Решение по дело №774/2020 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260045
Дата: 17 декември 2020 г. (в сила от 14 януари 2021 г.)
Съдия: Иван Димитров Бедачев
Дело: 20205310200774
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                № 260045

гр. Асеновград, 17.12.2020 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

        АСЕНОВГРАДСКИ  РАЙОНЕН СЪД, втори  наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета   година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ

 

с участието на секретаря Ася Иванова, като разгледа АНД № 774 по описа на Асеновградския районен съд – ІІ н.с. за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

      Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

      Обжалвано е наказателно постановление № 20-0239-000203/21.04.2020 г., издадено от Началника на  РУ– гр. Асеновград - Петър Костадинов Бабугеров, с което на Д.М.Х., с ЕГН: ********* *** са наложени следните  административни наказания:

      1. На основание чл. 185 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 157  ал.8  от ЗДвП   и

      2.  На основание чл. 179 ал.6,  т.2  от ЗДвП - “Глоба” в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 139 ал.1 т.1  от ЗДвП.

       Жалбоподателят Д.Х. в депозираната жалба и в съдебно заседание оспорва НП, като неправилно и незаконосъобразно. Отрича факта на нарушенията, и навежда твърдения за съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, както и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната отмяна на НП.

          Въззиваемата страна РУ на МВР-гр. Асеновград, редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание намери за установено следното:

       Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е частично НЕОСНОВАТЕЛНА.

       С акт за установяване на административно нарушение от 28.01.2020  г. е било установено, че на същата дата  около 12.30 часа в гр.Асеновград на  ул. „Цар Иван Асен ІІ“ до № 22  жалбоподателят Х.  е управлявал лек автомобил “Фолксваген Пасат” с рег. № РВ 1538 МК, като по време на проверката от контролните органи същите установили, че той управлява автомобила с неплатна глоба по предходно издадено спрямо него наказателно постановление. Също установили, че предното обзорно стъкло на автомобила е счупено, което преценили като значителна техническа неизправност на ППС. За констатираните нарушения на водача Д.Х. на място бил съставен АУАН, като актът бил съставен в негово присъствие и същия го подписал без възражения. Допълнителни писмени възражения не са били подадени в тридневния срок по 44 ал.1 от ЗАНН.   

       АУАН е съставен от компетентен за това орган и съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Въз основа на съставения АУАН по-късно от компетентния за това орган било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и на горепосоченото  основание на жалбоподателя Х.  са  наложени административни наказания – глоби  в общ размер от 220 лв. Наказателното постановление  е постановено  от компетентния за това  орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е.

         При проверката на законосъобразността на наказателното постановление по отношение на посочените  правни  основания и наложените  въз основа на тях  административни наказания съдът констатира следното:

        По отношение на нарушението по т.1 от НП, съдът намира, че не са посочени правилно законовите разпоредби, които са нарушени виновно, което е императивно изискване по чл. 57 ал.1 т.7 от ЗАНН. От  описанието на нарушението е ясно, че същото се състои в управление на МПС при кумулативното наличие на незаплатена глоба по предходно издадено спрямо него и връчено наказателно постановление. В процесното НП не е посочено обаче, дали НП е влязло в сила и дали наказанието подлежи на изпълнение.  Независимо от това, нормата на чл. 157 ал.8 от ЗДвП, по която е квалифицирано нарушението не очертава в себе си такъв състав на административно нарушение. Действително тя въвежда правилото, че наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване, но хипотезиса на нормата не съответства на описанието на нарушението посочено в НП. Поради това и на второ място неправилно е съотнасянето на нарушението към санкционната разпоредба на чл. 185  от ЗДвП

         От изложените съображения следва, че в тази му част наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като от една страна е налице неточно описание на нарушението несъответстващо на посочената като нарушена материална разпоредба и от друга, налице е неправилна правна  квалификация на същото. Това нарушава правото на защита на жалбоподателя,тъй като компрометира възможността да разбере какво точно нарушение му се вменява във вина и съответно да организира защитата си срещу НП в пълен обем. Ето защо, в тази му част НП следва да бъде отменено, тъй като не са спазени всички изисквания императивно посочени в чл. 57, ал.1 от ЗАНН, на които следва да отговаря НП откъм съдържание, които  пороци в съдържанието са  самостоятелни и достатъчни основания за отмяна.

        Описаното нарушение касае нарушаване на изискванията  за движение по пътищата само на технически изправни ППС. Нормата на чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП въвежда правилото, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Като е управлявал процесното МПС, със счупено предно обзорно стъкло жалбоподателят безспорно е нарушил това правило с което е реализирал състава на горното нарушение. Правилно е преценено от АНО, че в случая се касае за значителна неизправност на ППС, съгласно легалната дефиниция на това понятие, фиксирана в Параграф 6 т. 72 от ДР на ЗДвП.  Нарушението правилно е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба. Нормата на чл. 179 ал.6, т.2  от ЗДвП  предвижда, че с посочената в нея санкция се наказва този, който управлява технически неизправно пътно превозно средство при констатирани значителни неизправности.

          Съдът намира, че извършването на нарушението е надлежно установено, като от събраните доказателства по несъмнен начин се установява авторството на нарушителя и неговата вина. На първо място горните обстоятелства се установяват от презумптивната доказателствена сила на АУАН въведена по изключение с разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП. В конкретния случай фактическите констатации в АУАН се подкрепят и от събраните гласни доказателства- показанията като свидетел на актосъставителя  Б.Т. , който непосредствено при проверката е възприел и установил неизправността по превозното средство.  

        Предвидената санкция в посочената санкционна разпоредба е глоба в абсолютно определен размер от 200 лв. и оразмеряването и не подлежи на преценката на АНО. Ето защо като е наложил глобата именно в този размер, същият правилно е приложил закона.  

       Предвид гореизложеното  и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

 

                                                   Р  Е  Ш  И :

 

       ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 20-0239-000203/21.04.2020 г., издадено от Началника на  РУ– гр. Асеновград - Петър Костадинов Бабугеров, срещу  Д.М.Х., с ЕГН: ********* ***, като го:

       ОТМЕНЯ в частта му по т. 1., в която на Д.М.Х. на основание чл. 185 от ЗДвП  е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 157  ал.8  от ЗДвП и

       ПОТВЪРЖДАВА в частта му по т.2, в която на  Д.М.Х. на основание чл. 179 ал.6, т.2  от ЗДвП  е наложено административно наказание  “Глоба” в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 139 ал.1 т.1  от ЗДвП. 

       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните  пред Административен съд –Пловдив.

                            

 

 

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: