РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Перник , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500039 по описа за 2021 година
С решение № 260457, постановено на 30. 10. 2020г. по гр. д. № 06850 /
2019г. по описа на Пернишкия районен съд, е признато за установено по
предявените от Г. И. Н. и Н. И. Н., срещу Община Перник, искове с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК, че Г. И. Н. и Н. И. Н. са собственици на
недвижим имот, представляващ ПИ с № *** по КВС на ***, местност „***“, с
начин на трайно ползване – ливада, седма категория, с площ от 490кв. м., при
граници на имота : ***, ***, ***, ***, представляващ част от стар имот с пл.
№ ***, в кв. *, по плана на ***, одобрен със Заповед № ***г. и Заповед №
***г., при граници : наследници на И. Н. Т., от две страни – наследници на С.
П. И. и наследници на П. И. О., наследници на И. З. П. и наследници на М. Г.
Д., на основание наследствено правоприемство и придобивна давност.
С решението е осъдена Община Перник да заплати на Г. И. Н. и на Н. И.
Н., по 519,70лв. на всеки от тях - разноски по делото.
Недоволна от така постановеното решение е останала Община Перник,
1
която чрез Кмета С. В., го е обжалвала изцяло. Моли обжалваното решение да
бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и постановено при
нарушение на материалните и процесуалните норми на закона и предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Моли да бъдат
присъдени разноски пред двете съдебни инстанции – за юрисконсултско
възнаграждение.
Доводите, които основно се развиват във въззивната жалба са, че от
приложените документи не се установява, ищците да са собственици на
процесния недвижим имот; същият е отреден за озеленяване, поради което
„съгласно разпоредбите на ЗУТ“ не може да бъде придобит по давност;
представлява земеделска земя – имот *** по чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ и по
отношение на същия също не би могло да тече придобивна давност, поради
наложен законов мораториум в тази насока; както и че имот *** по чл. 19,
ал.3 от ЗСПЗЗ не представлява част от парцел *** в кв. *.
Насрещните страни – Г. И. Н. и Н. И. Н., чрез адвокат К.Б., са подали в
срок писмен отговор. С него оспорват жалбата като неоснователна и молят
обжалваното решение да бъде потвърдено като обосновано, правилно и
законосъобразно. Молят да им се присъдят направените разноски пред
Пернишкия окръжен съд.
Доводите, които се развиват основно в писмения отговор са, че
неправилно имотът е актуван като общинска земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ и
неправилно е актуван като общински. Същият няма земеделски характер и
никога не е имал такъв, не е включван в ТКЗС, имотът не е отчуждаван през
***г. и не е бил завзет от Община Перник, както и върху него не са
извършвани озеленителни мероприятия. Същият винаги е бил част от дворно
място и е собственост на ищците по наследство и давностно владение,
съгласно действащите законови и подзаконови нормативни актове. Позовава
се на съдебна практика.
За да постанови решението Пернишкият районен съд е приел следното
:
Приел е, че имотът е имал селищен характер, тъй като е влизал в
застроената част на ***, заграден е с телена мрежа на циментови колове,
2
никога не е влизал в блок на ТКЗС, не е обобществяван или отнеман, нито е
заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и е придобит чрез изтекла
придобивна давност от наследодателите на ищците И. Н. Т. и Р. П. Т., а
ищците са го придобили от тях по наследство.
Приел е, че по отношение на този недвижим имот не е следвало да се
прилагат разпоредбите на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ и чл. 19 от ЗСПЗЗ, а
актуването на същия като общински не поражда правно действие и е
неправилно.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Пернишкият окръжен съд, служебно намира, че обжалваното решение
се явява валидно и допустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по
въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е
ограничен от изложеното в жалбата.
Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от доводите на
насрещните страни и от събраните по делото доказателства, Пернишкият
окръжен съд намира следното :
Село *** е съставно село, образувано от две села в периода след ***г. –
с. *** и с. ***. П. И. О. е закупил имот в с. *** през ***г. – ***г., който е
придобил по изтекла придобивна давност до ***г. Част от този имот е имот
пл. № *** в кв.* по кадастралния план на *** от ***г., който и по разписен
лист се е водил на П. И. О.. Същият представлява урегулиран поземлен имот –
парцел *** в кв. * по плана на ***, а оставащата част от имот пл. № *** с
площ 490 кв. /процесния имот/ е нанесена по плана от ***г. като имот в
регулация, отреден за озеленяване.
От имот ***, също на П. О., пък е бил образуван парцел ***, в който е
останал да живее сина на последния – С. П. И., чийто син е свидетелят Б. С. П.
– първи братовчед на ищците.
Общия имот – парцел *** в кв. * по плана на *** и оставащата част от
имот пл. № *** с площ 490 кв., винаги са били оградени в един стопански
3
двор – първоначално с тръни, а после с ограда и винаги са се ползвали като
един имот от дъщерята на П. И. О. – Р. П. Т. и нейния съпруг И. Н. Т.. Същите
са живеели в жилищната сграда, построена в частта от имот пл. № ***,
образуваща парцел *** в кв. * по плана на ***, но винаги са ползвали и
оставащата на изток част от имот пл. № *** с площ от 490кв. м. В тази
процесна част от 490 кв. метра е имало построена плевня и дървена тоалетна,
които впоследствие са се срутили. В същия са се намирали и все още се
намират овощни дървета - 3 броя ябълки на по 90 години, 1 круша на около
50г., 5 ябълки на около 20г., 2 вишни на около 40г. и 5 сливи на около 40г. Р.
П. Т. и И. Н. Т. са ползвали целия ограден имот, като са косели тревата в
процесния имот, тъй като са отглеждали животни. След смъртта им техните
наследници – Г. И. Н. и Н. И. Н. са продължили да владеят цялото заградено
място - бивш имот пл. № *** в кв.*, включително и процесното място.
Видно от удостоверение от кметство ***, подписано от кмета на с. ***
и от техника, ТКЗС в селото е образувано през ***г. /л.100 от
първоинстанционното дело/
Общоизвестен факт е, че масовизацията на ТКЗС в страната ни –
доброволно или принудително внасяне на имоти в ТКЗС, е била през ***г.
Следователно земеделските земи на П. И. О., които впоследствие са били
заявени и реституирани, са били внесени в ТКЗС в периода от ***г. до
***г./л.22 – 25 от първоинстанционното производство/. Към периода ***г. –
***г. освен, че в процесното място е имало плевня и дървена тоалетна, то в
съседните имоти - на север имот *** и на юг имот ***, е имало жилищни
сгради.
ТКЗС никога не е обработвало процесния имот от 490кв.м.
Община Перник, никога не е провеждала мероприятия в процесната
част от 490 кв.м.
В момента процесния имот от 490 м. се води като имот *** в землището
на *** по КВС на ***, като имот по чл. 19 от ЗСПЗЗ и Община Перник го е
актувала с акт № *** за частна общинска собственост.
Горната фактическа обстановка се установява основно от свидетелските
показания на Б. С. П. и С. Н. К., от заключението на вещото лице Д. И. Н.,
4
неоспорено от страните и приложените към него скици и устните обяснения
на вещото лице, дадени в съдебно заседание както и от всички останали
доказателства – скици на имота, нотариални актове и писмо на Областна
дирекция „Земеделие“ – П. и приложените към него писменидоказателства.
Обстоятелството, че плана от ***г. на ***, процесните 490 кв.м. са били
отредени „за озеленяване“, само по себе си не може да придаде качеството на
собственик на Община Перник по отношение на това място. Липсват каквито
и да било доказателства, а и твърдения от страна на Община Перник, че тези
490 кв.м. са били надлежно отчуждени за такова мероприятие, било по реда
на ЗПИНМ, било по ЗТСУ.
Процесното място не представлява и земеделска земя по смисъла на чл.
2, ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като попада в изключението на същия текст – то се
намира в границите на урбанизирана територия (населени места и селищни
образувания), определени с околовръстен полигон.
Към ***г. то е представлявало част от имот пл. № *** съгласно
кадастралния план на ***. Към периода на внасяне на имоти в ТКЗС в селото
– след ***г. до ***г. включително, е действал Закон за плановото изграждане
на населените места. Следователно процесният имот е попадал в
околовръстния полигон на с. *** по смисъла на § 13, ал.3 от ППЗПИНМ.
Съгласно чл.11, ал.1 от Примерния устав на ТКЗС от ***г. -
собствеността върху внесената земя, включена в регулационния план на
селището, се запазва в нейните реални граници.
Съгласно чл.10, ал.2 от Примерния устав на ТКЗС от ***г., обн., ДВ, бр.
83 от 25.10.1968 г. - собствеността върху земята, включена в регулационния
план на селището (чертите на селището), се запазва в нейните реални
граници.
В същия смисъл е и Тълкувателно решение № 104 от 26. VI. 1964,
ОСГК на ВС, както и т.4 от ПП № 8 / 1979г. от 6. 03.1980г. на ВС.
Следователно П. О. е бил собственик по давностно владение, а
впоследствие неговата дъщеря Р. П. Т. и нейния съпруг И. Н. Т. са били
собственици на процесния недвижим имот по наследство и давностно
5
владение, а сега такива се явяват синовете на последните – двамата ищци –
също по наследство и давностно владение.
Актуването на имота като частна общинска собственост е технически
акт и не създава права, а само констатира такива и в случая издадения акт №
*** е неправилно издаден, тъй като този имот не е бил земеделски.
Поради съвпадение на крайните изводи на Пернишкия окръжен съд, с
тези на Пернишкия районен съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба на Община
Перник се явява неоснователна.
С оглед изхода по делото жалбоподателят Община Перник следва да
бъде осъдена да заплати на въззиваемите ответници сумата 600лв.,
представляваща изплатено адвокатско възнаграждение в производството пред
Пернишкия окръжен съд.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260457, постановено на 30. 10. 2020г. по гр.
д. № 06850 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд.
Осъжда Община Перник, с адрес – *** да заплати на Г. И. Н. от ***, с
ЕГН ********** и Н. И. Н. от ***, с ЕГН **********, сумата 600лв.,
представляваща направените от тях разноски пред Пернишкия окръжен съд за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от датата на връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6