Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 24.02.2011 година, постановено по гр. дело № 5703 по описа на Великотърновски районен съд за 2010 година, „А.”-О., гр. В.Т. е осъдено да заплати солидарно на П. М. П. и на П. И. Х. сумата от 1 000 лв., аванс за закупуване на автомобил, от дружеството получен на дата 08.04.2009 година, с оглед на неосъществено основание, ведно със законната лихва върху вземането, считано от 26.08.2009 година до окончателното й заплащане, както и сумата от 240 лв. разноски по делото. Решението е обжалвано от „А.”-О., гр. В.Т. вцялост с искане за отмяната му и за постановяване на ново, отхвърлящо предявените искове със законните от това последици – присъждане на разноски за две инстанции. Позовава се на материална незаконосъобразност, необоснованост на атакуваното решение и на постановяването му при съществено нарушение на процедурни правила. Първостепенният съд игнорирал доказания с гласни доказателства факт, че между страните бил скл■чен предварителен договор за закупуване чрез лизинг на лек автомобил. Такъв договор бил неформален и за валидността му било без значение, че не е съставен документ. Исковата сума следвала да се третира за капаро по смисъла на чл. 93 от ЗЗД и не подлежала на връщане, щом ищците не са изпълнили насрещното си задължение за сключване на възнамерявания договор. Обстоятелството, че платеното се приспадало от уговорената цена впоследствие не променяло характеристиката й на задатък. Доказан бил фактът на изпълнение на поетите от страна на дружеството задължения и отказът на ищците да сключат линизговия договор. Ответниците по жалбата - П. М. П. и П. И. Х. – са изложили доводи за безпорочност на решението. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основание чл.79, ал. 1 във връзка с чл. 55, ал.1, предложение второ от Закона за задълженията и договорите. Ищците - П. М. П. и П. И. Х. - излагат в исковата си молба, че през април, 2009 година с ответното дружество започнали преговори за покупка на автомобил срещу плащане на аванс от 1 000 лв. и предоставяне на автомобил, съобразно отнапред фиксирани характеристики. Тъй като предложения от дружеството автомобил не отговарял на изискванията им, водените преговори били прекратени, а платената сума – поискана за връщане. Ответникът не се отзовал на поканата за плащане, заради което по реда на настоящото производство претендират присъждане на сумата от 1 000 лв., като платена при неосъществено основание, законна лихва върху вземането и разноски. Ответната страна – „А.”-О., гр. В.Т. - оспорва исковете с възражение е изпълнил поетите ангажименти да достави автомобил, съобразно изискванията на ищците. Отказът да сключат лизингов договор, посредством който да придобият автомобила бил неоправдан. Затова се позовава на правилото на чл. 93 от ЗЗД даващо право да задържи платената сума като капаро. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните и разпитаните в първостепенното производство свидетели, че са преговаряли за придобиване на лек автомобил по реда на лизингов договор, за която цел ищците са платили исковата сума, а ответното дружество е доставило, автомобил за тестване и одобрение. Няма спор и по въпроса, че до лизингов или продажбен договор страните не са стигнали. За плащането на процесната сума страните са изготвили документ, където вземането е пояснено като „… аванс за нов автомобил…” – квитанция към приходен касов ордер № 22 от 08.04.2009 година. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявения иск. Плащането на исковата сума с оглед на бъдещо прехвърляне на лек автомобил и неосъществяване на възнамерявания договор запълва фактическия състав на чл. 55, ал.1, предложение второ от ЗЗД и онагледява доказаността на иска по основание. Причината, заради която е платена сумата по исковата молба не се е осъществила, заради което предпоставките þа връщането й по чл. 79 от ЗЗД са налице. В този смисъл искът е доказан по основание. Липсата на спор относно стойността на платеното и документалното му закрепване в цитирания по-горе ордер сочат основателността на иска в търсения размер. Затова претенцията следва да бъде уважена, според заявеното, ведно със законните от това последици – законни лихви и разноски. Доводите на жалбоподателя-ответник са неоснователни. Характеристиката на процесното плащане се влияе не от характера на сложилото се правоотношение – предварителен договор или преддоговорни отношения, а от целта и назначението, което страните са му придали. В тази насока меродавно е изразеното в платежния документ: сумата е престирана като аванс от общата стойност на неосъществения договор. Изводът директно следва от диспозитивния характер на нормата на чл. 93 от ЗЗД. Назначението й да служи като средство за обезвреда не може да се предполага, щом страните не са изрично изявили воля за това. За нуждите на казуса от решаващо значение е обстоятелството, че законът – чл. 93 от ЗЗД, не е дефинирал същността на задатъка, а се е задоволил само до уреди последиците му. Оттук и изводът, че дали едно плащане ще е задатък или не, зависи само и единствено от волята на договарящите. Без правна стойност е обстоятелството дали и доколко ищците са изправна в сложилите се отношения страна. Тези въпроси са вън от обсега на спора и съдът не може да ги обсъжда в настоящото производство – чл.6 от ГПК. След като не са въведени чрез насрещен иск като предмет на делото, за ответното дружество стои на разположение възможността да търси отговорността на ищците по реда на чл. 12 от ЗЗД в друг процес. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 24.02.2011 година, постановено по гр. дело № 5703 по описа на Великотърновски районен съд за 2010 година. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |