното в двете Заповеди за арест. Останалите две престъпления от първата
ЕЗА представляват престъпления и по българския НК, а именно по чл.227 от НК и по
чл.313ал.1 от НК.
Наред с това не са налице абсолютните основания за отказ по чл. 39 от ЗЕЕЗА -
престъплението не е амнистирано в Р. България и не попада под нейната наказателна
юрисдикция; исканото лице не е осъдено за същото престъпление от български съд или съд
на трета държава членка, не е изтърпяло и не търпи наказание за това деяние, както и че
лицето не е малолетно съгласно българското законодателство.
В случая настоящият състав на съда счита, че са налице факултативните основания за
отказ да се изпълни ЕЗА, съгласно разпоредбата на чл. 40ал.1т.4 от ЗЕЕЗА. Преценявайки
разпоредбата на чл.8 от ЕКЗПЧОС относно гарантираното право на зачитане на личния и
семеен живот на исканото лице, както и събраните в съдебно заседание доказателства за
сключен граждански брак с българска гражданка, справката за задграничните пътувания,
видно от която същият е влязал през границата на страната на 28.08.2019г. и няма данни да я
е напускал, то са налице доказателства за трайното му пребиваване в страната. Видно от
показанията на св. Р., двамата със съпруга си от 2019г. живеят на територията на РБългария
на адрес в гр.Варна, където са наели жилище от 2019г., поради което съдът счита, че Р. от
продължително време живее и се е установил в България. За да бъде допуснато изпълнение
на наказанието в Република България е необходимо да се установи, че същият живее или
постоянно пребивава в България. Видно от доказателствата по делото- показанията на
свидетелката Р. двамата живеят постоянно в РБългария. Свидетелката сочи, че грижат се за
нейните родители/ болен баща/ и макар исканото лице да няма статут на постоянно
пребиваващ, нито е налице адресна регистрация на същия, от справката за задграничните
пътувания, се установява, че от дата до 28.08.2019г. същият не е напускал територията на
РБългария. С оглед горното настоящият състав на съда счита, че са налице предпоставките
на чл.40ал.1т.4 от ЗЕЕЗА за отказ от изпълнение на ЕЗА, тъй като разпоредбата цели да
бъдат защитени еднакво правата на гражданите, които имат трайна фактическа обвързаност
с територията на РБългария, която от своя страна е определяща за съдържанието на личния
им живот. Липсата на адресна регистрация не изключва хипотезата на чл.40ал.1т.4 от
ЗЕЕЗА, тъй като използваното в закона понятие „пребиваващ“ отдава значение на
съдържанието на обвързаността, а не на нейната правно- административна форма. От друга
страна мястото на изпълнение на наказанието следва да е най- близко до местоживеенето му
с цел да не се стигне до непропорционална намеса в правото му на личен и семеен живот и
да не се затрудни впоследствие процесът на ресоциализация след изтърпяване на
наложеното наказание, както и възможността съпругата му да го посещава в затвора.
4
Не са налице и основания за отлагане на изпълнението или за условно изпълнение на
заповедта по чл. 52 от ЗЕЕЗА.
Изложеното дава основание да се приеме, че искането на лицето се явява основателно и
следва българският съд да приеме да се приведе в изпълнение от прокурора наказанието
лишаване от свобода, наложено от съда на издаващата държава. Т.е. налице е
факултативното основание за отказ за изпълнение на Европейската заповед за арест по
отношение на Щ. Р. по смисъла на чл.40, ал.1, т.4 ЗЕЕЗА, поради което и не следва да се
допуска изпълнение на двете заповеди за арест, а Варненска окръжна прокуратура следва да
приведе в изпълнение наложените по същите наказания.
Предвид изложеното Варненският окръжен съд на основание чл.44 ал.7 и 8 ЗЕЕЗА
РЕШИ:
ОТКАЗВА ДА ИЗПЪЛНИ Европейска заповед за арест от 20.12.2019г. е издадена от
съдия при Районен съд Тиргартен- Берлин, касаеща подлежаща на изпълнение присъда от
22.03.2017г., Референтен номер № /270Ls/241 Js 428/16/21/16/ при отчитане на решението за
определяне на общо наказание по кумулация на Районен съд Тиргартен от 14.11.2018г. по
дело № /270Ls/241 Js 428/16/21/16/ по отношение на немския гражданин S. R., роден на
**********г. в гр. Магдебург.
ПРИЕМА ДА СЕ ПРИВЕДЕ В ИЗПЪЛНЕНИЕ от Варненска окръжна прокуратура
наказанието „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, наложено на немския
гражданин S. R., роден на **********г. в гр. Магдебург, по присъда от 22.03.2017г.,
Референтен номер № /270Ls/241 Js 428/16/21/16/ при отчитане на решението за определяне
на общо наказание по кумулация на Районен съд Тиргартен, Берлин, ФРГ от 14.11.2018г. по
дело № /270Ls/241 Js 428/16/21/16/.
ОТКАЗВА ДА ИЗПЪЛНИ Европейска заповед за арест 28.01.2021г., издадена от
съдия при Районен съд Тиргартен- Берлин, касаеща подлежаща на изпълнение присъда от
13.08.2019г., Референтен номер № 244 Ls 2/19 във връзка с присъдата на Областен съд-
Берлин от 09.01.2020г. с референтен номер 878 Ns 91/19, с наложено общо наказание
Лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА по отношение на немския
гражданин S. R., роден на **********г. в гр. Магдебург.
ПРИЕМА ДА СЕ ПРИВЕДЕ В ИЗПЪЛНЕНИЕ от Варненска окръжна прокуратура
наказанието „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА, наложено
на немския гражданин S. R., роден на **********г. в гр. Магдебург, присъда от
13.08.2019г., Референтен номер № 244 Ls 2/19 във връзка с присъдата на Областен съд-
Берлин от 09.01.2020г. с референтен номер 878 Ns 91/19.
ПОТВЪРЖДАВА взетата мярка за неотклонение спрямо S. R., роден на **********г.
в гр. Магдебург „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“, взета по ЧНД № 271/2022г. на ВОС до
привеждане в изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода”
5
На основание чл. 260 от ЗИНЗС НАСТАНЯВА исканото лице S. R., роден на
**********г. в гр. Магдебург в Затвора Варна до предаването му на компетентните органи.
Решението подлежи на обжалване или протест пред Варненски апелативен съд в 5-
дневен срок, считано от днес.
След влизане в сила на решението препис следва да се изпрати на Варненска окръжна
прокуратура за изпълнение на процедурата по чл.44 ал.11 от ЗЕЕЗА.
Заверен препис от настоящото решение да се изпратят на издаващия орган, ВКП и МП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6