РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. ХАСКОВО, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА Г. НИКОЛОВА
в присъствието на прокурора П. В. М.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Частно
наказателно дело № 20215600200455 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода
или на мерки, включващи лишаване от свобода.
Образувано е по повод постъпило Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2008/909/ПВР на Съвета за прилагане на принципа за взаимно
признаване на присъди и решения по наказателни дела, с които се налагат
наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода,
както и приложено към него Решение № 62/2019 г. от 08.02.2019 година на
Тричленен апелативен съд за тежки престъпления - Тракис, Република
Гърция. Отправено е искане за признаване на наложеното от съда на
Република Гърция наказание „лишаване от свобода“ относно *** М. Д. А. и
изпълнението на остатъка от него в Република България.
Осъденото лице М. Д. А., което беше редовно призовано за настоящото
производство чрез компетентния орган на издаващата държава –
Апелативната прокуратура - Тракис /Комотини/, Република Гърция, не
1
изразява различно от формулираното в първоначалната молба становище по
повод признаването и изпълнението на наложеното му в Република Гърция.
А. е упълномощил адв. С.Ш., която се явява и изразява становище за
удовлетворяване на направеното искане и постановяване на акт, по силата на
който изпълнението на наложеното наказание, свързано с лишаване от
свобода, да продължи на територията на Република България, тъй като
именно такава била и депозираната пред българския съд молба, подадена от
нея като процесуален представител на осъдения. Защитникът счита, че не са
налице основания за отказ от признаване на осъдителното решение, но са
налице условията за адаптиране на наложеното наказание към предвиденото
за същото престъпление в националния ни закон.
Такова е и мнението на прокурора, който също счита, че
приспособяване на наказанието е наложително, тъй като за същото
престъпление българският наказателен кодекс предвижда наказание
„лишаване от свобода за срок до шест години“. От друга страна, прокурорът
не възразява срещу признаването на постановената в друга държава–член на
ЕС присъда и не намира основания за отказ на изпълнението й.
Съдът, след преглед на събраните по делото доказателства, констатира
следното:
В Окръжен съд - Хасково е постъпило Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета, издадено на 01.02.2022 г. от
Заместник - прокурор при Апелативен съд - Тракия. Според същото на
08.02.2019 година Тричленен Апелативен съд за тежки престъпления - Тракия
е постановил съдебен акт – Решение № 62/2019 г. Посочено е, че този съдебен
акт е влязъл в сила на 26.09.2019 г. и по силата на него *** М. Д. А., роден
през *** г., е бил осъден за престъпление, извършено на територията на
Република Гърция. Удостоверението съдържа обобщено представяне на
фактите, квалифицирани като съставомерни съгласно наказателния закон на
издаващата държава, както и описание на приложените законови разпоредби,
по които А. е бил признат за виновен. Така, съгласно съдържащото се в
удостоверението фактическо изложение, предмет на предприетото против А.
наказателно преследване и на постановения окончателен съдебен акт е била
следната дейност: „На 7-ми километър на пътя с. Местис – Комотинис на
06.03.2014 г., действайки съвместно и вземайки заедно решението със своите
2
съподсъдими да извършат деянието, осъденият е бил водач на автомобил с
*** регистрационни номера ***, в който четвъртият подсъдими М. Д. А.,
петият и шестият от подсъдимите са били пътници и който е изпреварил
автомобилите с *** регистрационни номера съответно *** и ***, управлявани
от втория и третия от подсъдимите, на които те са посочили точка в близост
до с.Мандра, област Еврос, откъдето са вземали граждани на трети страни,
непритежаващи правото да влизат на гръцка територия, за да ги придвижат
към вътрешността на държавата, след което ги закарали в този пункт, където
вторият от подсъдимите е натоварил в управлявания от него автомобил ***
чужди граждани от ***, докато първият от подсъдимите натоварил в
управлявания от него автомобил 8 чужди граждани от *** произход, като са
извършили това деяние в съответствие със съвместно решение и срещу
неустановен финансов интерес. След това осъденият управлявал
горепосочения автомобил и заедно с пътниците – четвъртият, петият и
шестият от подсъдимите, изпреварили другите два автомобила, като им
посочили маршрута и ги информирали за наличието на евентуална
полицейска проверка по пътищата, така че последните да я избегнат и да
извършат безпрепятствено противозаконното деяние, което е било извършено
срещу неустановена парична престация (финансов интерес)“. Така описаното
престъпление е квалифицирано като пряко подпомагане на приемане на
нелегални имигранти от границата с цел транспортирането им в гръцка
територия, съвместно и с цел имотна облага - по чл. 1, 5 пар. 1, 12, 14, 18, 26
пар. 1а, 27, 45, 47, 84 пар. 2а и г, 94 пар. 1 от Гръцкия наказателен кодекс и по
чл. 30, ал. 1, т. б от Закон 4251/2014 г. Отбелязано е, че престъпното
поведение попада в списъка на тези, за които двойна наказуемост не се
изисква – подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страната.
Декларирано е, че осъденият се е явил лично на съдебния процес, в който е
постановен осъдителния акт.
Представеното удостоверение съдържа данни за вида и срока на
наложеното наказание. Според тях за гореописаното престъпление М.А. е
осъден на „лишаване от свобода за срок от 19 години“, от който срок към
15.09.2021 г. следвало да се приспаднат 669 дни /надници/ или 1 година, 10
месеца и 4 дни. От общата продължителност на наказанието, съгласно
отбелязаното, били реално изтърпени 7 години, 6 месеца и 10 дни, изчислени
към 17.09.2021 г. В удостоверението е посочена и частта от наказанието,
3
която съгласно закона на осъждащата държава е необходимо да бъде
ефективно изтърпяна, за да бъда поискано и допуснато условно предсрочно
освобождаване. Тази част се равнявала на 3/5 от размера на наложеното
наказание. Изцяло наказанието престояло да се изтърпи на 07.03.2033 г., се
отбелязва още от издаващата държава.
Според посоченото в удостоверението осъденото лице се намира на
територията на Република Гърция, където в затвор в град *** /***/ изтърпява
наказанието „лишаване от свобода“. Последното потвърждават и останалите
събрани по делото доказателства, включително молбата, въз основа на която е
предприето настоящото производство. Наред с това, издаващият орган е
потвърдил и възможността за по-пълноценна ресоциализация на осъдения в
държавата по произход, като се е позовал на проведените предварителни
консултации с компетентния орган на изпълняващата държава, т.е. с
настоящия съд.
Документът по чл. 4 от Рамковото решение е придружено с препис от
съдебния акт, постановен от Тричленния апелативния съд-Тракия на
08.02.2019 г; удостоверение съгласно Приложение 2 от Рамково решение
2008/909/ПВР; уведомление, съдържащо данни за издадено от компетентния
прокурор решение за отправяне на искане за признаване на наложените
наказания в Република България; справка - таблица относно срока на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ и определената от него част,
която е ефективно изпълнена.
Преценката за съответствие между удостоверението и постановения
съдебен акт, въз основа на който е наложено наказанието, чието признаване
се иска, както и необходимостта да бъде определен приложимият закон в
аспекта на правната квалификация на описаното престъпление според
националното ни право изисква анализ на съставомерните факти, изложени от
осъждащия орган. Както вече се посочи, описаната в удостоверението, а и в
самия съдебен акт на Тричленен апелативен съд-Тракия фактическа картина
сочи, че М. Д. А. е бил признат за виновен за това, че на 06.03.2014 година на
територията на област Еврос и района на гръцко-турската граница по шосе
Местис – Комотинис е подпомогнал общо 15 граждани на *** да навлязат в
територията на Република Гърция, като е съдействал за превозването на
4
същите до населено място с моторни превозни средства – леки автомобили, а
това е било извършено след взето съвместно решение от всички подсъдими с
користна цел. Дадената от осъждащата държава правна оценка на
престъплението е „пряко подпомагане на приемане на нелегални имигранти
от границата с цел транспортирането им в гръцка територия, извършено в
съучастие с други лица“. Така изложените в удостоверението и съдебния акт
/част от който беше преведен от съда на български език/ факти обосновават на
първо място извода, че между съдържанието на двата документа е налице
пълно съответствие относно съществените за престъпната дейност
фактически елементи, поради което и съдът прие, че допълнителни уточнения
в тази насока не са наложителни, а формалното изискване за идентичност
между съдържащото се в удостоверението и в съдебния акт описание на
съставомерните факти е изпълнено.
В контекста на казаното най-същественият в случая въпрос е
формулираният в чл. 13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, а именно налага ли се
приспособяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Решаването
му е предопределено от правната квалификация на извършеното, която
съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът следва
да направи в производството по признаване на съдебния акт. За да бъде
определен приложимият в изпълняващата държава национален закон, от
значение е не само дадената правна оценка на деянието съгласно закона на
осъждащата държава, доколкото обуславящите по-тежка или по-лека
квалификация норми безспорно не са идентични в различните правни
системи. За квалифицирането на деянието са значими и фактите, за които
лицето е признато за виновно и осъдено, а в случая според тях
престъплението, за което А. е осъден от гръцката държава, е изцяло
идентично на това, съдържащото се в диспозицията на нормата в чл. 281 ал.2
т.1 и т.5 вр. ал.1 от НК. Съгласно основния законов текст наказуемо е
деянието, изразяващо се в противозаконно подпомагане на чужденец да
пребивава или преминава в страната в нарушение на закона, извършено с цел
набавяне за себе си или за другиго на имотна облага – чл. 281, ал. 1 от НК.
По-тежко наказуемите състави са уредени ал.2 на чл. 281 от НК, като част от
тях включват използването на моторно превозно средство и подпомагане на
повече от едно лице. Последните два обективни елемента, квалифициращи
престъплението по-тежко спрямо основния състав, са относими към
5
описаната в съдебния акт и в удостоверението дейност, т.е. за извършеното от
осъдения са налице всички обективни и субективни признаци, визирани
както в разпоредбата на чл. 281 ал.1 от НК, така и в по-тежко
квалифицираните състави на чл. 281 ал. 2 т. 1 и т. 5 от НК. Ето защо, съдът
прие, че приложимият национален закон се съдържа именно в
горепосочените текстове от българския Наказателен кодекс.
За престъплението по чл. 281 ал. 2 т. 1 и т. 5 вр. ал. 1 Наказателният
кодекс на Република България предвижда наказание „лишаване от свобода за
срок до шест години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева“.
Наложеното от осъждащата държава наказание е „лишаване за срок от 19
години“, т.е. то е по-тежко от максималното, което може да бъде понесено за
престъплението съгласно българското законодателство. Затова и на основание
чл. 13 ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС наложеното в осъждащата държава
наказание следва да бъде намалено до предвидения в разпоредбата на чл. 281
ал. 2 вр. ал. 1 от НК на РБ максимален размер, а именно „лишаване от свобода
за срок от шест години“. На основание чл. 12 ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС
от това наказание следва да бъде приспадната изтърпяваната в Република
Гърция част – 7 години, 6 месеца и 10 дни към 17.09.2021г. Обсъждане на
предвидената в чл.18 ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС възможност към
настоящия момент не се налага, тъй като приложението на тази норма
предполага започнало изпълнение на приетата присъда, както и провеждане
на консултации с издаващата държава, целящи установяване на точния брой
на отработените дни в случай, че законодателството й допуска тяхното
зачитане, за което категорични данни в случая не са налице, а и такива не са
отразени в самото удостоверение.
Изложеното налага извода, че всички формални условия за признаване
и изпълнение на постановената в Република Гърция присъда /решение/ са
налице. Не се констатират и посочените в чл. 15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС
основания за отказ. Не е налице и визираната в чл. 15 ал. 1 т. 8 от същия
закон хипотеза, доколкото тя урежда възможността за отказ при оставащи по-
малко от шест месеца за изтърпяване от наложеното в издаващата държава, а
не от приспособеното в изпълняваща държава наказание.
Възможността за по-ефективна ресоциализация на лицето в Република
България следва да бъде приета за установена. Тя е отбелязана в
6
удостоверението от издаващата държава, а и събраните по делото
доказателства я потвърждават - изтърпяването на наказанието в Република
България прогнозира по-високо ниво на реинтеграция предвид социалната,
семейна, културна и езикова обвързаност с държавата по произход и
отсъствието на такива кореспонденции с обществените условия на държавата,
постановила осъждането.
На последно място следва да се посочи, че издадената от съдебните
власти на Република България ЕЗА, целяща изпълнение на наложените в
страната ни ефективни наказания на М.А. не рефлектира върху възможността
за признаване на чуждата присъда, а е свързано с последиците на съдебния
акт по чл.12 ал.8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, включително тези, отнасящи се до
евентуалното кумулиране на присъди, в каквато насока защитата навежда
доводи, които понастоящем е безпредметно да бъдат обсъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
По повод издаденото на 01.02.2022 г. от Заместник апелативния
прокурор към Апелативен съд-Тракия, Република Гърция
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Решение № 62/2019 г.,
постановено на 08.02.2019 г. от Тричленен апелативен наказателен съд за
тежки престъпления - Тракия, Република Гърция и влязло в сила на 26.09.2019
г., с което на ***гражданин М. Д. А., ЕГН: ********** от *** за
престъпление по чл. 1, 5 пар. 1, 12, 14, 18, чл. 26 пар. 1а, 27, 45, 47, чл. 84 пар.
2а и г, чл.94 пар. 1 от Гръцкия наказателен кодекс и по чл. 30 ал. 1 т. б от
Закон 4251/2014 г. е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от
деветнадесет години“, като квалифицира престъплението по чл. 281 ал.
2, т. 1 и т. 5 вр. ал. 1 от Наказателния кодекс на Република България и на
основание чл. 13 ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС НАМАЛЯ наложеното в
Република Гърция наказание на „лишаване от свобода за срок от шест
години“, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
На основание чл. 12 ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС ПРИСПАДА от
определеното наказание „лишаване от свобода за срок от шест години“
7
изтърпяваната в осъждащата държава част, считано от 07.03.2014 година /или
седем години, шест месеца и десет дни към 17.09.2021 година/.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в
14-дневен срок от днес.
Заверен препис от решението след влизането му в сила да се
изпрати незабавно на Окръжна прокуратура - Хасково за предприемане
на необходимите действия за изпълнение на наказанието по реда на
българското законодателство и реализиране на трансфера.
За постановеното решение, включително за мотивите относно
приспособяване на наказанието, да се уведоми издаващата държава.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
8