Р Е Ш
Е Н И Е
№……………….…
19.07.2019 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно заседание на
четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Стефка Александрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 8445 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предмет на разглеждане е предявен иск с
правно основание чл.288 ал.1 от Кодекс на застраховането – КЗ (отм).
Ищецът П.Р.П. твърди, че на 2.11.2015
год., при управление велосипед Драг Онтарио, пострадал при пътно-транспортно
произшествие, предизвикано от водача на товарен автомобил-бетоновоз
“Мерцедес“ с рег. № *****АР, управляван от М.И.С.. Твърди,
че вина за произшествието имал водачът на товарния автомобил, който нарушил нормата на чл. 5 от ЗДвП. В резултат
от произшествието ищецът фрактура на таза, контузия на гръдния кош, фрактура на
дясно 9-то ребро. Той бил приет за болнично лечение и претърпял оперативна
интервенция. През първите две седмици след произшествието, ищецът изпитвал
силни болки в областта на таза и гръдния кош и се нуждаел от чужда помощ. Освен
това той преживял силен стрес и душевни страдания. Към момента на настъпване на
произшествието, водачът на товарния автомобил нямал сключена застраховка
Гражданска отговорност. Ищецът завел претенцията си за обезщетяване на
претърпените от него неимуществени вреди в Гаранционния фонд, но това му било отказано.
Като намира отказът за необоснован, ищецът предявява иск за сумата 40 000 лева
– обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Претендира законна
лихва от датата на отказа – 29.6.2017 год. до окончателното изплащане на
главницата и направените по делото разноски.
Ответникът Г.Ф.оспорва предявения иск.
Оспорва фактическите твърдения относно механизма на произшествието. Твърди, че
към момента на настъпване на произшествието пострадалият е имал концентрация на
алкохол в кръвта от 0.54 промила. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца – поради алкохолното му опиянение и поради
движение със скорост от 20 км/ч, а така също и поради факта, че ищецът не
преценил правилно пътната обстановка и не успял да спре велосипеда и
предотврати произшествието (нарушения по чл.20 ал.2 от ЗДвП). Намира за завишен
размерът на претендираното обезщетение. Оспорва началната дата на претенцията
за законна лихва, като счита, че такава би следвало да се счита датата на
изтичане на срока на ГФ да се произнесе по претенцията на ищеца. Моли искът да
бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Л., поддържа иска. В писмени бележки посочва, че не
следва да бъде кредитирана тройната съдебна автотехническа
експертиза в частта, в която се сочи, че ищецът се е движел по тротоара, тъй
като борави с предположения. Посочва, че водачът на товарния автомобил е дължал
да се съобрази с другите участници в движението преди предприемане на маневра
завой надясно, което не е сторил, видно от изявленията му в рамките на
образуваното досъдебно производство. Невъзможността за водача на товарния
автомобил да предотврати удара е породена от липсващото възприемане на опасната
ситуация. Отдалечеността от пътното платно за движение е без значение, щом като
логичното развитие на пътната ситуация ще доведе до навлизане в него
непосредствено след това. Установени са и другите елементи на фактическия
състав на непозволеното увреждане, обуславящи изплащане на претендираното
обезщетение, чийто размер е адекватна компенсация за претърпените неимуществени
вреди.
Ответникът, чрез юрк.
Попова, оспорва иска. В писмена защита сочи, че вредите са в резултат на противоправното поведение на велосипедиста, който е
навлязъл от тротоара – място, забранено за движение на велосипедисти, на
пътното платно в момент, когато това не е било безопасно. Към инцидента ищецът
е бил алкохолно повлиян и е предприел самоубийствено
пресичане на платното за движение. Поради липса на виновно противоправно
поведение на водача на товарния автомобил моли иска да бъде отхвърлен.
Третото лице-помагач на ответника М.И.С.,
чрез адв. А., оспорва иска. Посочва, че не е нарушил
правилата за движение, тъй като е бил предприел маневра завой надясно преди
велосипедистът на свой ред да навлезе в опасната зона за спиране, поради което
ударът е бил изцяло предотвратим от страна на велосипедиста. Велосипедистът,
придвижвайки се върху тротоара, е следвало да спазва правилата за движение на
пешеходци. Нарушавайки правилата за движение велосипедистът сам е попаднал
в зоната за движение на товарния автомобил. Придвижвайки се върху тротоара
велосипедистът е загубил предимството на велосипедист, движещ се по велоалея и е следвало да изчака преминаването на товарния
автомобил. Поради управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0,54
промила той е бил с намалена самокритичност и самопреценка. Моли искът да бъде
изцяло отхвърлен.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори, че на 02.11.2015 г., около
16:30 часа в гр. София, на бул. Тодор Александров и кръстовището с ул. Средна
Гора е настъпило ПТП между товарен автомобил „Мерцедес“, рег. № *****,
управляван от М.И.С. и П.Р.П., управлявал велосипед „Драг“. Местопроизшествието
е запазено, като в Протокол за оглед е описано, че ориентир е пресечната точка
от мисленото продължение на първия бордюр на ул. Средна гора и десния рай на
платното за движение на бул. Тодор Александров. Вдясно от трите пътни ленти за
движение по бул. Тодор Александров се е намирала велоалея
с ширина от 1 м., разделена от пътните ленти с п.м. М-1. На 7 м. преди
ориентира и на 1 м. вдясно от десния край от пътното платно е имало метален
стълб с монтирани знаци А20 и Г-3 от ЗДвП. Предната част на автомобила е била
ориентирана в посока ул. Пиротска. На 2,10 м. след ориеннтира и на 4 м. вдясно от десния край на платното за
движение е намерено задно дясно колено. На 2 м. след ориентира и на 9,40 м. вдясно
от десния край за платното за движение се е намерило предно дясно колело.
Велосипедът е бил паднал на земята на дясната си страна, като предната част е
била ориентирана в посока бул. Т. Александров. Налице е била цялостна
деформация на велосипеда.
Към протокола за оглед е приложен
фотоалбум, от който е видно, че кръстовището на бул. Тодор Александров с ул.
Средна гора е сигнализирано с пътни знаци: предупредителен знак А20 –
„Велосипедисти“ и допълнителна табела от група „Т“ Стрелка надясно“, както и пътен
знак със задължително предписание Г4 "Движение само направо или надясно
след знака".
С постановление от 06.01.2016 г.
наказателното производство по ДП № 11483/2015 г. на СДВР и пр. пр. 45570/2015
г. е прекратено по искане на пострадалия.
На зададените въпроси по реда на чл. 176 ГПК ищецът отговаря, че не е вярно, че мястото на удара е било от лявата страна
на бетоновоза. След удара колелото му се е оказало от
лявата страна на бетоновоза и било прегазено. Ищецът
бил под бетоновоза – между предната и задна ос, като
цялото му тяло било под бетоновоза.
Въз основа на протокола за оглед,
обясненията на ищеца, дадени реда по чл. 176 ГПК и фотоалбума, по делото са
изготвени Съдебноавтотехническа експертиза – от
вещото лице инж. И.Т. и Тройна съдебноавтотехническа
експертиза, изготвена от вещите лица инж. С.М., инж. К.Г. и инж. А.А.. Съдът кредитира изводите на тройната експертиза, при
изготвянето на която вещите лица са използвали лицензиран софтуер Virtual Crash4. При компютърни симулации вещите лица
отчитат, че ако велосипедистът се е движел срещу товарния автомобил и ударът е
настъпел в предната лява част на товарния автомобил, то след удара велосипедът
и тялото му биха останали вляво и зад товарния автомобил. Отчитайки обективните
данни по делото експертите заявяват с категоричност, че велосипедистът се е
движел попътно на товарния автомобил.
Ударът е настъпил върху платното за движение на
ул.
Средна гора в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се е намирал: по дължина на
около 2,4 - 2,6 m западно от ориентира приет
в протокола за оглед, а по широчина на
около 1,7 - 2,0 m северно от ориентира. Ударът е
бил в предната дясна част на
т.а. Мерцедес и в лявата част на
велосипедиста П.Р.П.. Анализът на вещите лица е извършен,
приемайки скорост на т.а. „Мерцедес Аркос 3540“ 5 km/h съгласно обстоятелствата посочени в становище по
исковата молба: М.С. от спряло положение в близост до мислената точка някъде
към средата на широчината на ул. „Средна гора” предприел маневра в дясно на
кръстовището по улицата съвсем бавно и плавно със скорост на движение от около
5 км/ч на първа предавка. Според експертите ако велосипедистът се е движел по
велосипедната алея след удара тялото му следва да е паднало на около 7-8 метра
от мястото на удара. Ако се е движел по тротоара – тялото му следва да е
паднало на около 4-5 м. от мястото на удара. Предвид движението на
велосипедиста П.Р.П. по тротоара, следва да се приеме скорост в долната част на
посочените в анализа интервали, т.е. около 12 km/h.
Дължината на пълния спирачен път (опасна зона) при движение на т.а. „Мерцедес Аркос 3540“ в конкретната пътно-климатична обстановка със
скорост 5 km/h е била 2,10 т.
Дължината на пълния спирачен път (опасна
зона) при движение на велосипедиста П.Р.П. в конкретната пътно-климатична
обстановка с скорост 12 km/h е била 4,79 m. В
анализираната пътна ситуация, от момента на навлизане на велосипедиста П.Р.П.
на платното за движение на ул. „Средна гора“, водачът на т.а. „Мерцедес Аркос 3540“ е нямал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране. Когато мястото на удара е било извън дължината на пълния
спирачен път (опасна зона) на т.а. „Мерцедес Аркос
3540“, велосипедиста П.Р.П. е бил на около 4 m преди да навлезе на платното за
движение на ул. „Средна гора“. При реакция на водача на т.а. „Мерцедес Аркос 3540“ в този момент, той би избегна произшествието.
Когато мястото на удара е било извън
дължината на пълния спирачен път (опасна зона) на велосипедиста П.Р.П., т.а.
„Мерцедес Аркос 3540“ вече е бил започнал да се
отклонява на дясно и велосипедиста П.Р.П. при своевременна реакция би спрял
преди мястото на удара.
Въз основа на данните по делото, механизма
на произшествието, възприет от експертите, е следният: на 02.11.2015 г. около 1630 часа, водачът М.И.С.
е управлявал т.а. Мерцедес Аркос 3540 рег.№ *****по дясната лента на платното за
движение на бул. „Тодор Александров“ в посока от изток на запад. През това
време велосипедистът П.Р.П. се е движел
по северния тротоар в посока от изток на запад. В един момент водачът на товарния
автомобил е предприел маневра завой на дясно към ул. Средна гора. В този момент
велосипедистът П.Р.П. е бил на тротоара, от където е навлязъл на платното за
движение. Така след около 1 s е настъпил неизбежен удар между т.а. „Мерцедес Аркос 3540“ и велосипедиста П.Р.П.. От удара П.Р.П. е
паднал на дясната му страна и велосипедът е паднал на дясната му страна. Така
т.а. „Мерцедес“ е преминал над тялото на П.Р.П. без да го прегази, а с предните
леви колела е преминал върху велосипеда, като го е прегазил. След удара т.а.
„Мерцедес Аркос 3540“ и велосипеда са останали на
местата и в положенията отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието.
Основна причина за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е, че велосипедиста П.Р.П. е навлязъл
от тротоара на платното за движение пред т.а. „Мерцедес Аркос
3540“ на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е.
когато мястото на удара е било вътре в опасната зона на товарния автомобил.
Анализирайки събраните писмени
доказателства вещото лице д-р М.Г. посочва в приетата Съдебномедицинска
експертиза, че в резултат на процесното ПТП П.П. е получил счупване на крилото на хълбочната кост вдясно,
контузия на гръдния кош вдясно, счупване на девето дясно ребро. Счупването на
крилото на хълбочната кост вдясно е причинило трайно затрудняване на движенията
на снагата за срок от 2-3 месеца, контузията на гръдния кош е отзвучала за срок
от 20-25 дни, а счупването на девето дясно ребро е причинило затруднения в
движенията на снагата в срок от 20-25 дни. Трите регистрирани травматични
увреждания са силно болезнени и интензивни в срока, посочен за оздравяването
им, но не по-дълго от 2-3 месеца. Наличната проба в кръвта от 0,54 ‰ е на
долната граница и съставлява лека степен на алкохолно повлияване. При тази
степен употребилият алкохол е с добро самочувствие, бодро настроение и самодоволство,
с намалена самокритичност и самопреценка, предимно с положителна окраска и
емоции. Може съобразителността и координацията да са нарушение.
По делото е приета и неоспорена Комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
изготвена от вещите лица д-р Р.Д. и инж. С.А.. Вещите лица сочат, че всички
травматични увреждания на велосипедиста са от дясната му страна, поради което
може д а се приеме, че са възникнали при падане на терена с дясната страна на
тялото след загубата на равновесие от съприкосновението между предна дясна част
на автомобила и кормилната част на велосипеда.
За установяване на претърпените от ищеца
болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелката Д.В.П., съпруга на ищеца. Свидетелката сочи, че е разбрала за
катастрофата от позвъняване от шофьора на бетоновоза.
Съпругът й бил откаран в „Пирогов“, където го заварила да чака за преглед.
Останал в отделението и на другия ден ги информирали, че е със счупен таз. След
три дни болничен престой бил изписан. В началото след изписването ищецът можел
само да лежи, разчитал на помощта на своя баща и на съпругата си, ползвал
подлога и уринатор около месец. Следващият период
ползвал санитарен стол – може би до третия месец. След това започнал да се
придвижва с патерици. Според свидетелката интензивните болки продължили около 6
месеца. Ищецът е в отбор, в който карат в планината колела. Наред с това ищецът
има сервиз за колелета. Преустановил тази си дейност поради трудностите да
кляка и става постоянно. Според показанията свидетелят изпитва болки и в
момента, особено при рязка промяна на времето.
Съдът кредитира така събраните гласни
доказателства в частта, в която кореспондират на изводите на вещото лице д-р М.Г.
за периода, необходим за възстановяване от претърпените травми.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
За да бъде ангажирана отговорността на
Гаранционния фонд да обезвреди негативните последици от пътно-транспортно
произшествие, в конкретния случай, следва да бъде осъществен следния фактически
състав: настъпване на неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания,
дължащи се на пътнотранспортното произшествие, настъпило на територията на
Република България и причинено от лице, чиято гражданска отговорност не е била
застрахована (чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ от отменения КЗ).
Посочените елементи на фактическия състав,
пораждащ отговорността на ответника, са налице в настоящия случай.
По делото не се спори на 02.11.2015 г.,
около 16:30 часа в гр. София, по бул. Тодор Александров на кръстовището с ул.
Средна гора да е настъпило ПТП между товарен автомобил „Мерцедес“, управляван
от третото лице-помагач М.И.С. и велосипедистът П.П..
Съдът намира, че показанията на участниците в ПТП, дадени при проведените
разпити в досъдебното производство, не могат да бъдат ценени в настоящото
производство като извънсъдебни признания за факти. От съдържанието на същите е
видно, че няма признание на неизгодни за съответната страна факти, доколкото
водачът на товарния автомобил е твърдял да е погледнал в страничното огледало и
да се е уверил, че по велоалеята и тротоара няма
участници в движението, както и че е бил включил десен мигач, за да сигнализира
за маневрата, която предстои да предприеме. На свой ред велосипедистът е
посочил, че се е движел по велоалеята със скорост
около 15-20 км/ч, като предната част на бетоновоза е
била преди кръстовището с ул. Средна гора и когато велосипедистът е достигнал
задната част на бетоноваза последният е потеглил,
като едва при изравняване в предната част бетоновозът
е предприел изпреварване и той се е блъснал в предна задна част на кабината.
Тези показания съвпадат с изложените в настоящия процес тези от главна и
подпомагаща страна, за установяване на които съдът следва да съобрази
останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира заключението на Тройната
съдебна автотехническа експертиза като излагащо в
пълнота мотиви и онагледяващо вероятността за реализиране на механизъм на ПТП
при застъпвани от страните тези. Не може да се сподели тезата на ищеца, че
изводите са произволни, напротив, по технически път е мотивирано какъв е
възможният механизъм, изхождайки от разположението на бетоновоза,
колелото и степента на деформации на същото, както и тялото на пострадалия след
удара. По изложените съображения съдът приема за установено, че велосипедистът,
преди навлизане на платното за движение на ул. Средна гора, се е движел не по
наличната велоалея, а на тротоара. Поставя се
въпросът какви са нормативно предписаните задължения на всеки от участниците в
движението в конкретната пътна ситуация.
В исковата молба пострадалият се позовава
на нарушение на чл. 5 ЗДвП, задължаващ водачите на пътни превозни средства да
бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства. Допълнително в чл. 47 ЗДвП е предвидено, че водач на пътно превозно
средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост,
че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението,
които имат предимство.
Поставя се въпросът имал ли е предимство
ищецът и в каква ситуация. Като колоездач ищецът е бил задължен да се движи по велоалеята, като приложима се явява общата регулация за
движение в кръстовище - при завиващото надясно ППС следва да предостави
предимство на движещия се направо велосипедист. Нещо повече, вниманието на
водачите на ППС за това задължение на процесното кръстовище е заострено чрез
своевременно поставяне на предупредителен знак А20 „Велосипедист“. От събраните
доказателства обаче се установява, че П.П. се е
движел по тротоара, като разпоредбата на чл. 81 ЗДвП му забранява да управлява
превозно средство на площ, предназначена за пешеходци. Съдът намира обаче, че
въпреки извършването на нарушение на правилата за движение от страна на
велосипедиста, водачът на товарния автомобил е дължал преди предприемане на
маневра десен завой да се увери, че няма други участници в движението
(определени от закона като уязвими – пешеходци, велосипедисти), чиято сигурност
да застраши. Експертизата установява, че велосипедистът е бил на около 4 метра
преди навлизане на платното за движение на ул. Черна гора, т.е. в
непосредствена близост до кръстовището. Появата му не е внезапна, той се е
движел по продължение на пътното платно и е можел да бъде забелязан.
Съдът намира за основателен доводът на ищцовата страна, че извод за противоправно
поведение на всеки от участниците в движението се гради при отчитане на
момента, в който съответният водач избира да предприеме маневрата (да завие
надясно, респ. да навлезе в кръстовище). Нормативно установените изисквания са тя
да се извърши след като предварително водачът се е уверил, че не застрашава
останалите участници в движението. Ето
защо макар ударът да е бил непредотвратим за водача на товарния автомобил в
момента, в който е предприел извършване на маневрата, поведението му е противоправно по смисъла на ЗДвП.
Съдът намира за основателно наведеното
възражение за съпричиняване. На първо място – за
ищецът е възникнало задължението, избирайки тротоара като място за придвижване,
да бута велосипеда, като включително пресече ул. Средна гора отново като
пешеходец, бутайки велосипеда. При надлежно изпълнение на това задължение
ищецът би се движил със скорост на пешеходец, която да позволи свободно
разминаване първо на вече навлезлия в кръстовището товарен автомобил и след
това на пешеходеца, на когото е нужно време да достигне кръстовището и да пресече
улица Средна гора. На следващо място съдът отчита становището на вещите лица,
че за велосипедистът ударът е изцяло предотвратим от момента, в който водачът
на товарния автомобил е започнал предприемане на маневрата и навлизане в
кръстовището. Забавената реакция на велосипедиста е обяснима с констатираната
степен на леко алкохолно опиянение, която се свързва с намалена самокритичност
и преценка.
Оценявайки в съвкупност събраните по
делото доказателства съдът намира, че приносът на велосипедиста към настъпване
на процесното ПТП значително превишава този на водача на товарния автомобил,
поради което следва да определи 75% съпричиняване.
Като пряка и непосредствена последица от
произшествието, ищецът е претърпял телесни увреждания, имащи за последица
настъпване на неимуществени вреди под формата на болки и страдания.
Настъпването на тези вреди се доказва безспорно от заключението на медицинската
експертиза и гласните доказателства. Въз основа на посочените доказателствени средства, съдът приема за доказано, че ищецът
е получил описаните в исковата молба телесни увреди, а те от своя страна са му
причинили болки и страдания за период от три месеца, като през първия от тях
ищецът е бил изцяло зависим от грижата на своите близки. Съдът намира, че
съобразявайки изводите на вещите лица няма основание да се счете, че
съществуват медицински противопоказания за последваща
промяна в начина на живот – напускане на упражняваната професия, намалена
спортна активност. Ето защо в тази част следва да се отчете становището на вещото
лице, като съдът не кредитира показанията на свидетелката.
Относно размерът, съдът съобрази
указанията дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и
с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС. Съдът
отчита, че причинените увреждания са
били съпроводени с интензивни болки, след увреждането, като същите са довели до
неудобства в ежедневието, необходимостта от помощ от трети лица и ползване на
помощни средства за придвижване. Предвид всички тези обстоятелства по
настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания, степента на увреждане, както и ефектът, който оказват върху начина
на живот на ищеца, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди възлиза на сумата от 25000.00 лева, като за при отчитане на
определения процент съпричиняване (75%) искът следва
да бъде уважен за сумата от 6250 лв.,
като за разликата до пълния предявен размер от 40000 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Върху определената главница ответникът дължи
и лихва за забава. Началният момент на лихвата за забава следва да бъде
определен по правилата на чл.288 ал.7 от КЗ (отм.). В конкретния случай лихва е
дължима от 29.06.2017 г. – датата на постановения отказ от страна на ответника
да изплати обезщетение.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело право на
разноски имат и двете страни.
С определение от 14.08.2017 г. ищецът е
освободен от заплащане на разноски и частично освободен от заплащане на
държавна такса (за сумата над 50 лв.). Съобразно уважената част от иска на
ищеца следва да се присъдят 8 лв. държавна такса (50х0,16). Дължимото
адвокатско възнаграждение по чл. 38а ЗАдв. е в размер
на 276,80 лв. (1730х0,16).
На основание чл. 78, ал. 3 на ответника
следва да се заплатят сторените по делото разноски в общ размер 252 лв. (300*0,84).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
дължи да заплати по сметка на СГС държавна такса съобразно уважената част от
иска 200 лв., както и разноски за вещо лице в размер на 96 лв.
При тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., Булстат *********, с адрес ***, да заплати на П.Р.П., ЕГН ********** на основание чл.288, ал.1 т.2 б.“а“ КЗ
(отм.), сумата 6250 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от пътно-транспортно произшествие от 02.11.2015
г., ведно със законната лихва от 29.06.2017 г. до окончателното изплащане на
главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 40
000 лева.
ОСЪЖДА Г.Ф., Булстат *********,
с адрес ***, да заплати на адвокат П.Р.П.
от САК на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. сумата 276,80 лева - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Ф., Булстат *********, с адрес ***, да заплати на в полза на Софийски градски съд, на
основание чл.78 ал.6 ГПК сумата 296 лева - държавна такса и разноски.
ОСЪЖДА П.Р.П., ЕГН ********** , да заплати на Г.Ф., Булстат *********,
с адрес ***, на основание чл.78, ал.3 вр.ал.8 от ГПК сумата 252 лева разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участие на
трето лице помагач на страната на ответника – М.И.С..
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: