№ 68789
гр. София, 28.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА Частно
гражданско дело № 20251110120164 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„*********“ ЕООД срещу Д. Я. П., с което се претендират следните вземания по Договор за
потребителски кредит № 5706034/04.06.2021 г., сключен между „******“ ООД и Д. Я. П.,
които са прехвърлени на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 31.03.2022 г., а именно: 700 лв. – главница, ведно със законната лихва от
07.04.2025 г. до изплащане на вземането; 107.66 лв. – договорна лихва за периода от
04.06.2021 г. до 11.02.2022 г.; 239.53 лв. – законна лихва за забава за периода от 04.06.2021 г.
до 26.03.2025 г.; 762.94 лв. – такси, дължими съгласно тарифа по повод процеса на събиране
на кредита.
Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е частично
неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато
искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави,
както и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК и да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на
база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да
съобрази и представените към заявлението договор, всички негови приложения и изменения
и приложимите общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.
В случая освен главницата, възнаградителната лихва и мораторната лихва се
претендират и такси, дължими съгласно тарифа по повод процеса на събиране на кредита и
описана в чл. 9 от договора. Тази такса не попада в приложното поле на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Не се касае за такса, срещу която да се дължи някакво поведение, а напротив изискуемостта
на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този
аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени
разходи. Истинската цел на клаузата е сумата да служи за обезщетение за вреди от забавата,
противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и преследва забранена от
закона цел, поради което клаузата е нищожна. Тази наказателна клауза е и в пряко
1
противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява
неустойка, излизаща извън присъщите й от закона функции, което също влече нищожността
й.
След като клаузата за дължимост на такса за събиране на вземането е нищожна,
вземането, произтичащи от нея, не може да се отнесе към категорията на безспорните
вземания, поради което не може да бъде защитено по реда на заповедното производно. Ето
защо заявлението за издаване на заповед за изпълнение в посочената част подлежи на
отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ частично заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от „*********“ ЕООД срещу Д. Я. П. – за следното вземане по Договор за
потребителски кредит № 5706034/04.06.2021 г., а именно: 762.94 лв. – такси, дължими
съгласно тарифа по повод процеса на събиране на кредита.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2