№ 47991
гр. София, 19.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110170314 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 351905/28.10.2025 г. от ответника „Клийн Код
Фектори“ ЕООД с искане за изменение на постановеното по делото решение
№ 18391/14.10.2025 г. в частта за разноските с доводи, че съдът неправилно е
разпределил отговорността за разноски между страните, като не е присъдил
такива в полза на ответника по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК.
Твърди се в молбата, че при постановяване на крайния си акт по спора
съдът не е съобразил, че ищецът е оттеглил две от исковите си претенции,
респективно, не е присъдил разноски в полза на ответника, дължими при
частично прекратяване на производството.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата В. Н. Я.
подава отговор със становище за нейната неоснователност.
Софийски районен съд, 76 с-в, като разгледа постъпилата молба и взе
предвид становищата на страните, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искането е постъпило в двуседмичния преклузивен срок за обжалване
на постановеното решение, от страна с правен интерес, представила списък по
чл. 80 ГПК, с оглед на което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, се явява неоснователно по следните
съображения:
В производството по настоящото гражданско дело са били приети за
разглеждане следните обективно кумулативно съединени искове:
1/ Конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със Заповед №
ДН021/08.11.2023 г. на управителя на ответното дружество – уважен изцяло;
2/ Осъдителен иск с правно основание чл. 128, ал. 1 КТ за сумата от
2948.21 лева – неплатена част от дължимо трудово възнаграждение за
месеците м.09-м.11.2023 г. съгласно допълнително споразумение към трудов
договор № 108/07.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба /21.12.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението –
1
уважен частично до размера на сумата от 1328.01 лева;
3/ Осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за сумата от
5284 лв. - обезщетение при прекратяване на трудовия договор от служителя
без предизвестие по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба /21.12.2023 г./ до окончателното изплащане
на задължението – уважен изцяло;
4/ Осъдителен иск с правно основание чл. 224 КТ за сумата от 840.84
лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни от 2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба /21.12.2023 г./ до
окончателното изплащане на задължението – уважен изцяло;
5/ Осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на
мораторно обезщетение върху обезщетението по чл. 224 КТ, считано от
31.12.2023 г. – отхвърлен изцяло;
6/ насрещен иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за сумата от
3363.36 лева – обезщетение за неспазен от служителя срок на предизвестие,
ведно със законната лихва – отхвърлен изцяло;
В първоначално подадената искова молба, страдаща от редица
нередовности, ищецът е посочил, че предявява и „иск за установяване на
основанието за прекратяване на трудовия договор“.
С последваща, уточнителна молба от 02.12.2024 г., ищецът, в
изпълнение на указанията на съда, е посочил, че оттегля искането си за
установяване, че правоотношението между страните е прекратено на
основание, различно от посоченото в заповедта.
Със същата молба, в хода на производството, е предявил и нов иск по
чл. 220 КТ /обезщетение за неспазено от работодателя предизвестие, а не иск
по чл. 221 КТ, както погрешно твърди молителят/, който в последствие, с
молба от 17.02.2025 г., ищецът частично е оттеглил за сумата над 3603.60 лева.
Предявеният с първоначалната искова молба иск по чл. 221 КТ -
обезщетение при прекратяване на трудовия договор от служителя без
предизвестие по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, е редовно заявен и разгледан за
пълния размер на сумата от 5284 лева, доколкото страната не е сезирала съда с
искане за неговото намаляване или оттегляне.
С определението по чл. 140 ГПК, обективиращо проекта за доклад по
делото /обявен за окончателен, без изложени възражения от страните/, съдът е
приел, че оглед обстоятелството, че искането на ищеца за установяване, че
правоотношението между страните е прекратено на основание, различно от
посоченото в заповедта, не представлява самостоятелен иск, а е част от
предмета на доказване по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, не следва
да бъде постановявано нарочно определение за прекратяване на
производството е тази му част.
По отношение на иска с правно основание чл. 220, ал. 2 КТ, съдът е
посочил, че същият е предявен за пръв път с уточнителната молба от
02.12.2024 г., в която ищецът излага нови и различни от тези в исковата молба
фактически основания за заплащане на обезщетение за неспазено от
работодателя предизвестие при прекратяване на трудовия договор. Посочил е,
че в действащия ГПК от 2007 г. липсва разпоредба, аналогична на чл. 117, ал.
4 от ГПК от 1952 г. (отм.), поради което последващо съединяване на искове би
могло да бъде редовно предприето само в изрично посочените от
процесуалния закон случаи /чл. 211 – насрещен иск, чл. 212 – инцидентен
установителен иск, чл. 213 – съединяване на дела за общо разглеждане в едно
2
производство, чл. 225 – главно встъпване, чл. 219, ал. 3 – обратен иск срещу
трето привлечено лице по делото/. С оглед на това, е посочил, че предприетото
от ищеца последващото обективно съединяване на искове, се явява
процесуално недопустимо и така предявеният иск с правно основание чл.
220 КТ за сумата от 3603.60 лева не следва да бъде приеман за разглеждане в
настоящото производство. /В този смисъл и Определение № 776/29.11.2013 г.
по ч.гр.д. № 6273 по описа за 2013 г. на ВКС).
В диспозитива на съдебния акт съдът изрично е посочил, че не приема
за разглеждане така предявения иск по чл. 220 КТ – т.е. и по отношение на
този иск /неправилно квалифициран от молителя като такъв по чл. 221 КТ/ не
е налице поставено прекратително определение, в който единствен случай
съдът би дължал произнасяне по отговорността за разноски и разпределянето
на такива в полза на ответника по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК.
Нещо повече, дори да беше налице частично прекратяване на
производството с постановено в хода на процеса преграждащо определение,
защитата на ответника по реда на чл. 248 ГПК следва да се осъществи в
преклузивния срок именно срещу този съдебен акт, а не с подаването на
молба за изменение на постановеното по делото съдебно решение.
Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице основания за
изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за
разноските.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 351905/28.10.2025 г. от
„Клийн Код Фектори“ ЕООД с искане по реда на чл. 248 ГПК за изменение в
частта за разноските на решение № 17391/14.10.2025 г. по гр.д. № 70314/2023
г. по описа на СРС, 76-ти състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3