Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
гр.Свищов, 05.03.2020г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 12.11.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№531 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. 79 ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД по искова молба н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД,
ЕИК ********* срещу Г.П.П. и А.С.П..
Ищецът твърди, че на
20.07.2017г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. сключен между „*******“ЕАД и „А.з.с.н.в. “ ЕАД, по
силата на което вземането срещу ответника Г.П.П. и А.С.П., произтичащо от
договор за потребителски кредит № 2178280 от 26.02.2016 г. е прехвърлено в
полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор.
В изпълнение на изискванията на
закона ответникът длъжник Г.П. бил уведомен за станалата продажба на вземането
от страна на *******“ЕАД с уведомително писмо, което е получено от длъжника на
07.11.2017г. Твърди, че уведомлението на основния длъжник произвежда действие и
па отношение на поръчителя (А.С.П.) относно факта на предсрочната изискуемост,
още повече, че двамата пребивават на един адрес. Уведомителното писмо било
изпратено на посочения в договора адрес.
Твърди се, че вземането произтича
от одобрен на 26.02.2016г. и подписан на 27.02.2016г. договор за потребителски
кредит №2178280 между „*******“ЕАД от една страна и от друга Г.П.П. в
качеството му на кредитополучател и А.С.П. в качеството на поръчител. Договорът
бил сключен при спазване на разпоредбите на ЗПК и на основание Общите условия,
при които „*******“ЕАД предоставя потребителски кредити. С подписването на
Договора, ответниците са удостоверили,
че им е предоставен целия обем информация от страна Кредитодателя, получили са
екземпляр от ОУ, запознати са с тях и безусловно ги приемат.
Съгласно сключения договор за
паричен заем, Кредитодателят е предоставил на Кредотопулачателя паричен кредит
с главница от 29 689,23лв., която е преведена на 29.02.2016г. по посочена от
Кредитополучателя банкова сметка, ***о си по договора.
Съгласно чл.7, ал.1 от Договора
усвоената парична сума се олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на
която е фиксиран за целия срок на договора. Лихвата се начислява от датата на
отпускане на кредита, като към дата на подписване на договора страните са
договорили годишен лихвен процент 15% . Така страните постигнали съгласие
възнаградителната лихва да е в общ размер от 29 561,57лв. Подписвайки договора
кредитополучателя се задължил да ползва отпусната в заем сума и да я върне
ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в
договора на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в погасителния
план, който е неразделна част от договора. Общият размер на кредита е 59 250,80
лева, който длъжникът се е задължил да върне на 129 броя месечни погасителни
вноски, като за периода от първата погасителна вноска до деветата погасителна
вноска е дължима само договорна лихва в размер на 1316,21 лева, а останалите
120 броя вноски са в размер на 482,79 лева. Първата погасителна вноска съгласно
договора е дължима на 21.03.2016г., а последната погасителна вноска е с падеж
на 21.11.2026г. Ищецът заявява, че съгласно чл.13, ал.1 от ОУ при забава на
плащанията кредитополучателя дължи на кредитодателя обезщетение в размер на
годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена
върху просрочената дължима главница. На посоченото основание на длъжника е
начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 202,19лв.
за периода 21.12.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството,
сумата , която е погасена е размер на
1316,21 лева. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е
21.11.2026г., но поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя за
заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, на основание чл. 13 ал. 2 б. „а“ от ОУ, неразделна част от договора
за кредит. Уведомителното писмо е получено от Г.П. /при отказ/ на 07.11.2017г.
Предвид изложеното з. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ЕИК ********* възниквал правен интерес за предявяване на претенциите по
съдебен ред срещу ответниците по процесния договор.
Твърди, че "А.з.с.н.в."
ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК срещу длъжниците. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д.
№ 235/2018 г., по описа на PC-Свищов е издадена заповед за изпълнение. След
указание на съда в едномесечен срок е предявен настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува изискуемо вземане против ответниците в размер на
сумата 9 487,01 лева (девет хиляди четиристотин осемдесет и седем лева и една
стотинки) – частично претендирана главница, 2 942,30 лева (две хиляди
деветстотин четиридесет и два лева и тридесет стотинки) - възнаградителна лихва
за периода 21.12.2016г. до 20.07.2017г., 202,19 лева (двеста и два лева и
деветнадесет стотинки) - обезщетение за забава за периода от 21.12.2016 г. до
30.11.2017 г., законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2017 г. до
изплащане на вземането.
В условията на евентуалност се
предявяват солидарно осъдителни искове срещу Г.П.П., в качеството му на
кредитополучател и А.С.П. в качеството ѝ на поръчител за горните суми,
както и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 31.05.2018
г. до окончателното изплащане на вземането.
С допълнителна молба уточнение
ищецът по делото е оттеглил претенциите си спрямо длъжника А.С.П., тъй като
спрямо нея заповедта за изпълнение е влязла в сила. С определение 08.05.2019г. производството
по делото по отношение на А.С.П. е прекратено и същото е влязло в сила.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от назначения особен представител на ответника Г.П.П.. Счита,
че не ищецът не разполага с процесуална и материална легитимация за завеждане
на иска. От приложените към исковата молба документи не се установявало
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД да е придобил вземането
по процесния договор за паричен кредит № 0178280 от 26.02.2016 г., сключен
между „*******“ЕАД и Г.П.П.. Твърди, че от приложените към исковата молба
документи не се установява и по безспорен начин нито изискуемостта на
вземането, нито ликвидността му. Цесията, дори и да е била надлежно извършена
между страните по нея, не е породила задължение за длъжника, тъй като на
ответника не е бил надлежно уведомен за нея. В конкретния случай, не може да се
приеме и връчването да е осъществено с исковата молба, тъй като тя не е връчена
на ответника, а на особен представител.
На следващо място твърди, че
предсрочната изискуемост не е настъпила с
оглед решенията дадени в Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 18, съгласно което вземането, произтичащо
от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Следователно правото на кредитора
да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Настоящият случай не бил такъв. По делото не било представено писмено изявление
на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, напротив тя сама признавала,
че такова изявление няма и е счела кредита за предсрочно изискуем само на
основание неплащането на няколко погасителни вноски.
В проведеното съдебно заседание,
ищецът не се представлява. В писмено становище по делото преди съдебното
заседание моли да бъдат уважени предявените искове.
В проведеното съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от назначения особен представител. Поддържа становище, че не е доказано претендираното вземане и настоява за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На 30.11.2017г.
ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано
ч.гр.д. № 1235/17г. по описа на СвРС. Издадена била заповед № 764/1.12.2017г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Г.П.П. и
длъжникът А.С.П. да заплатят солидарно на кредитора „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 9 487,01 лева (девет
хиляди четиристотин осемдесет и седем лева и една стотинки) главница,
възнаградителна лихва в размер на 2 942,30 лева (две хиляди деветстотин
четиридесет и два лева и тридесет стотинки) за периода 21.12.2016г. до
20.07.2017г., обезщетение за забава в размер на 202,19 лева (двеста и два лева
и деветнадесет стотинки) за периода от 21.12.2016 г. до 30.11.2017 г. , законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда –
30.11.2017 г. до изплащане на вземането, както и 302,63 лева (триста и два лева
и шестдесет и три стотинки) разноски по делото, от които 252,63 лева – ДТ и
50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена
на длъжника Г.П.П. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като в
законоустановения едномесечен срок заявителя –ищец предявява настоящия установителен
иск по чл. 422 от ГПК в изпълнение на указанията на съда.
Видно от представения
по делото Договор за потребителски паричен кредит № 2178280 от 27.02.2016 г.
"*******" ЕАД предоставил на Г.П.П. кредит в размер на 29689,23 лв.,
като годишния лихвен процент бил 15,00 %, годишния процент на разходи 14,42% и
заемополучателя следвало да върне общо 59250,80 лв., като за периода от първата
погасителна вноска до деветата погасителна вноска е дължима само договорна
лихва в размер на 1316,21 лева, а останалите 120 броя вноски са в размер на по
482,79 лева. Последната погасителна вноска е с падеж на 21.11.2026г. Първата
месечна вноска била на 21.03.2016 г., а кредита бил обезпечен с поръчителството
на А.С.П.. Към Договора били подписани и приложени Общи условия, в които в чл.
13, ал. 2, б. "а" е посочено, че кредитодателя има право да прекрати
едностранно кредитното правоотношение с длъжника и да обяви всички вземания по
предоставения кредит, в това число непогасени вноски, лихви за забава, такси и
комисионни, ако потребителя допусне просрочие при неплащане на две
последователни погасителни вноски по кредита.
На 20.07.2017 г.
между "*******" ЕАД и "А.з.с.н.в." ЕАД бил подписан Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания. В чл. 2.1 от § 2 - "Предмет
на договора" се сочи, че цедентът се задължава ежемесечно чрез отделни
договори за цесия да прехвърля възмездно срещу възнаграждение портфейл свои
просрочени и изискуеми вземания произхождащи от договори за потребителски,
парични и стокови кредити, сключени между него и физически лица, които не се
погасяват редовно, които са определени и индивидуализирани в Приложение № 1 към
всеки отделен месечен договор за цесия. На същата дата – 20.07.2017 г. бил
сключен индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), в
което под № 136 фигурира кредита на ответника с обща дължима сума към дата на
цесията от 32 657,43 лв.
Представено е Потвърждение за извършената цесия, както и Пълномощно, с което цедента упълномощава цесионера да уведоми всички длъжници от името на "*******" ЕАД за прехвърляне на вземането.
Представено е
уведомително писмо до Г.П.П., с което е уведомен за прехвърляне на вземането
към ищеца, както и за настъпилата на 07.11.2017 г. предсрочна изискуемост на
кредита. Уведомителното писмо с изх.№ УПЦ-С-УКФ/2178280 от 2.11.2017г.,
адресирано до Г.П.П., с подател „*******“ ЕАД, чрез „А.з.с.н.в.” ЕАД е върнато
от длъжника на 07.11.2017 г., което се установява от обратните разписки
приложени по делото.
По делото е допусната
и назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която е прието от
съда, като обосновано, правилно и компетентно дадено. Вещото лице заключава, че
съгласно подписания от страните по процесния Договор погасителен план първите
9бр.погасителни вноски са за договорирания гратисен период, поради което
плащанията покриват само договорната лихва по кредита. В случая са извършени
плащания за погасяване задълженията по процесния Договор от 21.03.2016г. до
21.11.2016г. -общо платени задължения 1316,21лв. Дължимата погасителна вноска с падеж 21.12.2016г.
не е платена, поради което кредитополучателя изпада в забава на 22.12.2016г.
За периода след датата на
цесията - 20.07.2017г. от страна на ответника също няма извършени плащания.
Сочи, че за периода от 21.12.2016г. до 21.11.2026г. Размерът на непогасената главница
към 30.11.2017г. /дата на входиране на заявлението по чл.410 в съда / е
29689,23лв. и обхваща дължимите вноски за периода от 21.12.2016г. до
21.11.2026г.включително. Частично претендираната главница в размер на
9487,01лв. обхваща дължимите вноски за периода от 21.12.2016г. до 21.11.2021 г.,
включително. Договорната лихва за периода на процесния Договор е в размер на
29561,57лв. 3а периода 21.03.2016г.-21.11.2016г. е погасено задължение в размер
на 1316,21лв. Частично претендираната договорна лихва в размер на 2942,30лв.
обхваща дължимите лихви по вноски за периода от 21.12.2016г. до 20.07.2017г.,
включително.
Съдът намира, че
вещото лице е съобразило плащанията от ищеца, които са правени до момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, поради това намира заключението за
компетентно и правилно дадено и го кредитира.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
От процесуална
страна, предявените искове са допустими. Предявени са в предвидения едномесечен
срок, считано от съобщаването за връчване на заповедта при условията на чл.47,
ал. 5 от ГПК. В
настоящия случай, ищецът е предявил иск за установяване на вземането си по
издадената заповед за изпълнение само срещу единия от солидарните длъжници, тъй
като спрямо другия солидарен длъжник заповедта е влязла в сила. Поради това,
предявените искове са допустими и следва да се разгледат по същество.
По отношение на
възражението на особения представител на ответника, че ищеца не е страна по
договора за кредит и поради това не му дължат сумите, съдът намира, че е
неоснователно. Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат
това. Страните по договор за паричен заем не са ограничили правото на
заемодателя да прехвърля вземането, нито пък законът или естеството на
вземането препятстват подобно действие. В чл.13 ал.6 от Общите условия към
Договора е предвидено изричното право на
заемодателя по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице,
като в ал.7 от чл.13 кредитополучателят и поръчителят дават изричното си
съгласие за това. От това следва, че договорът за цесия, по силата на който
ищецът се легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо ответника цесията има
действие от деня в който му е била съобщена, като това следва от нормата на чл.
99, ал. 4 ЗЗД. В случая уведомлението е изпратено от цесионера, но е редовно,
тъй като последният е бил надлежно упълномощен за това от цедента. Няма пречка
по силата на чл. 36 ЗЗД първоначалният кредитор да упълномощи нарочно лице или
самия цесионер да уведоми длъжника за сключената цесия, каквато е настоящата
хипотеза. Ето защо в разглеждания случай действията на ищеца като пълномощник
на цедента по уведомяване на длъжника за цесията са законосъобразни и следва да се приеме, че
длъжникът Г.П. е надлежно уведомен за
извършената цесия, както и за предсрочната изискуемост на кредита. В случая
цедентът е упълномощил цесионера, да извърши уведомяването на длъжника за
цесията от негово име. Със сключване на договора за цесия върху новия кредитор
преминават всички права, които старият кредитор е имал по отношение на длъжника
във връзка със съществуващото към момента на сключване на договора за цесия
вземане към длъжника, в това число и правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем при наличието на съответните предпоставки в договора за това. По
делото е представено уведомително писмо, изхождащо от името на цедента чрез
упълномощеното лице да съобщи (цесионера), изпратено на Г.П., но неприето от
него, като в уведомителното писмо са посочени цедента, цесионера,
индивидуализирано е и правоотношението. Поради това е налице редовно
уведомяване за извършената цесия, поради което и възраженията са неоснователни.
По установителния иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД: По делото се
установи безспорно, че между "*******" ЕАД и ответника Г.П. са възникнали
отношения по договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. от
Закона за потребителски кредит (ЗПК). В случая при сключването на договора за
кредит и установяване на клаузите му не е допуснато нарушение на чл. 11 и чл.
10 от ЗПК. След като всички условия по договора са описани ясно и пълно в него,
то съдът намира, че няма нарушение на нормите по ЗПК и ЗЗП, няма неравноправни
клаузи. Между ответника и банката е възникнало правоотношение по договор за
банков кредит; налице е неизпълнение на задължението на кредитополучателя за
плащане на месечните вноски по кредита, продължаващо и понастоящем.
Поради неплащане на
задължението по кредита на основание чл.13 ал.2 буква „а” всички вземания са
предсрочно изискуеми в пълен размер, тъй като съгласно посочената норма при
неплащане на две последователни погасителни вноски кредита е изискуем изцяло. Последно
платената погасителна вноска от ответника е тази на 21.11.2016г. според вещото
лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Относно
уведомяването на ответника Г.П. за настъпилата предсрочна изискуемост на
вземанията в чл.13, ал. 3 от ОУ е уговорено задължението на кредитора да
уведоми кредитополучателя за предсрочната изискуемост на кредита. По делото е
приложено писмо изх.№ УПЦ-С-УКФ/2178280 от 2.11.2017г., адресирано до Г.П.П., с
подател „*******“ ЕАД, чрез „А.з.с.н.в.” ЕАД. Същото освен, че представлява
уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията кредитора с посочени
конкретни суми като задължение към 2.11.2017г., но на гърба на писмото се
съдържа уведомление от „А.з.с.н.в.” ЕАД, с което обявява вземанията по Договор
за потребителски паричен кредит № 2178280 за изискуеми изцяло, поради просрочие
и неплащане на погасителни вноски. Уведомителното писмо както бе посочено
по-горе е изпратено на ответника с куриерска фирма „Лео Експрес“ с обратна
разписка, като при проверка на кода на пратката на сайта на куриерската фирма е
видно, че на 07.11.2017г. ответникът е отказал да приеме товарителницата.
Предвид на това съдът приема, че уведомлението за предсрочна изискуемост на
вземанията на кредитодателя е получено от ответника. В тази връзка следва да се
посочи, че няма специално изискване към известието за обявяване на предсрочна
изискуемост, т.е. същото може да бъде част от уведомлението за прехвърляне на
вземането, като е достатъчно от него недвусмислено да става ясно , че се
обявява за изискуемо цялото вземане.
Заповедното
производство срещу ответника е образувано на 30.11.2017 г., след обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. Следователно за ответника и поръчителя се е
породило задължение да платят изцяло необслужения кредит. От заключението на
назначената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че размера на главницата по
кредита за периода от 21.12.2016 г. (падежа на първата неплатена вноска) до
21.11.2021 г. е 9487,01 лв. В тежест на ответника бе да докаже плащане на
претендираната сума. Предвид, че такива доказателства по делото не се представиха,
главния иск за частично претендираната главница е основателен и следва да бъде
уважен в предявения размер от 9487,01 лв. за периода от 21.12.2016 г. до
21.11.2021 г.
По отношение на
договорната (възнаградителна) лихва: Възнаградителна е лихвата, която
представлява цената или възнаграждението по договора и се дължи по силата на
уговорката между страните. Възнаградителната лихва се дължи наред с главното
задължение и при точно изпълнение на главния дълг. В случая нейния размер е
определен в договора между банката и ответника в размер на 15 % годишен лихвен
процент, като се претендира за периода от 21.12.2016 г. до 20.07.2017 г. (прехвърляне
на вземането). Според вещото лице по назначената експертиза договорната лихва
за периода от 21.12.2016 г. до 20.07.2017 г. е в размер на 2942,30 лв., поради
което следва да се уважи в пълния предявен от ищеца размер.
По отношение на
обезщетението за забава: Мораторната лихва се дължи наред с главното
задължение, но само при забава в изпълнението на главния дълг. Затова и по
искът за мораторно обезщетение ищецът следва да докаже наличието на главен дълг
и изпадане на длъжника в забава. Страните са уговорили, че при забава на
плащането на която и да е погасителна вноска кредитополучателят дължи на
кредитора законна лихва за всеки ден забава. В настоящия случай лихвата за
забава вследствие на забавеното плащане по процесния договор от 22.12.2016 г.
до 30.11.2017 г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда)
е 131,18 лв., като над тази сума до пълния предявен от ищеца размер от 202,19
лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на спора
и искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски в заповедното
и исковото производство, на същия следва да се присъдят същите съобразно
уважената част от исковете. В заповедното производство разноските са в общ
размер на 302,63 лв., от които 252,63 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв.
за юрисконсултско възнаграждение. На ищеца следва да бъдат присъдени разноски,
съобразно уважената част от исковете или в размер на 300,93 лв. Разноските в
исковото производство претендирани от ищеца са в общ размер на 702,63 лв., от
които 252,63 лв. заплатена държавна такса, 150 лв. за заплетен депозит за
особен представител, 200 лв. заплатено възнаграждение на вещото лице и 100 лв.
процесуално представителство на юрисконсулта, определено от съда в минимума на
чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ. Съобразно с уважената част от
иска тези разноски следва да се присъдят в размер на общо 698,68 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по реда на чл. 422 ГПК, че по отношение н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ***, ******* СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ против Г.П.П. с
ЕГН **********,***, солидарно с А.С.П. за
сумата в размер на 9 487,01 лева (девет хиляди четиристотин осемдесет и седем
лева и една стотинки) главница, възнаградителна лихва в размер на 2 942,30 лева
(две хиляди деветстотин четиридесет и два лева и тридесет стотинки) за периода
21.12.2016г. до 20.07.2017г., обезщетение за забава в размер на 131,18лева (сто
тридесет и един лева и осемнадесет стотинки) за периода от 21.12.2016 г. до
30.11.2017 г., законна лихва върху
главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.11.2017 г. до изплащане на вземането, за което вземане
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 764/1.12.2017г. по ч.
гр. дело № 1235/2017г. по описа на Районен съд град Свищов , като отхвърля иска за
обезщетение за забава за горницата над присъдената сума до пълния му предявен
размер от 202,19 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.П.П. с ЕГН **********,***
ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,
******* сумата в размер на 300,93 лева (триста лева и 93ст.) – представляваща направени
разходи в заповедното производство, съобразно уважената част от исковете и сумата
от 698,68 лева (шестстотин деветдесет и осем лева и 68 ст.) – представляваща направени
разноски в исковото производство, за държавна такса, възнаграждение за особен
представител и вещо лице, и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: