Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. София, 31.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в
публичното заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №5954 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът Н.П.Ц. твърди, че на 23.06.2012 г. на път ІІ-81,
км.114+0, в землището на с. Вирове, наследодателят и И.М.М.е пострадал от ПТП,
вина за което има водачът на л.а. „Рено 19” с
рег. № ****. Поддържа, че от деликта наследодателят и получил множество
телесни увреждания, които увреждания са били несъвместими с живота му и
които са довели до смъртта му. Твърди, че по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „А.” АД отговаря за вредите,
причинени при управлението на това МПС. Твърди, че е
майка на пострадалия И.М.М.и след смъртта му е била съкрушена и отчаяна,
преживяла е най-голямата трагедия в живота си и все още не може да приеме смъртта
на сина си. Сочи, че мъката и е непреодолима, нарушен е сънят и, изживява
стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, безсилие
и усещане на разрив в отношенията с другите и живота като цяло. Счита, че
справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 200 000,00
лв., поради което претендира тази сума, ведно със законната лихва, считано от
дата на увреждането до окончателното плащане. Претендира и направените
разноски.
Ответникът З. „А.“ АД в сроковете за отговор по чл.367 и
чл.373 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва механизма на процесното ПТП и вината
на водача В.Р.Г., както и размера на претендираното обезщетение. Релевира и
възражения за съпричиняване от страна пострадалото лице и за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираната законна лихва. Претендира
разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да
докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована от ответника, е
претърпял вреди, изразяващи се в смърт на лице, с което са в семейни или
приравнени на такива отношения, както и какъв е техният действителен вид и
размер.
В тежест на ответника е да докаже положителният факт на
плащане на обезщетението.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че на 23.06.2012 г. на път ІІ-81, км.114+0, в района на с. Вировете, В.Р.Г.
при управление на л.а. „Рено 19“ с рег. № **** е нарушил правилата за движение
и е причинил по непредпазливост смъртта на И.М.М..
Това обстоятелство се установява и от представените по
делото присъда от 13.01.2016 г. по НОХД №106/2014 г. по описа на Окръжен съд –
Монтана, присъда №4 от 06.02.2017 г. по ВНОХД №836/2016 г. по описа на Софийски
апелативен съд, влязла в сила на 01.03.2018 г., която съгласно разпоредбите на
чл.300 ГПК е З.ължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, и решение №229 от 01.03.2018 г. по НД №704/2017 г. по
описа на ВКС.
Видно от
описаната по-горе присъда, В.Р.Г. е осъществил виновно, при форма на вина
непредпазливост, деяние, съставляващо престъпление по чл.343 ал.3 пр.2 б. „б“ вр. чл.343 ал.1 б. „в“ вр. чл.342
ал.1 вр. чл.54 НК, като на 23.06.2012 г. на път ІІ-81, км.114+0, в землището на
с. Вирове, при управление на л.а. „Рено 19” с
рег. № **** след употреба на наркотично вещество /канабиноиди/ е нарушил
разпоредбите на чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил
смъртта на наследодателя на ищеца.
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а. „Рено 19” с рег. № **** В.Р.Г. е извършил виновно противоправно деяние, като
е нарушил разпоредбите на чл.5 ал.1 т.3, чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 ЗДвП.
По делото е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
датата на процесното ПТП между ответника и собственика на л.а. „Рено 19” с рег.
№ **** е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”.
Разпоредбата
на чл.257 ал.2 КЗ отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка
„Гражданска отговорност” са собственикът на МПС, както и всяко лице, което
ползва МПС на законно правно основание.
Деликтът е настъпил в срока на застрахователното събитие.
Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най
– близките му, чиито кръг е посочен в ППВС №4 от 1961 г. и с Постановление №5 от 1969 г. – низходящите, възходящите и съпругът, взетото
за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете, както и две лица от
различен пол, които са живели на съпружески начала и преди оформянето на брака
е настъпила смъртта на едното от тях, имат право да претендират
обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител. Следователно те са
легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е
застраховал гражданската отговорност на деликвента.
От
представеното по делото удостоверение за наследници, изх. №856 от 12.10.2012
г., издадено от Община Лом, се установява, че ищецът е майка, т.е.
законен наследник на починалия при ПТП – И.М.М., и в това си качество е от
кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди.
От показанията на свид. Д.И.се установява, че ищецът и
синът и са поддържали непръкнато връзка преди смъртта на последния, той е ходил
при ищеца, която от 4-5 г. преди процесния инцидент е живеела в Испания, а преди
това са живеели заедно. Свидетелят сочи още, че ищецът е изживяла тежко смъртта
на сина си, плакала е постоянно, станала е по-затворена, по-тъжна, а и към
настоящия момент не е преживяла смъртта на сина си.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че
в причинна връзка с ПТП ищецът търпял неимуществени
вреди, свързани с мъката и страданията от загубата на нейния наследодател.
Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя
по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и
доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болките и
страданията, период на възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо
обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за
аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
В резултат на процесното ПТП е починал син на ищеца. Установи се, че към датата на пътния инцидент
починалият е бил на 24 г. Съдът приема въз основа на показанията на разпитания
свидетел, степента на родство, емоционалната близост и житейска гледна точка,
че в резултат на това ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
мъка и страдания от загубата на своя най - близък човек, които вреди са в пряка
причинно – следствена връзка с виновното противоправно деяние на водача,
управлявал л.а. „Рено 19“. Доколкото
смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите
от настъпването и от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, ако
трябва да бъдат от морална гледна точка градирани в някаква скала, то за това
житейско събитие следва да се определи по справедливост размер на обезщетение,
по-висок отколкото за претърпяване на неимуществени вреди от телесни увреди,
които не са довели до слагане на край на живота. Загубата на дете, към което ищецът е била силно
привързана, ще я съпътства през целия и живот. Тази
загуба е била внезапна, като впоследствие родителят е лишен както
от емоционалния контакт със своя син, така и от неговата морална подкрепа. По делото се установи, че между тях е съществувала силна духовна връзка, взаимност и
уважително отношение. Следователно, болките и страдания, които ищецът ще продължава да изпитва от
загубата на починалото и дете, трябва да бъде отчетена при
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение. Съдът намира, че справедливостта изисква на ищеца да бъде определено
обезщетение в размер на сумата от 140 000,00 лв.
Настоящият съдебен състав намира обаче за основателно и
доказано възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на
пострадалото лице. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче
е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага
разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на
увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия
да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по
реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в
ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на З.ължителна съдебна практика по
смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния
съд е приел със З.ължителна за съдилищата в Република България сила, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат.
От приетото по делото заключение на КСМАТЕ, което
съдът кредитира напълно, се установява, че при процесното ПТП л.а. „Рено 19“ е
поднесъл, излязъл е от пътя, като точно на това място е имало отводнителен
канал /водосток/, от който автомобилът е отскочил, след което е извършил полет
около 12 м., като с предната си част се е забил в нивата и е направил три
поредни преобръщания преди да се установи в покой. Процесният л.а. „Рено 19“ е
бил фабрично оборудван със следните предпазни колани: два триточкови колани на
предните две седалки и два триточкови колани на задните седалки, като при
процесното ПТП наследодателят на ищеца е пътувал на дясната задна седалка, а по
делото има данни, че по време на ПТП пострадалият И.М.М.е изпаднал от
автомобила и е бил притиснат от него, като по принцип обезопасителните колани
задържат тялото към облегалката при челни сблъсъци. Откритата ЧМТ с натрошаване
на черепа и евакуация на мозъка /несъвместима с живота/ е получена при
притискането на главата между автомобила и терена, а останалите увреждания
/травми в областта на шията, закрита гръдна травма травма на крайниците,
аспирация на кръв в белите дробове и анемия на вътрешните органи/ са получени
от части на интериора на автомобила и при изпадането от него. Вещите лица сочат
още, че по делото има данни, че при процесното ПТП пострадалият И.М.М.е
изпаднал от автомобила и е бил притиснат от него, което дава основание да се
приеме, че е бил без поставен предпазен колан, а ако не е изпаднал от
автомобила, не би получил откритата ЧМТ с натрошаване на черепа и евакуация на
мозъка /несъвместима с живота/, а ако е бил с поставен обезопасителен колан, не
би изпаднал от автомобила. От заключението се установява още, че ако
пострадалият е бил с поставен предпазен колан, би получил по-леки увреждания,
като е възможно и смъртният изход да бъде избегнат, както и че е възможно при
висока скорост при ПТП с челен удар пътник с поставен предпазен колан да получи
увреждания, които самостоятелно да доведат до летален изход.
При тези
данни и с оглед събраните в рамките на
производството по настоящето дело доказателства, настоящият съдебен състав
намира, че по делото се установи по безспорен и категоричен начин твърдението
на ответника, че наследодателят на ищеца е пътувал
без поставен предпазен колан, т.е. установи се нарушение на разпоредбата на
чл.137в ЗДвП. Това обстоятелство се установи безспорно от приетото по делото
заключение на комплексната СМЕ и САТЕ, което съдът кредитира напълно, като
обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните. Според вещите лица,
ако е имало поставен предпазен колан, пострадалият е нямало да изпадне от автомобила и не би получил
насъвместимата с живота открита ЧМТ и е било възможно да избегне смъртния изход, т.е. нарушението е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният е негово следствие.
Настоящият съдебен състав намира за основателно и
възражението за съпричиняване на резултата от страна пострадалия, който се е
качил в автомобил, управляван от водач, повлиян от наркотични вещества. От
описаните по-горе присъди на Окръжен съд – Пазарджик и на Софийски апелативен
съд - София, и решение на ВКС, които са задължителни за гражданския съд по
силата на разпоредбата на чл.300 ГПК, се установява, че водачът на л.а. „Рено
19“ е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. От мотивите към
двете присъди се установява безспорно и категорично, че пострадалият лично е употребил наркотични вещества, както и че
му е било известно, че водачът на процесния л.а. също е бил употребил
наркотични вещества. Т.е. налице е особен случай на съпричиняване на вредоносния резултат,
доколкото пострадалият, макар да не е допринесъл за настъпване на процесното
ПТП, с поведението си е допринесъл за собственото си увреждане.
Следователно е налице принос на
увреденото лице, който настоящият
съдебен състав намира за тъждествен на приноса на
делинквента и следва да бъде определен на 50 %.
Поради изложеното и според приетото
съотношение на съпричиняване на вредата
от пострадалия и определения общ размер от 140 000,00 лв., на ищеца е дължима
сума от 70 000,00 лв., паричен еквивалент на
понесените от нея неимуществени вреди.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява частично основателен до
размера на сумата от 70 000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този
размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
Възражението на ответника за
изтекла погасителна давност по отношение на претендираната от ищеца законна
лихва също е основателно.
Константна е практиката на ВКС, че по отношение на
лихвите давностният срок във всички случаи е 3-год. В настоящия
случай, исковата молба е изпратена по пощата на 15.05.2017 г., на която дата се
счита, че е предявен иска с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД,
т.е. претенцията за законна лихва за периода 23.06.2012 г. - 15.05.2014 г. е
погасена по давност и на ищеца следва да се присъди такава, считано от
15.05.2014 г.
С оглед изхода от делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да
се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на сумата
1935,50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38
ал.2 ЗА. На основание чл.78 ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 2800,00 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 35,00 лв., представляваща депозит за
вещи лица.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на
ответника на основание чл.78 ал.3 и ал.8
ГПК следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от иска в размер на
сумата от 260,00 лв., представляваща депозит за вещи лица и сумата от 195,00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗАД „А.” АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***, да заплати
на Н.П.Ц., ЕГН **********, адрес: ***,
на основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр.
чл.45 ЗЗД сумата от 70 000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 15.05.2014 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от реализирано
на 23.06.2012 г. на път ІІ-81, км.114+0, в землището на с. Вирове, ПТП
неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на
сина и И.М.М., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 200 000,00 лв., както и искането за присъждане на законна
лихва за периода 23.06.2012 г. - 15.05.2014 г., а на основание чл.78 ал.6 ГПК
да заплати по сметка на СГС сумата от 2800,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 35,00 лв.,
представляваща депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА
ЗАД „А.” АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***, да заплати
на адв. С.Ж., адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА
сумата от 1935,50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Н.П.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на ЗАД „А.” АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 455,00 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: