Р Е Ш Е Н И Е
№……………../28.03.2023г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА
разгледа докладваното от председателя адм. дело № 276/2022 г. по описа на Административен
съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава Х
от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Ю.Х.Р., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, срещу решение № 53/28.04.2022 г. на директора
на ТП на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № **********/19.02.2022г.
на ръководител „Пенсионно осигуряване“ (ПО) в ТП на НОИ – Добрич, с което му е
отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ).
Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно и иска отмяната му.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Добрич,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска тя да бъде отхвърлена
като неоснователна. Сочи, че правилно административният орган е взел предвид
само трудовия стаж на лицето до датата на инвалидизирането му съгласно чл. 74
от КСО. Счита, че решението е постановено в съответствие с материалния закон,
поради което не са налице основания за отмяната му.
Административен съд – Добрич, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за
установено следното от фактическа и
правна страна :
Жалбата, като подадена в срок и от легитимирано лице, е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От данните по административната преписка е видно, че с ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ
– Добрич“ № 0510 от 12.02.2020 г. Ю.Х.Р. e преосвидетелстван, като му е определена 60 % трайно намалена
работоспособност за срок от три години – до 01.02.2023 г., с начална дата на
инвалидизиране – 28.01.2020 г.
На 29.12.2021 г. жалбоподателят е подал в ТП на НОИ – Добрич заявление с
вх.№ 2112-24-659#3/29.12.2021г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност (л.14-15).
Към заявлението е приложено удостоверение обр. УП-3 с №20 от 24.11.2021 г.,
издадено от „ХХХХХХХ“ ЕООД Варна (л.17), удостоверяващо придобит осигурителен
стаж от лицето за периода 11.10.2021 г. – 24.11.2021 г.
В хода на административното производство органът е поискал допълнителни
документи с указанието, че при непредставянето им ще се произнесе въз основа на
наличните документи. (л.28).
С декларация с вх. № 2112-24-659≠8 от 13.01.2022 г. заявителят е
поискал органът да се произнесе по наличните документи.
С разпореждане № **********/19.02.2022г. (л.34) ръководител ПО в ТП на НОИ
– Добрич е отказал отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване на основание чл. 74, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от КСО. Органът е
установил, че към 28.01.2020 г. лицето има навършена възраст 37г 8м 8дни и общ придобит
стаж 4г 11м 6дни, от които 3г 4м 28 дни в България и 1г 6м 8дни – в Германия.
Изложил е мотиви, че според чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО осигурените лица над
30-годишна възраст придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат 5 години осигурителен
стаж, придобит до датата на инвалидизирането. Заявителят няма право на исканата
лична пенсия за ИОЗ, тъй като до датата на инвалидизиране няма 5 години осигурителен
стаж, а има 4г 11м 6 дни. Направил е извод, че представеният със заявлението
стаж, положен след датата на инвалидизиране, не оказва влияние върху преценката
относно правото на лична пенсия за ИОЗ на основание чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО.
Ю.Р. е обжалвал разпореждането пред директора на ТП на НОИ – Добрич. Изразил
е несъгласие с извода, че натрупаният към месец декември 2021 г. стаж не оказва
влияние. Посочил е, че с този стаж общият му трудов стаж става 5 г и 13 дни (л.
35, л. 37).
С решение № 53/28.04.2022 г. директорът на ТП на НОИ – Добрич е отхвърлил подадената
жалба като неоснователна. Споделил е становището на пенсионния орган, че осигурителният
стаж на лицето в „ХХХХХХХ“ ЕООД Варна е придобит след датата на инвалидизиране
– 28.01.2020 г. и не отговаря на изискването на чл. 74, ал. 1 от КСО, поради
което не може да бъде взет предвид при определяне правото на лична пенсия за ИОЗ.
Приел е, че заявителят не отговаря на условията чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО,
след като общият му осигурителен стаж е 4г 11м 6дни. Този стаж не е достатъчен
за възникване на право на лична пенсия за ИОЗ, поради което правилно административният
орган му е отказал отпускането ѝ.
Решението на директора на ТП на НОИ – Добрич е съобщено на Ю.Р. на 09.05.2022
г. (л.39).
От приложените по делото справки от персоналния регистър на НОИ (л.18-21),
опис на осигурителния стаж, положен в България (л.22), опис на осигурителния
стаж, положен в държава по международен договор (л.23) е видно, че общият
осигурителен стаж на Ю.Х.Р. до датата на инвалидизирането му е 4 г 11 м 6 дни
(л.26 – ръкописния текст). В тази насока са и представените от ответника
формуляр Р5000 с вх. №2112-24-659#14/08.04.2022 г. и формуляр Е 205
DE/11.06.2021 г. № 2212-24-66/28.06.2021 г. (л.84-88).
Съгласно писмо рег. № Изх - 11 от 10.02.2023 г. на Дирекция „Бюро по труда“
- Тервел (л.96) жалбоподателят е бил регистриран като безработно лице в
различни периоди от 1999 г. до 2007 г., но не е получавал парично обезщетение
за безработица и не е участвал в школи или в курсове за квалификация и
преквалификация.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от
компетентни административни орган по чл. 117, ал. 3 и чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО,
в предписаната от закона форма, с посочване на фактическите и правните
основания за издаването им, при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения и в съответствие на материалния закон и неговата цел.
Съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО осигурените лица над 30 - годишна възраст придобиват право на пенсия за ИОЗ, ако са загубили
работоспособността си и имат осигурителен стаж от 5 години, придобит до датата
на инвалидизирането. Следователно инвалидизираните лица от тази възрастова
група придобиват право на пенсия за ИОЗ, ако имат поне 5 години осигурителен
стаж, като стажът трябва да е придобит до датата на инвалидизирането.
От приложеното по делото експертно решение на ТЕЛК се установява, че датата
на инвалидизиране на жалбоподателя е 28.01.2020 г. Към тази дата лицето е имало
навършени 37 години, поради което е следвало да разполага с най-малко 5 години
осигурителен стаж, за да придобие право на пенсия за инвалидност поради общо
заболяване. Към същата дата Ю.Р. е имал осигурителен стаж от 4 години, 11
месеца и 06 дни. С оглед на това не е отговарял на законовото изискване за минимален
осигурителен стаж.
Законосъобразно административният орган не е зачел представеното от
заявителя удостоверение обр. УП – 3 от 24.11.2021 г., издадено от „ХХХХХХХ“
ЕООД, тъй като то е неотносимо към релевантния период. В случая е безспорно
установено, че положеният за времето от 11.10.2021 г. до 24.11.2021 г.
осигурителен стаж е след датата на инвалидизирането, поради което не отговаря
на критериите по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО. С оглед на това правилно и обосновано
пенсионният орган е стигнал до извода, че спорният стаж не влияе върху
преценката относно правото на лична пенсия за ИОЗ.
В хода на съдебното производство не са представени доказателства,
установяващи факти, различни от установените в административното производство факти
относно продължителността на осигурителния стаж, придобит от
жалбоподателя до датата на инвалидизирането му – 28.01.2020 г. От изисканата от
БТ – Тервел информация е видно, че в периодите на регистрацията му като
безработен Ю.Р. не е получавал парично обезщетение за безработица, поради което
и на основание чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО тези периоди не могат да се причислят
към общия му осигурителен стаж по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО. При липсата на нормативноизискуемите
предпоставки правилно длъжностното лице е отказало на заявителя отпускане на
пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Към правнорелевантния момент жалбоподателят
не е имал качеството на правоимащо лице, тъй като не е притежавал необходимия осигурителен
стаж за придобиване на това право. При издаване на процесните актове пенсионните
органи са обсъдили всички относими факти и обстоятелства и са ги подвели под
приложимата материалноправна норма, поради което не е налице нарушение на
закона, свързано с неправилно изчисляване на осигурителния стаж на заявителя.
С оглед на изложеното решението и потвърденото с него разпореждане не страдат
от пороци, водещи до отмяната им, поради което жалбата срещу тях следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Страните не са претендирали разноски по делото, поради което съдът не се
произнася по дължимостта им.
Водим от изложеното, както и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю.Х.Р., с постоянен адрес:***, ЕГН
**********, срещу решение № 53/28.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Добрич
и потвърденото с него разпореждане № **********/19.02.2022г. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Добрич.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен съдия :