Определение по дело №263/2019 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 септември 2019 г.
Съдия: Васил Александров Василев
Дело: 20191300500263
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

   176

гр. В** 19.09.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОС, гражданско отделение, в закрито заседание

на деветнадесети  септември   две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:В** В**

Членове:   1.Ан** П**

     2. В** М**

с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията В* въззивно  частно гражданско дело №263 от описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

  Производството е по реда на чл.274, ал. 1,т.1 от ГПК.

            Делото е образувано по частна жалба от С.С. *** против определение от 09.05.19г. по гр.д.№2655/18г. на ВРС,с което е определено на адвокат П**К* да се изплати възнаграждение за особен представител в размер на 410,43лв.Подържа се,че обжалваното определение е незаконосъобразно,поради това,че според жалбоподателя на адв.К** се дължи възнаграждение в размер на 300лв. на основание чл.9 от Наредба №1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение.Иска се обжалваното определение да бъде изменено като дължимото адвокатско възнаграждение бъде намалено от 410,43лв. на 300лв.

Ответникът,уведомен за жалбата не е взел становище по същата.

По допустимостта на жалбата

          Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваемо определение по смисъла на чл. 274, ал. 1, т.2 от ГПК, поради което е допустима.

          По съществото на спора

 За да се произнесе по обжалваното определение съдът взе предвид следните обстоятелства: гр.д.№2655/18г. на ВРС е образувано по искова молба от настоящия жалбоподател против В.К.Б. с предмет делба на недвижим имот.Ответникът по делото е призован при условията на чл.47 от ГПК,поради което с определение от 21.12.18г. ВРС е указал на ищцата-настоящ жалбоподател да внесе сумата 600лв. представляваща възнаграждение на назначения особен представител.На 08.01.19г. ищцата е представила по делото вносна бележка за внесени 600лв.С определение от 23.01.19г. съдът е назначил за особен представител на ответника по делото адв.Калинов.На 25.02.19г. същият е представил отговор на исковата молба.В съдебното заседание от 25.03.19г. ответникът по делото се е явил с договорният му представител адвокат В***,поради което съдът с определение е освободил адв.К** от качеството му на особен представител на ответника.С молба от 05.04.19г. адв.К** е поискал да му бъде изплатено възнаграждение в размер на 410,43лв. като се е позовал на разпоредбата на чл.9  във връзка с чл.7,ал.2,т.2  от Наредба №1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение.С обжалваното определение ВРС е приел,че на адвокат П**К** следва да се изплати възнаграждение за особен представител в размер на 410,43лв.

 При така установената фактическа обстановка съдът счита,че обжалваното определение е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.Съгласно чл.9,ал.1 от Наредбата за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7

 или 8, но не по-малко от 300 лв.Съгласно чл.7,ал.4 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза. Съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията са следнитепри интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.В настоящия случай данъчната оценка на процесния имот е 4532,20лв. поради което дължимото възнаграждение по чл.7,ал.2,т.2 следва да се определи както следва:300лв. плюс 7% по /4532,20лв.-1000лв./ равно на 300лв. плюс /7% по 3532,20лв./ равно на 300лв. плюс 247,25лв. равно на 547,25лв.В този случай дължимото възнаграждение по чл.9,ал.1 от Наредбата следва да бъде в размер на ¾ от 600лв. /поради това,че дължимото възнаграждение по ал.2 на чл.7 е по –малко от 600лв./ или 450лв.

В настоящия случай с обжалваното определение съдът е присъдил по-малко от дължимите 450лв. поради което постановеното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

          С оглед на горното съдът 

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение от 09.05.19г. по гр.д.№2655/18г. на ВРС.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                  Членове: