№ 156
гр. * , 12.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20215000600367 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
С Определение № 168 от 17.06.2021 г. по ЧНД № 1178/2021 г. на
Пловдивския окръжен съд на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК е потвърдено
постановление от 05.05.2021 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив за
прекратяване на наказателно производство по ДП №134/2019 г. по описа на
сектор *, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК с пострадал Н.
А. К..
Недоволни от определението са останали наследниците на пострадалия
Н. А. К. – Х. М. Б., И.Н.А. и Ф.Х.А., които са го обжалвали, чрез своя
повереник – адв. Р.М. от АК -* с искане за отмяна, поради неговата
неправилност и необоснованост, както и да се отмени постановлението за
прекратяване на наказателното производство и върне делото с указания за
извършване на допълнителни действия по разследване, за да се изясни
обективната истина.
На първо място, според жалбоподателите, по делото не е точно
установено, къде се е движел пострадалия К. – върху пътния банкет до
мантинелата или около дясната граница на пътното платно, като и в двата
случая е представлявал уязвим участник в движението по смисъла на чл.5, ал.,
т.1 от ЗДвП, което е следвало да се съобрази от водача Х. при избраната
1
скорост на движение на къси светлини. На второ място се изразява
несъгласие с възприетите за установени фактически обстоятелства само на
база показанията на водача Х. за внезапно предприето пресичане на пътното
платно от страна на пострадалия, който е бил с тъмни дрехи и трудно
забележим. Счита се, че това е в противоречие със заключението на СМЕ, в
която е описан като механизъм удар в гръб на пострадалия, а дрехите му
отзад имат големи надписи и емблема, които са видими от по-далечно
разстояние. На трето място се възразява срещу определеното място на удара,
тъй като има данни за преместване на тялото на пострадалия от водача. На
четвърто място се излагат доводи срещу изводите от заключението на
комплексната експертиза, които са възприети безкритично от съда. Намират,
че не са съобразени данните, че по време на ПТП пред водача Х. е имало друг
автомобил и участъкът е бил осветен, поради интензивното движение и
фаровете на преминаващите автомобили. На пето място се възразява срещу
извода на съда, че пострадалият е бил непредвидима опасност. Не е
установено мястото на движение на пострадалия пешеходец, в кой момент е
бил възприет от водача като опасност, за да възникне задължението по чл.20,
ал.2, изр.2 от ЗДвП за внезапната опасност. Не е анализирана реакцията на
водача, дали е била своевременна, предвид осветеността на фаровете не само
на процесния автомобил, но и от колите на другите водачи. Намират за
неправилно изчислена скоростта на движение само въз основа на
деформациите по предното обзорно стъкло при удар между автомобил и
пешеходец, като не са използвани и други методи. В тази връзка считат за
необосновано заключението на съда за липсата на пряка причинно-следствена
връзка между поведението на водача на МПС и съставомерния резултат.
На ОП - Пловдив е изпратено по надлежния ред съобщение за
постъпилата частна жалба, но не е изразено становище.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с доводите в
жалбата, събраните по делото доказателства и провери правилността на
атакуваното определение, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок и от лице с
нужната процесуална легитимация, но разгледана по съществото си е
неоснователна.
2
Първоинстанционното производство е проведено по реда на чл.243, ал.5
от НПК по подадена жалба от адв. Р. М. от АК – *, като повереник на
наследниците на пострадалия Н. А. К. - Х. М. Б. /баща/, И. Н. А. /син/ и Ф. Х.
А. /сестра/, с която е поискано атакуваното постановление да бъде отменено,
поради неговата неправилност и незаконосъобразност, а делото да се върне на
прокурора с даване на задължителни указания.
Съдебният контрол в производството по чл. 243 от НПК на
постановлението за прекратяване на наказателното производство обхваща
неговата обоснованост и законосъобразност. Това налага да се проверят, дали
установените по делото фактически положения, обективно съответстват на
събрания и проверен доказателствен материал. И ако доказателствата не са
обсъдени надлежно в тяхната цялост и взаимовръзка, с оглед на направените
правни изводи от прокурора, налице е допуснато съществено процесуално
нарушение, което води до отмяна на постановлението на прокуратурата за
прекратяване на наказателното производство.
С постановление на наблюдаващият прокурор, на основание чл.243,
ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.15 от НК е прекратено наказателното производство,
станало обект на първоинстанционен съдебен контрол от Окръжен съд -
Пловдив.
Направените изводи в определението, предмет на настоящото
въззивно производство, следва да бъдат споделени изцяло.
Внимателният и задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства водят до единствения възможен и категоричен извод, че всички
поставени въпроси в подадената частна жалба са били убедително изяснени
от органите на досъдебното производство.
За да прекрати наказателното производство, прокурорът задълбочено е
анализирал гласните и писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, като ги е съпоставил със заключенията на вещите лица.
В постановлението подробно е проследена хронологията на развитие на
ДП, образувано по реда на чл. 212, ал. 2 НПК с протокол за оглед на
местопроизшествие и наблюдавано от ОП - Пловдив, за възникнало ПТП на
3
24.10.2019 г., около 20.00 часа на път – три 862 км. 0+600, обл. *, посока с. *–
гр. *, при управление на МПС – л.а. „*“ с рег. № *, по непредпазливост е
причинил смъртта на Н. А. К. от с. * – престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от
НК.
Въззивната инстанция намира, възприетата фактическа обстановка в
постановлението за прекратяване и в определението на окръжния съд, че
кореспондира изцяло със събраните по делото доказателства.
На 24.10.2019г., около 20.00 часа, св. Х. Х. пътувал сам с личния си
автомобил, марка и модел „*“ с peг. № * от с. * за гр. *. Било тъмно и св. Х.
управлявал автомобила с включени къси светлини. Той преминал през с. *,
обл. * и продължил към квартал „*“ на път * в посока от юг на север. Движел
се по суха асфалтова настилка със скорост от около 74 км/ч. Пред него
нямало други автомобили, но в обратната посока към село* имало голямо
движение от МПС. През това време, също в посока от юг на север, около
дясната граница на платното за движение до мантинелата се движел и
пострадалият пешеходец Н. К.. Когато управляваният от св. Х. автомобил бил
на около 45 м, пострадалият К. се отклонил наляво и се придвижил от дясно
на ляво, като навлязъл на платното за движение пред автомобила в коридора
му на движение. Св. Х. реагирал като екстрено задействал спирачната
система, но въпреки това настъпил удар, който бил в предната част на л.а „*“
и в задната част на тялото на пострадалият К.. След блъскането от
автомобила, тялото на пострадалия било възкачено на предния капак на
колата, ударило се в предното обзорно стъкло, след което било отхвърлено
напред и паднало на земята пред автомобила. След удара автомобилът на св.
Х. се установил на местопроизшествието. Вследствие на удара на
пострадалият К. били причинени множество тежки травматични увреждания
и същият починал на местопроизшествието.
Св. Х. веднага спрял, излязъл от автомобила и отишъл до пострадалия
К., за да му окаже помощ. Обърнал го и видял, че е мъртъв, после пуснал
тялото, което се върнало в първоначалното положение.
В същото време, насрещно по същия път се движила и св. К.,
управлявайки л.а „*“ със скорост с 50-60 км/ч. В един момент чула удар,
4
движещият се пред нея автомобил намалил скоростта. Първоначално
помислила, че е ударено куче, но след като погледнала вляво видяла, че в
насрещното платно имало спрян автомобил, марка „*“, а пред него паднал
човек. Също спряла автомобила и тръгнала към мястото на удара. Видяла, че
падналият на земята човек не дава никакви признаци на живот, а намиращия
се до него шофьор повтарял, че не е видял нищо в тъмното и е блъснал човек.
От личния си телефон св. К. се обадила на тел. 112 и съобщила за
настъпилото ПТП.
На място били изпратени свидетелите Т. и Д., младши автоконтрольори
към сектор „*“ гр. *, които тествали св. Х. за употреба на алкохол с дрегер
Алкотест 7510, който отчел отрицателни стойности. На местопроизшествието
двамата свидетели установили и лицето Д. Б., който им заявил, че по-рано е
видял същият пешеходец да криволичи по пътното платно във видимо
нетрезво състояние.
Св. Х. бил отведен в сградата на *РУ на МВР гр. *, където бил тестван
и за употреба на наркотици, като пробата била отрицателна. Междувременно
е извършен оглед на местопроизшествието и изготвен фотоалбум /л.4-21 от
ДП/.
Прокурорът е приел, че горната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин на базата на всички събрани по досъдебното
производство доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност.
Противно на съображенията в жалбата, правилно заключенията на
експертизите по делото са били възприети от прокурора с доверие, като
изготвени професионално, задълбочено, с необходимите познания в
съответната област. Отговорите са ясни и убедителни, като изразените по тях
становища са базирани на анализа на всички гласни, писмени и веществени
доказателства, както и на личните възприятия на експертите от тялото на
пострадалия при извършената аутопсия, както и от местопроизшествието.
От заключението на СМЕ на пострадалият Н. А. К. /л.35-39 от ДП/ е
видно , че причината за смъртта му е висока шийна травма със счупване на
зъба на втори шиен прешлен с разместване и контузия на продълговатия
мозък. В продълговатия мозък са разположени жизнено-важните центрове
5
регулиращи сърдечната дейност и дишането. Притискането и травмирането
на тази част от мозъчния ствол неминуемо води до нарушение на
жизненоважните за тялото функции и развитието на сърдечносъдова и
сърдечна недостатъчност. Установените травматични увреждания са
причинени от удар или притискане върху твърд тъп предмет или неговото
тангенциално действие и са в пряка причинно-следствена връзка с
претърпяното на 24.10.2019г. ПТП.
От заключението на съдебно, химико-токсикологичната експертиза
/л.44- 46 от ДП/ е видно, че при извършените изследвания на предоставените
биологични проби на кръв и урина от трупа на пострадалия Н. А. К. е
установено наличие на алкохол /етанол/ в кръвта - 3,61 g/L и 3,7g/L в урина.
От заключението на съдебно, химико-токсикологичната експертиза се
установява, че от извършените изследвания на предоставените биологични
проби на кръв и урина от св. Х. Г. Х. не се откриват алкохол /етанол/ /л.51-53
от ДП/.
Според заключението на комплексната съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза /л. 58-93 от ДП/, ударът е настъпил върху
източната лента на платното за движение в конфликтна точка на
първоначален контакт, която се намира по дължина на 48-55 м. от ориентир
32 /от оглед на МП/ и на 1,5-2.0 м. по широчина западно от източната граница
на платното за движение.
Скоростта на движение на л.а. „*“ непосредствено преди задействане на
спирачната система е била около 74 км/ч., а в момента на удара е била около
69 км/ч. От момента, в който пострадалият К. е навлязъл на платното за
движение или е променил посоката си на движение от успоредна на платното
в косо движение от дясно на ляво пред автомобила, водачът на л.а „*“ - при
своевременна реакция и задействане на спирачната система с максимална
интензивност, е нямал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било вътре в опасната
зона на автомобила. Водачът на автомобила би имал техническа възможност
да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със
6
скорост по-малка от 51 км/ч.
В случая технически съобразената скорост с атмосферните условия и
конкретните условия на осветеност при движение на къси светлини е била 76
км/ч. Скоростта на движение на л.а „*“ е била технически съобразена в
конкретната пътно-климатична обстановка при движение в условията на
намалена видимост от тъмнината и видимост, която се подпомага само от
собствените фарове на автомобила, но несъобразена с условията на видимост
при къси светлини и пешеходец с тъмни дрехи.
Експертизата приема, че дори и при движение на л.а „*“ с технически
съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните условия на
видимост към пешеходец с тъмни дрехи при движение на къси светлини, от
момента в който К. е навлязъл на платното за движение или е променил
посоката си на движение от успоредна на платното в косо движение от дясно
на ляво пред автомобила, водачът, при своевременна реакция и задействане
на спирачната система, е нямал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара би било
вътре опасната зона на автомобила.
От техническа гледна точка вещите лица са възприели следния
механизм на ПТП: водачът Х. е управлявал л.а „*“ по дясната /източна / лента
на платното за движение на път * * - * в посока от юг на север. През това
време пострадалият К. се е движел около дясната граница на платното за
движение или до мантинелата, също в посока от юг на север. Когато
автомобилът е бил на 45 м., пострадалият се е отклонил наляво и се е
придвижил от дясно на ляво пред автомобила, като е навлязъл на платното за
движение пред него и в коридора му на движение. Водачът Х. е реагирал,
като екстрено е задействал спирачната система, но въпреки това след около
2,2 сек. е настъпил удар, който е бил неизбежен.
Основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна
точка е, че пешеходецът К. се е отклонил наляво и се е придвижил от дясно
наляво пред автомобила, като е навлязъл на платното за движение пред
автомобила в коридора му на движение на място, по начин и в момент, когато
7
това не е било безопасно, т.е без да се съобрази с приближаващия се
автомобил.
Преценени си са като непротиворечиви и установяващи, включените в
предмета на доказване факти, показанията на свидетелите Д. Б., М. К., С. К.,
Н. Г., С. Т., Т. Д., Х. Х., заключенията на изготвените СМЕ, СХТЕ, СТЕ,
протокола за оглед на местопроизшествие, фотоалбума и другите приложени
писмени доказателства.
Настоящият състав споделя виждането на окръжния съдия по повод на
направените правни изводи на прокурора в постановлението за прекратяване
на наказателното производство, че единствената причина за настъпването на
на ПТП, довело до съставомерния резултат – смъртта на пострадалия се
дължи на собственото му виновно поведение.
Обосновано не са възприети, идентичните доводи на жалбоподателите
пред въззивната инстанция за безкритичност във виждането на прокурора, че
водачът Х. е управлявал автомобила си с включени къси светлини, поради
което пешеходецът Н. К. е попадал в опасната му зона за спиране и ударът е
бил непредотвратим. В тази насока са и възраженията им, че по време на
разследването не са изследвани обстоятелствата, дали ПТП е било
предотвратимо при движение на автомобила на дълги светлини, каква тогава
е видимостта на водача Х. и дали същият, сам не се е поставил в
невъзможност да реагира на опасността и да избегне настъпването на удара.
В действителност, обстоятелството с какви светлини се е движел
управляваният от св. Х. автомобил е установено не само от неговите
показания, но и от тези на св. К.. Движейки се насрещно спрямо автомобила
на водача Х., тя не е видяла удара, тъй като пред нея е имало друг автомобил.
Но е чула шума от него, спряла е, възприела е обстановката на
местопроизшествието, като е подала сигнал на тел. № 112. В показанията си в
деня след инкриминираните събития, свидетелката изрично е посочила, че
спрелият автомобил в насрещното е бил с включени къси светлини /л. 28 от
ДП/. Тя случайно се е озовала на мястото на ПТП, незаинтересована е от
изхода на делото и няма основание, нейните показания да бъдат поставени
под съмнение.
8
По идентичен начин е описал, използваните светлини и водачът на
процесния автомобил. Вярно е, че св. Х. е заинтересован от изхода на делото,
но това не е достатъчно основание за тяхното дискредитиране, тъй като са в
съответствие с разказаното от св. Къзарян.
Основателно не е възприето възражението, че не е изследвана
възможността ПТП да бъде избегнато при при движение на л.а. „*“ на дълги
светлини. Движението на къси светлини е поради установеното по делото
движение на насрещно движещи се спрямо св. Х. автомобили. Разпоредбата
на чл. 70, ал.2, т.1 от ЗДвП забранява, използването на дълги светлини при
разминаване. В този случай превключването от дълги на къси светлини става,
когато разстоянието между превозните средства е не по-малко от 150 м. /или
насрещният водач подаде сигнал, чрез превключване на светлините/. В
настоящия случай, при установеното по делото интензивно насрещно
движение, очевидно водачът на л.а. „*“ е изпълнил тези свои задължения,
като не би могло да му се вменява хипотеза за избягване на ПТП в нарушение
на правилата за движение.
Правилно не са споделени възраженията, че не е установено
категорично къде се е движел пешеходецът Н. К. и респ., от кой момент той
представлява опасност за водача Х., както и за посочената от експертите
технически безопасна скорост, с оглед на възприетата осветяемост при
движение на автомобила на къси светлини.
Непосредствено преди удара местонахождението на пострадалия е
забелязано, единствено от св. Х.. Той посочва, че е видял пешеходеца /като
силует/, движещ се от дясната му страна, до мантинелата на около 20 м.,
поради което е намалил скоростта и се отклонил леко вдясно. Вещите лица от
комплексната експертиза са приели, че моментът, в който водачът е възприел
навлизането на пешеходеца пред автомобила е, когато е бил на 45 м. от него.
Дори и при тази, по-неблагоприятна за водача Х. хипотеза, вещите лица
заключават, че ударът, настъпил след навлизане на пешеходеца на платното
за движение е бил в опасната зона на автомобила и би настъпил и при всяка
скорост на движение над 51 км/ч. А технически съобразената такава в
конкретния случай е била 76 км/ч., при избрана от водача по-ниска от 74 км/ч.
Задължение да предвиди внезапно навлизане на пешеходеца в зоната пред
9
автомобила водачът му е нямал, тъй като той го е възприел като лице, което
се движи в същата посока, извън пътното платно. Експертите са категорични,
че в момента, в който пострадалият К. е навлязъл в платното за движение, той
се е намирал в опасната зона и водачът на л.а. „*“ не е имал техническа
възможност да избегне удара.
Друг източник на доказателства относно движението на пострадалия, но
преди инкриминирания момент, са показанията на свидетелите Б. и К., които
преди възникването на ПТП са преминали през същия пътен участък от с. *
към гр. *. И двамата описват по идентичен със св. Х. начин пътната
обстановка: около 20 ч., тъмно, неосветено място, липсващи други
автомобили в същото посока и един насрещно движещ се. Пострадалият
сочат, че е бил облечен в тъмни дрехи, без нищо светлоотразително, движещ
се в същата посока, отстрани на платното за движение. В тази част
показанията им, също са косвен източник на доказателства, касаещи предмета
на доказване относно поведението на пострадалия, тъй като не е ясно колко
време преди произшествието са го възприели. Интерес представляват и
техните впечатления, че пострадалият е направил внезапно няколко крачки
към вътрешността на пътното платно, но е залитнал и се прибрал вдясно. Така
описаното поведение на пострадалия от тези свидетели, при липсата на други
данни по делото, очертава като възможен, посоченият от св. Х. и възприет от
експертите начин на движение на К. непосредствено преди ПТП.
Не могат да бъдат споделени и възраженията по отношение на
допуснатите от водача нарушения на правилата за движение в хипотезите на
чл.20, ал.2, изр.1 и изр.2 от ЗДвП. Правилно е съобразено, че когато водачът
управлява МПС в съответствие с изискванията на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП и
възникне внезапна, пряка и непосредствена опасност за движението му, която
не може да бъде преодоляна по визираните в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП
начини, тогава може да се говори за възможността за извършване на
спасителна маневра и случайно деяние по чл.15 от НК.
В конкретния случай коректно е съобразено, въз основа на цитираната
съдебна практика, че водачът Х. е бил в ситуация на внезапно възникнала
опасност за движението. Касае се за път извън населено място, вечерно време,
при липсващо друго осветление, без наличието в близост на спирка,
10
бензиностанция и др., където появата на пешеходци в платното за движение
не би могло да бъде очаквано за водачите. Това е така и поради факта, че
пострадалият се е движел преди това встрани от пътното платно до
мантинелата в същата посока, като внезапно е навлязъл в зоната на движение
пред автомобила „*“. Обстоятелството, че същият е имал на гърба на дрехата
си по-светла емблема, с оглед на констатирания като механизъм от
експертите удар в задната част от тялото му, не променя изводите в
заключението им, че същият предвид на преобладаващо тъмните му дрехи е
по-трудно забележим за водачите. И това е описано в показанията на
свидетелите Б. и К., които са забелязали пострадалия малко преди инцидента.
Пострадалият не попада и сред категорията пешеходци, които са посочени в
разпоредбата на чл.116 от ЗДвП и са обект на особено внимание или защита
/деца, хора с трайни увреждания, слепите или слепо-глухите, които се движат
с бял бастун или с червено-бял бастун и към престарелите хора/.
При наличието на интензивен насрещен трафик, водачът Х. не би могъл
в нарушение на разпоредбата на чл.25 от ЗДвП да извърши спасителна
маневра при условията на крайна необходимост по чл.13, ал.1 от НК, като
навлезе в насрещната лента за движение и избягвайки съприкосновението си
с пешеходеца, да предизвика ПТП с друго МПС с непредвидими последици.
В резултат на рязкото навлизане на пострадалия пешеходец в платното за
движение пред автомобила, за водача опасността е възникнала внезапно и се
явява непредвидима, като това е станало и в опасната му зона за спиране. Той
е реагирал по единствено възможния безопасен начин, чрез намаляване на
скоростта си на движение и отклоняване на автомобила в ляво, без да навлиза
в насрещната лента за движение. Въпреки което е последвал ударът с тялото
на пострадалия като са настъпили съставомерните последици с
причиняването на неговата смърт, но водачът е нямало как да ги предвиди и
предотврати.
В заключение, напълно обосновано при събраните по делото
доказателства, по категоричен начин е било установено, че пострадалият Н.
К. е бил сериозно алкохолно повлиян, като причина за настъпване на
произшествието е собственото му неадекватно поведение, довело до
настъпването на ПТП. В действителност липсва изискуемата причинно-
следствена връзка между поведението на водача Х. при управление на л.а. „*“
11
и настъпилия съставомерен резултат. Той е управлявал автомобила с
разрешена за движение извън населено място скорост. В него по никакъв
начин не е била формирана представата за настъпването на някаква
обществено-опасна последица, каквато по-късно се е явила внезапното
излизане на пострадалият К. на пътното платно. Св. Х. не е бил длъжен, а и не
е могъл да предвиди, че К. внезапно ще излезе от банкета и ще навлезе пред
управлявания от него автомобил, на платното за движение. В този момент
водачът Х. е бил в невъзможност да спре колата и да предотврати
произшествието, тъй като пострадалият К. се е намирал в платното за
движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е
без да се съобрази с приближаващия се лек автомобил.
В конкретния случай, тъй като в опасната зона за спиране на МПС е
било увредено лицето, което е създало опасността със своето неправомерно
поведение, категорично е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от
НК, в какъвто смисъл са и изложените в прекратителното постановление
мотиви, които изцяло се възприемат и от настоящия съдебен състав.
Поради това се налага и извода, че подадената жалба на наследниците
на пострадалия, чрез техния повереник – адв. Р. М. е неоснователна, което
налага атакуваното определение да бъде потвърдено, тъй като с него
обосновано и законосъобразно е потвърдено постановлението на ОП –
Пловдив за прекратяване на наказателното производство.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал.8 от НПК, Апелативният
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 168 от 17.06.2021 г. по ЧНД №
1178/2021 г., с което Пловдивският окръжен съд е потвърдил постановление
от 05.05.2021 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив за прекратяване на
наказателно производство по ДП № 134/2019 г. по описа на сектор „*“ при *,
образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, на основание чл.243,
ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.15 от НК.
12
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13