№ 283
гр. Пазарджик, 28.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илиана Г. Димитрова Васева
като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Гражданско дело
№ 20255200100062 по описа за 2025 година
Настоящото определение се постановява на основание чл. 140 ГПК – подготовка на делото в
закрито съдебно заседание.
Образувано е по исковата молба на Х. К. Ч., ЕГН **********, от гр. П., ул. ***, чрез
пълномощника му адв. Б. Й. (САК) против „Финстарт ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5
Искът се основава на следните обстоятелства:
Твърди се, че на 05.03.2021 г., ищецът в качеството му на физическо лице –
потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, сключил договор за паричен заем с
ответника - кредитор „Финстарт Дискаунт”, който се явявал търговец по смисъла на § 13, т.2
от ДР на ЗЗП.
Пояснено е, че преди това на 12.02.2021 г. на ищеца бил предоставен европейски
стандартизиран информационен формуляр, чрез който при общ размер на заема от 15 000
лв., със срок на заема от 60 месеца било посочено, че общата сума която ще бъде дължима е
в размер на 37 423.20 лв. (договорна лихва + главница) и е годишен лихвен процент от
40.08% и ГПР от 49.14 % е размер на месечната вноска от 501 лв.
Както се сочи, договорът за паричен заем бил сключен на 05.03.2021 г., при следните
параметри – съгласно чл.4 бил посочен общ размер на заема от 15 000 лв. (ал.1); договорна
лихва в размер на: 17 660.48 лв. (ал.2); общо задължение по заема, включващо заемната сума
и договорна лихва: 32 660.48 лв. (ал.4); Срок: 48 месеца (ал.5); размер на погасителните
вноски: 16 пог. вноски в размер на 501 лв., а следващите 32 погас. Вноски в размер на 770.14
лв. (ал.6); Годишен лихвен процент: 40.08 % (ал.8); Годишният лихвен процент: 48.41 %.,
който представлявал общите разходи по заема за потребителя, изразени като годишен
процент и се изчислявали на база отпусната главница, годишния лихвен процент и срока на
заема. Държавните и нотариални такси, необходими за вписване на ипотеката и снабдяване е
необходими за целта документи, таксата за оценка на имот, както и цената на застраховката
не били известни на заемодателя - същите са сметка на заемателя и не се включват в
1
изчислението на ГПР (ал.9); Потребителски кредит обезпечен е ипотека върху недвижим
имот (ал.10); ЦЕЛ на заема: за рефинансиране и обединяване на кредити и лична нужда
(ал.11). Според договореното в чл.12, ал.1, ищецът учредил и договорна ипотека, изповядана
на 05.03.2021 г. пред нотариус Невяна Мазнекова - Тинкова, с peг. № 471 на нот. Камера, с
район на действие - Районен съд П., н.а. № 58, том 1, per. № 876, дело № 46 от 2021 г., вписан
в Агенцията по вписване във Вх. регистър N 560 от 05.03.2021 г., акт № 7, том 1, дело №
161/2021 г.
Твърди се, че на 07.04.2021 г. пред нотариус Невяна Мазнекова-Тинкова бил подписан
и Договор с нотариално удостоверяване подписите на страните - за солидарна отговорност,
по силата на който солидарният длъжник Л. Д. Т., ЕГН **********, се задължил да обезпечи
изцяло всички задължения, дължими от ищеца.
Изложени са подробни правни съображения.
Аргументирана е тезата, че в договора за паричен заем били налице нищожни клаузи,
а именно: чл.4.3 относно посоченото от заемателя общо задължение по заема, формирано
само от заемната сума и договорната лихва, както и чл.4.9 от договора, където било
посочено, че ГПР е в размер на 48.41 %, тъй като не са включени всички разходи по кредита,
които две клаузи то договора, противоречали на чл.24, ал. 1, т.9 и т.11 от Закона за кредитите
за недвижими имоти на потребителите (ЗКНИП), поради което и на основание чл.38 от
ЗКНИП били нищожни. В текста на чл.4.3 от договора за заем било записано, че общото
задължение е в размер на 32 660.48 лева (включващо заемна сума и договорната лихва), а в
чл.4.9 било уточнено, че не се включват в изчислението на ГПР държавните и нотариалните
такси, необходими за вписване на ипотеката и снабдяването е необходими за целта
документи, таксата за оценка на имот, както и цената на застраховката не са известни на
заемодателя и не се включват при изчислението на ГПР. Така съгласно разпоредбата в чл.
4.3 общото задължение по процесния договор включвало само заемната сума и договорната
лихва, което било в противоречие с разписаното в ДР на ЗКНИП, §1. т.15. а именно, че обща
сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и Общите разходи по
кредита на потребителя. Твърди се също и че, заемодателя е трябвало да включи, но не
включил към общото задължение по заема (описано в чл. 4.3) всички разходи по кредита,
които са ясно разписани в § 1, т.17, на ДР на ЗКНИП, а именно: такса договорена в чл. 5, ал.
1 от договора - за разглеждане на искане в размер на 2.5 % от заемната сума или 375 лева,
еднократно преди отпускане на заема (прихванати въз основа на чл. 6.3 от договора); Такса
за оценка на имот, която никъде не е посочена като размер и разноски по сключване на
застрахователна полица на имота, уговорена в чл.6, ал. 5, чийто размер не бил посочен
никъде.
Сочи се, че не били спазени изискванията на чл. 24, ал.1, т.9, а именно, че Договорът
да съдържа годишен процент на разходите по кредита заедно с подробна информация за
всички разходи, включени в общите разходи на потребителя, във връзка е чл.29, ал.1 от
ЗКНИП, според който ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи, изразени като годишен процент, изчислен на годишна база от общия размер на
2
предоставения кредит. Не било спазено и изискването разписано в чл.24, ал. 1, т.11 от
ЗКНИП за съдържание в договора за заем на Обща сума, дължима от потребителя по
кредита. Посочването в договора на по-нисък от действителния размер на ГПР (в размер на
48.41 %), представлявала невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и
по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал.4 от ЗЗП относно
чл.68д, ал.1 от ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО и тя подвеждала
потребителя относно спазването на чл.29,ал.9 от ЗКНИП за размера ГПР. Сочи се
аналогична съдебна практика в подкрепа на твърденията (Решение №3 от 02.01.2025 г., по
търг.дело № 511/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив).
На следващо място се сочи, че уговореното в чл.17, ал. 2 от договора, а именно, че
заемополучателя ще дължи да заплати направените разходи за събиране, изразяващи се в
изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
разговори и че тези разходи са посочени в Тарифа за дължими такси - се явявало в пряко
противоречие на чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП. Излагат се доводи, че отговорността за разноски,
която е въведена в договора препраща към Тарифата на кредитора, представляваща по
същество неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущи
задължения по кредита, а не плащане за покриване разходи за събиране на вземането.
Твърди се, че с предвиждане и начисляване на тези такси по същество се цели заобикаляне
на ограничението на чл.27, ал.2 от ЗКНИП и въвеждане на допълнителни плащания, чиято
дължимост е изцяло свързана с хипотеза за забава на длъжника. Сочи се, че съгласно чл. 37,
ал.1 от ЗКНИП във всяка клауза в договор за кредит на недвижим имот, която противоречи
на закона или има за цел заобикаляне на този закон, е нищожна. Тази клауза с точните
разпоредби, дори не била обективирана в договора, а в тарифа, определена предварително
от кредитора. Поддържа се, че събирането на такива разходи е част от дейността по
управление на кредита и следва да са включени в ГПР. Твърди се освен това, че същите са и
неравноправни, не са уговорени индивидуално в договора, произтичат от тарифа на
кредитора, върху която заемополучателя не може да въздейства, а следва да се приеме с
подписването на договора.
Твърди се, че видно от извлечение за извършени плащания, ищеца платил общо
следните суми в размер на 12 958.70 + 8 708.30 = 21 667 лв. Сумата от 12 958.70 лв. била
отнесена от Заемодателя по погасителния план за дължима главница и възнаградителна
лихва, а сумата от 8 708.30 лв. била определена за заплащане на законни лихви от
закъснение за заплащане на месечните вноски на съответния падеж; за начислени разходи за
събиране на вземанията по Тарифата, като на 09.07.2021 г. и за неустойка директен дебит в
размер на 500 лева. Въз основа на издаденото извлечение от ответното дружество ищецът
направил изчисления, според които установил, че общата сума за законни лихви по договора
възлиза на 4413.33 лв.; за разглеждане на искането по чл. 5.1 – такса - на 375 лв.; за
неустойка от 09.07.2021 г. – на 500 лв.; за разходи за събиране на вземането по тарифа - на
3 420 лв., или всичко платени - 8 708.33 лв. Твърди, че били платени, но са недължими
сумата от 3 420 лв. - за разходи за събиране на вземането по тарифата; сумата в размер на
3
500 лв., наречена неустойка директен дебит от 09.07.2021 г. или общо недължимо били
прихванати 3 920 лв., при общо платени от него 21 667 лв.
На следващо място се изтъква, че неустойката в размер на 500 лв., предвидена в
текста на чл.17, ал.3 от договора не съответствала с принципите на добросъвестност в
гражданските и търговските взаимоотношения за недопускане на необосновано
облагодетелстване на кредитора, поради което нарушава добрите нрави и е нищожна на
основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Позовава се и на тълкуването, дадено в TP № 1 от
27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ВКС, съгласно което съдът е длъжен да следи служебно за
нищожност на клаузи в договор, когато нищожността произтича пряко от сделката или от
събраните доказателства и когато се касае за уговорена неустойка, съдът е длъжен да
съобрази дали същата излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционни функции, съобразно критериите, посочени в т.3 от ТР № 1/2009 г. на ВКС, в
който случай е длъжен да прогласи нищожността. Твърди се, че според договореното при
допусната забава в заплащането на коя да е погасителна вноска с повече от 55 календарни
дни, заемателят дължи 500 лв. неустойка за неизпълнение и на това основание на 09.07.2021
г. заемодателя си прихванал 500 лв. от погасителните вноски. В случая страните уговорили
клаузата за неустойка, като мораторна, както и че не може за едно и също закъснение да се
събира неустойка и законна лихва, тъй като съгласно чл.43, ал.2 от ЗКНИП, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва. Изложени са доводи, че предвидената
неустойка била много над размера на предвидените вреди от неизпълнение на парично
задължение и чрез нея се формира размер на вземане, който води до неоснователно
разместване на парични средства извън целите на кредитната дейност на Дружеството.
Застъпена е позицията, че с наличието на предоставени две обезпечения, вземанията на
заемодателя са обезпечени с договорна ипотека върху недвижим имот на 05.03.2021 г. плюс
обезпечение чрез сключен договор за солидарна отговорност на 07.04.2021 г. и
възможността кредиторът да получи удовлетворение и вземанията си също води до извод, че
предвидената неустойка излиза извън обезпечителната функция по чл. 92 от ЗЗД. Сочат се
съображения.
Предявени са следните искове:
1. Главен иск за признаване, че сключения договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“
на 05.03.2021 г., между „Финстарт“ ЕООД, ЕИК ********* и Х. К. Ч., ЕГН
********** е изцяло недействителен, на основание разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.9 и
т. 11 от ЗКНИП и във вр. е чл. 38 отЗКНИП, както и на основание чл. 68г, ал.4 от ЗЗП.
вр. с чл. 68д, ал.1 от ЗЗП.
2. Евентуален иск за признаване, че клаузата в чл. 17, ал. 2 от договора за паричен заем
„Финстарт Дискаунт“, сключен на 05.03.2021г., между „Финстарт“ ЕООД, ЕИК
********* и Х. К. Ч., ЕГН **********, е нищожна на основание чл.27, ал.2 от ЗКНИП
във вр. чл. 37, ал.1 от ЗКНИП;
3. Евентуален иск за признаване, че клаузата в чл.17, ал.3 от договора за паричен заем
„Финстарт Дискаунт“, сключен на 05.03.2021 г., между „Финстарт“ ЕООД, ЕИК
4
********* и Х. К. Ч., ЕГН **********, е нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр.З от
ЗЗД.
Претендира се присъждане и на сторените разноски.
Представени са писмени доказателства по опис.
Поискано е допускане на съдебно счетоводна експертиза с конкретно поставени
задачи.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК от ответната страна не е депозиран
писмен отговор.
Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при условията на чл.140 ГПК да
пристъпи към произнасяне по всички предварителни въпроси и по допускане на
доказателствата, като настоящето определение представлява и проект за доклад по делото
при спазване изискванията на чл.140, ал.3, пр.2 ГПК във връзка с чл.146 ГПК.
С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум,
съдът приема, че предявените искове са процесуално допустими и намират правното си
основание в разпоредбите на основание чл.124 ГПК вр. чл.26, ал.1, предл.1-во във
вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП, да бъде прогласена нищожността на договор за паричен заем
„Финстарт Дискаунт“, сключен на 05.03.2021 г. между ответника „Финстарт “ ЕООД и
ищеца Х. К. Ч. – за главния иск; и в условията на евентуалност - да се прогласи
нищожността на отделни клаузи от този договор – тази на чл.17, ал.2, която урежда
заплащане на описаните в този текст разходи - на основание чл.27, ал.2 от ЗКНИП във вр.
чл.37, ал.1 от ЗКНИП; както и на клаузата на чл.17, ал.3 от посочения договор за заем
относно уговорената с него неустойка.
Предвид липсата на отговор, съдът следва да се дадат указания единствено на ищеца,
че в негова тежест е докаже сключването на договора, наличието на клаузи, с твърдяното от
него съдържание и всимки обстоятелства, на които се позовава, за да претендира нищожност
на договора изцяло или на отделни негови части.
По направените доказателствени искания:
Представените от ищеца писмени доказателства са в надлежно заверени преписи и са
относими към предмета на спора, поради което и следва да бъдат приети.
Ще следва да се уважи и искането за допускане на ССчЕ.
На основание чл.146, ал.3 от ГПК съдът дава възможност на страните в първото
съдебно заседание да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия.
Водим от горното и на основание чл.140 ГПК Пазарджишкия окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства, описани в исковата
молба.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице да
отговори на поставените в исковата молба въпроси:
1. Включена ли е таксата в размер на 2.5 % от заемната сума, уговорена в чл.5.1 от
договора, при изчисляване на ГПР.
2. Включени ли са при изчисляването на ГПР и в какъв размер са: Таксата за оценка на
имота и цената на застраховката на процесния имот.
3. В какъв размер са законните лихви при закъснение на плащанията по месечните
вноски, и в какъв размер са така наречените направени разходи за събиране на
забавени плащания по тарифа на заемодателя (регламентирано в чл. 17, ал. 2 от
процесния договор), по отделни пера.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 450 лв, вносим
от ищеца в 5-дневен срок….
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. Я.-Т..
ДАВА възможност на страните в първото съдебно заседание да изложат становището
си във връзка с доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.05.2025 г. от
10:45 часа, за която дата да се призоват страните и вещото лице, след внасяне на депозита.
Определението не подлежи на обжалване.
Преписи от същото да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
6