Р Е Ш Е Н
И Е
София, 20.06.2019 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-3 СЪСТАВ, в открито
заседание на осми април две
хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при
участието на секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 1828 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе пред вид :
Производството е образувано по предявени обективно и
субективно съединени искове от Б.Л.В., ЕГН
**********, Л.Б.М., ЕГН ********** и С.Б.В., ЕГН **********, чрез адв. Я.Д. –
САК, със съдебен адрес:*** против З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** за сумата общо 540 000 лв. – по 180 000 лв.
за всеки ищец, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП пряко от застрахователя, на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), вр. §22
ПЗР КЗ (отм.), в резултат на смъртта на техния сродник С.Г.В., ЕГН **********,
ведно със законната лихва върху всяко обезщетение, считано от датата на
увреждането - 20.12.2015 г. до окончателно му плащане и сторените разноски.
Ищцовата
страна твърди, че на 21.12.2015
г.,
около 13,10 ч. в с. Голямо Белово, МПС марка Фолксваген Мултиван с рег. № ********,
управляван от Р.С.Я. *** и преди път № 147 реализирал ПТП с движещата се по
пътното платно вдясно пешеходка С.Г.В.. Същата била трудно подвижна, ползваща
два метални бастуна за подпори. В резултат на ПТП С. В. починала на място.
Първият ищец бил нейн съпруг, а вторите двама нейни дъщери. Вследствие на
настъпилият инцидент психологическото състояние на ищците се влошило рязко.
Били отчаяни и безпомощни. Мъката, скръбта и липсата на майчина и съпружеска
опора ги съпътствала и щяла да ги съпътства през целия им живот.
Излагат се твърдения, че относно автомобила, причинил
катастрофата била налице сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“
с ответното дружество по з. п. № 22115000339375 със срок на валидност от
17.01.2015 г. до 17.01.2016 г. Това обстоятелство легимитирало застрахователя З.
„Л.И.“ АД като ответник в процеса за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на загубата на близкия
сродник на ищците – в размер на по 180 000 лева за всеки един от тях, ведно
със законната лихва считано от датата на ПТП – 20.12.2015 г. до окончателно
изплащане.
Ответникът З.
„Л.И.“ АД в срочно депозирания отговор
на исковата молба оспорва изцяло предявените искове, както по основание, така и
по размер. Излага възражения по допустимостта на процеса с аргумент, че не била
проведена извънсъдебна процедура, предвидена в чл.380, ал.3, във вр. с чл.432 КЗ. Въпреки че не оспорва, че е предоставил застрахователно покритие по
горепосочената полица, отвтеникът възразява срещу основанията на претенциите, като
оспорва да е налице виновно и противоправно поведени от страна на водача на
увреждащото МПС, тъй като липсвал акт по чл. 300 ГПК, който да удостоверява
този факт. Навежда възражение за съпричиняване на вредата от самата пострадала,
като излага твърдения за това, че същата сама се била поставила в повишен риск
тъй като се придвижвала в средата на пътното платно въпреки наличието на
тротоар. Оспорва претенциите като необосновано и прекомерно завишени, в това
число и предвид обстоятелството, че се касаело за починала възрастна жена,
чиито деца живеели отделно, което не предполагало особена близост между тях
приживе.
Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На първо
място, следва да се посочи, производството е инициирано по допустима искова молба
на ищците Б.Л.В., Л.Б.М. и С.Б.В., намираща своето основание в разпоредбата на чл.226,
ал.1 от КЗ (отм.), във връзка
с §22 ПЗР КЗ (отм.). Това е така доколкото процесната застрахователна полица №
22115000339375 е издадена при
действието на Кодекса за застраховането (отм.), в който не се съдържаше
нормативно изискване аналогично на това предвидено в чл.380 КЗ, установяващо
задължение за лицата, желаещи да получат застрахователни обезщетения, да
предявяват писмени претенции пред застрахователя, и едва след неуспешното
изчерпване на тази процедура да се сдобиват с процесуална легитимация за
иницииране на съдебно производство. Сега действащата нормативна уредба - §22
ПЗР на КЗ предвижда, че по отношение на застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на КЗ следва да се прилага част IV
от КЗ (отм.). Тъй като
процесната хипотеза е именно такава, исковете следва да се квалифицират по
чл.226, ал.1 КЗ (отм.), от където следва изводът за тяхната допустимост.
По заявените от страните основания и възражения:
От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
под № 105/20.12.2015 г. по описа на РУП-Септември се установява фактът на
настъпване на процесното увреждащо събитие на 20.12.2015 г. с посочените в него участници –
л. а. Фолксваген Мултиван с
рег. № ********, управляван от Р. С. Я. с ЕГН ********** и пешеходецът С.Г.В. с
ЕГН **********. Документът не се ползва с установителна сила в частта „Обстоятелства
и причини за ПТП“, поради което, за да бъдат направени фактически и правни
изводи за начина на настъпване на ПТП, съответно за противоправното му
причиняване от някои от участниците в него, съдът следва да се позове на
събраните по делото допустими доказателствени средства. В тази връзка се
установява още, че по повод на процесния инцидент е водено наказателно
производство, приключило с влязла в сила Присъда № 71 от 20.12.2017 г. по НОХД
№ 717/2017 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд, по силата на която водачът
на МПС е признат за виновен за това, че поради нарушаване на правилата за
движение по чл.20, ал.2 и чл.116 ЗДвП е причинил по непредпазливост смъртта на С.Г.В..
Актът е влязъл в законна сила на 01.02.2019 г. и на основание чл. 300 ГПК се
явява със задължителна сила за съда, разглеждащ гражданските последици от
престъплението относно това дали деянието е извършено, неговата противправност
и вината на дееца. В този смисъл, настоящият съдебен състав не може да
преразглежда изводите на наказателният съд относно посочените в чл.300 ГПК
обстоятелства, като намира за установен деликтния фактически състав. Предвид
липсата спор относно застрахователното покритие, осигурено от ответника по
силата на застрахователна полица №
22115000339375, то се налага
извод за доказаност и на фактическия състав за ангажиране отговорността на
застрахователя, доколкото същата е функция от пораждането на гражданска
отговорност за застрахования водач на МПС.
Като
съществен за решаване на спора следва да бъде обособен въпросът за компенсиране
на понесените от ищците вреди. По отношение на тях съдът съобразява, че те се
явяват родственици от най-близкия роднински кръг на починалата – ищецът Б.Л.В. е неин съпруг, а другите две ищци Л.Б.М.
и С.Б.В. са нейни дъщери.
Материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени
в Постановление
№ 4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.ХI.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, сред които попадат преживелият
съпруг и децата на починалия. По отношение на тези лица вредите не се
презюмират и подлежат на доказване по общия ред, като в хода на съдебното
дирене бяха събрани доказателства, че приживе между ищеца Б.Л.В. и покойната му съпруга е съществувала
връзка, основана на дългогодишно брачно съжителство. Живяли са в едно домакинство,
вблизост до св. П., като съгласно събраните гласни доказателства няма данни
съпрузите да са били разделени или отчуждени. Ищецът преживявал тежко загубата
на своята съпруга, сега живеел сам и имал нужда от помощ в ежедневието си
поради напредналата си възраст. Установява се, че между починалата и нейните
дъщери – ищците Л.Б.М. и С.Б.В. приживе също са запазени добри отношения, основани на уважение и
взаимопомощ. Семейството е празнувало заедно празници, гостували са си,
разчитали са помощ за отглеждане на внуци, което говори за запазени връзки
между родител и неговите деца, въпреки че последните са пълнолетни и еманципирани.
Съдът намира за последователни и достоверни показанията на св. П. в тази
насока, като цени същите по чл.172 ГПК като дадени от лице в близка родствена
връзка с ищцовата страна. От изложеното се налага извод за това, че между
починалата и нейните наследници не е съществувала само формална родствена връзка,
но и такава основана на споделяне на общ житейски път. От последното
обстоятелство произтичат и вредите за ищците, за които са установи, че трудно
преживяват загубата на своята майка, респективно съпруга.
При така
възприетата фактическа обстановка съдът намира предявените искове за
обезщетяване на неимущетвени вреди за основателни, като за целите на
приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и, съгласно указанията в Постановление
№ 4/1968 г.
на Пленума на ВС, съобрази начина
на настъпване на вредата, отношенията на близост между ищците и починалата, като
приема, че следва да се определи на обезщетение в размер на сумата от по 150
000 лева за всеки от ищците.
По наведеното от ответника възражение за съпричиняване, съдът намира същото за частично основателно. Въпреки
наличието на влязъл в сила акт на наказатения съд, за съда разглеждащ
гражданските последици, няма пречка да преценява дали и в каква степен пострадалото
лице е съпричиноло вредата, в случай че е бил надлежно сезиран с такова
възражение. В процесната хиопотеза, това е сторено, като в хода на съдебното
дирене се събраха доказателства за това, че ударът е настъпил на пътното платно
на ул. „Юндула“, в района на дом № 147, по ширина на около 1,5 метра вляво от
десния край на пътното платно гледано по посока на движение на МПС.
Следователно, установява се, че пешеходката се е намирала на самото пътно
платно, без данни дали е пресичала същото или се е придвижвала попътно или срещу
движението. Тъй като от приложените към техническата експертиза снимки на
местопроизшествието не се установява мястото да е предназачено за движение или
пресичане на пешеходци, съдът намира, че пешеходката е създала предпоставки за
настъпване на инцидента. Съдът намира, че действителния принос на същата следва
да бъде съизмерен с 10 на сто, като за този извод съобразява, че ПТП е
настъпило в рамките на населено място, с жилищни къщи вблизост и появата на
пешеходци се явява предвидима и закономерна опасност. Същевременно, следва да
се посочи, че водачът е имал възможност да възприеме пешеходката не по-малко от
30 метра преди местоудара, като предвид сравнително ниската си скорост на
движение (около 30 км/ч) се нагала
извод, че не е реагирал на опасността. Ето защо и след като приложи санкцията
на чл.51, ал.2 ЗЗД съдът намира за основателни исковете за всеки от ищците до
сумата от по 135 000 лева.
По разноските:
Ищцовата
страна претендира разноски на основание чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата в полза на процесуалния им представител, като след
като съобрази фактическа правна сложност на спора от една страна и материалния
интрес по спора, съдът приема, че на адв. Я.Д. – САК се следва възнаграждение в
размер на 9 630 лева. Отвеникът претендира присъждане на разноски в общ
размер на 12 580 лв., от които 12 330 лева адвокатско възнаграждение, по
списък, депозиран от адв. З.Т..
Тъй като по
делото не се установява посоченият процесуален представител и въобще адвокат да
е осъществявал защита и представителство, а и не са налице данни за уговаряне и
заплащане на посочения хонорар, съдът намира че на ответната страна не се
следват разноски за представителство.
На ответника
се следва съразмерна част от действително направените разноски (250 лева за
платени депозити за събиране на доказателства) или сума в размер на 62,50 лева.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА З.
„Л.И.“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:*** да заплати на Б.Л.В., ЕГН **********, Л.Б.М., ЕГН ********** и С.Б.В., ЕГН **********, чрез
адв. Я.Д. – САК, съдебен адрес:*** сумата общо 405 000 лв. - по 135 000 лв. на всеки ищец, представляваща обезщетение за неимуществени вреди на
основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), във връзка с §22 ПЗР КЗ (отм.), в
резултат на смъртта на техния сродник С.Г.В., ЕГН **********, ведно със
законната лихва върху всяко обезщетение, считано от датата на увреждането - 20.12.2015
г. до окончателно изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции в частта за разликата
до пълния зпредявен размер на всяка от тях - от 180 000 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА З.
„Л.И.“ АД, ЕИК да заплати на адвокат Я.Д.Д., САК, ЕГН ********** сумата 9 630 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата.
ОСЪЖДА Б.Л.В., Л.Б.М.
и С.Б.В. да заплатят на З.
„Л.И.“ АД, 62,50 лв. –
разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски Апелативен Съд в 14-четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: