№ 163
гр. Пазарджик, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220202002 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „Р..“, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в с.Р., обл. П., представляван от СТ. Р. Ч., против Електронен
фиш Серия Г, № 0022767, издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на
основание чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1, т.2 във вр. с чл.461, т.1 от Кодекс
на застраховането (КЗ), за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ, е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие на
материална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска, т.к. вмененото
административно нарушение не е било извършено.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа
жалбата си и излага съображения за отмяна на ЕФ. Не се претендира
присъждане на разноски.
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР
Пазарджик, редовно призована, не се явява представител. Постъпва писмено
становище от пълномощник на директора, с което се иска потвърждаване на
ЕФ, прави се възражение за прекомерност на разноските на ответната страна
и се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско
1
възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
С обжалвания ЕФ е наложена горепосочената имуществена санкция
затова, че на ...г., в ... часа, на АМ „Т.“, км 75 – ти, с посока на движение към
гр.С., било засечено и заснето движение на полуремарке марка и модел „П.
СЦТ 63 У“ с ДК № ..., собственост към този момент на едноличния търговец
„Р..“.
Процесното полуремарке, имащо статут на МПС по смисъла на чл.481
ал.1 от КЗ за целите на задължителното застраховане по кодекса, било
заснето по време на движение с АТСС – ТWIN*CAM с № SD2D0027, като
било установено нарушение на Кодекса за застраховането, т.к. за посоченото
МПС, което било притежание на ЕТ и което било регистрирано в България,
респ. не било спряно от движение, не била сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
неоснователна, поради следното:
ЕФ се атакува от гледна точка на неговата процесуалноправна и
материалноправна законосъобразност, като се прави конкретно възражение за
допуснато съществено процесуално нарушение /СПН/, изразяващо се в
нарушаване на принципа „Не два пъти за едно и също нещо“, макар той да не
е изтъкнат изрично. Твърди се, че на процесната дата, със същото МПС бил
спрян за физическа проверка неговият водач – лицето Г.Й.Т., против когото
бил съставен АУАН, а след това и издадено НП за нарушение на чл.638 ал.3
от КЗ, като била наложена глоба от 400 лева, която била заплатена. По този
повод се претендира, че собственикът на процесното МПС не може да бъде
санкциониран повторно за същото нарушение, извършено на същата дата.
Съдът обаче намира така направеното възражение за неоснователно.
2
Вярно е, че лицето Г.Т., работещо като шофьор за ЕТ, на ...г. е бил спрян за
физическа проверка от служители на ОДМВР-Пазарджик, които
констатирали, че е извършил нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ, за което бил
съставен АУАН, а впоследствие бил санкциониран с НП. Това нарушение от
шофьора обаче е различно от нарушението, за което е санкциониран ЕТ, в
качеството му на собственик на процесното МПС. Видно от приетото като
писмено доказателство НП /л.6 от делото/, нарушението от Т. е било
извършено на същото дата, но в друго време - ... часа и друго място – АМ
„Т.“, км 87-ми, в посока на движение към гр.П.. Очевидно е, че нарушението,
вменено на ЕТ, е съвсем различно по време и място на извършване, както и по
начина на установяване – чрез заснемане с АТСС на МПС по време на
движение, за което не е сключен задължителен договор за застраховка „ГО“,
т.е. в хипотезата на чл.638 ал.4 от КЗ. В тази хипотеза се ангажира
отговорността на собственика на МПС без застраховка, независимо кое
физическо лице го е управлявало по време на заснемането с АТСС.
Извън казаното да тук, съдът служебно не констатира, каквито и да е
допуснати СПН или нарушения на материалния закон, които да обуславят
отмяна на санкционния акт. Видно от ЕФ, в същия е дадено пълно и ясно
описание на нарушението. Посочена е дата, час и място на извършването му.
Посочено е че е засечено движение на МПС, на посоченото място и в
посоченото време, в това число и посоката на движение на автомобила, както
и това, че движението е засечено и заснето от цитираното по модел и номер
автоматизирано техническо средство. Посочен е и собственикът на МПС,
също и това че то е регистрирано в страната и не е спряно от движение, но
собственикът му не е сключил ЗЗ „ГО“ на автомобилистите. Действително
при описанието на нарушението не е било казано буквално, че то е било
установено „по време на управление“, така както изисква нормата на чл.647
ал.3 от КЗ. Няма спор обаче, че в ЕФ е казано, че нарушението е установено
„по време на движение на МПС“, а движението неминуемо означава, че
същото се управлява, тоест че е налице управление на това ПС.
Отделно от това в ЕФ е дадена ясна правна квалификация на
нарушението с направените релевантни привръзки, посочена санкционна
норма и съответната й санкция.
Нарушението е квалифицирано по санкционния чл.638 ал.4 от КЗ,
3
съдържащ и състава на нарушението, според който „когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага
глобата или имуществената санкция“.
Правилно е посочена и нарушената разпоредба на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ,
според която „договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение“. Поставената привръзка с чл.461 т.1 от
КЗ сочи задължителния характер на този вид застраховка. Посочената е и
санкционната норма на чл.638 ал.1, т.2 от КЗ, доколкото наказващият орган е
ангажирал отговорността на собственика на МПС – едноличният търговец,
налагайки му съответната санкция - имуществена санкция в размер на 2 000
лева.
Както вече се изтъкна и по-горе, в конкретния казус е без всякакво
значение кое конкретно физическо лице, на процесните дата, час и място е
било водач на МПС, защото в хипотезата на чл.638 ал.4 от КЗ, при всички
случаи се санкционира собственикът на МПС. Правното основание за
издаване на процесния санкционен акт е чл.647 ал.3 от КЗ, съгласно който
„когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и
заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в
Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на
собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна
разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да
заплати глобата или имуществената санкция по чл.638 ал.4 и 6. Член 189 ал. 5
от Закона за движение по пътищата не се прилага“. От съдържанието на
текста става ясно, че относно реда и условията за издаване на фиша
препращането е към ЗДвП. Но с оглед на последното изречение, реализира се
отговорността единствено спрямо собственика на МПС, т.е. само той може да
4
бъде субект на отговорността за нарушение по чл.638 ал.4 от КЗ.
С оглед на изложеното може да се направи извода, че нарушението е
ясно и детайлно описано, като му е дадена и съответната правна
квалификация, а това прави възможна, в гарантирания от закона обем, защита
против ЕФ.
Както се посочи по-горе ЕТ-жалбоподател е собственик на процесното
МПС, а то е регистрирано в РБ и не е спряно от движение (виж справка за
собственост и регистрация на МПС на л.19). Установено е безспорно, че към
инкриминираната дата процесното МПС е било без сключена и действаща ЗЗ
„ГО“. Това обстоятелство е установено при прегледа на записа от засеченото
с АТСС нарушение, след справка в Административноинформационната
система /АИС/ по зададения критерий с приоритет - „застраховка“ (виж
референтна снимка от запис на АТСС л.17-18). За това, че процесното МПС
към датата на засичане е било без ЗЗГО не се спори и с подадената въззивна
жалба.
Установи се безспорно по делото, че заснемането на движението на
автомобила е станало с мобилно автоматизирано техническо средство- TWIN
CAM с № SD2D0027. Няма съмнение, че използваното АТСС е
предназначено не само за осъществяване на контрол за скоростта, но и за
установени и заснети МПС без сключен договор за ЗЗ“ГО“, в какъвто смисъл
са и методическите указания за експлоатация на същото (виж методически
указания на л. 10-14). С процесното АТС е бил осъществяван контрол п
овреме на движение на територията на ОДМВР-Пазарджик, в гр.Пазарджик,
на път ..., път ... и по АМ „Т.“, за което е съставен от служител при Сектор
„ПП“ при ОДМВР- Пазарджик- оператор на системата, протокол за
използване на АТСС по чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г., приложима с
оглед препращането от КЗ към ЗДП. Спазено е и изискването на чл.10 ал.3 от
Наредбата, като протоколът е съставен на датата на нарушението, чийто час
попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство
е било в работен режим по зададените параметри (виж в протокола на л.8).
Използваното техническо средство е одобрен тип средство за измерване
и е било технически изправно към датата на заснемането. При това
положение данните от ползвания заснемащ уред са достоверни.
Предвид гореизложеното е несъмнено, че на инкриминираната дата и
5
място процесното МПС, чиито собственик е ЕТ-жалбоподател, се е движело,
респ. е било управлявано по АМ „Т.“, без за него да има сключен и действащ
договор за ЗЗ „ГО“.
При това положение правилно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя, като наложеното му административно наказание е в твърд
размер и в съответния на субекта вид - имуществена санкция от 2 000 лева,
съгласно разпоредбата на чл.638 ал.1, т.2 от КЗ.
Въз основа на изложеното ЕФ, като правилен и законосъобразен следва
да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото – потвърждаване на ЕФ, както и фактът, че
пред въззивната инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт, който
изпраща писмено становище по съществото на спора преди последното с.з. и
с него прави искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав
намира, че на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива.
Възнаграждението следва да е в размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63д ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на
НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150
лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, без
разпит на свидетел, без лично явяване на юрисконсулта и не е с фактическа
или правна сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено
минимално възнаграждение от 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН,
Пазарджишкият районен съд Пазарджик, в настоящия състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия Г № 0022767 издаден от
ОД на МВР- Пазарджик, с който на ЕТ „Р..“, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в с.Р., обл. П., представляван от СТ. Р. Ч., на основание чл.638
ал.4 във вр. с чл.638 ал.1, т.2 във вр. с чл.461, т.1 от КЗ, вр. чл.483 ал.1, т.1 от
КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
6
ОСЪЖДА ЕТ „Р..“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в с.Р.,
обл. П., представляван от СТ. Р. Ч. ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-Пазарджик,
представлявана от директор, разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева –
юрискносултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7