№ 8713
гр. София, 27.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:.............
като разгледа докладваното от ............. Частно гражданско дело №
20211110172964 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по подадено Заявление вх. № 112740/21.12.2021 г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „фирма ООД срещу Н.
Г. М.. Претендира се вземане в размер на 3000,00 лева – главница по Договор
за потребителски кредит № ........... от 11.09.2019 г., ведно със законната лихва
от датата на заявлението – 21.12.2021 г. до изплащането на вземането, 1016,42
лева – договорна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 02.10.2020 г., 900,00
лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст,
2700,00 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
Флекси, 30 лева – такса разходи за извънсъдебно събиране, 408,07 лева –
обезщетение за забава за периода от 02.10.2019 г. до 02.10.2020 г. и 939,43
лева – обезщетение за забава за периода от 02.10.2020 г. до 20.12.2021 г.
Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз
основа императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за
изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Настоящият съдебен състав приема, че твърдяната за уговорена такса
допълнителни услуги Фаст и Флекси е разход по кредита, който следва да
бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите –
индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този
извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
1
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси.
Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България
/основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Съпоставянето с общия размер на процесното възнаграждение за пакет
допълнително услуги и начислената договорна лихва с размера на главницата
по договора за кредит обуславят извода, че горепосоченото ограничение е
превишено, поради което клаузите, с които то е уговорено са нищожни – чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
На следващо място съдът счита, че задължението за заплащане на такса
за събиране на просрочени задължения се поражда от неизпълнението на
главните задължения на кредитополучателя да върне на падежа
предоставената му в заем сума, ведно с възнаградителната лихва. С оглед
посочената обусловеност на задълженията, респ. предпоставките за
възникването на процесното такова за такса, то следва да се приеме, че целта
на последното е да обезпечи срочното изпълнение на основните задължения
на кредитополучателя и да обезщети вредите от тяхното неизпълнение. Т.е. на
практика е уговорена неустойка за забавено изпълнение. Целта на таксите и
комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, на която се
позовава заявителят, е да се покрият административните разходи на
кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на
кредит, а отделно от това следва да се посочи, че кредиторът не може да
изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита,
тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита – чл. 10а, ал. 2
ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за едно и също действие.
Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят основава
процесните вземания и с които съответно е уговорено, че кредитополучателят
дължи възнаграждение за допълнително услуги и че при забава кредиторът
ще има право да получи нещо различно от лихвата за забава, противоречат на
горепосочените императивни законови норми, които ограничават
отговорността на потребителя, поради което са нищожни – чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД.
Заявителят може да обжалва настоящото разпореждане или да предяви
иск за вземането си, въпреки че съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение.
Така мотивиран, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление вх. № 112740/21.12.2021 г. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „фирма ООД срещу Н. Г. М. ПО
ОТНОШЕНИЕ НА сумата 900,00 лева – неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга Фаст по Договор за потребителски кредит №
........... от 11.09.2019 г., 2700,00 лева – неплатено възнаграждение за закупена
и използвана услуга Флекси, 30 лева – такса разходи за извънсъдебно
събиране.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред
СГС в едноседмичен срок от получаване на препис от заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3